The Chameleon написа:
Дано темата не промени насоката си с последните постове...
Ами, ше опитам, френд, макар ако не с друго, поне да привлека гневът връз себе си и така да освободя останалите да си пишат фрий необезпокоявано.
Ше суча попска приказка, нека гнусливите си запушат сетивата, плс.
++++++++++
Пичове,
не само, че съм доволен, но даже твърде.
Но нека развия питането в кардинално съществената посока, а именно -
ЗАЩО 
Защо безумно любя живота? щото имам сичко? щото съм галеник на съдбата? Хич не е така, уверявам ви, че на тази земя ВСИЧКО ОМРЪЗВА и само наивници си въобразяват, че златото прави живота щастлив.
Но научих се да ценя, защото:
- Животът е безценен дар Господен
и няма начин, ако си читав, да не съзнаваш тази велика благодат. Днешният изтровен с лъженаука човек лекомислено приема този велик Божи дар - за даденост, и твърде лесно се цупи при сека несполука.
1 минута живот е повече от хиляди епохи смърт.
Вижте как всеки може да убие,
но Единствен Господ може да създава живот.
(И не се самозаблуждавайте, че сте родени от клетките на майка си и спермата на татко си.
Знаете ли що народ по планетата има и яйцеклетки и сперматозоиди, но ЖИВОТ НЕ РАЖДАТ? )Живота трябва да приемаме с благодарност.
И нашия и чуждия, и на врага, и на приятеля. И на гнидата, и на човека.
Защото те са ДАР неръкотворен, а божествен.
----------
Сега,
знам ...
Смъртта за човеците е ужасно събитие,
щото тя ясно ни напомня, че сме супер незначителни -
и царете и велможите
и мъдреците и сиромасите
и мъжете и жените
и младите и старите,
и учените и простите,
и умните и глупавите
и сички и сички ...
Ето това не можем да понесем с лекота - че сатанинската ни гордост ни подлъгва, че сме нещо-значещо само по себе си.
Но само за секунда напускаме този свят, изчезваме,
и споменът за нас бледнее ...
Това обстоятелство е един яростен камшик върху психиката на неверника.
Това го озверява и прави безумно нещастен, циничен и богохулен в мисли и действия.
А всъщност истината е, че
ако приемаме животът като дар небесен,
смъртта ще няма власт над нас. Понеже добре знаем, че с нея не свършва нищо,
а всичко тепърва предстои.+++++++
Например,
загубили децата си родители, не бива да хулят Бога, а трябва като праведний Йов да кажат, подобному:
-
Господ даде, Господ взе. Откъдето дошло, там отишло.
Благодаря ти, Господи, че ме дари с радостта да имам цели 8 години толкова добро момченце. Знам, че сега е при Теб, и щом Ти Си допуснал да ми го отнемеш, то има основателна причина за това.
Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята, и вовеки веков, амин.++++++++
Смиреният човек добре знае, че нищо не свършва тук и сега.
Приема живота с благодарност,
умее да му се радва, като благодари на Първодвигателя на събитията.
И така завърта един хармоничен кръговрат от взаимна обич
и небето му въздава хиладократно.
Ако взема поне два, тази година минава почти добре.
