Да си поговорим за... книги

[Na_MaDa7a_BrAdA7a]

Ништо не чета,книгите са за тапаците и грозните моми4ета

[Admiral General Hurf]

Нищо не чета,книгите са за тапаците и грозните моми4ета

Кой си ти,непросветени тъпако с лош правопис и глупав светоглед?

[MetalGearRex]

Последно четох автиобиографията на Рой Кийн в оригинал на английски. Особено началото беше много интересно, когато описва как животът му никак не е бил розов. Също така премеждията му с Ирландския национален отбор, който е бил един пълен фарс. И накрая, разбира се, за някои вътрешни неща за Манчестър Юнайтед, за които може би никога не сте се замисляли. Препоръчвам я на всеки, който иска да получи малко по-реална гледна точка за живота вътре във футбола, а особено много на феновете на Юнайтед (като мен).
В момента чета книжките за Диабло, но нещо не ме грабват... След това ме чакат двете последни книжки по Стареца на английски. Ще е интересно.

На AlShu ще препоръчам една малко по-стара фантастика - "Зона 51" на Робърт Дохърти. Страхотна книга, която така е оплела човешката история с извънземните, че в един момент се питаш дали това наистина не е вярно. Страхотна книга!
На Ледник бих препоръчал една друга фантастика с доста политически възгледи в нея - "Звездните рейнджъри" на Робърт Хайнлайн. Страхотна книга, която те кара да се замислиш, доколко е правилен днешния социален строй и дали някои неща не могат да се променят към по-добре със сравнително малко промени. Да си призная честно, бях все още малък, когато я четох, за да я оценя по достойнство, но все пак ме впечатли.
Ако искате чист екшън роман с елементи на трилър, подплътен със здрав (макар и особен) хумор, бих ви препоръчал "Свирепия" ("Rogue Warrior") на Ричард Марчинко. За предпочитане първите 1-2 от 16-те книги, понеже те са най-добрите, доколкото знам (чел съм тях и последната).

п.п. AlShu, въпросната автобиография на Кийн беше първата ми книга на английски. Вярно е, че съм чел доста разкази, диалози и истории на английски покрай разни игри, но все пак това си беше първата ми книга на този език. И да си призная честно, не беше чак толкова трудно, колкото си мислех. Например като се абстрахираш от идеята, че трябва да разбереш всяка една думичка в текста какво означава, се чете всъщност достатъчно бързо. Да не говорим, че повечето "проблемни" думи се схващат от контекста. Вярно е, че губиш част от красотата на текста, но пък и едва ли можеш да й се насладиш напълно без обширни знания по дадения език (или ако ти е матерен език), така че пробвай, без да се плашиш и ще видиш, че не е чак толкова трудно!

[Shady]

Стивън Кинг - Сейлъмс Лот

Наскоро видях филм по темата и се сетих, че така и не завърших тази книга. Не помня защо, бяха ми се струпали някакви задължения, а след това направо започнах друга на същия автор. Но в момента поправям грешката си, много класен трилър.

Сейлъмс Лот е градче, което наглед не се отличава от стотиците подобни селища в Мейн. Обаче само наглед. Защото всъщност е град-призрак - от онези, които сякаш губят жизнените си сили и изчезват заедно с обитателите си. В околността се носят слухове за космически пришълци и сборища на младежи, практикуващи черна магия. Каквато и да е причината, изчезването на местни жители е факт... а онези, които са се преселили другаде, упорито отказват да говорят за случилото се в Сейлъмс Лот.
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат- въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар.

И все пак... наистина ли е дошъл?

За четенето на английски (или кой да е чужд език) - ако можеш да гледаш филм на този език без да ти вървят отдолу субтитри, значи имаш достатъчни познания. Наистина бързо се свиква и само ако има някакви термини или фантастични имена (доста врема съм се чудил какво е wraith навремето) може да ти направят известен проблем. Също и ако четеш на чуждия език втора част на книга, а първата си прочел на български. При самия превод доста неща се изменят и просто ще се объркаш от имената на места, хора, събития etc.

[Disturbed]

На вниманието на феновете на Кинг - Хауърд Ф. Лъвкрафт. Не "задължителен", но "строго препоръчителен". Смразяващи кръвта разкази, избликнали изпод наркотичното съзнание на болният автор.

[Der Meister]

За последно четох четвъртата кинга за Диабло - Луната на паяка. Също като първите три е страхотна.

Иначе някой знае ли дали книгите на Лъвкрафт имат издания на български и ако да къде може да се намерят?

[MetalGearRex]

За последно четох четвъртата кинга за Диабло - Луната на паяка. Също като първите три е страхотна.

Бих поспорил за това. Чел съм първата (откровено тъпа) и в момента чета втората (за момента незарибяваща, ще трябва да се насилвам да я чета засега). Разбира се, въпрос на вкус (а моят е, че май не харесвам толкова фентъизатата), но съм чел и по-добри неща, дори на същия автор!

Сега се сетих за друга страхотна книга - "Безпощадно" на Том Кланси! Знам, че може би много хора не долюбват този автор, признавам, че има и бая тъпи книги (кой няма?), но тази е уникална! Най-добрият екшън-трилър, който съм чел! "Зараждането на Джон Кларк", който е култ, дето се вика! Екшън, драма, криминални елементи, любов, трагедии, принципи и преборването с тях, какво ли не... Препоръчвам я за всички фенове!
Дори разбрах, че в момента се планира филм по книгата ("Without Remorse" е на английски). Очаквам, естествено, да го осерат, но все пак може и да е интересно.

[Der Meister]

Бих поспорил за това. Чел съм първата (откровено тъпа) и в момента чета втората (за момента незарибяваща, ще трябва да се насилвам да я чета засега). Разбира се, въпрос на вкус (а моят е, че май не харесвам толкова фентъизатата), но съм чел и по-добри неща, дори на същия автор!

То и аз не съм фен на фентъзитата, но пък съм фен на играта. Иначе да всеки си има различен вкус.

[Маце Борко]

Ами то ако сте се сблъсквали само с такива фентъзита като книгите по комп. игри или романите на Салваторе, примерно, не се учудвам, че не харесвате тоя жанр...

[MetalGearRex]

Ами то ако сте се сблъсквали само с такива фентъзита като книгите по комп. игри или романите на Салваторе, примерно, не се учудвам, че не харесвате тоя жанр...

Виж, прав си и признавам, че май съм чел само такива фентъзита (или поне в момента не се сещам за други). Но пък и да кажеш, че тези по Диабло и Уоркрафт са писани от неизвестни автори също няма да е вярно. Пък и специално тези книги имат доста малко общо със самите игри, че лично ги разглеждам като нещо отделно.

[Sick boy]

На вниманието на феновете на Кинг - Хауърд Ф. Лъвкрафт. Не "задължителен", но "строго препоръчителен". Смразяващи кръвта разкази, избликнали изпод наркотичното съзнание на болният автор.

Съгласен съм че Лъвкрафт е изрод ама за Кинг,че пише страшни истории не ги приемам по този начин (макар че го има и елемента на свръхестественото).Автора (поне в книгите,които съм му прочел,а те не са малко) по скоро се опитва да разкрие човешката същност на героите и страхът винаги е на някво подсъзнателно ниво (лично мнение)
П.П.Препоръчайте някоя книга на Лъвкрафт,че съм чел много малко от него

[Shady]

Кинг играе много ловко със страха, по-скоро книгите му са трилъри. Казвам го като човек, притежаващ около 30 негови книги (едит: преброих ги, точно 43 са. Моята гордост! ). Всички го описват като майстор на ужаса, но нещата обикновенно са на много по-психологическо ниво. От друга страна това май си е истинския ужас, не толкова подробно описаните чудовища и ибезглавявания.

Друго нещо, което много ме впечатлява у него е начина, по който описва нещата. Красива жена така описва, че чак да се влюбиш. За противен дебелак пише по такъв начин, че да ти се заповръща. Думите и подходите на писане наистина много често се променят в зависимост от ситуацията и от дълги по няколко реда несвързани изречения при съспенса може да се стигне до изречения от по една дума в момент на очакване. Удивителен автор.

За творчество на Лъвкрафт - чел съм два сборника от разкази, единият имаше на корицата си горд надпис "най-добрите разкази", другият беше (по памет) "Повикът на Ктулу и други странни истории". Много добри, много интересни и диста различни от повечето автори. Всичко е писано сякаш четеш учебник по история, достоверността е ужасяваща. На компютъра си имам 5 негови кратки разказа в формат на документи. Наистина не е много удобно, но ако искаш да провериш за какво става въпрос ми прати ЛС със скайпа си и ще ти ги пратя.

[Маце Борко]

За това че авторите са известни, Rex, (което пък предполага и че са добри)- да, така е. Тези автори обаче пишат в стил might and magic fantasy (нещо такова май се водеше). Което си е чист екшън с магии, мечове, тотално праволинейни герои и доста предсказуем сюжет.
Те не могат и да разгърнат целия си потенциал като писатели, просто защото работят по чужд проект- разработчиците на игри са създали света, дали са насоки накъде горе- долу ще се развива историята и за авторът остава само да напише разказа (не че това е лесно де). Друго е ако се захванат да напишат своя собствена книга. В тоя ред на мисли- Кнаак е способен на много повече от трилогията му за Уоркрафт, сигурен съм.
Aко имаш време опитай Песен за Огън и Лед, гарантирам че коренно ще ти промени отношението към жанра. Или Колелото на Времето (тука обаче с някои уговорки, щото след 6-та книга (общо ще са 12) поредицата става БОЗА!).

[Sick boy]

Кинг играе много ловко със страха, по-скоро книгите му са трилъри. Казвам го като човек, притежаващ около 30 негови книги (едит: преброих ги, точно 43 са. Моята гордост! ). Всички го описват като майстор на ужаса, но нещата обикновенно са на много по-психологическо ниво. От друга страна това май си е истинския ужас, не толкова подробно описаните чудовища и ибезглавявания.

Друго нещо, което много ме впечатлява у него е начина, по който описва нещата. Красива жена така описва, че чак да се влюбиш. За противен дебелак пише по такъв начин, че да ти се заповръща. Думите и подходите на писане наистина много често се променят в зависимост от ситуацията и от дълги по няколко реда несвързани изречения при съспенса може да се стигне до изречения от по една дума в момент на очакване. Удивителен автор.

За творчество на Лъвкрафт - чел съм два сборника от разкази, единият имаше на корицата си горд надпис "най-добрите разкази", другият беше (по памет) "Повикът на Ктулу и други странни истории". Много добри, много интересни и диста различни от повечето автори. Всичко е писано сякаш четеш учебник по история, достоверността е ужасяваща. На компютъра си имам 5 негови кратки разказа в формат на документи. Наистина не е много удобно, но ако искаш да провериш за какво става въпрос ми прати ЛС със скайпа си и ще ти ги пратя.

За Кинг се изрази по добре от мене иначе сега ще ти дам скайп да ги пратиш тия разкази

[Романс]

След прочита ми на 'Хобит', активно чета 'Властелинът на Пръстените'

[MetalGearRex]

За това че авторите са известни, Rex, (което пък предполага и че са добри)- да, така е. Тези автори обаче пишат в стил might and magic fantasy (нещо такова май се водеше). Което си е чист екшън с магии, мечове, тотално праволинейни герои и доста предсказуем сюжет.
Те не могат и да разгърнат целия си потенциал като писатели, просто защото работят по чужд проект- разработчиците на игри са създали света, дали са насоки накъде горе- долу ще се развива историята и за авторът остава само да напише разказа (не че това е лесно де). Друго е ако се захванат да напишат своя собствена книга. В тоя ред на мисли- Кнаак е способен на много повече от трилогията му за Уоркрафт, сигурен съм.
Aко имаш време опитай Песен за Огън и Лед, гарантирам че коренно ще ти промени отношението към жанра. Или Колелото на Времето (тука обаче с някои уговорки, щото след 6-та книга (общо ще са 12) поредицата става БОЗА!).

Съгласен съм с теб. Трилогията за Уоркрафт ("Войната на древните", защото и първата книжка изобщо по играта е от него) си ми хареса, макар и с някои забележки. Предполагам там са му дали именно повече свобода и затова се е получило по-добре. Само че аз не съм казал, че фентъзито е тъпо, а че просто не съм му такъв фен (възможно и защото не съм чел достатъчно). Опонирам ти само за това, че не всички книжки по Уоркрафт и Старкрафт са лоши (макар че има и някои откровено тъпи). Аз именно и това казах за книжките за Диабло, които за момента са ми наистина скучни.
Уви, за четене на книги много не намирам време. Разбира се, най-вече защото ме мързи и предпочитам да геймя или да гледам филми. Затова и взимам да чета общо взето неща, които ги познавам донякъде. Най-вероятно, когато имам възможност, ще чета "Хрониките на Амбър", че едни приятели ме навиват от известно време.

БТВ, предполагам, че сте, ама феновете на Кинг да прочетат разказа "Изкуплението Шоушенк" (по който е и филма). Страхотен разказ беше. Засега единственото нещо, което съм чел на Кинг, но беше страхотен.

[SkyDrifter]

Ся чета ''пикник край пътя'' на Стругацки

[AlShu]

MetalGearRex, за четенето на английски, не ми е такъв проблем - чел съм вече няколко книги на английски и френски (руските не се броят предполагам). Не броя и техническата литература.
Проблемът ми е по-скоро здравословен...от известно време имам някъкви приблеми с очите, а по цял ден в бачкането зяпам монитори и като се прибера в къщи, хич не ми се четат засукани художествени тесктове пак от монитор.
Най-много да загледам някое аниме или да зачета някоя манга.
Доста по-лесно и бързо, ще го прочета на български...някой ден може и да се стегна и да купя българските преводи (ако ми останат мангизи и време да търся одавна изчерпаните тиражи)...
"Звездните рейнджъри" ми е една от най-противните книги. Не защото е лоша, а защото е много добра, но аз не съм съгласен с политическите идеи, които лансира.
А има теория, че авторът си е направил гавра и всъщонст показва безвъзвратното изкривяване на съзнанието, което е настъпило в членовете на съответното общество.
Т.е. зад привидната утопия е скрита анитутопия.
Мисля, че книгата, която е абсолютен антипод на "Звездните рейнджъри" е хипергротеската на Хари Харисън "Бил - галактическият герой".
Като стана дума за Хари Харисън - "Свят на смърта" 1-3 (4-5 са тъпни) и "Планетата на изгнанниците", са едни от най-приятните и неангажиращи екшънчета, които съм чел. Поредицата "Стомененият плъх", не че е лоша, но според мен комбинацията между социална гротеска и 2-ро разреден екшън, не е нещо невиждано.


SkyDrifter

Ся чета ''пикник край пътя'' на Стругацки

Завиждам ти, че се сблъскваш с тази история за първи път!
Ако не си чел "Обитаемия остров" (част от поредицана за Прогресорите и Странниците),
прочети я задължително! Хотел "При загиналия алпинист" също е готино...абе всичко на Стругатцки е ценно, но "Пикникът", "Островът" и "Алпинистът" са с приоритет.

[MetalGearRex]

MetalGearRex, за четенето на английски, не ми е такъв проблем - чел съм вече няколко книги на английски и френски (руските не се броят предполагам). Не броя и техническата литература.
Проблемът ми е по-скоро здравословен...от известно време имам някъкви приблеми с очите, а по цял ден в бачкането зяпам монитори и като се прибера в къщи, хич не ми се четат засукани художествени тесктове пак от монитор.
Най-много да загледам някое аниме или да зачета някоя манга.
Доста по-лесно и бързо, ще го прочета на български...някой ден може и да се стегна и да купя българските преводи (ако ми останат мангизи и време да търся одавна изчерпаните тиражи)...
"Звездните рейнджъри" ми е една от най-противните книги. Не защото е лоша, а защото е много добра, но аз не съм съгласен с политическите идеи, които лансира.
А има теория, че авторът си е направил гавра и всъщонст показва безвъзвратното изкривяване на съзнанието, което е настъпило в членовете на съответното общество.
Т.е. зад привидната утопия е скрита анитутопия.
Мисля, че книгата, която е абсолютен антипод на "Звездните рейнджъри" е хипергротеската на Хари Харисън "Бил - галактическият герой".
Като стана дума за Хари Харисън - "Свят на смърта" 1-3 (4-5 са тъпни) и "Планетата на изгнанниците", са едни от най-приятните и неангажиращи екшънчета, които съм чел. Поредицата "Стомененият плъх", не че е лоша, но според мен комбинацията между социална гротеска и 2-ро разреден екшън, не е нещо невиждано.

абе всичко на Стругатцки е ценно, но "Пикникът", "Островът" и "Алпинистът" са с приоритет.

Пробвай да си разпечаташ някоя от книжките! Съгласен съм, че е грозно да четеш от принтени листи, ама ти няма да разглеждаш модно списание, а ще четеш книга заради съдържанието й.
"Звездните рейнджъри" съм я чел отдавна и не я помня напълно. Също така, както казах, предполагам, че не съм я схванал, както трябва. Може би трябва да взема да я препрочета.

За Стругацки не съм много съгласен. Чел съм "Експедиция в преизподнята" (която пише под друг псевдоним) и беше адски тъпа. Възможно е тази конкретно да е такава, но все пак съм скептично настроен към този автор (вярно е, че мнението ми е само поради една книга, но наистина беше много тъпа!).

[Кain]

Хотел "При загиналия алпинист" на Братя Стругацки