Случва се отново. Пропастта е дълбока и тъмна, а аз пак пропадам в нея. Кошмарът се повтаря. Сега обаче имам предимство. Сега осъзнавам истината. И всички, които мислят, че са ме сломили, жестоко се лъжат.
Всеки удар, който някога са ми нанесли, ще им се върне многократно. Първо ще се погрижа за тези, които ме мислят за нищожество, за някаква играчка, с която могат да правят всичко. Глупаци. Не осъзнават, че силата ми расте и скоро ще ги помета.После всички тези, които ми завиждаха и се възползваха от слабостта ми. Заради тях сега съм на дъното, заради тях съм такъв, какъвто съм - без усмивка на лицето и без светлина в душата. Това никога няма да им простя. Когато времето и мястото са подходящи, те ще си платят.И накрая тези, които ми причиниха най-много болка -
нея...и моя милост. Защото за всичко, което ми се случи и продължава да се случва, най-много съм виновен самият аз. И както мога да нараня другите, така мога да бъда жесток и към себе си.
Едва ли отмъщението ще ме накара да се почувствам по-добре - гледал съм филми, чел съм книги...Но трябва да го направя. Иначе кошмарът никога няма да свърши и ще остави дълбоки следи върху мен. Това ще стане скоро. Всички те ще си платят. Vengeance will be mine!
--------------------------------
Ето още една от наченките да пиша...нищо особено, пък и малко хора ще ме разберат, но нали за това е творческия форум - човек да се упражнява, докато не почне да пише Semi-Godlike разкази
Moите разкази са по яки пък.
Като ме налегне депресията си ги припомням...и й тегля една майна посредством разказчета като т'ва 
Пак се отвлякох...айде живи и здрави 
