Историите за вампири и изобщо фантастиката (наричана у нас незнайно защо "фентъзи") имат доста дълбок смисъл по начало - като почнеш от Брам Стокър и минеш през всички майстори на жанра. При тях наличието на някакви свръхестествени твари, на извънземни, необичайни природни феномени и прочее, не е самоцел. Този плод на въображението служи просто като инструмент, за да предаде авторовата идея.
"Аз съм легенда" например (книгата, не глупавият филм) също съдържа вампири, но те не са център на случващото се. Това практически е една книга, която по интересен начин "разкрива" същността на вампирите с научни обяснения. В центъра й седи интересната смяна на перспективата, при която цялото население на земята е променено, и човекът - единственият останал човек - в очите на всички изглежда като чудовище.
Жул Верн също пише в един свой разказ за магически отвари и Бог знае какви тайнства на алхимията, но самият разказ се върти основно върху пагубните последствия на човешката суета, по-смъртоносна и от най-зловещата чума.
Тъй че, приятелю, замисли се върху това. В разказа ти има вампирство - чудесно. Значи имаме шишето, в което да сложим навитото на руло листче и да го пуснем във всемирния читателски океан. Въпросът е: какво пише в това писмо? Какво искаш да ми кажеш чрез това, което си написал?
Из
мисли го. И го напиши отново.