Честит празник, братя!





20 априлий 1876г.

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 и е своебразен връх на българското националноосвободително движение. Негова задача е освобождение на България от Османската империя.
Въстанието е подготвено от Гюргевския революционен комитет в рамките на няколко месеца. Страната е разделена на 4 революционни окръзи: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски. На събора в Оборище е решено въстанието да се вдигне на 1 май, но заради предателство избухва на 20 април в Копривщица. Потушено е в рамките на две седмици, като Пловдивския окръг е най-активен. Яростта на турските варвари се отприщва и след потушаването са избити около 150-200 000 българи, повечето невинни жени и деца.



Вечна памет на нашите герои!






Б Е Н К О В С К И
(от Иван Вазов)

(...)
Петнадесет дена без отдих, без хлеб
скитат се в горите, борят се с тиранът,
с пекът, с дъждовете; и с треви се хранат.
често мисъл мрачна дохожда им тям,
но бързо изчезва - Бенковски е там.
Бенковски ги пази мълчалив и страшен;
в бедите поддръжка и пример всегдашен;
той държи, не охка, той е само блед,
от време на време издумва "Напред",
и гледа на изток, и води ги смело,
и бурно се бърчи бледното му чело.
В глава му се блъскат мисли цял рояк
и кроежи тъмни, и лучи, и мрак,
и ярост отровна кипи му в гърдите
за толкоз нещастья, надежди разбити,
за толкова жъртви и вяра, и труд,
отишли на вятър под натиска лют!

Накъде отиват?... Изведнъж гръм
раздаде се от ближния хлъм.

Кат снопове падат трима другари.
Кръв димеща, топла пясъка прошари.
Пушекът се пръсна и гръмът мина,
кат напълни с екот цяла планина.
Потерята скокна от свойта пусия
и шумно изкряска - смелост улови я:
тя видя един прав и то кървав, сам!
Двайсет пушки мерят изново насам,
готови куршуми и огън да храчат.
"Предай се, разбойник!" - извика водачът,
и сганта внезапно загради отвръст
сетний неприятел със жажда за мъст,
със радост свирепа, с увереност дива,
че веч държи здраво плячката си жива.

Тогава ранений прав, трепетен, див,
с поглед безнадежден, почти горделив,
с пет рани в снагата, при прагът на гроба,
кат не щя да падне, както пада роба,
гръмна се в челото и сред гъстий дим
падна мъртъв, хладен и непобедим!



Филмът "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ" по книгата на участвалия в епичните събития Захари Стоянов - задължителен за всеки българин.


Отново ви честитя празника. И четете, слушайте, интересувайте се. Априлската епопея за мен е най-величавият момент в българската история от няколко века насам. Нека утре всеки един от нас да отдели поне една минута, за да почете паметта и да благодари на тези десет хиляди мъченици, умряли за идеали, които малцина разбират днес.

Вечна слава!

Честит да ни е празника, братя!

Честит празник и от мене! Поклон пред паметта на нашите герои!

Славни времена са били и славни герой.

Ледник, браво!
Адаш, знаеш ли, че имам едно много ценно издание на "Записките" на Захари Стоянов, което навремето дядо ми (лекар, също Методи) ми завеща. Книгата е написана на старобългарски, с онзи ръкописен шрифт, както са историческите извори. Тя е цветна (някои заглавия са в червено). Освен това е със стари, дебели корици, които (не съм сигурен) имат вид на пресована животинска кожа!
Обещал съм да я прочета и мисля, че това е страхотен повод.

Славни герои със святи идеали. Поклон пред паметта им и честит празник !

Искам тази книга.

Честит празник на всички!

Честито да ни е, братя. Въпреки че ако тези момци видят на какво е станала България, за която са умрели, ще се обърнат в гроба...

Честит празник!

Честит ни празник, макар че, както забелязваме, не се чества. Това е един от най-високите, да не кажа най-високият връх в националната ни епопея. И като такъв заслужава много повече от една гола заря.

Алтаире, трагично прав си, брат... ново въстание май трябва да вдигаме.

Понеже съм компютърен гийк, започвам да правя Liberation of Bulgaria Warcraft ІІІ Campaign - April Uprising.w3x и ви поздравявам с "Топчето пукна, Европа стресна".

Как ме ядосваш в момента :Д Какво стана с Битката на Шипка?

Априлското възстание е много повече от битката при Шипка. Не че искам да умаловажа Шипка, но все пак това е част от една война водена от друга държава в която наще само се включват. Най-голямата трагедия на България е, че не е съумяла по една или друга причина да се освободи сама (както това са сторили Гърция, Сърбия и Румъния). От тази гледна точка Априлското възстание като единствено що годе добре организирано и всенародно такова, е действително най-високият връх в националната ни епопея.

Ами, Вермик... по едно време се бях забатачил с моделите, после се отдадох на други карти, деба. -.- Сега Априлското въстание се чудя под каква форма да го направя, но това е предмет на обсъждане в онази тема в Творческия.

Да, действително това е много важна дата в нашата история и е срамно, че не се чества. В тази връзка и доста хора не я знаят или я забравят (аз съм от последните). Все пак, едно "благодаря" на загиналите за нашата свобода!

И накрая, колкото и безсрамно да звучи за някои, за мен тази дата е по-важна с това, че един мой скъп приятел има рожден ден днес. Ха да му е честито!

Честит да ни е празника!
Жалко, че дори по телевизията не може някой да разбере.. :/

Абе,не се ли честваше на 1ви май?(защото това съответства на 20 април по стария календар?)....или вече тотално ми се спи и съм неадекватен?Защото например, октомврийската революция в Русия е на 25 октомври,но със смяната на календара ,мисля че се чества на 7ми ноември.
P.S Честит празник!

Ех, този бълграски формален национализъм, как погубва народа...(нищо против темата, просто ме навежда на мисли, четете нататък).

Загубила е силата си новата българска митология. За мнозинството от 'българския народ' никакво значение и никакви идеи няма зад вчерашните Митове: Ботев, Лески, Бенковски и прочие народни будители, апостоли, освободители. Свободата, независимостта, честта и всички други идеали, за които нашите митологични герои са се борили са загубили всякаква стойност за българското мнозинство. На кой му пука, на кой му дреме, на кой му се разтуптява сърцето и разтрептява душата (на паметни дни като този) с ясното желание да продължат делата на възпетите герои, не защото героите извършили ги са възпети(все пак митологията съществува единствено и само да носи посланието), а защото самите техни дела и самите идеи зад техните дела са праведни и сърце-разтуптяващи? Само на една шепа хора, повечето от които живеят напълно в митологичното минало без капка разбиране какво да правят в това наше съвремие.

Всички останали, празно и формално честваме с единия "Поклон" и единия "Честит празник", "братя!". А какво ни касае? Хедонизъм и пак хедонизъм. (тука си припомням текст на Нова Генерация:
"Ленски и Болев останаха само на камък
Славят, на Славейков, паниран е по-сладък
А ваш'то сърце се разтваря в чиния
За сръбско, хеви метъл и гроздова ракия!") Това не е нищо ново. Просто преди формалността беше държавно контролирана и изисквана от Тошето Живков и БКП, за да е висок морала, да е високо доверието във великия комунизъм и т.н. И след '89, след демокрацията, след капитализма, след идването на формалния човешкия индивидуализъм, всички малко или повече загърбихме формалностите на националната ни митология. Не ни пука, защото не ни е необходимо да ни пука, защото българският народ е загубил каквито и да е морални ценности през последните 60 години.

И защо? Не защото тези ценности са се формализирали под комунягите, не защото гладувахме по време на прехода, а защото тези идеи и ценности винаги са били безсмислени за нас. От край време, селяните са си копали на нивата и са живяли ден за ден, без много да му мислят кое и как е отвъд баира. Всичките възстания, революции, битки са водени от шепа надъхани идеалисти и стада пасивни селяни(в най-добрия смисъл на думата, селяни), заслепени от обещанията за повече земя и повече спокойствие, плюс минус шепа скучаещи.

На практика в съвремието нямаме никаква причина нито да се борим за обща цел, нито да възставаме срещу каквото и да е. Свободата и независимостта, на лично равнище, си ги имаме по начин по какъвто никога преди не сме ги имали. А честта, родолюбието и прочие 'ценности' са абсолютно непонятни за изолираните, отчайващо самотни 'граждани' и отвъд силите на бедните, изнемощели, еднокраки(че единия крак е в гроба вече) селяни.

...

Хах, аз на Ницше го извадих с критиката на морала... Както и да е, ако ще се честитим и ако ще правим нещо, трябва с мисъл и разбиране, от един вид духовно извисеност да го правим, а не заради илюзорните останки от националната ни митология. Вгледайте се в себе си, проумейте за какво и защо бихте се борили, пък после се опитайте да вдигнете народа на крак, така както Левски го вдига преди 150-на години. Трябват, преди всичко, нови идеи ако от Българите ще става нещо през идните години, стига почивахме на стари митологизирани лаври, изтровени от машината на соца.

П.П.
Отново извинения за каквито били стилистични, грамтични, пунктуационни и правописни пропуски.