Четирима. Един да яде сандвичи, друг да сложи чука във ваната, и трети да плаче, провесен от тавана.



И още един въпрос с повишена трудност:

Q: Колко дадаисти са нужни, за да завинтят една електрическа крушка?
A: За да стигне до другата страна!



Кажете какво мислите за тези удивителни типове - дадаистите, и има ли според вас изкуството им място в днешно време? Имаме ли български представители на това оригинално културно течение?

Много ми се спи и си лягам, но утре ще ти дам моя отговор.

ВТФ??? Мислех че си поне малко образован... Ако не се лъжа това е едно от големите постижения на българистанците в световен мащаб... Доколкото помня основателя е българин... Виж във Вики, оттам съм чел...

Не е основателя българин, в Западна Европа се появява. Но пък предоставя един доста интересен поглед върху нещата и всява немалко анархия, радва ме. Преди време (може би година) бях срещнал думата някъде из мрежата и се поинтересувах, като тогава открих колко дадаист всъщност съм самия аз :>

Щом има дадаисти, трябва да има и ненеисти, нали?
По принципа "Левски vs ЦСКА", "Blue vs Red" и т.н.

Във Викито пише това -

Кви българи, кви пет лева?

Мен обаче ме изкефи повече оригиналния въпрос на Ледник - Колко сюрреалисти са необходими, за да завинтят една риба?

Според мен е той е дал грешен отговор. Броят не е строго определен, а зависи от цвета на обувките, които носи рибата.

Актив, колко нихилисти са нужни, за да завинтят една крушка?



"Андре Салмон взима пръв думата. Рецитира се поезия. Публиката е доволна, защото все пак чува нещо като изкуство. Но скоро удоволствието се помрачава. Маскирани хора започват да декламират някакъв неразбираем текст на Брьотон. Цара чете статия от вестник, която обявява за поема, под акомпанимента на звънци и кречетала. Публиката не издържа и ги освирква. Накрая показват картина от Пикабия, напълно скандална от художествена гледна точка, наречена МНОО. Публиката, която посещава тези зрелища, зажадняла за някакво ново изкуство, е възмутена от това, което и се поднася. Недоумява, гневи се и замерва "актьорите" с домати, яйца и котлети, дори се опитва да се саморазправи с тях. Полицията е принудена да се намеси. Но тъкмо това желаят те! В техните манифести, които се четат и печатат, четем още: Предоставям на разположение на моята аудитория Изкуството, Красотата и всичко останало. Изкуство? Красота? - НИЩО."

1916 г. Европа е заразена от треската на войната. Нестабилната политическа обстановка поражда напрежение сред масите. В тази атмосфера, вещаеща реки от кръв и сълзи, един от малкото мирни оазиси - Цюрих - събира няколко млади творци, отвратени от всички размирици и коварни политически игри.

Особен интерес представляват пърформансите, чиято провокация създава неприятелски взаимоотношения между дада и полицията, а понякога дори и между дада и публиката. "На сцената чукат с ключове по кутии - това представлява музиката, докато публиката, полудяла, започва да протестира. Сернер, вместо да рецитира стихотворения, поставя букет в краката на един шивашки манекен. Глас, скрит под шапка във формата на бучка захар, рецитира поема от Арп. Хюлзенбек реве все по-силно и по-силно свои стихове, докато Цара удря в ритъма и със същото кресчендо върху голям сандък. Хюлзенбек и Цара почват да танцуват, ревейки като малки мечки, или вмъкнати в чувал, с конци на главата, се клатушкат в упражнение, наречено "черен папагал". Цара импровизира химични и статични стихотворения..." Описани са още много подобни случаи, в които Хуго Бал рецитира на сцената някоя от прочутите си звукови поеми. Една такава е:

"gadji beri bimba glandridi laula lonni cadori gadjama gramma berida bimbala glandri galassassa laulitalomini gadji beri bin blassa glassala laula lonni cadorsu sassala bim gadjama tuffm i zimzalla binban gligla wowolimai bin beri ban o katalominai rhinozerossola hopsamen laulitalomini hoooo gadjama rhinozerossola hopsamen bluku terullala blaulala looo" .






Фонтан:

Нито един. За тях сменянето на крушка е лишено от значение
п.п.lame

Моята версия - трябват две агитки нихилисти с по един провокатор в тях.
Едната агитка трабва да е по-голяма от другата.
Провокаторът на по-малката трябва да и внуши това, че завинтването ще се приеме (погрешно) от обществото, като ултимативното доказателство за съществуването на Създателя, световния ред и т.н.
Провокаторът на по-голямата, трябва да и внуши, точно обратното, че светването на завинтената крушка, ще обезсмисли всичко пред всички.
Така двете групи се сбиват и евентуално по-голямата надделява - в резултат, хем крушката ще е завита, хем ще има щур купон за кибиците и пристигналата полиция .

Аз се съмнявам в успеха на нихилистите в операцията по завинтването на крушката, защото никой няма да признае нейната екзистенция като крушка, следователно тя няма да е крушка и дори някой случайно да се заблуди да я завие, никой няма да сметне нейното светлинно влияние върху околната среда за нужно и ще започнат да ходят с вързани очи.

Така че отговорът ми е между 0 и 1.

И все пак само на мен ли ми се стори трудно една риба да бъде завинтена?

А, какво, ако валят плъхове, ходещи по вода, нарисувана на зелен въздух?

тъп си.

Момчета, наркотиците не са начина :/

Бъш наркотиците са начина, не го слушайте тоя, друсан е и не знае какво говори.

Бе то трика е, да виждаш "плъхове, ходещи по вода, нарисувана на зелен въздух" без химически стимуланти...в такова състояние на духа не само ще можеш да завинтиш риба, но и да я накараш да пее марсейезата на немски отзад-напред...

Познавам хора, които благодарение на стимулантите без проблеми могат да го направят това. Без проблеми. Веднага.
е цитирам единия си шеф: "Случвало ли ти се е да сънуваш черно-бял сън, в който всички говорят на японски*, отдолу вървят японски субтитри, нищо не разбираш, не знаеш какво става, а на сутринта се събуждаш и си казваш "What the fuck men?"". Tова точно след "Кой цвят ти е най-вкусен?"

Не подценявайте картонът и сюрреализма (:

----------
*Chami, не е това което си мислиш

С медикаменти всеки може (предполагам де)...БЕЗ, само някои изключителни личности (толкова изключителни, че обществото ги е изключило)...

С химическа помощ се губи смисълът. Все едно да използваш калкулатор, за да умножаваш петцифрени числа, и после да се хвалиш че си гениален математик. Който го прави туй, изпуска целта на занятието.