Етоя и втората глава
Надявам се да ви хареса.
Актив:Тази книга ще си я купя
Светата Инквизиция
Глава втора:Инквизицията в действие
Галермо Ломен пристигна в имението си в Албаран.Пет дена той писа писмото си.На шестият ден той прати писмото за Мадрид.
На шестият ден писмото пристигна при Кристиан и Адриан.Двамата бяха повече от доволни,когато го видяха.Адриан го взе в ръце и бе готов да го отвори,но в този момент Кристиан му го отне от ръцете с грубост.
-Това аз ще го прочета,драги ми инквизитор Адриан!-Очите на Кристиан бяха изпълнени със злоба каквато преди Адриан не беше виждал в своят приятел.
-Както кажеш Кристиан,както кажеш.-Той не намери причина да се обиди за тази грубост,а даже се отдалечи и седна на столът в ъгъла на стаята.
Очите на Кристиан бяха светнали като огнювете на ада,той пое дълбоко въждух и почна да чете със задоволство.
-Здравейте,скъпи мой деца!-Той ревнуваше това,че баща му наричаше синко и Адриан,но успя да сдържи гнева си и продължи.-Дълго писах това писмо и се надявам то да ви отговори на въпросите.Нека започнем с началото на нашата нова сила за борба срещу невярващите!Тази моя идея която успях да реализирам,идея за да гради вяра в хората!Чеда мой вие сте от първите който ще се нарекът инквизитори.Каква е ролята на инквизитора:Той трябва да въдворява ред в живота и светът ни,да се бори против ересите и да кове вяра в хората.Всяка проява на ерес се осъжда от инквизитора със смърт!Разбира се ще има и случаи на лъжлива ерес и ще се налага да проверявате за това!Свещениците от съвета ще разпространят новината за новата ни институция и така много хора ще могат да докладват за ереси,който са видяли.Ще има и още два вида инквизитори в йерархията ни те ще са Роял Инквизитор и Гранд Инквизитор те ще получават титлите си и ще имат много повече преимущества спрямо другите благодарение на заслугите си!Предлагам ви от днес да започнете с наказването на невярващите в късните моменти на деня.За всяка заслуга ще получавате специални медали,колкото повече са те толкова по добре за вас.-Кристиан спря да чете и погледна Адриан.-Не показвайте милост към враговете!-след което остви писмото на масата и седна до Адриан.-Какво мислиш?
-Мисля,че тази вечер няма да се забрави.-Адриан стана и хвана друг лист,който също беше към писмото но Кристиан не го прочете,защото беше сметнал за ненужно.Адриан погледна писмото по-подробно и почна да чете.-Не забравяйте,че инквизиторите ни трябва да са добре облечени,скоро ще измисля подходящо облекло но за сега вие може да обличате само червено облекло,задължително и червена широка шапка.Оръжието е верният приятел на инквизитора,а тук вече вие трябва да си изберете!Задължително наказвайте и със кръст!Това е за сега деца мой,дълго мислех това писмо за да знам как да ви зарадвам.Бъдете благословени!-Адриан спря да чете погледна Кристиан и каза.-Тъй да бъде!Тази вечер ще накажем невярващите и ересите!
Кристиан се отправи към своята стая мълчелив и умислен,сега той щеше да потърси подходящо облекло и шапка.Адриан имаше две червени широки шапки и без угризение даде едната на Кристиан,когато двамата бяха готови се огледаха.Кристиан беше в дълга червена роба и широка червена шапка която закриваше половината му лице,оставаща само устата да се усмихва.Адриан беше вдигнал повече шапката като показваше лицето си и доволно се бе усмихнал,двамата изглеждаха като на взаимни копия.Кристиян беше запасал голям кафяв колан на който беше и неговия меч,а Адриан беше с боздуган на който главата беше изцяло от стомана и шипове.Той също имаше колан,но не беше по голям от този на Кристиан и даже беше черен.Вечерта се спусна над Мадрид и двамата сложиха чени ръкавици,след което целунаха кръстовете който носеха и казаха свойте молитви към Бога си.Когато излязоха от къщата на центърът на Мадрид беше оживено с всякакви хора.
-Как мислиш,дали ще намерим някой неверник?-Попита Кристиан като постоянно се оглеждаше.
-Разбира се!-Адрин погледна до еднинят уличен фенер и видя как една жена се беше приготвила за печелене на пари.-Виж там.-посочвайки жената той тръгна към нея.-Това е незаконно според библията.
Кагато двамата се доближиха до жената тя се стресна,тя бе млада жена на дваисет и шест години и изглеждаше разголена.Кристиан я хвана за ръката и я повлече по улицата.
-О-о-о такива мъже харесвам!Страстни и сериозни.-Каза жената без да се противи.-Къде ще ме завеш мъжаго?Струвам само седемдесет и пет гроша.
Кристиан се обърна към нея и я удари с лявата си ръка.Жената се разплака и разкрещя.
-Помощ!Убиец!Помощ!-Паниката в очите и показваше колко много бе уплашена тя.-Помощ!
Адриан я хвана за другата ръка и затисна устата и след което помогна на Кристиан да я завлекат в къщата.На тях не им направи впечатление че целият площат ги гледа.Стражите се бяха затичали и стигнаха точно когато Кристиан отвори входната врата на къщата.
-Какво си мислите,че правите вие двамата?-Попита най възрастният страж.-Пуснете жената веднага!
Кристиан се обърна и заговори.
-Добър вечер господа!Аз и моят приятел сме служители на църквата!-Каза той като не знаеше какво обеснение да даде на стражите нямаше да му се понрави ако баща му разбереше за тази случка.
-Вие ще бъдете арестувани!Не сте служители на църквата!-Ядосано отговаряше стражът.
-Ние сме инквизитори.-Отговори хладно Адриан и гледаше стража.
-О-о извинявам се господа.Днес ни съобщиха за тази нова институция,която ще се бори с неверниците.Извинете ни за безпокойството.-стражите се обътнаха и заминаха към центъра с много шушукане.
-Имах чуството че ще ни арестуват.-Каза с въждишка Кристиан.
-Бъди спокоен баща ти е помислил за всичко.-Усмихнато му отговори Адриан.
Съдбата на жената не беше никак хубава.Вкараха я в мазата на къщата и я вързаха за стол,две факли осветяваха празното помещение,а инквизиторите седяха прави и мълчели.Кристиан отвърза закачения кръст от колана си а Адриан държеше голяма книга в ръката си.Не бяха вързали устата на жената за да чуят какво може да им каже,когато кажят присъдата й.
-Така.-Тежко каза Адриан и разгръщаше книгата когато спря на едната страница и се загледа по-отблизо след което каза.- Седма заповед"Не прелюбодействай”!Е какво ви е мнението инквизитор Кристиан?
-Мнението ми е че тази жена трябва да бъде наказана!Със смърт!-Суровият поглед на Кристиан караше жената да трепери и да усеща края на живота си.
-Моля ви се!Помощ!Защо ще го правите!Помощ!-Крещеше в паника жената,но усещаше,че никой няма да доиде да й помогне.
Кристиан издърпа меча си от колана и се доближи до нея.
-Други прощални думи да имаш?-Попита той със злобната си усмивка.-Ако желаеш да си кажеш молитвата?
-Умри псе!-Изкрещя тя и се изплю в лицето му с което го разгневи още повече.
-Щом така желаеш!-Изкрещя Кристиан и избърса плюнката от лицето си.-Смърта ти няма да е моментална!
Той вдигна левия и крак и го отсече с меча.Адриан не искаше да остава по назад и удари жената в другия крак със своят боздуган като стоши крака.Жената крещеше от болка тя се гърчеше,сълзи се стичаха по лицето й молитви сипеше тя за помощ,но никой не идеше.
-Това е началото на мъките ти!Адът те очаква!-Каза злобно Криситан и заби меча си в сърцето й.
-Дано там й простят за греховете!-Отвърна Адриан и смаза лицето й със своят боздуган след което отвърза тялото от стола като гледаше да не се оцапа с кръв.Той захвърли всички части от тялото в произволни ъгли на стаята.-Добро начало за Светата Инквизиция!Мисля,че е време да вечеряме след което сте се молим!
Кристиан избърса кръвта от меча си и погледна Адриан след което му отговори.
-Не!Не!Не!Вечерта едва сега започва!-Изкрещя той в лицето на Адриан.-Ще накарам градът да пищи в коленете ми!-Запаса своят меч и се отправи към стъпалата за да излезе от мазето и после от къщата.
Адриан избърса кръвта от боздугана си и се усмихна.
-Знаеш ли Кристиан не ми харесва злобното ти държане към мен,това държане е привидно за някой демон!-Каза Адриан и също се запъти към стъпалата.-Но знаеш ли,прав си,че ноща не е свършила!Наказвай който видиш според законите на библията по късно ще се видим аз ще обиколя бедните квартали.-Каза доволно Адриан като това да наказваш грешници и еретици бе все едно е игра.
-Разбрано аз ще поема центъра.До по късно Адриан.
Кристиан излезе от къщата бързаики,а Адриан вървеше спокойно и бавно.Двамата се бяха уговорили и сега щяха да вършат добри дела.
Край на втора глава.
Следваща трета глава:Сълзите на Мадрид.