Заглавие: Публикувано на: 28 Ное 2007 20:43
Не съм чел другите какво са коментирали, ама прочетох чата. С риск да ме помислят всички за педераст, ще ти кажа че си адски силен и че добре си я наредил. Аз, глупакът, бях влюбен две години в едно момиче, с което преди точно три седмици ми се случи следното: Излизаме, разкарваме се, стигаме малко паркче (до някакво даскало до НДК беше, не помня кое) и тя се изляга на тревата. "Леле, тука е перфектно" казва тя. Аз се зясмивам и сядам до нея. "За какво си мислиш?" - И аз започвам да мисля за това какви деца бяхме когато я срещнах. На рожден ден на едно друго момиче. Мисля си как тогава беше просто симпатична. В последствие я потърсих, но все се извиняваше, че е заета. Един ден ме потърси в skype и след като малко се поопознахме започнахме да се виждаме, колкото и рядко да се случваше това. Миналата година бяхме доста близки, аз я обичах. Всичко което правех беше страхотно за нея, а тя ми споделяше всичко. Дори и това , което не трябваше - беше се засилила да ме разпитва как би реагирало гаджето и ( А тя ги сменяше адски често) ако направила еди си какво. Първо, аз откъде да знам, второ, не съм правилния човек който да пита. Това лято бях на работа в Китен и почти всяка вечер съм висял по интернет клубовe, харчейки парите от оборота на работодателя... Една вечер, след запознанство със Саша, една англоговоряща рускиня, с нея се натискахме на плажа до дискотека "Зангадор". И по - далеч стигнахме, но не прекалено далеч - тя искаше секс, но мисълта за моята зеленоока богиня ме накара да и откажа. Кой щеше да разбере ако си бях направил кефа с рускинята, която нямаше повече да видя? Никой... на другата ситрин пак си писах с възлюбената ми. Отношенията ни бяха различни, тя вече се беше привързала към мен, но естествено не по начина, по който трябваше. Стана въпрос за секс на обществено място, просто натам отиде разговора, и тя каза че можела да разбере какво е чувството след еди си колко дена. Първото нещо, което се сетих, беше, че аз се връщам тогава. Второто нещо , което се сетих , беше , че и нейният юнак тогава се връща в София... Казах и че ми свършва времето и тръгнах да се прибирам. Обадих се на една нейна приятелка и и казах че мойта любов ще се пусне на ония селянин. А той наистина е селянин, всички са съгласни с това, няма приятели, противен е... Нейната приятелка с малко увъртане ми каза че те вече са го правили. Просто светът ми пропадна... Имах нещо , към което се стремях... В края на лятото се върнах в София, депресията беше поотминала и най-накрая щях да я видя. Започнахме да се виждаме, а тя , изненадващо, се държеше далеч не като приятел... Гушкаше ми се, държахме се за ръце, пълна програма лиготии. и след няколкото най- щастливи дни в живота ми се връщаме към въпроса "За какво си мислиш?". Това беше моментът да и кажа. "За момичето, Което обичам". "Кое е това момиче?"........ "Ти.".......... "Съжалявам." След разговора "Ти си ми само приятел" се прибрахме и аз не я търсих няколко дена. Обаче тя била изпаднала в дълбока депресия, защото , разбираш ли, нямало друго момче, на което държала толкова и била "Изгубила нещо адски ценно." Аз и казах, че не е задължително да е така, успокоих я... И любимата ми, като видя , че пак си ме има, веднага се писа че намерила отново ценното нещо. Аз съм нещо. Тя за мен беше светът, а и отчасти все още е... А аз за нея съм нещо. Звучи като нещо , което си изчегъртал от обувката си със пръчка. Но аз продълавах да я обичам... Но една вечер, когато и писах, тя ми прати чат с някакъв герой, дето я кани на среща. И тя ми казва : "Fuck, тва е пича дето ми носи коз. Ако го отрежа,Няма коз." Меко казано избеснях. Причерня ми, разкрещях се, наште умряха от страх кво ми има. спокойно и написах " От това разбирам, че няколко цигари коз значат за теб повече от всичките чувства на едно лудо влюбено момче към теб." Оправдания, ама не , не е така, дрън - дрън. Писах и sms да не ме търси повече и че не искам нито да чувам за нея, нито да я виждам, че искам да я забравя . Но все още не спирам да мисля за нея. Защо го пиша ? Защото искам да разбере автора че го разбирам. Когато казват че "Тя не е единствената", не са прави. Но ние не сме единствените, уви. Извинявам се ако има грешки, не ми се редактира. И последно - Момичето,в което съм влюбен, което пуши трева и се чука с някакъв на ... 17, мисля, e колкото мен, на 14. От толкова малка чак толкова пропаднала .... Къде ще е Емчо, който те обича безкрайно много, за да ти помогне, когато стигнеш дъното? Ако някога прочетеш това, обещавам ти, ще успея да те забравя.
|