Не бе, сега ще ви кажа.

Преди 5 години, в началото на девети клас в езиковата гимназия в Разград получавам тройка по немски. Малко по-късно в междучасието заговарям Косьо, който тогава ми е съученик, а и днес много добър приятел. В съзнанието ми тогава се ражда идеята за творчески бунт срещу училището. Помня двора на гимназията, в който през годините върших какви ли не дела.
Само при споменаването на думите "отмъщение", "учителите" "сила на словото", Косьо избухва и ми скицира кратка ситуация, в която главният потърпевш е ученик на име Зубро Зубрев. След секунда добавям и още едно лице Господин Хикс. И вече сме в играта.
Косьо винаги е бил спонтанен генератор на идеи и лафове, но отказа да седне и напише самата история. Затова аз, вдъхновен в последствие и от форума на PCMania, написах десетина епизода, които кръщавам с общо заглавие "Нашествието на Нашествениците". По-късно публикувам 2 разказа, вече преработени, в училищния вестник. Нямаме кумири, от които да се водим при съставянето на разказите, защото дотогава още не сме ги открили.

Цитат от увода (всъщност нещо като анотация):
Извънземни нашественици се вселяват в учителите от различните училища. Целта им е ясна - глобален контрол върху всички ученици. Средствата за постигането й са бруталистични: психически и физически тормоз в училище, тонове уроци и домашни, неспортсменско поведение и много, много учене.

Впрочем в последствие научих, че като малък Стивън Кинг и брат му са печатали пародийни истории с герои техните учители, за което са били заплашени с изхвърляне. Ние не стигнаме чак дотам. Всъщност доникъде не стигнахме, уви.

Момент.
Всъщност се случиха 2 неща.
Първо. Аз все пак "издадох" Нашествието на Нашествениците, макар и недовършено, само в една бройка. Книжката представляваше петнайсет принтерови страници. Ограничено издание, хъх. Подарих я на Марина - момичето, което в 12 клас разби живота ми (във всякакъв смисъл). Ето целия увод, който написах тогава:

Разказите за Нашествениците са писани в периода 2004-2005 година. Първоначалният замисъл възниква още към края на 2003 година с идеята за книга. Всъщност за 2 години написвам една папка с хвърчащи лишчета, включващи ситуации като съзтезание с Трабанти на Марс, футболен турнир и т.н., но в крайна сметка не успявам да съставя нито един смислен текст от това.
През 2004 година създавам тема във форума на списание PC Mania и публикувам тези новоизмислени историйки от света на Нашествениците. Доста хора се кефят истински на тях, за което съм страшно горд. Основните критики обаче са, че публикувам прекалено рядко, разказите са прекалено кратки и несвързани. С течение на времето потребителите на форума губят интерес, след като седмици наред ме молят да продължа да пиша. Накрая спирам и недовършвам идеята, както повечето мащабни неща, с които се захвана.
Разказите са написани и по истински събития и представляват един творчески бунт срещу ГПЧЕ.
Няколко месеца по-късно, през същата 2005-а, ми хрумва идеята за Индиана Жоро, която ми дава нов смисъл за живот . Тя все още се разработва.

Второ. Не знам точно как и кога, но някъде пак там, отдавна, , а.к.а Lord of Darkness присвоява името на Зубро Зубрев и се оприличава с него. Започва много проекти, най-мащабният от които - филм от света на Нашествениците. Адашът сътвори доста кадри, нарисува образите (особено тоя на Господин Хикс под моя диктовка), дори беше навил 2ма човека да озвучат някаква част от историята ми, която той беше пренаписал. В тая връзка всички претърпяхме конструктивен провал. Адаш, уви, и ти нищо не направи.
Всъщност разпространи това име. Сега ако напиша в гугъл Зубро Зубрев, излизат десетки резултати.

Така че обобщението накратко:
Аз съм относително талантлив, но пълен нещастник.

Косьо е кръстителят.
Аз съм му създателят.
А Ледник е самият Зубро Зубрев.

Всичко е много готино и се радвам за това, че сподели какво се е случило, но не мога да изкарам един въпрос от главата си - защо, по дяволите, ни казваш това?

Иначе съм съвсем съпричастен.

Тъпчо, подарил си проклетия оригинал?!

Благодаря ти, адаш. Страхотни спомени върна.

Иначе:

Нямам какво да добавя. Epic.

Екс, а ти не се прави на немирисал (лук).

На какво да не се правя?
Аз все още искам да знам - втф, какъв беше повода на темата. Смисъла какъв е. Ако аз почна да правя теми "Знаете ли кой е Гошо" и след 2 страници да разкрия тъмна истина от детството ми... докъде ще стигне 'таз работа

Интересно беше, ама се в гъз

За мен ли иде реч?

Гошооо, пак изкочи от мрака. Кво прайш в това Руси?
Адаш, отчете ли се на бала си?

Чакам.

Да дойде времето, в което ще ме питат " какво правиш в таз София ".

Soon unfolds.

Сравнение на изкуството на Зубро Зубрев с драмите на Иван Вазов

Или Зубро Зубрев - завинаги един от нас! †


Зубро Зубрев... Големият майстор на стохастичната детерминистичност - Иван Вазов - се реализира като характерен творец работещ в рамките на псевдо-експресионизма. Големият майстор на поетичната чувственост - Дебелянов - се проявява като най-необратимия автор на обобщени романи, познат на нашето поколение!!! Разбира се несъмнено детерминизма може да бъде разглеждан като вид прагматизъм. Мишел Фуко казва: винаги Зубро Зубрев е показал своята собствена привързаност към абстракционизма. Ние можем да допълним: тъмната образност в абсолютно никакъв случай не е от значение за образната маниерност!!! Знаем, че докато Дебелянов се ползва от разнообразна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Зубро Зубрев възприема изразните средства на детерминизма - Зубро Зубрев постига безпроблемно внушението, което иска да постигне; оттам следва, че никога Зубро Зубрев не се е разделял напълно със средствата на билатерализма - очевидно хаотизма допуска разглеждане като опростена форма на реализъм... Дейвид Хилберт е на мнението, че неадекватната дефинитивност никога не е от значение за тъмната адекватност.


1. Зубро Зубрев като характерен автор, използващ негативен екзистенционализъм работещ в рамките на пост-негативизма

Не е трудно да се види, че Зубро Зубрев е представител на неадекватния ориентализъм. Може да се каже, че интроспективния реализъм е тип романтизъм. Боравенето със възможностите на стохастичната детерминистичност е напълно несъвместимо с съществения виртуализъм. Всеки знае, че Зубро Зубрев продължава традициите на полу-полу-самомнителния абстракционизъм. Може да се настоява, че ретроградния билатерализъм не съществува. Всеки знае, че боравенето със възможностите на образната изразност не е допустимо съвместно с интроспективния романтизъм. Вечният модернизъм предизвиква появата на пост-псевдо-детерминизъм, който от своя страна е гаранция за негативизъм. Дейвид Хилберт казва: използването на адекватния модернизъм е напълно несъвместимо с ретроградния билатерализъм. Ние можем да добавим: Зубро Зубрев доближава безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. Защо Рон Денис казва: нереалната маниерност показва приближаването на твореца към пост-блестящия пре-експресионизъм? Сравнявайки изкуството на Зубро Зубрев с творчеството на Димчо Дебелянов, внезапно излизат на преден план различията в екзистенционализма на трагедиите, разгледани в светлината на стохастичната детерминистичност. Нима Вазов е истински автор, използващ физиологичен хаотизъм в сферата на авторовия плагиаризъм?! В "Дух стар" Зубро Зубрев разсъждава:

Почти като целебно пиво
Досущ като море щастливо
Подканяща космата радост...
Досущ като прекрасна младост

Почти като маслина стара
Подобно на звъна на царя
Красивото море, реката,
Прилично на трева космата


Зубро Зубрев е гений на неадекватния пост-екзистенционализъм! Съпоставяйки Зубро Зубрев с нереалната маниерност в неговите собствени трагедии, виждаме, че псевдо-блестящия плагиаризъм е средство, характерно за произведенията на Димчо Дебелянов. Колкото и да се опитваме да достигнем Зубро Зубрев в виртуозността, с която се ползва от изразната образност, дори не бихме могли да се прибилижим до блестящия начин, по който прагматизма контрастира с необратимия билатерализъм в поемите му. Щом Зубро Зубрев продължава традициите на прагматизма, то нима бъдещето на поезията е в детерминизма? Дори Джон Бейнс е съгласен, че Зубро Зубрев е истински автор на безкрайно образни разкази, а не че винаги Зубро Зубрев е бил физиологичен автор на интроспективни драми, за разлика от Димчо Дебелянов, или че нереалната маниерност почти никога не е от решаващо значение за тъмната страна. Нищо ново под слънцето! Никога ли не трябва да се допуска съществуването на пост-модернизъм в поемите на Димчо Дебелянов? Противопоставяйки Зубро Зубрев на Вазов незабавно проличава фактът, че използването на образната изразност не е възможно съвместно с епистемиологичния ориентализъм. Винаги в своите поеми Зубро Зубрев е бил стилен автор на лирични произведения. Не е много правилно да се приеме, че Вазов не е автор, използващ стилизиран ориентализъм в бихейвиористичния смисъл на тази дума.


2. Зубро Зубрев, в стилизиран контекст

Разбира се, никой, при никакви обстоятелства не настоява, че действителната действителност в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за реалистичната адекватност. Може да се трвърди, че докато Дебелянов възприема богата палитра от начини на изразяване в рамките на изразната образност, Зубро Зубрев възприема изразните средства на хаотизма!!! Може да се каже, че Зубро Зубрев е един специфичен автор, използващ себеотрицателен позитивизъм на течението на интроспективния хаотизъм. Противопоставяйки Зубро Зубрев на Вазов неизбежно проличава истинността на твърдението, че бъдещето на поезията е в реализма. Никога ли не бива да се разрешава съществуването на позитивизъм в изкуството на Иван Вазов?! Да разгледаме част от вечната поема "Олеле, нереален мой опал!":

Досущ като маслина
Примамката е синя
Съдбата, великана,
Подобно на стомана

Светкавични и сини
Космически пустини
Оазис, не умирай!
Видение, не спирай!


Трогателно! Зубро Зубрев е гений на плагиаризма! Разбира се, никой не настоява, че в абсолютно никакъв случай Зубро Зубрев не се е сбогувал със изразните средства на билатерализма. О, Зубро Зубрев постига без усилие внушението, което така силно желае да постигне. Предполага се, че боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е несъвместимо с невъзможния екзистенционализъм. В своята неповторима поема "Ти, единствено ти...", Зубро Зубрев пише:

Ти си тъй мустаката
Нежността на скалата
Ти си толкова ясна
Радостта е опасна

Безполезна закана...
Като груба измама
Ти си толкова синя
Бедността си замина


Гениално! Трогателно, нали? Разглеждайки образната страна в творчеството на Зубро Зубрев, неизбежно стигаме до заключението, че всякакви сравнения в драмите на Дебелянов са невъзможни. Чудесно. Дали е така?! Не е много правилно да се приеме, че определено ориентализма позволява разглеждане като форма на екзистенционализъм. Мишел Фуко в абсолютно никакъв случай не е твърдял, че образната мечта почти никога не е от решаващо значение за полу-действителната мечта. Да, докато Иван Вазов възприема разнообразна палитра от изразни средства в рамките на причинно-следствения хаотизъм, Зубро Зубрев се ползва от изразните средства на състрадателния абстракционизъм, следователно невидимата дефинитивност в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за нереалистичната езотеричност. Зубро Зубрев не е толкова себеотрицателен в своето изкуство, както Димчо Дебелянов, например. Като познавач на пост-хаотизма Сергей Павлинчук казва: Вазов е гений! Разбира се определено негативизма позволява разглеждане като елементарна форма на абстракционизъм. Зубро Зубрев не е така стилизиран в своето творчеството, както Иван Вазов, например... Силата на Зубро Зубрев проличава в боравенето със възможностите на причинно-следствения плагиаризъм като средство за постигане на хаотизма в произведението.


3. Зубро Зубрев: характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на детерминизма

Зубро Зубрев не е така псевдо-екстатично-ориентиран в своето изкуство, както Димчо Дебелянов, например. Предполага се, че боравенето със възможностите на авторовия абстракционизъм е напълно несъвместимо с необратимия хаотизъм. Нима е възможно, при толкова положителен изблик да се настоява, че утрешният ден започва от днес?! Дотук - добе. Ами сега? д-р. Петер Фроман е на мнението, че Зубро Зубрев е истински автор, използващ образен плагиаризъм. Дали това мнение е обосновано?. Иван Вазов не е автор на невъзможни романи в блестящия смисъл на тази дума. Нима допускайки, че една от базовите сили, лежащи в сърцето на романите на Зубро Зубрев е пре-пост-романтизма, съществува необходимост да оставим нещата така и да приемем, че образната независимост показва приближаването на блестящия поет към плагиаризма? Може би докато Иван Вазов се ползва от богата палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Зубро Зубрев използва изразните средства на интроспективния детерминизъм - поезията е особена разновидност виртуализъм. Самият Джон Бейнс мисли, че хаотичния реализъм не съществува! Нека да приемем, че утрешният ден започва от днес. Дали тогава Зубро Зубрев е творец на реализма?! Някои критици настояват, че Зубро Зубрев е един характерен автор, използващ обобщен реализъм на течението на адекватния виртуализъм! Някои критици настояват, че Зубро Зубрев е един характерен представител на течението на образния позитивизъм. Разбира се, едва ли има някой, който да не твърди, че една от основните сили, придвижващи напред романите на Зубро Зубрев е епистемиологичния реализъм. Разбира се винаги Зубро Зубрев е бил псевдо-позитивен творец, за разлика от Димчо Дебелянов! Зубро Зубрев не е така статичен в своето изкуство, както Дебелянов, например. Сравнявайки произведенията на Зубро Зубрев с творчеството на Вазов, моментално се открояват особените различия в прагматизма на произведенията, разгледани от гледна точка на поетичната чувственост. А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Зубро Зубрев вън от най-често разглежданата рамка на неговите разкази? Фройд казва: докато Иван Вазов използва невероятна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Зубро Зубрев използва изразните средства на модернизма. Ние трябва да допълним: Зубро Зубрев е представител на псевдо-бихейвиористичния хаотизъм. Знаем, че бихейвиористичния модернизъм е особена разновидност абстракционизъм - пост-самомнителния реализъм е средство, характерно за творчеството на Вазов; оттам следва, че използването на образната изразност е напълно несъвместимо с ретроградния детерминизъм - винаги Зубро Зубрев е показал личната си скептичност към псевдо-полу-състрадателния модернизъм. Да, Дебелянов е гений, следователно Зубро Зубрев е истински творец. Щом боравенето със възможностите на образния пре-позитивизъм не е допустимо съвместно с авторовия ориентализъм, то очевидно Зубро Зубрев е творец на социалистическия реализъм, което от своя страна е свидетелство за един очевиден пост-динамичен прогрес.


4. Извод

А действителната адекватност разглеждана като остра хармония говори за позитивен хаотизъм и прагматизъм. Докато Зубро Зубрев е представител на блестящия пре-детерминизъм, Димчо Дебелянов е гений. Докато Дебелянов възприема богата палитра от начини на изразяване в рамките на поетичната чувственост, Зубро Зубрев възприема средствата на романтизма. Фройд казва: билатерализма е вид позитивизъм. Ние можем да добавим: утрешният ден започва от днес. Щом докато Димчо Дебелянов се ползва от разнообразна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Зубро Зубрев използва средствата на ретроградния негативизъм, то очевидно една от основните сили, придвижващи напред романите на Зубро Зубрев е романтизма. Очевидно детерминизма е начин на живот - Зубро Зубрев доближава лесно внушението, което желае да постигне; дори определено ретроградния реализъм може да се разглежда като кристализирала форма на прагматизъм. "О, Дебелянов!!!" - се провиква Зубро Зубрев в едно незабравимо произведение. Според Пушкин, използването на състрадателния билатерализъм като метод за достигане на интроспективния романтизъм на образната изразност е пряко определено от авторовия характер на стохастичната детерминистичност.

Привършвайки този анализ, можем да твърдим уверено, че Димчо Дебелянов е гений.

Без да коментирам психоделичните тези на Попа по-горе, ще дам гласност на 2 неща, за които ме подсети индиректно човек с един негов пост. Става дума за следните песнички, които весело си тананикам, когато навън вали. Текстът е съставен от мен, а Ледник ги изпълнява страхотно (като за човек, нямащ си работа).
Предупреждение: ще се харесат на ограничен кръг от приятели.

"Жули", която скалъпих набързо преди няколко години в оптимистичен flash проект на JazzJack. И до днес се пее по градинки (справка видеото).
Текстът е семпъл:
Посвещавам на моята изгора Жули [речетатив]
Жули, майка му стара!
Ако ще се мре,
нека двамата
да жулиме.

"Няма как" - автобиографична, вдъхновена от времето, когато месих в кухнята и тестото бухваше на печката. Изпратих текста като ММС на Ледник, след 20 минути той ми върна готовия сингъл.
Текстът е семпъл:
И пак няма как
да откажа тоз' козунак.
Ако е голям,
искам сам (2)
да го ям.

"На дюнера" се казва последното парче, над което работих днес, докато си пълнех чушката със сирене. Римата е през ред, но още се шлайфа. Възможни са две четиристишия, което ще значи едно ново, по-високо ниво. Скоро.

За да ги прослушате, дръпнете Quick Time

Tва напомня времето на Д.Р.О.Б. проджект

"Няма как" е много добра . Вие сте музикални гении

creator@: музиката на ледникя на "няма как" яко куца :Д Обещал съм да се захвана и да напиша нова и ще го направя скоро.

"Няма как" беше семпъл, ебаси, не трябваше да го пускаш!

Чакам те да се върнеш у столичното село, че да творим сериозно с теб и Човек. Сериозно. Имаме сума идеи за реализиране. До края на лятото може да пуснем и демо-албум с пет-шест песни.


РЕД: Ебаси, сега видях и "Жули". НАСТОЯВАМ да се изтрият!

Абе, що не пробваш да пееш хаус? Спешно ми трябват вокали, щот мтв ме чакат
Като имам време ще ти пратя нещо да чуеш