Поредният...
Ловувам, следователно... ЦЪК* * *
- Две вулканични изригвания, един ураган, две наводнения и три земетресения, последното от които за малко не ни довърши - броеше на пръсти Джентълмена.
- Верни са ти сметките - плясна го по рамото Тъмния. Само не разбрах, оплакваш ли се, или се хвалиш...
- Чудя се. Нали уж даваме грешни пари, за да ловуваме без да вредим по никакъв начин на майката природа? Само дето онова чудо, дето го гоним, разказа играта на екологията в мерака си да ни спре.
-
К'во си се загрижил... Нали се КЕФИШ! - извика Снежинката. "КЕФИШ! КЕФИШ!" - потвърдиха отвесните стени на каньона.
- Ако бяха останали зайци или сърни - продължи той, - да не си мислиш, че щяхме да се трепеп за оня?
- Останали са - привлече вниманието на всички Шепота, повишавайки тон. - Четирийсет диви заека и петнадесет сърни, четох последните статистики. Чудя се, дали щяхме да изтребем и тях, ако не бяхме открили Екологичния лов?
* * *
- Настигнахме го - тупна Шепота по радара си.
Червената точка пулсираше в самия център на зеленикавия монитор.
- Оказа се келяв - възнегодува Снежинката. - Помните ли миналогодишния лов? Три месеца го преследвахме оня, преди да го омаломощим. От четири засади се измъкна. А как само нападаше... Скални свличания, гръмотевични бури... Пък тоя не ни уцели нито веднъж.
- Тъкмо ще си почина малко. Не мога всяка година да лежа в болница - обади се Сянката.
- Къде точно се сврял?
- Ето там - подаде му бинокъла си Шепота. - Виждаш ли онази каменна постройка? Според компютъра, това е изоставен храм от края на двайсет и първи век.
- Колко оригинално! - продължи да мърмори Снежинката. - Дано поне предсмъртният му монолог си струва.
* * *
- КАК СМЕЕТЕ ДА МИ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТЕ, СИНОВЕ НА МАЙМУНИТЕ?! - прокънтя между каменните стени дълбок и плътен глас с ясно доловим южняшки акцент. - АЗ СЪМ БИЛ НА ТАЗИ ЗЕМЯ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИТЕ, ЩЕ БЪДА И СЛЕД КАТО ТЕЛАТА ВИ ИЗГНИЯТ В ПРЪСТТА!
- Абе кажи нещо ново - прозя се Снежинката, - тия лафове сме ги чували. Светлината от фигурата, запълнила почти цялото древно светилище, стана още по-червена. Няколко огнени кълба полетяха към петимата мъже, но психощитът на Сянката ги върна обратно при подателя им. Светлината стана бяла, а фигурата видимо се смали. Гласът вече не беше нито толкова дълбок, нито толкова плътен. Само акцентът се бе запазил.
- Това не е нормално! Аз съм бог в края на краищата. Според правилата, по които е устроен светът, вие трябва да ми се подчинявате!
- Откак открихме начин да ви очистим, пренаписахме правилата - ухили се Тъмния.
Петте дула се насочиха към него.
- Но защо?! - изпищя той.
- "Вълнуващо, забавно, одобрено от Световната екологична организация забавление" - цитира рекламната брошура Тъмния.
Пет пръста се стегнаха около спусъците.
- Спрете, синове на маймуни! Какво правите?! Вие не можете да живеете без богове...
- Че ние не живеем без богове. Винаги се завъждат нови - припомни познатите факти Снежинката. - Пък и светещите ви кожи стоят чудесно над камините... Пет енергийни заряда се врязаха в светлата фигура.
................................
