Пейзаж

В тъмнината на сенките,
където светът е непрогледен мрак,
едно момче стой във ъгъла
на кръгла стaя.
Може би носи маска,
прикриваща кървящитe му очи.
Сърцето му
отдавна е спряло да тупти,
преродено от пепелта на горящия ад.
Художник рисува с кръв
фигурата на плачещото дете.
Една червена сълза пада на пода -
момчето сваля маската -
под нея няма лице.
Художникът пристъпва напред и казва:
"Хаиде синко, да се прибираме!"
И двамата хванати за ръце
тръгват там, където няма път,
а времето отдавна е спряло...
тръгват към ада -
техния дом...

---------------------------------------------------------------

его-звяр

Следвам незнаен път,
водещ към отдавна изгубен свят...
Заставам пред портата на стъклен храм.
Прозрачните и зловещи стени
отразяват лунната светлина.
От вътре, обитатели, робуващи на злото,
гледат към мен с ярко зелените си очи.
Смъртта дебне, нахлузила черната си качулка,
идва за мен..
Дъхът ми секва!
Боря се,
какво друго ми остава!?
Боря се за живота,
който никога не съм харесвал.
Сграбчвам смъртта за качулката
и й разбивам главата в стъклената стена.
Изтръгвам безсмъртното й сърце
и го стъпквам с усмивка...
убивам смъртта,
увивам пипала около стъкления храм
и го превръщам в студена купчина
от милиони късчета на счупено стъкло.
Оглеждам образа си в него
и виждам чудовище
по-страшно и от самата смърт -
виждам чудовището,
победило самата смърт,
следващо незнаен път,
водещ към отдавна изгубен свят!

---------------------------------------------------------------

Изгубена завинаги

Тя стоеше в колата си пияна,
разплакана,
изгубила голямата си любов.
Натисна педала на газта
запътвайки се към пропастта.

60 км/ч. очите й бяха замъглени,
може би от алкохола,
може би от сълзите...

80 км/ч. в съзнанието й плуваха картини от миналото -
може би виждаше спомени..

100 км/ч. пропастта приближаваше,
очите й ставаха все по-влажни,
погледа - все по замъглен,

130 км/ч. - мислеше си дали може да върне всичко
и да започне наново...

160 км/ч. осъзнаваше грешката,
която прави за пореден път,
да загуби живота си зарди това
ще е най-глупавата постъпка...

180 км/ч. пропастта я зовеше,
но тя вече не искаше да пада,
а да полети..
искаше си живота обратно..

200 км/ч. - натисна спирачките..
Беше прекалено късно,
полетя към пропастта...
докато падаше...

Тя стоеше в колата си пияна,
разплакана,
изгубила голямата си любов,
но никой не го интересуваше..

---------------------------------------------------------

Поредния скучен ден!

Поредния скучен ден!
Затварям очи -
душата ми започва да лети
правейки сянка,
затъмнявайки слънцето,
търсейки приятел във вселената.
Но такъв няма.
Няма и любов -
само безкраен мрак.
Душата ми се взира,
съзирайки блясъка на звезда.
Тръгва към нея с надежда,
по-бързо от скороста на светлината,
но стигайки там се оказва,
че звездата е умряла преди милиони години,
оставайки само блясък във времето.
Обляна в сълзи, душата,
чувстваща единствено самота,
се връща на земята,
връща се в тялото ми
към
поредния скучен ден...

Не става

Ако това са кратки приказки, много добре..

Признавам си не ги прочетох целите, ама от малкото което ми влезе в тикавата си представих следната картина "Някакво негърско гето и черни играещи баскет, след което се пуцат с узита"

ROfL това е заради аватара

особено култова е частта където с всяко всяко увеличаване на скоростта на колата, напрежението неистово ескалира

А римата къде е?

+1
Поне да имаше някаква ритмичност...
Сигурно трябваше да ме разчуства,но вместо това ме разсмя.Просто е толкова наивно...

HAIL ODIN, GOD OF WAR, WHO SLAYED THE BIG, BAD DRAGON WITH HIS MIGHTY SWORD OF STEEL!

По темата: не ме кефи. Това са просто кратки разказчета, написани по странен начин.

Бога на войната и стоманата рече: "Сигурно трябваше да ме разчуства,но вместо това ме разсмя."
Не знам каква п*тка трябва да си, че да те разчувства подобно нещо. :О

Не разбрах само защо трябва да има рима..

Много черно бе!!!

Preatorian ? w/e , try the same lyrics in english, dewd.

Авторе ставам все по сигурен че си емо

Мхм - първите два са всъщност доста прилични бели стихчета, от типа който рядко виждаш по форуми.
Не останах толкова приятно изненадан от следващите две.

Само на мен ли не ми се сториха толкова отвратителни, че ще ги коментирам една идея по-обстойно?
Първото е една толкова сложна символистична картина, че дори самият автор най-вероятно не я разбира. Прекалено помпозно, прекалено изтъркано, прекалено сериозно по детски. И махнете я римата, ама дай поне малко ритъм бе, нещо.
За второто, макар и то да страда от сиптомите на горното, тук вече имаме идея, дори има и ритъм на места. Да, идеята е стара, износена и малко изтъркана тук там има я, и даа ритъма не е най-добрия, но все пак..(като цяло е най-добро от 4те)
За 3тото(това с колата, ако не ме лъже краткосрочната ми памет..) Готина идея, кофти реализация. Рамкирането ми хареса(ака все още има спасение дами и господа)
Четвъртото признавам си, не успях да го прочетеше беше прекалено банално в първите два реда и се отказах.

Защото е поезия...

Ти си поезия. Това са просто писаници (има и хубави писаници по принцип). Излияния. Сборник от мисли по време на нямане на занимание и/или следствие на някакъв "обрат" в живота или мега голямата преживяна драма. 100% псевдо-поети на по 16-18 години, вдъхновени от голямата драма на живота си се вдъхновяват само тогава, когато им се случи нещо. Това не е поезия, поезията е постоянен процес на съществуване (и писане).

Макавели, нищо лично.

Темата е озаглавена 'поезия', С**ф... Заглавието предполага съдържанието на темата... Отваряш и очакваш поезия. (: Не че е лошо, 'що пък - на мен ми харесват писаниците, но НЕ СА стихотворения. Няма ритъм.

EDIT: Някой може ли да ми каже как да истрия тази тема, че сега при по-подробен прочит на всичките ми поеми, осъзнах едно и то е че за нищо не стават


По принцип между поезия и стихове има лека разлика, защото стихотворенията са част от поезията и стиховете задалжително са в рима и следват определена ритмичност. Но в поезията като цяло има и творби, които може да не са в рима, но да звучат лирично.. Опитах се да направя нещо такова, но явно не ви харесва, щот деазнам и аз...
А иначе, току що сътворих една глупост в рими... Enjoy:

Роза от Марс


Създание бодливо
с желание фалшифо,
едно прекрасно цвете
на външност тъй красиво.

Никне в тъмнината
огряно от луната,
с черните си цветове,
покваряващи душата
живее вече векове
точно над Земята.

Цъфтящо само през ноща,
денем криещо се зад скала,
цвете мразещо света
и слънчевата светлина.
С катранено излъчване
предвесник е то на смъртта
и няма връщане,
когато за теб паднат
изсъхналите му листа..

Планета, върху която
ходят голи и боси
извънземни образи.
оплакващи
гробище на Марс
с букет от черни рози.
С очи кървящи
скърбят за този,
който посади живот
и вовеки бе наричан Бог,
заселник от
несъществуващ вече свят
от дим и смог..

Марсиянски гроб
окъпан в цветовете
на изсъхнали завинаги цветя,
донесени от Бог,
от планетата Земя.
И надпис..
"Последната оцеляла совалка на НАСА!"

Хммм верно има над какво да се поработи, но макар и критик, който много много не си поплюва, мисля има светлина в тунела "Изгубена завинаги" беше досто-добро като смисъл, за стих (пък бил той и бял) трябва още малко. "Поредния скучен ден!" - една идея след "Изгубена завинаги". За "Пейзаж" - твърдо НЕ от моя страна
П.П. Само като идея защо не напишеш като за начало мини-разказ. Имаш много добри попадения в сравненията и метафорите. Мисля и че ще ти помогнат и за стиховете после