Господари на Елементите (форумна ролева игра)

[VALEN7INVS]

Г-н Гламчо - държа да отбележа, че се надявам да си усетила, че предизвикателството е малко по-дълбоко от класическото предизвикателство, защото аз не те предизвиквам на сблъсък, а на... доста странен тип кооперация. Надявам се да успеем да се синхронизираме успешно занапред, защото ще искам да поддържаме едни много странни такива формални отношения... едновременно студени, но и взаимно полезни. Абе ще видиш - пиши там. ;р

Актив - и при моя герой очаквам да присъства идеята за "от друг свят"... ;р

[Firzen]

между другото като свърши първи кръг и човек посочи число и ези или тура,ти във вас си мяташ монета и гледаш в бележките си какво нещо се пада за съответното число и после го съобщаваш в отделен пост,така ли ще става?

Да, именно. Ще изчакам всички класирали се да постнат числата и избора си "ези-тура" и в един по-обемен мой ще раздам задачите нататък.

Правдиво искате повече подробности за света, но колкото повече говоря аз, толкова повече бариери се поставят пред вас.
Но!
Накратко казано и в моите очи, светът около вас бавно и неуверено се адаптира към магията. Инквизицията е естествения отпор на човечеството срещу магическото, но дори нейния захват се е разхлабил достатъчно, че да поощтрява екзекуции само на най-слабите - или най-буйстващите. Рицарите Тамплиери са свещени войни, които водят големите войни на деня - 'полицейската' и 'корективната' дейност в правоверните страни е в ръцете на инквизиторите. В момента Тамплиерите са на ръба на войната с Протестантска Англия и в неукрепнал мир с Близкоизточните еквиваленти на рицарите - пустинните бойци на Саладин. И наред с тези размирици в Европа, естествен врящ казан на "човешката цивилизация", вървят и големите географски открития, техническия напредък.

[Zero Endorphine]

Маркус, Дук на Въздуха

Роди се в най-студената декемврийска нощ. Беше най-чаканият подарък и с първия си плач направи родителите си най-щастливите хора на Земята.
Тогава той за пръв път показа на света, че е специален. Снежна хала нахлу в топлата стая. Като звяр, въздушната стихия опустошаваше всичко. В стаята остана да лежи само едно разплакано бебе... С първия си поет дъх, беззащитното дете беше освободило неуправляема сила.
--------------------------------------------------------
Маркус бе отгледан от лелите си. Заради необикновните си способности, той беше напълно изолиран от околния свят. Докато не се появи Той. Маркус беше едва 15 годишен, когато в живота му се появи ексцентричния чичо Фобос, с обещанията си за свят, път и приключения. От него Маркус научи да владее стихията си до съвършенство. От него научи всичко, което изобщо знаеше.
--------------------------------------------------------
Двадесет и четири годишен, Маркус отново живееше в семейния замък в днешна Русия. Намираше се в кабинета си. Беше съвсем сам, ако не броим вярната му Долороса, неговият гарван. Вперил хипнотизиращо сините си очи в прозореца, сякаш чакаше важна вест да "долети" оттам. Изящните си тънки устни бе присвил в усмивка. И от прозореца наистина долетя вестта, която щеше да промени целия му понататъшен живот.

P.S.: г-н Варгот, много се радвам на интереса към (надявам се да остане) моя герой. (: И смятам да обърна много внимание на твоя. Но ако обичаш, само не определяй характеристиките на героя ми. ^^

Firzen, кога ще обявиш кой "печели" (най-правилната дума е ^^) Маркус?

Едит: Erebus, впечатлена съм от представянето ти. (:

[VALEN7INVS]

Маркус, Дук на Въздуха

Роди се в най-студената декемврийска нощ. Беше най-чаканият подарък и с първия си плач направи родителите си най-щастливите хора на Земята.
Тогава той за пръв път показа на света, че е специален. Снежна хала нахлу в топлата стая. Като звяр, въздушната стихия опустошаваше всичко. В стаята остана да лежи само едно разплакано бебе... С първия си поет дъх, беззащитното дете беше освободило неуправляема сила.
--------------------------------------------------------
Маркус бе отгледан от лелите си. Заради необикновните си способности, той беше напълно изолиран от околния свят. Докато не се появи Той. Маркус беше едва 15 годишен, когато в живота му се появи ексцентричния чичо Фобос, с обещанията си за свят, път и приключения. От него Маркус научи да владее стихията си до съвършенство. От него научи всичко, което изобщо знаеше.
--------------------------------------------------------
Двадесет и четири годишен, Маркус отново живееше в семейния замък в днешна Русия. Намираше се в кабинета си. Беше съвсем сам, ако не броим вярната му Долороса, неговият гарван. Вперил хипнотизиращо сините си очи в прозореца, сякаш чакаше важна вест да "долети" оттам. Изящните си тънки устни бе присвил в усмивка. И от прозореца наистина долетя вестта, която щеше да промени целия му понататъшен живот.

P.S.: г-н Вальо, много се радвам на интереса към (надявам се да остане) моя герой. (: И смятам да обърна много внимание на твоя. Но ако обичаш, само не определяй характеристиките на героя ми. ^^

Firzen, кога ще обявиш кой "печели" (най-правилната дума е ^^) Маркус?

Едит: Erebus, впечатлена съм от представянето ти. (:

Никъде не съм ги определял. Нарекох го "арогантен" не случайно. ;р

Ще се радвам на съвместната работа, но също така ще се радвам да не ме наричаш по това име, ако искаш да запазим добрия тон на разговора.

[Nocturne]

Едит: Erebus, впечатлена съм от представянето ти. (:

Thank you very much , не отстъпваш ,че и по-добре

[VALEN7INVS]

Thank you very much , не отстъпваш ,че и по-добре :)

Смея да твърдя, че задачата ти ще е изключително трудна от гледна точка на това, че като Инквизитор, ти практически се поставяш на нож с всичките господари на елементите. ;р

[Nocturne]

Това го осъзнах след като го бях вече постнал xD Неска нафърлях някои идеи, и доста трудно ще се впиша към другите елементи , но ще се измисли. Все пак съм си отворил вратичка, че не е от типичните Slash and Kill инквизитори , а да се нарече малко по справедливите такива . Ще видиме с развитието на разказа .

[VALEN7INVS]

Също така можеш да проследиш изкачването ти в църковната йерархия - може един ден да успееш да се изкачиш до папския престол. Няма да си нито първият, нито последният инквизитор седял на папския престол. А и ще е интересно. Може в крайна сметка да се наложи Лунния Къс да долети до Ватикана и да го засипе с огън и жупел. ;р

[Nocturne]

Не си пресилвай късмета с идването ти в Светата Църква

[VALEN7INVS]

Не си пресилвай късмета с идването ти в Светата Църква ;)

Не се безпокой за мен. Аз ако въобще някога дойда с хвърковатата си цитадела до Ватикана, то ще е защото вече съм подготвил всичко необходимо за да го сравня със земята. Каладон може да е много неща, но не и глупав. ;р

[Nocturne]

Отново , аз бях Тура 4.

[Zero Endorphine]

3, ези, Княза беше 5, ези...

[R@Z0R]

Аз бях 1 тура

[2D']

Жалко, че няма повече герои... Играта се очертава интересна, ще следя развитието. Успех на всички!

[Firzen]

Абе, кво става тука бе....
Тея постове по колко пъти ще ги пиша...

[Firzen]

Поствам ПАК и удължавам срока с 1 седмица.
Уф.

Втори Кръг

Бях избрал падналата се нагоре страна на монетата да е събитие, а долната - място. Падна се ези.
И така, според реда на числата:
========
Число 1. AcTivE трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
мястото:
РУИНИ

Моят коментар: "Руини" е 'карта' с пространна тематика. Необвързана със специфично място, "руината" дава голям спектър възможности за вплитане в разказ и не би трябвало да затрудни Актив.

========
Число 2. Г-н Гламчо трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
събитието:
ИЗОСТАВЕН

Моят коментар: "Изоставен" е сравнително трудна 'карта'. Буквалната интерпретация на приложеното изображение говори за нещо като корабокрушение/трагедия... но как попада в това положение човек, който подчинява въздушните течения? Изобщо за буквално изоставяне ли говорим? Въпрос на вкуса на писателката.

========
Число 3. Гиро трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
мястото:
ДЖУНГЛА

Моят коментар: "Джунгла" може да се окаже трудна 'карта' за Гиро, ситуирал героя си далеч от подобно място. Изобщо местата, далечни за цивилизацията на представените дотук герои, изискват повечко внимание и изобретателност за вплитането си.

========
Число 4. Erebus трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
мястото:
ВЕЛИЧЕСТВЕН ГРАД

Моят коментар: "Величествен град" е 'карта' средна трудност - благодатна почва за множество интересни събития, които да грабнат читателите (и съдиите), но изобразена с нетипични за нашия свят и култури архитектура. Ще се опита ли писателя да спази тона на картината, или само на темата? И ще спечели ли с избора си?

========
Число 5. Anomandaris Irake трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
събитието:
ЗАКЛИНАТЕЛСТВО

Моят коментар: Вероятно най-лесната 'карта' за този Кръг, "Заклинателство" (а.к.а. "магическо проявление") може да има централна роля във всяка фентъзи творба. Не очаквам проблеми за Княза този Кръг, дано това не свали гарда му изненадващо.

========
Число 6. Алтаир трябва да вплете в своя разказ за Втори Кръг
мястото:
СЕВЕРНО СЕЛЦЕ

Моят коментар: Може би една идея по-лесна от тази на Гиро, 'картата' "Северно селце" е от специфичен тип Елементи. А именно такива, които завъртат разказа около достигането им. Любопитно ми е какво ще правят Алтаир и Браземал на това място.





================
Можете да извъртите тези ключови Елементи в творбите си както и колкото желаете, но е задължително те да имат централно присъствие в текста.

Един човек ще отпадне този кръг, по силата на съдийско решение. Той ще отпадне от общия брой подали текстове до крайния срок, независимо от шанса някой от другите писатели да не предоставят текст в срок. (пример: независимо, че до крайния срок текстове са подали само 4-ма, един от тях ще отпадне заради текста си и въпреки обстоятелствата).

Максималния брой думи на вашата творба за този кръг е 3000 думи. Използвайте ги добре. Ще бъдат броени. Надвишаването им този Кръг е повод за дисквалификация.

Крайният срок е след една седмица считано от днес, т.е. 17.01.08.

Успех!

[Nocturne]

Ох , красота
Принципно нали в цяла Европа се развиват нещата да не объркам нещо Защото моят герой мисля от Испания да го пръкна ,че там знам е била доста усилена изквизицията през оно време

[R@Z0R]

Още веднъж, браво
Нали освен в Европа, нещата се развиват из "арабска" Африка и Мала Азия Че искам моя герой да има леко арабски черти, като пича от аватара ми

[AcTivE]

Чернокосият мъж прокара длан по финната дървесина, на която все още личаха богатите орнаменти, сега покрити със сажди . Пукотът на все още топлите въглени и миризмата на изгоряло го накараха да се пречупи и да се струполи на колене. Най-сетне си дойде в къщи, но завари разруха. Чувстваше безсилие, гняв и мъка. Все още чувстваше спомените в това място. Усети как го поглъщат.
Стана и се затича към коридора. Срещу него зееше огромна дупка, от която се разстилаше апокалиптична картина. Естерот потръпна, със свити устни и бавни стъпки се приближи към разбитата стена. Отвън руините, доизгасващите пожари и безлюдието говореха само едно - че е закъснял. В главата му се породиха много въпроси и без да губи време, той тръгна натам, от където очакваше отговори.
Тъмницата бе единственото място, където всичко си бе по старому. Влажното подземие се намираше под замъка, пазено от Смерч, дървото-пазител. Там никога не попадаха престъпници, защото просто такива нямаше, а се пазеха съкровищата на графа.
- Графството ти-и-и, май е разрушено, ма-ай... - простена гръмогласен плътен глас няколко пъти заради ехото.
Естерот бе застанал пред гигантска фигура от преплетени корени, образуващи лице със пламтящи очи. Смерч бе едно от най-древните подземни чудовища. Практически непобедим, защото, за да бъде унищожен, трябваше дърветата по целият свят да бъдат унищожеш, защото те му даваха сила. Чуваше всичко, що бе речено около тревичка и виждаше всичко, що бе извършено около дърво, заради което, мъдростта му бе величествена и несравнима. Естерот осъзнаваше своята нищожност пред титана и дори като Доминант на Земните сили, можеше да разчита само на неговата благонамереност. А Смерч от своя страна, въпреки своята страховита мощ, бе обречен да покровителства Доминанта, защото това бе жизненоважно за дърветата, неговите деца, според клетвата, която бе дал преди хиляди години.
... - Беше предупреден, графе-е, да не напускаш владенията си-и...
- Кой причини всичко това?
- Първо ми кажи-и... взе ли го-о?
- Да, взех го. Едвам се отървах жив от този огнен ад, в който се изправих срещу всичките ми кошмари.
- Много добре-е... Достоен си за силата, която ти е отредена, значи. Той те търси. Всичко горя, за да си го вземе. Изби всички, за да те намери. Изпепели всичко, за да си отмъсти, щом разбра, че няма да успее. Но, предвид, че кълбото е тук, вече, сега едва ли ще смее да се върне, ха-ха-ха-ха - екото направи смеха му злокобен, след което стана сериозен. - Но други ще те търсят. Ще трябва да напуснеш това магично място, отиди сред човеците, в техните кралства. Не бой се, аз ще те закрилям. Земята ще е твой приятел в твоето изгнание. А сега ми го дай, то ще е на сигурно тук.
Естерот приклекна и остави вехт плащ, завит на топка. Един корен бавно се приближи до него, уви се около него и го завлече дълбоко в подземието.
- Рискувах живота си, за да се добера до центъра на света. Разрухата е цената, която платих, за да притежавам Огненото кълбо, от което толкова се страхуваше. Изгнанието ще е цената, която ще платя, за да довърша това, което съм започнал. Закриляй ме в моето дело.
Графът събра всичко необходимо в удобен чувал за гръб и потегли през гората. Не знаеше къде ще го отведе горската пътека, защото, тази гора, не приличаше на никоя друга - тя бе плод на древна магия и можеше да се намира и да съществува на всяко едно място по едно и също време. В средата й имаше прекрасен замък, а около него - селце със смъртни човеци, отвлечени от елфите. Сега там, нямаше нищо друго, освен руини, които скоро съвсем изчезнаха зад гърба му. Опита се да си припомни колко време бе живял там, но не можа, защото там винаги беше ден, а времето беше спряло. Отново отиваше в човешкият свят, откъдето произхождаше и бе живял цели двадесет и осем години, преди да стане граф на Земята и да бъде дарен с магия. В погледът му се четеше единствено решителност.

П.С. Съжалявам, че просто се отнесох към 100%-ово фентъзи, но в следващата глава няма да има толкова "магия" Надявам се да бъда пощаден, предвид това, че моят разказ е първи и нямам модел за образец в каква насока да се пише. Ако има нещо нередно, нека ми се пише на ЛС за редакция.

[Firzen]

Стига да си сигурен в силата му и оптималното използване на максимума думи, не виждам причина за санкция.

Алтаир, няма проблеми.