2 юни - Денят на Ботев и на героите загинали за България

На 27 години Христо Ботев пише във в.“Знаме“, 13 юли 1875 г.“Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ Дали с неговата чувствителност не е пречувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година - на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.
Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рожденните има дати. А тази година отбелязахме 150 години от рождението на Христо Ботев - роден в ремолюционната за Европа 1848 г. и тя става като негова орисница в живота му. Така завинаги той остава през времето един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.По това време във вестник“Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев -“Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в.“Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката“Песни и стихотворения“.Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба“Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си“Хаджи Димитър“ невероятното му слово“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“ през времето ще се овековечат завинаги и до неговото име. А 2 юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев. /БГНЕС http://novini.dir.bg/2008/06/01/news3061708.html


================
================



Похода "По стъпките на Ботевата чета"

На Веслец хъшовете, въстанали за свободата на България, в тази дълга почивка провеждат упражнения по стрелкови занятия под ръководството на Никола Войновски. Под самото плато се вижда цялата врачанска равнина, в която Ботевите четници забелязали голяма група хора, придвижващи се към тях. Разчувствани, те решили, че населението на Враца е въстанало и е готово да се присъедини към тяхното дело. Всъщност се оказва, че това е турска редовна войска, изпратена да лови комитите. Днес на Веслец е поставен кръст, който е на Околчица от 1926 г. по случай 50 години от Ботевия подвиг, свален през 1946 г. от комунистическата власт и заменен с огромна петолъчка. След преход през равнината край Враца групата на АТАКА заедно с останалите участници в похода, започнаха изкачването на Вола.
"Изключително горд съм от това, което постигнахме на този поход. Това, че без специална подготовка, всеки един от нас успя да измине цялото разстояние така, както го е направила Ботевата чета - пеш. Не трябва да забравяме обаче, че хъшовете, водени от Христо Ботев, които също са били много неподготвени, сторили същото, не за 6 дни, а за 3 - без сън, без провизии, без вода", коментира водачът на групата заместник-председателят на ПП АТАКА Димитър Стоянов. Самото покоряване на върха представлява стръмно изкачване на почти непосилен наклон, обрасъл с гъста растителност и осеян с камъни и опасни дерета. Теренът постоянно заблуждава изкачващия се, че всеки момент ще стигне билото.
"Сега, когато видяхме какво представлява този маршрут, можем само да се молим да имаме силата на духа, която тези 195 герои са притежавали, за да извършат изключителното си патриотично дело", сподели впечатления Стоянов.
Основният акцент от тазгодишното участие на ПП АТАКА на похода и на Ботевата чета ще остане девизът на патриотичната дружина "По стъпките на Ботев без чалга и кючеци". Практически тази година в походната колона липсваха изстъпленията и оргиите, които до 2007 г. бяха станали нормална практика. С това АТАКА показа, че е необходимо само едно малко напомняне, за да се накарат хората да отдават на българските национални герои полагаемата им се чест.



=====================
=====================


И няколко думи от мен...

Да погледнем все пак истината в очите, Ботев никога не е трябвало да води четата, и поставянето му за войвода обрича мисията още преди тя да е започнала.

Според първоначалния план освободителната войска е трябвало да бъде предвождана от Филип Тотю, който е професионален революционер и има доста опит във военните действия. Когато обаче го питат какво иска, за да се присъедини към хъшовския освободителен отряд, той отговаря: "Хиляда". И не турски лири, а златни наполеона - сума, каквато комитетът очевидно няма. По този начин Филип Тотю им дава ясно да разберат, че начинанието е абсурдно и той няма да участва в него по никой начин. По това време Ботев, който е обвинен че е крал пари от касата на комитета, веднага се предлага за воевода, за да изчисти името си. Нищо, че не разбира и бъкел от военщина, като по този начин не просто излага живота на 200 български патриоти на риск, ами направо ги обрича на смърт. Именно затова след първите сражения Ботев започва да изпуска положението извън контрол, та собствените му хора го застрелват, но това е съвсем друг въпрос...

Мисълта ми е, че Ботев е наистина един гениален поет и това трябва да му се признае. Но да се величае като революционер е нож с две остриета, защото ако този неопитен младок ни е най-великият революционер - жална ни майка, както казва народът...

Далеч по-достоен воин от него е например капитан Мамарчев.

Но антибългарските "авторитети", които съчиняват историята ни, се постараха народа да забрави за него, и му дадоха да величае провалите на Ботев и страхливеца Бенковски.


===============

Вечна памет на онези 195 юнаци, които тръгнаха с горещи сърца да защитават отечеството!

"Вечна памет на онези 195 юнаци, които тръгнаха с горещи сърца да защитават отечеството!"

А ТАКА !! ТЕ СА БЕЗСМЪРТНИ !!! ВЕЧНА ПАМЕТ - ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ВЪРХУ ТОВА.

Ледник, да не забравяме, че Ботев е част от плана за Априлското въстание, макар и неофициално признато и решено в последствие. Той е съвсем наясно, че разполага с шепа хора срещу цели турски потери (в частност 30 гарнизона). Но нека да не забравяме каква е истинската цел на Априлското въстание, а то е - гласност пред света. А това внимание може да се постигне само с... жертви, да не става дума, че никога в плановете на Априлското въстание не е ставало дума за директна борба за освобождение, защото всички са били на ясно, че организацията, въоръжението, подготовката и мобилизираните български части (мобилизирани е твърде силна дума, по-скоро увлечени), подкрепени от местното население са били крайно недостатъчни за да се противопоставят на османската армия. Не случайно, периодите на потушаване в отделните революционни окръзи съответстват с логистиката на по-концентираните турски отряди - т.е. боевете са били твърде краткотрайни и без шансове за какъвто и да било успех. Както във всяко въстание, организацията, резултатното плануване и координацията са факторите, от които до голяма степен зависи успеха (бил той дори частичен). В българската история след падане под турско робство няма такова въстание, в които горните три фактора да са на лице - следователно, обречени на неуспех. Ето защо Априлското въстание макар да не постига значителен успех във революционен аспект, то постига целта, заради която е било организирано - а именно да привлече вниманието на Великите сили за преразглеждане на Източния въпрос, което по-късно намира оглас в Цариградската конференция.

А за това, че стана модерно да се възхвалява поетическия гений на Ботев пред качествата му на революционер... аз смятам, че той е толкова революционер, колкото и поет (да се приема както всеки го разбира, това е лично мнение). Малко известно е, че в творчествотото му също така се промъкват идеали на социализъм и агностицизъм.

И утре да не забравите да стоите мирно на сирените. Това е знак на уважение и благодарност. И без това тези неживи хора им се зави свят да се обръщат в гробовете от мизериите, които стават в държавата, за която са си дали живота.

Поклон!

Не умира.

Ледник, може ли линкове към материали свързани с "няколкоте думи от теб"? Бих искал да е запозная по-обстойно с теорията, как и с доказателствата.

Ти искаш повече четиво по темата, юначе, но ще трябва да те разочаровам - такова почти не се среща на книжния пазар. Досега не съм видял и едно пълно, изчерпателно изследване на случилото се през април 1876г. Факт е, че ако човек тръгне да пише по въпроса, много лесно може да се зарази от нездрав патриотичен патос и да започне да придава на определени исторически личности качества, каквито те нямат.

Мога да ти дам и примери.

Ботев е гениален поет, да. Пламенен и деен революционер е, също. Но забелязвам, че някои хора го наричат "гений" или "гениален стратег". Бога ми, що за гений би тръгнал с обувки не по мярка и с неудобна парадна униформа да катери планинските чукари?
Бенковски пък го изкарват безстрашен герой. И наистина, по много "героичен" начин той сам нарежда да бъдат запалени няколко български села, защото местните жители отказват да го последват, та след като ги оставя бездомни и те волю-неволю тръгват с него, той взема че ги оставя на връх Еледжик в ръцете на турците и хуква да си спасява дирника през Балкана и в Румъния.

Истината е, че Априлското въстание не е толкова въстание, колкото клане. Ще ти напомня за организаторите на бунта в Батак, които не споделят съдбата на брутално и безмилостно избитите си съселяни - о, не, батаченските войводи са арестувани, помилвани и пратени по живо, по здраво в Русия. В цялото въстание има твърде, твърде малко достойни моменти, които да си спомняме. В него почти няма битки на армия срещу армия, на въоръжени български юнаци срещу въоръжени турски потери. По-голямата част от историята на бунта се състои в хроника на това кога населението на дадено село бива изклано от башибозуците - българи мюсюлмани. Априлското въстание не е въстание; то е едно жертвоприношение на беззащитни жени, деца и старци, една абсурдна братоубийствена война.


Прочети внимателно горния пасаж, приятелю, и го запомни!


Защото ето тук идва интересната част.


В наши дни ролята на Априлското въстание е преиначена от историците, преувеличена до степен, в която започва да засенчва други наши антитурски въстания. За това основна вина има евреинът Константин Йосиф Иречек, който пръв решава какво ще се счита за официална българска история и какво - не. Забравени са цяла плеяда герои - капитан Георги Мамарчев, Петър Парчевич, Филип Станиславов, Велчо Атанасов... В забвение са пратени и българските владетели, опитали се да възстановят свободата на отечеството - цар Шишман ІІІ, крал Карпош, княз Светослав. Нищо не се изучава за героичните сражения, водени от истинска българска АРМИЯ - все неща, които биха ни изпълнили с достойнство днес, само ако знаехме малко повече за тях...


Въстанието избухва веднага, обхващайки Северозападна България и областта Темска, които преди 1396 г. били владение на Иван Срацимир. Двамата ръководители били подкрепени от сръбския княз Стефан Лазаревич и влашкия войвода Мирчо Стари.
След тежки сражения въстанието е потушено от многобройните турски войски, под командването на Сюлейман (син на Баязид I). Константин и Фружин успяват да избягат, като Константин намира убежище в Сърбия, а Фружин в Маджарско.
Въстанието е първата масова проява на съпротивата на българския народ срещу османското владичество.
През същата година избухнали бунтове и откъслечни въстания и в други краища на България - в Провадийско, Айтоско и др.

....

През есента на 1598 г. войските на Михаил Храбри отново минават Дунава. Това послужва като сигнал за избухване на дълго подготвяното въстание. Негов център става Търново. Някакъв мним потомък на Шишмановци е провъзгласен за цар под името Шишман ІІІ. В Търново се събират около 12 000 души. Но властта реагира бързо и бунтът е потушен още в неговия център. Откъслечни сведения говорят за по-значителен обхват на борбата: тогава е убит охридският архиепископ Варлаам, а австрийски пътешественици виждат трупове и отсечени глави на българи в Софийско и в Ниш. Значи борба е имало и в други райони на страната. След погрома много българи, начело с Тодор Балина и Дионисий Рали, търсят спасение в земите на север от р. Дунав.
...

По същото време (1688) жителите на Чипровци, Железна, Копиловци и Клисура се вдигат на бунт. Така започва Чипровското въстание. Цялостната подготовка поемат в ръцете си Петър Парчевич и Филип Станиславов. Организирани са бойни отряди начело с братята Иван и Михаил Станиславови, Лука Андренин и др. Въстаниците се събират на лагер при Кутловица (Монтана), където пристигат и двата отряда, сражаващи се заедно с австрийците. Помощ от австрийска страна обаче не идва, а разбунтувалите се българи са нападнати от силни турски военни части и от войската на унгарския граф и васал Имре Тьокьоли. Въстаническите отряди са разбити, а Чипровци и всички околни села – опожарени. Жестокостите на турците надминават всички граници. Въстаналият район е почти обезлюден.

...

Когато австрийските войски се спускат на юг, в македонските земи, българите от много райони отново надигат глави. От Пазарджишко на запад се придвижва Страхил войвода, за да се сражава при Ниш и Кюстендил. През 1689 г. селското население от югозападните земи се обединява под водачеството на войводата Карпош. С около 5000 бойци той превзема Крива паланка и Куманово, изгонва турците и посреща австрийските войски в Прищина. Тук той е провъзгласен за “крал” на българите. Наскоро след това въстаниците освобождават Скопие. Когато австрийците напускат този край, Карпош продължава борбата. Срещу него е изпратена 18 000 войска. Турците разбиват армията му, пленяват го и го екзекутират в Скопие. Така приключва третото голямо въстание от това време.

...

След Руско-турската война от 1828-1829 г., в която участват много български доброволчески отряди, Георги Мамарчев е назначен от русите за комендант на Силистра, който пост му позволява да стане инициатор на съзаклятие, черпещо вдъхновение от гръцката Филики етерия. Едно добре подготвено въстание, според Мамарчев, ще доведе до нова руско-турска война и освобождение на България, както показва опита на Сърбия и Гърция. В сдружение с видния търновски търговец Велчо Атанасов – Джамджията той започва да подготвя тайната организация, призвана да осъществи въстанието. В съзаклятиеот се включват още Никола Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиялията, хаджи Юрдан Брадата от Елена, отец Сергий от Плачковския манастир и др. В обсега на заверата попадат районите на Горна Оряховица, Трявна, Елена, Дряново, Габрово. Главно средище на организаторите и ръководителите става Плачковския манастир. Целта на съзаклятието е възстановяването на българската държава чрез едно общо въстание, което да предизвика намесата на Русия. По-заможните търговци и занаятчии трябвало да се погрижат за набавянето на така необходимото оръжие. Майстори почват да леят куршуми, ножари правят щикове за пушките, кожари – калпаци, а златари – кръстчета за калпаците, които ще носят бунтовниците. Майстор Димитър Софиялията се подготвя да тръгне за Варна с 2000 въстаници, преоблечени като строителни работници, които уж трябвало да възстановят порутените стени на Варненската крепост. Именно там се предвиждало да бъде обявено въстанието. След това щели да бъдат завардени старопланинските проходи, за да се попречи на придвижването на турски войски в Северна България. В разгара на подготовката обаче еленски чорбаджия издава заверата. Всички видни ръководители са арестувани и набързо осъдени. В. Атанасов – Джамджията, Д. Софиялията, Н. Гайтанджията и други са обесени в Търново. Г. Мамарчев като руски поданик е пратен на заточение на о. Самос, където и умира.



Сам виждаш за какви героични дела става въпрос - до едно омаловажавани и потулвани от "официалната" ни история. Всяко малко българче обаче е задължено в училище да изучава как българите са били клани като говеда, като добитък. Прeдстави си, приятелю, какво чудовищно отражение дава това върху националното ни достойнство, как безмилостно потъпкано остава то. Нихилизъм, човеко. Подбират ни епизоди от собствената ни история, пълни с горест и срам, и ни ги натякват отново и отново, за да подхранват нихилизма у нас... За да затвърдят още по-дълбоко у българина че е син на роби, че е роден в окови. А ти сам знаеш, че човек може да е роб само когато самият той го поиска.





Поиска да прочетеш още по темата. Ще трябва да те разочаровам. Трябва да събираш като пчеличка сведения от много места. Например от спомените на Никола Обретенов, Стоян Заимов и Захарий Стоянов. Има разкази на други оцелели четници, както и публикации в печата. Най-честните (Георги Тахов, Христо Нанев, Илия Стоилов) – през последните десетина години. "Български хроники, том 2" на Стефан Цанев например е мнооого далеч от историческата истина, но пък съдържа в себе си интересни цитати, за които иначе трябва да се ровиш дни наред из "Записки..."-те на Захари. Най-вече в частта за Априлското въстание и за това какво се е случило в последните часове на Ботев.


Успех и много късмет ти желая, приятелю!


Дано съм успял поне малко да те накарам да се усъмниш в това, което считаш за истинска история, та да си отвориш час по-скоро очите.


Поздрави!

пък аз по история знам, че Ботев бил терорист
както и да е
ПОКЛОН

Поклон!

Поклон.
П.П Снощи в Шоуто На Слави направо останах без думи. Направо настръхвах на моменти като ги слушах какво говорят.
П.П2 Евала Ледник, че си се заел с тази тема '

Ледник искам да направя обръщение към теб. Окей да приемем, че Ботев не е бил перфектния войвода и революционер. Но пък се замисли , че точно такива постъпки дигат народа на възстание. Замисъла на самото тръгване поражда патриотични чуства. Още в стихотворението "На Прощаване" това проличава. Имай предвид, че всеки е поел риска излизайки на борба, да не се върне жив. Нещо, което и Ботев прави. Всеки е имал правото да се откаже Никои никому не е карал на сила. Тъй, че всички се обричат на смърт ако ще и Филип Тотю да ги е предвождал. Но смърт в името на свободата на България, не мисля че има място за обвинения по адрес на Христо Ботев. Просто по това време както знаеш повечето чети биват разбивани и потувашани дори с добри войводи. Спомни си и Баташкото клане, което е част от Априлското въстание, не е ли по-голямо обричане на смърт на невинни майки, деца и стари хора.?
Това показва , че жаждата за свобода, патриотичния дух и любовта към родината е по-силна от страха породен от смъртта. И не мисля , че тази истина, която ти разкри е уместна Не, че опорствам просто не мисля, че това, което каза е на място особено като се има предвид, че е за Христо Ботев, който е можел да си остане на страна и да гледа как родината му се мъчи и да си пише стихотворения.
П.П3 Нищо против нямам останалото и нищо лично (just talkin') просто това ми прещрака и леко ми повдигна патриотичния дух

Mad Hatter

и аз го гледах това просто останах без думи но имаше моменти който ме караха да се смея :Д Деня на актьорите :Д

Вечна памет на Ботев и всички загинали за свободата на родината! На днешните политици трябва всеки ден да им се прожектират патриотични клипчета показващи деянията на тези герои.
ПС. Интерсно е как всякави политичски движения се опитват да "издърпат" към себе си и своите виждания.

Никога не гледам това чучело. Какво е приказвал пак?

Показваха интервю със случаини хора и въпросът към тях беше какъв ден е днес.

Никой не отговори правилно ;(

Доста приятно се почуствах,когато видях внякои от ситхотворенията му в къщата-музей преведени на английски и,не помня,но мисля че беше, френски.Поколон пред светлата му памет и....не знам какво за момичета,които дори не си правят труда да станат,като чуят сирените.Доста се ядосах,като ги видях.По принцип, си знам и съм виждал подобни прояви на неуважение,но всеке ми става гадно,все едно го виждам за първи път.
P.S Благодарение на тази екскурзия посетих Калофер,Карлово,Сопот,КОпривщица...Едни,задължителни според мен дестинации,за всеки българин.Смейте ми се,но досега не бях посещавал тези места.
P.P.S как къщата-музей на Любен Каравелов ще е затворена точно във вторник?!