Искам да ви представя първа глава на моя разказ,свързан с инквизицията.Това е първата и доста кратка глава,която е уводът на целият разказ.Не очаквам първата глава да ви очарова с нещо,защото е прекалено кратка и като цяло даже безинтересна,но все пак се надявам да ви хареса.


Свeтата Инквизиция
Глава първа:Създаването на Инквизицията

Годината бе 1019,година която щеше да се запомни с голямото събиране на всички влиятелни свещеници в Мадрид.На огромна кръгла маса,създадена от камък в местната църква Свети Йоан II,щяха да се обсъдят важни моменти в историята на вярата и живота на много хора.
Центърът на Мадрид бе оживен денонощно което поднасяше на крадците златни мигове в техния живот,вятърът духаше на запад а двама млади мъже прекосяваха центъра с цел достигане на църквата Свети Йоан II и двамата носеха червени наметала,който покриваха целите им тела.
-Кристиан мислиш ли,че сте приемат идеята на баща ти?-Попита единят мъж ,като се опитваше да си проправи път към церквата.
-Разбира се!Как можеш да се съмняваш в това Адриан!Това е много лошо провинение!-Отвърна му Крисиан като го погледна със суров поглед.Крисиан бе мъж на двадесет и една години за разлика от Адриан който наскоро бе навършил пълнолетие.
-Не знам,започвам да си мисля,че няма да се получи.Но лично съм изпълнен с надежда.-Той се колебаеше,защото съветът на дваисетимата велики свещеници в Испания беше твърд и суров,а що ставаше дума за това което щеше да предложи бащата на Кристиан то Адриан губеше надежда.-Мисля че светът отива на зле.Много невярващи се събраха напоследък.Трябва да направим нещо което да спре това,иначе краят който е предписал Апостол Йоан ще се сбъдне!
-Бъди спокоен!Всичко ще се нареди.-Кристиан вярваше,че баща му ще убеди съвета.
Стигаики до църквата забеляха четирима стражи отпред и затворената голяма врата на църквата.Разбраха че няма да влязат вътре без да е завършила срешата.Адриан вдигна глава нагоре за да огледа огромната църква и гледката му хареса,архетектурата на църквата беше повече от прекрасна с две високи кули и много камбани в тях,кулите имаха остри върхове и по един кръст от злато на върха си.
-Ще се наложи да почака ме.-Каза сърдито Кристиан и свали качулката си като показа едно сурово но красиво лице с дълга кестенява коса.Адриан не последва неговия пример да свали качулката си а само се оглеждаше.
Дебатът вътре в църквата,едва сега започваше.Всички се бяха настани удобно с прекрасни столове от дърворезба и много възглавници по тях.Един възрастен свещеник се изправи на крака и каза на висок глас.
-Добре дошли на този извънреден събор!Тук и сега трябва да обсъдим какво ще правим с всички неверници!Ако това продължява така,скоро краят на светът ни е гарантиран!Добре че нашият колега,свещеник Галермо Ломен има една идея ,която се надявам да ни се понрави!-След като свърши той вдигна дясната си ръка към втория човек от негово дясно подканваики го да стане и да говори след което той седна.
Мъжът изгледждаше стар,но лицето му беше изпълнено с мъртвешка усмивка дългата му бяла коса беше рошаво разпръсната по главата и лицето му.
-Здравейте братя мой!Днес аз имам едно предложение,което се надявам вие да приемете!-Каза високо той и огледа лицата на всички.-Имам една идея,имам една мечта!Мечта която ще донесе вяра в хората и ще ликвидира неверниците!-Той спря речта си защото бе прекъснат от бурни аплодисменти,думите се харесаха на всички и по лицата им блеснаха алчни усмивки,защото колкото повече вярващи имаше,толкова по богата щеше да е църквата.-Идеята ми е да основем орден на святи войни!Този орден ще се нарече Инквизиция,орден който ще се бори с ересите по земята,той няма да бъде повлиян от Ватикана,той ще е нашата сила за запазване на твърдата вяра!-Бурни аплодисменти го прекъснаха отново,сега той знаеше че държи всички на масата в ръцете си.-Това ще е независима институция!Ние сами сте подбираме святите войни!-Бурни викове и аплодисменти го прекъснаха за трети път,но на него това не му пречеше той се усмихваше доволно.-Предлагам от днес да почнем да градим основите на новата вяра!С мен ли сте или против мен?!-Въпросът му беше повече от глупав,дори и неуместен но той го зададе за да е сигурен че всичко ще е шест.
Всички вдигнаха ръка в знак на съгласие с което накараха най възрастният да се изправи и да проговори отново.
-Значи решихме всичко.От днес въвеждаме нова самостоятелна власт в страната!Събирайте всички святи войни до една седмица искам всичко да е започнало!Инквизитори ще наричаме святите войни те сами сте вземат решение за съдбата на всеки еретик и свяка ерес.Задачата им ще е да да разследват и същевременно да осъждат случаите на ерес.-След което той си пое дълбоко въждух и изкрещя.-В ИМЕТО НА СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ!
Всички в помещението се надигнаха и изкрещяха последните му думи с което съветът беше причключил,вземаики важно решение за съдбата на вярата.
Търпението на Кристиан се ичерпа,след половин час чакане той изкачи няколко стъпала,но когато видя стражата да се приближява с насочени към него алебарди той се отказа да започва разговор с тях,но в този момент портите се отвориха и той видя баща си да излиза от църквата разтреперен.
-Татко!-Извика Кристиан и гледаше към баща си изумен.Той си мислеше,че баща му е бил обиждан заради идеята си и даже че са го изгонили от съвета.-Какво се случи?Какво ти направиха?
-Нищо не са ми направи ли сине мой.-Каза неспокоино бащата-Всичко мина като по вода и мед!Съветът прие моята идея!Имаме една седмица за да съберем първите святи войно,който вече ще се наричат инквизитори.Кой е човекът,който те чака?-Оглеждайки Адриан той не го позна заради плаща и качулката на главата му.
Адриан реши,че е крайно време да смъкне качулката и да покаже лицето си пред Галермо.Лицето което се показа от качулката беше младо и красиво,мъжко лице с дълга черна коса и зелени очи.
-Здравейте господин Галермо.-Покланяйки се поздрави Адриан.
-Здравей Адриан не те познах,заради плаща който носеше.Извини ме заради това.-Галермо обичаше и двамата като свой синове,но само единят беше негов.-Ще ви предложа нещо което ще ви хареса искам да сте мойте първи инквизитори!-Той се усмиха и не изпускаше поглед от очите им.
-За мене ще е гордост тате!-Каза Кристиан и падна на колене.
-За мене също господин Галермо!-Отговори Адриан и също панда на колене.
-Страхотно момчетата ми!От днес на татък пред имената ви вие ще слагате думата инквизитор!-Доволен бе Галермо защото всичко отиваше на добре.-Сега аз заминавам за Албаран след което ще ви пишя до няколко дни.В писмата,който ще получите,ще има отговори на всичките ви въпроси,който ще искате сега да ми зададете.
-Ще чакаме с нетърпение татко!-Каза гордо Кристиан и се изправи на крака,след него се изправи и Адриан.
-До нови срещи деца мой!И нека Бог бъде с вас!-Той пое на дясно от църквата,където го чакаше карета.
Двете момчета мълчаха и се гордееха със себе си и с новите си длъжности.
-А сега драги ми инквизитор Адриан да се отпратим към дома ни и да се отдадем на молитви към превеликият ни Бог.-Предложи Кристиан и пое през центърът.
Адриан го последва мълчеливо,защото беше в екстаз и се чустваше повече от всякога изпълнен с сила за да върши добрини.
Когато стигнаха домът си,който беше една малка къща на два етажа Кристиан си мечтаеше за богатство представясе си се в богат дворец като владетел на доброто и съдия на ереса,той беше запознат с идеята на баща си,за това и му харесваше.Вече се свечеряваше и те решиха да прекарат последният си час от деня в молитви и четене на стария завет,след което да се наспът за да имат сила за нови молитви и четения на стария завет.Следващите пет дена за тях щяха да са изпълнени с четене и молене на всевишния Бог и постене.На шестият ден щеше да пристигне голямото писмо от Галермо.Бяха повече от отдадени на вярата си към Бог за тях животът беше вяра а вярата живот,защото само Бог бе великият,който даваше живот за вяра.

Край на Глава Първа.

Претендира ли да е исторически достоверно? 'Щото ако е да - да знаеш, че инквизиция по това време няма.

И това "Свети Йоан II" ме изкърти. Това вторият светец с това име ли е?

Името на църквата беше лично подбрано :Д Сред всички останали от рода на Свети Петър Пети.Не идеята ми е за сериозен разказ свързан с живота на единят инквизитор.
Значи никъде не съм писал че претендира за достоверност :Д Освен може би годината която съм се съобразил с информация от Уикито защото там пишеше началото на 11 век.Имената са моя измислица като и цялото.Много оскъдна информация намирам за това се получа така.

kk

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0% ... 0%B8%D1%8F



Инквизицията взема най-много жертви в Испания след като от 1480 г. става и кралска институция.

Не искам да го правиме спор просто не знам вече :С

Братле , много е добре разказчето. И е засегната една от любимите ми институции. Дано нататък се покаже и това което си миля.

Xахаха помислих , че пише за ДОУ

Скоро се захващам с втората глава

Късмет със втората част!

http://auction.bg/item.php?id=51378
Само ако се интересуваш от Испанската инквизиция, де...

Етоя и втората глава Надявам се да ви хареса.
Актив:Тази книга ще си я купя

Светата Инквизиция
Глава втора:Инквизицията в действие


Галермо Ломен пристигна в имението си в Албаран.Пет дена той писа писмото си.На шестият ден той прати писмото за Мадрид.
На шестият ден писмото пристигна при Кристиан и Адриан.Двамата бяха повече от доволни,когато го видяха.Адриан го взе в ръце и бе готов да го отвори,но в този момент Кристиан му го отне от ръцете с грубост.
-Това аз ще го прочета,драги ми инквизитор Адриан!-Очите на Кристиан бяха изпълнени със злоба каквато преди Адриан не беше виждал в своят приятел.
-Както кажеш Кристиан,както кажеш.-Той не намери причина да се обиди за тази грубост,а даже се отдалечи и седна на столът в ъгъла на стаята.
Очите на Кристиан бяха светнали като огнювете на ада,той пое дълбоко въждух и почна да чете със задоволство.
-Здравейте,скъпи мой деца!-Той ревнуваше това,че баща му наричаше синко и Адриан,но успя да сдържи гнева си и продължи.-Дълго писах това писмо и се надявам то да ви отговори на въпросите.Нека започнем с началото на нашата нова сила за борба срещу невярващите!Тази моя идея която успях да реализирам,идея за да гради вяра в хората!Чеда мой вие сте от първите който ще се нарекът инквизитори.Каква е ролята на инквизитора:Той трябва да въдворява ред в живота и светът ни,да се бори против ересите и да кове вяра в хората.Всяка проява на ерес се осъжда от инквизитора със смърт!Разбира се ще има и случаи на лъжлива ерес и ще се налага да проверявате за това!Свещениците от съвета ще разпространят новината за новата ни институция и така много хора ще могат да докладват за ереси,който са видяли.Ще има и още два вида инквизитори в йерархията ни те ще са Роял Инквизитор и Гранд Инквизитор те ще получават титлите си и ще имат много повече преимущества спрямо другите благодарение на заслугите си!Предлагам ви от днес да започнете с наказването на невярващите в късните моменти на деня.За всяка заслуга ще получавате специални медали,колкото повече са те толкова по добре за вас.-Кристиан спря да чете и погледна Адриан.-Не показвайте милост към враговете!-след което остви писмото на масата и седна до Адриан.-Какво мислиш?
-Мисля,че тази вечер няма да се забрави.-Адриан стана и хвана друг лист,който също беше към писмото но Кристиан не го прочете,защото беше сметнал за ненужно.Адриан погледна писмото по-подробно и почна да чете.-Не забравяйте,че инквизиторите ни трябва да са добре облечени,скоро ще измисля подходящо облекло но за сега вие може да обличате само червено облекло,задължително и червена широка шапка.Оръжието е верният приятел на инквизитора,а тук вече вие трябва да си изберете!Задължително наказвайте и със кръст!Това е за сега деца мой,дълго мислех това писмо за да знам как да ви зарадвам.Бъдете благословени!-Адриан спря да чете погледна Кристиан и каза.-Тъй да бъде!Тази вечер ще накажем невярващите и ересите!
Кристиан се отправи към своята стая мълчелив и умислен,сега той щеше да потърси подходящо облекло и шапка.Адриан имаше две червени широки шапки и без угризение даде едната на Кристиан,когато двамата бяха готови се огледаха.Кристиан беше в дълга червена роба и широка червена шапка която закриваше половината му лице,оставаща само устата да се усмихва.Адриан беше вдигнал повече шапката като показваше лицето си и доволно се бе усмихнал,двамата изглеждаха като на взаимни копия.Кристиян беше запасал голям кафяв колан на който беше и неговия меч,а Адриан беше с боздуган на който главата беше изцяло от стомана и шипове.Той също имаше колан,но не беше по голям от този на Кристиан и даже беше черен.Вечерта се спусна над Мадрид и двамата сложиха чени ръкавици,след което целунаха кръстовете който носеха и казаха свойте молитви към Бога си.Когато излязоха от къщата на центърът на Мадрид беше оживено с всякакви хора.
-Как мислиш,дали ще намерим някой неверник?-Попита Кристиан като постоянно се оглеждаше.
-Разбира се!-Адрин погледна до еднинят уличен фенер и видя как една жена се беше приготвила за печелене на пари.-Виж там.-посочвайки жената той тръгна към нея.-Това е незаконно според библията.
Кагато двамата се доближиха до жената тя се стресна,тя бе млада жена на дваисет и шест години и изглеждаше разголена.Кристиан я хвана за ръката и я повлече по улицата.
-О-о-о такива мъже харесвам!Страстни и сериозни.-Каза жената без да се противи.-Къде ще ме завеш мъжаго?Струвам само седемдесет и пет гроша.
Кристиан се обърна към нея и я удари с лявата си ръка.Жената се разплака и разкрещя.
-Помощ!Убиец!Помощ!-Паниката в очите и показваше колко много бе уплашена тя.-Помощ!
Адриан я хвана за другата ръка и затисна устата и след което помогна на Кристиан да я завлекат в къщата.На тях не им направи впечатление че целият площат ги гледа.Стражите се бяха затичали и стигнаха точно когато Кристиан отвори входната врата на къщата.
-Какво си мислите,че правите вие двамата?-Попита най възрастният страж.-Пуснете жената веднага!
Кристиан се обърна и заговори.
-Добър вечер господа!Аз и моят приятел сме служители на църквата!-Каза той като не знаеше какво обеснение да даде на стражите нямаше да му се понрави ако баща му разбереше за тази случка.
-Вие ще бъдете арестувани!Не сте служители на църквата!-Ядосано отговаряше стражът.
-Ние сме инквизитори.-Отговори хладно Адриан и гледаше стража.
-О-о извинявам се господа.Днес ни съобщиха за тази нова институция,която ще се бори с неверниците.Извинете ни за безпокойството.-стражите се обътнаха и заминаха към центъра с много шушукане.
-Имах чуството че ще ни арестуват.-Каза с въждишка Кристиан.
-Бъди спокоен баща ти е помислил за всичко.-Усмихнато му отговори Адриан.
Съдбата на жената не беше никак хубава.Вкараха я в мазата на къщата и я вързаха за стол,две факли осветяваха празното помещение,а инквизиторите седяха прави и мълчели.Кристиан отвърза закачения кръст от колана си а Адриан държеше голяма книга в ръката си.Не бяха вързали устата на жената за да чуят какво може да им каже,когато кажят присъдата й.
-Така.-Тежко каза Адриан и разгръщаше книгата когато спря на едната страница и се загледа по-отблизо след което каза.- Седма заповед"Не прелюбодействай”!Е какво ви е мнението инквизитор Кристиан?
-Мнението ми е че тази жена трябва да бъде наказана!Със смърт!-Суровият поглед на Кристиан караше жената да трепери и да усеща края на живота си.
-Моля ви се!Помощ!Защо ще го правите!Помощ!-Крещеше в паника жената,но усещаше,че никой няма да доиде да й помогне.
Кристиан издърпа меча си от колана и се доближи до нея.
-Други прощални думи да имаш?-Попита той със злобната си усмивка.-Ако желаеш да си кажеш молитвата?
-Умри псе!-Изкрещя тя и се изплю в лицето му с което го разгневи още повече.
-Щом така желаеш!-Изкрещя Кристиан и избърса плюнката от лицето си.-Смърта ти няма да е моментална!
Той вдигна левия и крак и го отсече с меча.Адриан не искаше да остава по назад и удари жената в другия крак със своят боздуган като стоши крака.Жената крещеше от болка тя се гърчеше,сълзи се стичаха по лицето й молитви сипеше тя за помощ,но никой не идеше.
-Това е началото на мъките ти!Адът те очаква!-Каза злобно Криситан и заби меча си в сърцето й.
-Дано там й простят за греховете!-Отвърна Адриан и смаза лицето й със своят боздуган след което отвърза тялото от стола като гледаше да не се оцапа с кръв.Той захвърли всички части от тялото в произволни ъгли на стаята.-Добро начало за Светата Инквизиция!Мисля,че е време да вечеряме след което сте се молим!
Кристиан избърса кръвта от меча си и погледна Адриан след което му отговори.
-Не!Не!Не!Вечерта едва сега започва!-Изкрещя той в лицето на Адриан.-Ще накарам градът да пищи в коленете ми!-Запаса своят меч и се отправи към стъпалата за да излезе от мазето и после от къщата.
Адриан избърса кръвта от боздугана си и се усмихна.
-Знаеш ли Кристиан не ми харесва злобното ти държане към мен,това държане е привидно за някой демон!-Каза Адриан и също се запъти към стъпалата.-Но знаеш ли,прав си,че ноща не е свършила!Наказвай който видиш според законите на библията по късно ще се видим аз ще обиколя бедните квартали.-Каза доволно Адриан като това да наказваш грешници и еретици бе все едно е игра.
-Разбрано аз ще поема центъра.До по късно Адриан.
Кристиан излезе от къщата бързаики,а Адриан вървеше спокойно и бавно.Двамата се бяха уговорили и сега щяха да вършат добри дела.


Край на втора глава.
Следваща трета глава:Сълзите на Мадрид.

Братле кефи е така
Go on brother