Момчета имам една молба към вас! По-точно към Княза и Morgul.

Aбе хора,зарибих се ! Трябва да си намеря още от тази дрога... Казва се Folk-Metal! Трябва ми! След като този стил прозвуча в ушите ми,вече нищо не е същото без него! Имам нужда от Музика,като тази на Alkonost! Aко може на руски,ако ли не-на какъвто и друг език да е! Само да е Фолк...

ПС:Сега си изтеглих и песни на Korpiklaani! Яко братя,особено акордеона...

http://free.bol.bg/selbstmord/russianpu ... Changa.mp3

Това не е точно метъл,ама мн ме изкефи.Нещо като бъзик с Чунга-Чанга.

Бих препоръчал, но не знам дали ще ти хареса, а друг пък вече е въпроса дали ще ги намериш някъде:)

Пробвай с Shaman , албума Reason 2005. Финландци са.
Folkearth - By the sword of my father 2006 - има го в арената. Както и стария. В тази група са се сбрали дооооста добри музиканти
Също така дири Finntroll, Borknagar, Empyrium, Falkenbach, Glittertind , Kroda ...

Някои са с viking тематика, което на мен ми допада повече.

Моrgul-e,точен си!

Намерих някои песни на Folkearth и Finntroll, и много ми допаднаха...

Нещо на руски няма ли? (ставам много нахален)

Око, пробвай Tanzwut , води се Folk-Industrial и на мен лично ми е любимата! Пеят на немски!

Link ---> http://torrents.linkos.bg/details.php?id=38484

На руски - Тролль Гнёт Ель, Butterfly Temple, Темнозорь, Sunchariot.

Прочее, от по-горе изброените Крода са украинска такава група и ползват заглавия и текстове на украински...

Тема мъст нот дай

намерих я, докато търсех нещо съвсем различно

Ю ър абсолютли райт

И тъй Dist-а ме посъветва да я вдигна а не да плагиатсвам за туи ще го направя

Не видях никой да пише за Deep Purple
Deep Purple


Групата през 2004

Дийп Пърпъл (на английски Deep Purple) е британска рок група, основана през 1968 г. Те са една от първите и най-известни хард рок групи в историята, и са считани от мнозина за пионерите на хеви метъла. Според легендата „Дийп Пърпъл“ е името на любимата песен на бабата на Ричи Блекмор, песен на Питър Де Розе.

Първи Състав

В първия състав на Дийп Пърпъл са Ричи Блекмор на китарата, вокалиста Род Евънс, Ник Симпър на баса, Джон Лорд на клавишите и Иън Пейс на барабаните. Важен поддръжник в ранните дни на групата е независимият продуцент Дерек Лоурънс, доведен от Блекмор, който познава Лоурънс от дните си като член на The Outlaws. Лоурънс помага за ранното развитие на групата представяйки на Бен Нисбет, шеф на Feldman's music publishers. Той от своя страна представя младата група на американската мултимедийна компания Tetragrammation, с която подписват за Северна Америка и Япония, а с EMI за Великобритания, Европа и останалия свят. Подпомогната от Дерек Лоурънс групата влиза Pye Studio в събота на 11 май и за два дни записва дебютния си албум. Следващият понеделник албумът е ремастиран. В Щатите Shades of Deep Purple излиза през юли 1968, а във Великобритания през септември. Албума има определен чар и е точна снимка на Дийп Пърпъл през 1968.

Групата държи дебютния и сингъл да е "Help", докато Tetragrammation залага на кавъра "Hush". Това е и правилният избор, който издига групата до номер 4 в американскита класация, а албумът достига до завидната 24 позиция. Сънгълът обаче се проваля в родната Англия.

Възползвайки се от успеха на първия проект, групата записва втория албум, The Book of Taliesyn още преди да посети за първи път Щатите, където свирят на прощалното турне на Cream. Следващият сингъл отново в кавър, този път версия на "Kentucky Woman" на Нейл Даймънд. Това е вторият им хит в САЩ. Въпреки успехите, Дийп Пърпъл имат проблеми в редиците си. Джон Лорд и Ричи Блекмор са повече от доволни един от друг, но Иън Пейс чувства, че традиционния рок' енд рол начин на бас свирене на Ник Симпър не се връзва с тежката посока, по която искат да поемат. Още повече че повлияният от Елвис Пресли начин на пеене на Род е отлично подходящ за балади, стандартни или кабаретни изпълнения, но не и за прогресив рок група, в която Лорд и Блекмор искат да се превърнат.

Ридаещите, хармонично разстроени китари, подплатени от мощни барабани и добре изгледащ, ревящ певец са на дневен ред и точно това искат и младежите от двете страни на Атлантика. Иън Гилън е най - подходящият за работата, Когато Гилан отива да се срещне с Джон Лорд, той убеждава приятеля си Роджър Глоувър , басист на Episode Six, да дойде с него и да покаже някои от идеите си на Лорд. За изненада на Глоувър, Лорд възприема добре музикалните предположения и му предлага да се присъедини към Дийп Пърпъл. Новият състав започва репетиции в Hanwell Community Centre в Лондон. Всичко това, разбира се, се върши тайно, тъй като Ник Симпър и Род Еванс нямат представа какво се случва.

Трети и последен албум от първия състав на групата, едноименният Deep Purple, е записан и издаден почти незабелязано. Албумът няма никакъв успех в Америка, а в Англия дори не влиза в класациите. Дийп Пърпъл изнасят послдения си концерт с Род Евънс и Ник Симпър на 4 юли 1969 в Кардиф. Три седмици преди това новият състав на Пърпъл с Гилан и Глоувър са направили първия си общ запис "Hallelujah", който излиза на сингъл през юли.
Втори Състав
Вторият състав на Дийп Пърпъл дебютира на живо в Speakeasy Club в Лондон на 10 юли същата година. Дийп Пърпъл номер II, включващ гласа на Роджър Гловър, както и Блекмор, Лорд и Пейс, ще се превърне в най - стабилния състав на групата в близо 40 годишната им история и ще положи основите на бъдещата легенда.

През септември 1969 година Джон Лорд получава възможността да осъществи мечтата си, когато музикантите поставят Concerto for Group and Orchestra в лондонската Royal Albert Hall. Нужното представяне е добре дошло и ще разсее схващането, че Дийп Пърпъл са поп група, която свири само кавъри. По това време на мода са прог рок групи като ELP, King Crimson и Yes, които успешно съчетават традиционната рок форма с класически теми. Събитието се предава по телевизията и включва 110 членен оркестър с диригент Малкълм Арнолд. То помага за вдигането на имиджа на групата в Англия, макар че публиката не е много сигурна как трябва да реагира на музкиата, която чува. След концерта групата започва записи на албума, който ще се превърне в първия от множеството техни рок класики.

Юни 1970 е повратна точка в историята на Дийп Пърпъл. Групата е подпомогната от младия инженер Мартин Бъркх, асистирал на по - ранните им записи. Deep Purple in Rock е истинска повратна точка в кариерата им, влизайки в класациите на 27 място и достогайки до 4-та позиция в британския хит парад - първият им албум в родните класации останал там цяла година. Групата има изградена огромна фенска маса, благодарение на непрекъснатите си концерти още преди да издадат албума. Всяка песен от него е класика - от връхлитащото интро до "Speed King", от " Blood Sucker" до "гвоздея" на Иън Гилан " Child in Time". Долазателство за силата на албума е факта, че по - голямата част от не го все още фигурира в лайф сетовете на Пърпъл. Въпреки успеха на албума звукозаписната компания се оплаква, че не може да чуе сингъл от него. Както останалите прогресивни групи Пърпъл нямат никакъв интерес в издаването на сингли и трупането от крещящи тийнейджъри. Групата продуцира "Black Night", която първоначално смятана за погребана компизиция, която може и да бъде включена като Б - страна. Песента, в която има риф от "Summertime" на Рики Нелсън бележи топ 10 хит на групата в Англия и първото им участие в "Top of The Pops". Вторият им хит в Англия, "Strange King of Woman", с първото официално британско турне през февруари и март 1971. Песента не е включена в следващия им албум, който по финансови причини в и последният записан в Англия. Fireball, наследникът на "...in Rock", си остава малко позабравена класика, излязла между безпорно двата най - известни албума на Пърпъл. "Fireball" излиза през септември и е първия номер 1 албум на групата, помагайки им да възстановят американския си успех. Образно казано те измислят израза "Speed Metal" ("Бърз Метал"), от името на заглавното парче, което излиза на сингъл с още една песен от проекта - "Demon's Eye".

През декември групата се събира в Монтрьо, Швейцария, за да запише най - известния си албум, Machine Head, използвайки мобилното студио на Ролинг Стоунс, отново с Мартин Бъркх зад "волана". Групата възнамерява са осъществи записите в "The Casino", но се оказва, че трябва да намерят друго място, тъй като "Казиното" е запалено по време на концерт на Франк Запа от фен с горелка. Случката вдъхновява Пърпъл за най - известната им песен, "Smoke on the Water" изграден върху риф, който отдавана е в главата на Блекмор, саморазкриващ текст на Гилан и заглавие хрумнало на Глоувър. Албумът е завършен в близкия "Grand Hotel". Освен "Smoke on the Wotar", Machine Head и бъдещи концертни фаворити "Highway Star", "Space Truckin" и "Lazi". "Never Before" е издадена като сингъл, заедно с "When a Blind Man Cries" като Б - страна, която не е включена в албума. Machine Head излиза през лятото на 1972, отново оглавява класациите в Англия и достига до номер 6 в Америка.

Този албум е първото издание на собствения лейбъл Пърпъл Рекърдс, разпространявана в Англия от EMI, а в Америка от Warner. Излизането на албума съвпада с концерта през юни в лондонския Rainbow Theatre и влиза в Книгата на Рекордите на Гинес като "най - шумния в света". В Япония за записани 3 концерта на групата, първоначално само за издаване на местния пазар, но големият комерсиален потенциал на албума води до световно издание. Made in Japan излиза през декември 1972, първото от множество официални лайв издания, убедително документирайки групата по време на на комерсиялния им връх поредния световен хит. Двойния лайв албум се превърща в образец за това как трябва да се продуцира лайв запис. Скртито за феновете остава зло зад огромните продажби.

През декември 1972 Иън Гилан вече си е подал оставката, но е убеден да остане в групата през следващите 6 месеца, за да уговорените концерти и промоутират вече записания албум Who Do We Think We Are. Безплодните студийни записи първоначално са направени в Рим през 1972, но единствената готова песен е "Woman From Tokyo". Албумът е завършен през октомври във Франкфурт отново в подвижното студио на Ролинг Стоунс. Въпреки че успеха на "Woman From Tokyo" е безспорен не е издадена на сингъл в Англия. Безспираната мелачка от запис-турне-запис-турне-запис-турне без почивка се отразява сериозно на музикантите, водейки до търкания между Ричи Блекмор и Роджър Глоувър. Глоувър, който е отлъчен от групата разбираемо не е много щастлив, като научава че Блекмор ще напусне групата ако не бъде уволнен, но така и не става ясно защо китариста е против него. Гилън, Лорд, Глоувър, Пейс и Блекмор сврирят за за последен път заедно на 29 август 1973 в Осака, Япония и дори позират пред хотела си за последна снимка.

Трети Състав
Всичко около състава е тихо до септември, когато започва новата ера в историята. Още преди да започнат да търсят нов певец Блекмор, Лорд и Пейс вече имат на ум заместник на Глоувър. Тримата са впечатлени от басиста и воклиста Глен Хюз, фронтмен на триото Trapeze. Хюз, добър певец и автор на песни, настоява, че може да е повече от наемник и пожелава да допринася идейно за групата. Но Дийп Пърпъл се нуждаят от вокалист. Ийн Пейс прослушва една ксета и остава силно впечатлен от вокалиста Дейвид Ковърдейл. И така се урежда среща между него и групата. Седмица по - късно Ковърдейл е осведомен, че получава работата. Групата се завръща в Монтрьо през ноември, за да запише Burn, който излиза през февруари и е най - силният след Machine Head. Ентусиазмът на новите членове на групата се отразява добре върху "старите пушки" и между Блекмор и Ковърдейл се заражда силно сътрудничество, най вече за блуса "Mistreted". За заглавното парче Блекмор записва един от удивителните си рифове а концепцията за двама водещи вокалиста работи по възможно най - добрия начин. Песента се превръща в новото парче за откриване на концерти. "Might Just Take Your Life", следващият сингъл от албума, излиза през март и е последван от турне в Англия през май, единственото, което този състав на групата предприема.

Преди края на годината третият състав на Пърпъл вече е записал и издал втория общ албум. Мненията за Stormbringer са смесени. Записан е в Мюнхен през август 1974 и е издаден през декември. Заглавната песен е класически Пърпъл и е силна колкото която и да е друга композиция от предишните албуми. Но въпреки това става ясно, че Блекмор е замесен много малко в направата на записа. Между него и Ковърдейл има търкане. Дейвид вече е спечелил достатъчност увереност да води сан групата, а и не без основавние твърди, че ръководи Дийп Пърпъл. Проблеми има и с Хюз, който иска да е център на вниманието и да поделя равна част от вокалите. Любовта на Глен Хоз към фънка и предпочитания от Ковърдейл блус започват да се вмъкват в звука на групата. Новата посока не се харесва на всички, най - вече на Ричи Блекмор.

Последният концерт на Дийп Пърпълс с Блекмор е на 7 април 1975 в парижката зала Олимпия. Мениджмънтът предвидливо наема мобилно студио, което да запише последните концерти. Записите са издадени през 1976 като Made in Europe. Всъщност Джон Лорд и Иън Пейс са съгласни да прекратят работа, но са убедени да намерят друг китарист от жадните за богатства и слава Хюз и Ковърдейл
Четвърти Състав
Дейвид Ковърдейл предлага младия американец Томи Болин за заместник на Ричи Блекмор. Come Taste the Band излиза през декември 1975. С приемането на Болин групата вече разполага не само с добър трети вокалист , който активно участва в написването на песните, но и с китарист с напълно различен и новаторски подход от предшественика си.

Проблеми се появяват, когато четвъртият състав на Пърпъл тръгва на турне и става ясно, че Болин е наркоман. Наркотиците никога не са били част от пъстрата история на групата, тъй като никой не би могъл да си представи как Ричи Блекмор или Джон Лорд ще се разбере с войнствен барабанист или вокалист, който е твърде вцепенен да излезе на сцената. Концертите стават непостоянни, в зависимост здравословното състояние на новия им китарист. Хюз започва подобна битка с наркотиците. През 1975 излиза Last Concert in Japan, запис от 15 декември 1975 в Токио. Състав номер четери на Пърпъл прави последния си концерт в ливърпулския "Empire Theatre на 15 март 1976, в края на кракото британско турне. Личните навици на Глен и Томи са се отразили на изпълнията на групата по време на последното им турне, което не без основание не се харесва на останалите. Групата решава, че е време да се разделят. На 12 март 1876 Пърпъл Рекърдс издава "You Keep On Moving", песента, която плавно закрива албума. Официално изявление не е направено, но Болин ясно показва, че не е на линия, ако има нов албум на Дийп Пърпъл. Томи Болин умира от свръх доза хероин в хотелската си стая в Маями на 4 декември 1976.
Пети Състав
Иън Гилан, Ричи Блекмор, Роджър Глоувър, Джон Лорд и Иън Пейс имат опредлен успех с групи те си след Дийп Пърпъл, но нито едни от тях не успява да постигне това, което петимата като група са направили. През 1984 плъзва новината, че вторият състав на групата се събира отново, за да запише нов албум за Polydor ид а продължи историята там от където е спряла с "Machine Head". Албумът Perfect Strangers излиза през ноември и никой не може да отрече очевидната сила и качества на паретата като заглавното, които са прочути от новия ентусиазъм на групата. Проектът е последван от голямо турне и нов албум. The House of Blue Light излиза през януари 1987, а името е взето от текста на "Speed King". Излиза и нов лайв албум. Nobody's Perfect, включващ нова версия на "Hush", която е издадена и на сингъл.

1990 доказва, че напрежението и борбите зародили се в Пърпъл по време на кариерата им, вече не съществуват. Гилан обявява, че напуска, за да се отдадена соло кариера.
Шести Състав
Заместен от вокалиста на Рейнбоу Джо Лин Търнър. Slaves & Masters, албумът на Пърпъл от 1991 заедно с Търнър е приет хладно, въпреки, че групата се гордее с крайния резултат. И все пак групата записва две нови парчета с Търнър. Вокалните партии оабче са изтрити и завършени с тези на Гилан за албума от 1993 The Battle Rages On - точно навреме за турнето по повод 25-та годишнина на групата. Въпреки успешния гиг в "Brixton Academy" Блекмор отново безцеремонно обявява, че напуска групата. Последното му изпълнение с Пърпъл е на 17 ноември 1993 в Хелзинки. Блекмор обявява, че му е "дошло до гуша" и че не може да работи с Гилан. Последното турне с Блекмор е ознаменувано с концерт запис от Бирмингам и поредния лайв албум - Come Hell Or High Water.
Седми Състав
Първоначално е повикан Джо Сатриани, за да завърши турнето преди да се намери постоянен заместник в лицето на американския маестро Стив Морс. Пърпъл и Морс издават Purpendicular през 1996, в който е включен сингълът "Ted the Machanic". През 1997 излиза още един лайв албум - Live at the Olympia '96. През следващата година излиза Abandon от който е взета "Any Fule Kno That".
Дискография
Студийни Албуми
* Shades of Deep Purple, септември 1968, (Евънс/Блекмор/Лорд/Симпър/Пейс) #24 САЩ
* The Book of Taliesyn, декември 1968 (Евънс/Блекмор/Лорд/Симпър/Пейс) #54 САЩ
* Deep Purple, ноември 1969 (Евънс/Блекмор/Лорд/Симпър/Пейс) #162 САЩ
* Deep Purple in Rock, юни 1970 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #4 Великобритания, #143 САЩ
* Fireball, септември 1971 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #1 Великобритания, #32 САЩ
* Machine Head, март 1972 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #1 Великобритания, #7 САЩ
* Who Do We Think We Are, февруари 1973 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #4 Великобритания, #15 САЩ
* Burn, февруари 1974 (Ковърдейл/Блекмор/Лорд/Хюз/Пейс) #3 Великобритания, #9 САЩ
* Stormbringer, декември 1974 (Ковърдейл/Блекмор/Лорд/Хюз/Пейс)#6 Великобритания, #20 САЩ
* Come Taste the Band, октомври 1975 (Ковърдейл/Болин/Лорд/Хюз/Пейс)#19 Великобритания, #43 САЩ
* Perfect Strangers, ноември 1984 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #5 Великобритания, #17 САЩ
* The House of Blue Light, януари 1987 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #10 Великобритания, #34 САЩ
* Slaves & Masters, 1990 (Търнър/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс), #45 Великобритания, #87 САЩ
* The Battle Rages On, юли 1993 (Гилън/Блекмор/Лорд/Глоувър/Пейс) #21 Великобритания, #192 САЩ
* Purpendicular, февруари 1996 (Гилън/Морз/Лорд/Глоувър/Пейс)
* Abandon, май 1998 (Гилън/Морз/Лорд/Глоувър/Пейс)
* Bananas, август 2003 (Гилън/Морз/Еъри/Глоувър/Пейс)
* Rapture of the Deep, октомври 2005 (Гилън/Морз/Еъри/Глоувър/Пейс)
Лайф Албуми
* Inglewood - Live in California, 1968 (издаден 2002)
* Concerto for Group and Orchestra, декември 1969 #26 Великобритания, #149 САЩ
* Scandinavian Nights, 1970
* Deep Purple In Concert, 1970-1972 #30 Великобритания
* Made in Japan, декември 1972 #16 Великобритания, #6 САЩ
* Gemini Suite Live, 1970 (издаден 1998)
* Space Vol 1&2, 1970 (издаден 2004)
* Live Denmark 1972, 1972 (издаден 2004)
* Live in Stockholm, 1970 (издаден 2005)
* Made in Europe, май 1975 #12 Великобритания, #148 САЩ (познат също като Deep Purple Live във Великобритания)
* Live in London, 1974 (издаден 1982), #23 UK
* California Jamming, 1974 (издаден 1996 | 2003)
* Deep Purple Live in London, #23 Великобритания, 1982
* Perks and Tit, 1974 (издаден 2004)
* Mk III: The Final Concerts, 1975 (издаден 1996)
* Live in Paris 1975, 1975 (издаден 2001)
* Last Concert in Japan, март 1976
* King Biscuit Flower Hour Presents: Deep Purple in Concert (=On the Wings of a Russian Foxbat) , 1976 (издаден 1995)
* Deep Purple: Extended Versions, 1976 (издаден 2000)
* This Time Around: Live in Tokyo, 1975 (издаден 2001)
* Nobody's Perfect, юли 1988 #38 Великобритания, #105 САЩ
* In The Absence of Pink, януари, 1991
* Come Hell Or High Water 1993, Щутгарт и Бирмингам 1993
* Live in Europe 1993, 1993 (4-CD - издаден2006)
* Live at the Olympia '96, 1996 (издаден1997)
* In Concert with the London Symphony Orchestra, 1999
* Total Abandon: Live in Australia, 1999
* Live From Royal Festival Hall, май 1999
* Live at the Rotterdam Ahoy, 2000 (издаден2001)
* The Soundboard Series, 2001
* Live at Montreux 1996, 1996 (издаден2006)
* They All Came Down to Montreux, 2006 (издаден юни 2007)
Компилации
* Purple Passages семтември 1972; # 57 САЩ
* 24 Carat Purple юли 1975; #14 Великобритания
* The Mark II Purple Singles април 1979; #24 Великобритания
* Deepest Purple/The Very Best of Deep Purple (компилация), юли 1980; #1 Великобритания, #148 САЩ
* When We Rock, We Rock, and When We Roll, We Roll 1980
* The Anthology юни 30,1985; # 50 Великобритания
* 30: Very Best of Deep Purple октомври 1998; #39 Великобритания
* Winning Combinations:Deep Purple and Rainbow, 2003

Blind Guardian


Много може да се напише за метъл бардовете, но все пак не ги видях в темата, а са ми една от най-любимите групи и ще драсна това-онова...

Безспорно Blind Guardian са едно от най-големите имена пауър метъл сцената, заедно с групи като Helloween и Gamma Ray.
Създадена е през 1986 от Hansi Kursch и Andre Olbrich с името Lucifer`s Heritage. Под това име създават първото си демо, озаглавено "Symphonies Of Doom". Ритъм китарист е Marcus Dork, който скоро бива заместен от Christoff Theissen. Записано е второ демо, озаглавено "Battalions Of Fear", което спечелва договор на бандата с лейбъла No Remorse Records. В него барабаните са в изпълнение на Hans-Peter Frey, но скоро Thomas отново се връща в бандата. След напускането на Christoff Theissen, музикантите случайно се натъкват на китариста Marcus Siepen, чиято група Redeemer предоставя репетиционната си на Lucifer`s Heritage, и го приобщават към състава си.

Дебютният им албум излиза през 1988 и е озаглавен "Battalions Of Fear", като преди издаването му Lucifer`s Heritage сменят името си на Blind Guardian. Албумът печели на групата голямо уважение в ъндърграунд средите благодарение на безкомромисната смесица от скорост, тежест и мелодичност плюс известни неокласически елементи. Година по-късно излиза и вторият дългосвирещ албум на бандата - "Follow The Blind", в който за пръв път музикантите включват оркестрални пасажи. Това е и първият албум на Blind Guardian, който се появява в Япония, където постига голям успех.

Третият албум - "Tales From The Twilight World" (1990), ознаменува преломен момент в развитието на групата, като само в Германия се продава в над 30 000 копия през първите дни след излизането си. В него класическите елементи са повече, без това да лишава албума от характерното скоростно звучене. Типичният за Blind Guardian стил вече е оформен и след три успешни албума няколко големи издателски компании предлагат договор на бандата. През 1992 г групата подписва с Virgin Records и в същата година е издаден четвъртият албум - "Somewhere Far Beyond" (който ми е много любим), който се продава в повече от 130,000 копия по цял свят и до днес е считан от някои за най-образцовата творба на Blind Guardian. Година по-късно бандата провежда и първото си японско турне, като от концертите е записан страхотният лайв албум "Tokyo Tales". Интересът към групата е огромен и музикантите свирят в препълнени от публика зали.

През 1994 групата влиза в студиото Sweet Silence в Копенхаген, където е записан най-зрелият в музикално отношение албум до момента - "Imaginations From The Other Side". Повечето групи обикновено отбелязват успехите си със сборни албуми, но Blind Guardian решават да подходят по-нестандартно и вместо да пробутват на феновете си стари неща, издават "The Forgotten Tales", който включва няколко кавъра, еднo лайв изпълнение, четири акустични и едно симфонично парче.

Над две години отнема композирането, записването и обработката на шестия дългосвирещ албум - епичния "Nightfall In Middle-Earth" (1998) (лично любимия ми аблум). Представляващ най-емоционалната творба на бандата, концептуалният албум е създаден въз основа на безсмъртната книга "Силмарилион" на J.R.R Tolkien. Макар парчетата да са 22, истинските песни са единадесет, като настроенията варират от неконтолируема скоростна мощ до богати оркестрации и нежни акустични пасажи с ренесансово звучене. Интерлюдиите са изпъстерни с трубадурски песни, преплетени с включвания на флейти и цигулки, които заедно с репликите на разказвача създават уникалната атмосфера на албума.

През 2002 групата записва "A Night At The Opera", който включва характерните класически елементи, като спийд звученето остава на заден план за сметка на известни прогресив мотиви. Гвоздеят в албума несъмнено е 14-минутната епика "And Then There Was Silence", текстово базирана на Троянската война.

През 2006 групата записва "A Twist in the Myth"; албум, който също е сред любимите ми, а типичното звучене на Blind Guardian се е запазило и в него.

Групата има и издадено DVD през 2004, включващо техен концерт в Германия. Озаглавено е "Imaginations Through The Looking Glass"

* * *

Настоящ състав:

Hansi Kürsch - вокали (1984-), бас (1984 - 1996)
André Olbrich - китара (1984-)
Marcus Siepen - китара (1987-)
Frederik Ehmke - барабани (2005-)


* * *
Е... не е много, но все пак е нещо. (:
Поздрав:
Blind Guardian - Trial By Fire


***
Източници:
bg.wikipedia.org
en.wikipedia.org
http://www.blind-guardian.com
http://www.metal-world.info/

АХАТ - от 1986 г. до днес

Макар и неособено богати на архиви, хрониките на българския рокендрол пазят отчетлив спомен за пътя, изминат от няколкото дългокоси момчета, избрали кратко и ясно име на полускъпоценния камък...

"Официално" групата е формирана през 1986 г. в София от няколко талантливи студенти от Музикалната академия и ХТИ:

Звездомир Керемидчиев - вокал
Божидар Главев - китара (и основен композитор)
Антоан Хадат - китара
Антони Георгиев - клавишни
Ивайло Петров - бас (до 1987)
Юри Коцев - барабани.

Още на следващата 1987 г. Даниел Ризов замества Ивайло на баса и така бандата оформя постоянния си състав, в който ще крачи през мрак, студ и прах към успеха...

Първата документирана изява на АХАТ на живо е на 22 декември 1986г.

Следват гръмотевично-шумни и неизменно успешни изпълнения на рок-фестивали и знайни и незнайни сцени из цялата страна. Групата бързо се налага като лидер на българския тежък рок и армията от фенове расте главоломно.

През 1988 г. АХАТ записват суперхита си "Черната овца", който и до днес е емблематичното парче на родния хеви метъл.

След като илюзиите за "новото време" се сгромолясаха вдън земя, АХАТ стана и една от първите групи от своето поколение с достатъчно кураж и реално професионално равнище за да излезе да свири на Запад. Гастролът им в Холандия в средата на 90-те години беше почти сензация за времето си, макар и днес момчетата да си спомнят за този период предимно с добродушна бирена ирония... Международната "география" на АХАТ-ските странствания включва, освен Холандия, още Русия, Чехия, Корея, Югославия, Австрия и, разбира се, "the land of the free, home of the brave"

Междувременно Божо Главев изоставя рока и намира духовна хармония в религията, докато за останалите следва епохата на... "задокеанските приключения". Първо Звезди изпитва късмета си в САЩ, а след окончателното му завръщане в България Денис продуцира най-мащабния проект на АХАТ - записване на цял албум в легендарните студиа в Орландо, Флорида, където работят Дийп Пърпъл! При двата концерта на Пърпъл в София АХАТ имат и историческия шанс да излязат - като съпорт банда - на същата сцена със своите идоли - и това е една от повратните точки в решението им отново да активизират групата в новия милениум.

Оттук нататък, за АХАТ - както обича да се изразява Денис - "всичко е в бъдеще време". Турнета, нови издания, може би... чисто нови парчета и записи.

Long Live Rock'n'Roll

DVD


„20 години по-късно” (2007)
Sofia Music Enterprices
Това е концерт с участието на българските рок групи АХАТ, Ера и Конкурент, който се състоя на 28.06.2006г. в легендарната зала „Универсиада”, по случай 20-годишнината от създаването им. Шоуто е грандиозно и показва колко силен може да бъде българският рок!



“Походът 2003” (2006)
Harbour Island Records
Филмът проследява турнето на АХАТ през 2003г. по градове и показва какво се случва както зад сцената, така и на нея. Включва множество изпълнения на живо, интервюта с членовете на групата, с екипа и с феновете.



“Made in USA” (2004)
Harbour Island Records
„Made in USA” e филм, който показва какво се случва на една репетиция, как се изпълняват песните, как почиват и се забавляват музикантите. Атмосферата е творческа, разговорите – истински, а песните са изпълнени със страст.


CD


„Golden Rock Tour 2004”
Албумът е записан по време на грандиозното национално турне на групата през 2004г. Той съдържа изпълнения на живо на най-големите хитове на бандата.



Походът - re-release (2003)
Harbour Island Records

Един жест към две нови поколения български рок фенове, които не са имали шанса да чуят тези песни. Без комерсиални цели като тираж и печалби, това дигитално ремастерирано преиздание практически възкресява един отличен албум, който бе потънал в незаслужено забвение.



Harbour Island Records


Историческият първи албум на българска рок група, изцяло записан, продуциран и мастериран в Съединените щати! Фантастичен саунд, текстове на английски. Стилът все пак не може да се сбърка - категорични 100% АХАТ! Българското му издание тепърва предстои.



“7 (Седем) години след...” LIVE (1999)
Harbour Island Records

Пьрвото излизане на сцена след седем-годишна пауза. 32 минути АХАТ преди пьрвия концерт на DEEP PURPLE в Бьлгария.


MC


Изпод руините (1994)
Унисон РТМ (1994)

Почти неизвестно заглавие, познато може би само на шепа най-запалени колекционери.



Походът (1989)
Балкантон

Оригиналното винилно издание на първия албум отдавна е станало дискографска рядкост. Една незабравима страница от историята на българския рокендрол.

System of a Down
Старо лого:

Ново лого:

Състав на групата(снимка):

System of a Down или Систем ъф а Даун е американска метъл група, създадена през 1995 година в Лос Анджелис, Калифорния от четирима арменци, живеещи в Америка. Стилът на групата е нестандартен, включващ както типичен хеви метъл, така и голяма доза хардкор и пънк, подплатени с индъстриал, класически хард рок и не рядко арменски фолклорни елементи, та дори някои блус забежки и джаз мотиви. Основната структура на песните се базира на тежки насечени рифове, силен бас и агресивни (често крещящи) вокали, които рязко преминават в бавни мелодични пасажи с чисти вокали и музикални хармонии. Текстовете са със силна социална и политическа насоченост, засягащи на моменти и религията, а някои от тях са посветени на родната Армения. Не рядко се срещат различни арменски национални инструменти и електрически мандолини, внедрени в части от някои песни. Музиката и лириките са дело главно на китариста Малакиан.

История
Групата е основана от четирима арменци, родени и живеещи в Лос Анджелис, САЩ - Серж Танкиан (вокали и кийборд), Дарън Малакиан (китари и вокали), Джон Долмаян (барабани) и Шаво Одаджиан (бас китара).

Началото е поставено случайно, когато през 1993 година Серж Танкиан среща Дарън Малакиан в студио по време на записите на техните групи. Оказва се, че идеите им относно музиката, която искат да правят съвпадат напълно и така не след дълго двамата основават групата Soil. Към нея се присъединиява съученикът на Дарън от арменско часто училище Шаво Одаджиан, който първоначално заема длъжността на мениджър, а в последствие хваща баса. Празнотата на барабаните е запълнена от друг американски арменец - Анди Хачатуриан, който малко след това е заменен от Джон Долмаян. Момчетата свирят известно време в малки клубове, като в този период записват първите си три демо песни, които се радват на успех сред метъл колекционерите, като достигат дори извън границите на Америка, в Европа и Нова Зеландия. Това кара американската звукозаписна компания Columbia Records да подпише договор с групата през 1997 година. Междувременно името е сменено на System of a Down, вдъхновено от стихотворение, написано от китариста Дарън Малакиан, озаглавено "Victims of a Down". Следващата година излиза дебютният им едноименен албум "System of a Down", който получава много добри критики от метъл обществото в Щатите, а особено успешни са синглите "Sugar" и "Spiders". System of a Down привлича любопитството на слушателите с нестандартното си звучене и арменските фолклорни елемнти и ритми, съчетани с тежкия метъл саунд. На практика на музикалната сцена се появава един напълно нов стил, съчетаващ основите на много наглед несъвместими един с друг стилове - от блусарски хармонии и прочувсвени мелодии до брутални китарни рифове и ревове, присъщи за дет метъла. Прави впечатление и сериозната политическа ангажираност на песните, а албумът включва и песента "P.L.U.C.K." (абревиатура на Politically Liyng Unholy Cowardly Killers), посветена на геноцида над арменския народ, упражняван от турците в началото на миналия век. Следват многобройни турнета, най-вече като подгряваща група на Slayer и участия на фестивала Ozzfest през 1998 и 1999.

Големият си пробив System of a Down осъществява през 2001 година с издаването на вторият си албум "Toxicity", който дебютира на първата позиция в чартовете на Америка и Канада. Продажбите достигат до 4 милиона копия в целя свят и двоен платинен статус в Австралия. Стилът е също толкова безкомпромисен, наситен с тежки рифове и агресивни вокали, редувани с прочувствени мелодии и меки вокални партии по подобие на първия албум, но тук песните са с малко по-ясно дефинирана структура, а не толкова хаотични в сравнение с мнозинството от дебюта. Китаристът Малакиан също взима повече участие във вокалите. Сингълът "Chop Suey!" се превръща в най-големият им комерсиален успех до момента. С успех се увенчават и синглите "Toxicity" и "Aerials", последната съдържаща изцяло арменско аутро с арменски национални инструменти.

През ноември 2002 излиза третият албум на System of a Down - "Steal This Album!, който съдържа неиздавани песни, записани по време на сесиите по предните два албума и в по-ранните периоди на групата. Наречен е така, защото много преди издаването му повечето от песните са разпространени в Интернет. Албумът продава над 2 милиона копия и отново достига платинен статус в Австралия.

17 май 2005 е официалната дата на издаването на третия официален и четвърти по ред студиен албум на групата, озаглавен "Mezmerize", който всъщност е само първата част от замисления като двоен албум "Mezmerize/Hypnotize". Членовете на System of a Down обаче решават да издадат двата албума поотделно в период от шест месеца, за да не се струпат прекалено много песни наведнъж, което би направило по-трудно оценяването на всяка една отделна песен от слушателя. По думите на китариста, главен текстописец и композитор Дарън Малакиан песните за двата албума са избрани измежду близо 300 написани от него композиции, повечето от които никога няма да бъдат издадени. Първият сингъл от албума, появил се на пазара, е парчето "B.Y.O.B." (абревиатура на Bring Your Own Bombs), към който е заснет и видеоклип. Етническите американци не изневеряват на стила си, съчетавайки редица стилове и резки смени на темпото, но този път мелодичните пасажи са застъпени в по-голяма степен отколкото в предните два официални албума, а арменските мотиви са значително по-малко. Въпреки твърдението на членовете, че System of a Down не е политическа група текстовата насока на песните в албума отново съдържа множество протестни нотки и критики основно към политиката ("B.Y.O.B.", "Sad Statue") и културата ("Radio/Video", "Violent Pornography", "Lost in Holywood") на САЩ. Албумът, по подобие на "Toxicity", дебютира на първа позиция в американските класации, както и в много други държави и получава изключително позитивни критики и коментари от фенове и специалисти. Още в първата седмица след издаването му са продадени над 800 000 копия в целия свят.

На 22 ноември същата година излиза и "Hypnotize", малко след появяването на пилотния едноименен сингъл от албума. Втората част от проекта "Mezmerize/Hypnotize" също както предшественика си дебютира на първа позиция в американските музикални класации, с което System of a Down се превръща в първата група в историята, изкачила два свои студийни албум до първото място в рамките на една и съща година. Музиката в "Hypnotize" като цяло е по-твърда и динамична в сравнение с тази от "Mezmerize", но следваща сходна инструментална и текстова насока, придавайки своеобразна завършеност на проекта.

Дискография
System of a Down (1998)
Toxicity (2001)
Steal This Album! (2002)
Mezmerize (2005)
Hypnotize (2005)

Къде са Металика би хора.Айде някой да се наеме със задачата .Все пак това е една от великите метал банди

Darkthrone, една от първите норвежки блек метъл групи, е създадена през 1986-а под името Black Death от Gylve Nagell (барабани), Ted Skjellum (китари/вокали), Ivar Enger (китари) и Dag Nilsen (бас). Бандата записва три демота - “Land Of Frost”, “Thulcandra” и “Cromlech”, които скоро й спечелват договор с английския лейбъл Peaceville Records. Стилът им на този етап е суров дет метъл, комбиниран със сатанистки текстове. През 88-ма групата сменя името си на Darkthrone и записва дългосвирещия си дебют - "Soulside Journey", издаден през 91-ва. Албумът е записан в студио Sunlight в Швеция и е издържан в досегашния първичен дет стил, повлиян от Nihilist, Therion и Cadaver.

Не след дълго младата банда се запознава с Euronymous и под негово влияние изоставя дет звученето, считайки го за изчерпано и еднообразно. Музикантите започват да използват характерния corpsepaint грим, избират си и псевдоними: Gylve Nagell става Fenriz, Ted Skjellum - Nocturno Culto, а Ivar Enger - Zephyrous. Басистът Dag Nilsen е недоволен от промяната на музикалната насока и напуска състава, макар и да записва бас партиите към втория студиен албум на Darkthrone - "A Blaze In The Northern Sky". Албумът е записан за часове, но постигнатото в него мрачно, атмосферично звучене става образец за бъдещите блек метъл банди.


Норвежката сцена се разраства, Darkthrone основават Necrohell Studios, където записват третия си албум - "Under a Funeral Moon" (93), превърнал се също в класика. Същевременно Fenriz се занимава с проекта си Isengard, в който смесва дуум, рок, дет и блек, добавяйки и фолклорни елементи.

През 1994 Darthrone издават “Transilvanian Hunger”, половината песни от който са написани от Varg Vikerness. Албумът им е със значително влошено качество на звука, за сметка на което музиката е по-сурова от всякога. Творбата изобилства от сатанистки възгласи, като в песента “As Flittermice As Satans Spys” фразата "In the name of God, let the churches burn" звучи отзад напред. Антихристиянските послания в музиката и обръщенията на Fenriz предизвикват много шум около групата, вследствие на което Peaceville отказва да издава албумите на Darkthrone. Бандата започва да пише текстовете си на норвежки и се присъединява към лейбъла на Satyr - Moonfog.

След като приключва работата си по още един проект - Neptune Towers, Fenriz се връща към основната си група и през 95-а Darkthrone издават “Panzerfaust”. Албумът продължава музикалното развитие на блек метъла, като се усещат влиянията на Celtic Frost и Hellhammer. След приключването на записите, Zephyrous се оттегля от Darkthrone и от цялата сцена. В края на годината излиза и вторият Isengard, посветен на Frost и Satyr (Satyricon). През 96-а е издаден “Total Death”, чието звучене силно напомня за първите опити на Darkthrone в блека, а текстовете му са дело на легенди като Ihsahn, Satyr и др. Междувременно Fenriz записва баса в дебютния албум на бандата Dodheimsgard, а Nocturno Culto изпълнява китарите в албума “Nemesis Divina” на Satyricon.

Албумът “Goatlord” (97), написан в далечната 91-ва година, представлява липсващото звено при преминаването на Darkthrone от дет към блек метъл. Впечатляващи са бавните дуум пасажи, преплетени с траш влияния и епизодични смени в темпото. Nocturno Culto за кратко се оттегля от блек сцената и в двугодишната творческа пауза Moonfog издава компилацията “Dakthrone Holy Darkthrone”, в която осем млади норвежки банди отдават почит на основоположниците.

В средата на 99-а Fenriz и Nocturno Culto се събират и записват “Ravishing Grimness”, последван година по-късно от “Plaguewielder”.


Макар да остават верни на сила си, Darkthrone позагърбват старата агресия за сметка на по-технично и на моменти дори мелодично звучене. По-голяма част от музиката в късните творби на бандата е композирана от Nocturno Culto, след като Fenriz заявява, че не желае повече да пише песни. През пролетта на 2002-ра излиза поредната дългосвиреща атака на Darkthrone под заглавието “Hate Them”, продължавайки традицията с безкомпромисния си, студен норвежки звук.

Metalica

Металика (на английски: Metallica) е името на американска траш метъл група създадена през 80-те години на миналия век. В началото на 90-те Металика показват на света един напълно нов звук и връщат метъл жанр-а в музикалния мейнстрийм.

Композициите на Металика са в повечето случаи комплексни и изпълнени с виртуозни сола и тежки рифове, послужили за база на много групи-последователи. Текстовете, дело най-често на вокалиста и ритъм-китарист Джеймс Хетфийлд, са задълбочени, социално насочени, не рядко мрачни и изпълнени с протест или открито агресивни и яростни, епични като цяло. Повечето песни на Металика са продължителни (рядко под 5–6 минути), базирани на един основен риф и състоящи се в повечето случаи от минимум две части с плавен преход и бързи сола.

В момента групата включва Джеймс Хетфийлд (вокали, китари), Кърк Хамет (соло китари), Ларс Улрих (барабани) и Робърт Трухильо (бас китара). Основният състав е непроменен през годините, с изключение на баса, където се сменят трима басисти.

През 1981 година, роденият в Дания барабанист Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание Рисайклър (The Recycler), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, като още след първия разговор помежду им се оказва, че музикалните им идеи и интереси се препокриват напълно. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група Рон Макговни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на бандата, което всъщост Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Квинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Квинтана предлага списанието да бъде кръстено „Металика“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Металика“ за своята група. В началото Металика се изявява като откриваща група на Ози Озбърн, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. 1982 бял свят вижда първото дългосвирещо демо „No Life Till Leather“. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — „Hit the Lights“. През 1983 година, малко след като материалът за първия студиен албум на Металика е завършен, китаристът Дейв Мъстейн е изгонен от групата, заради прекомерна употреба на алкохол и наркотици и несериозно отношение към репетициите. На негово място идва Кърк Хамет, който дотогава свири в рок групата Exodus. Скоро след това Дейв Мъстейн основава групата Megadeth.


В средата на 1983, в състав Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън, Металика записват своя първи албум, озаглавен „Kill 'Em All“, който е определян като рождението на траш метъл-а. Звукът е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи рифове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван до тогава. Басът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите банди и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа дори уникален бас-инструментал. Песента-символ на този първи студиен запис на Металика се нарича „Seek and Destroy“, която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра.
С втория си албум „Ride the Lightning“ Металика, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Металика „Fade to Black“, представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. "Ride the Lightning" е и първият концептуален албум на Металика.
През 1986 година излиза албумът „Master of Puppets“, включващ осем мрачни и агресивни композиции. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето „Orion“, съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии. Много от феновете на групата, а и мнозинството музикални критици определят този албум като най-добрата творба на Металика за всички времена и един от албумите-емблеми на метъл музиката.
Триумфът на Металика е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като бусът, превозващ групата на турне в Швеция катасрофира. Останалите членове на Металика се отървават само със стрес, но Бъртън се озовава затиснат под буса. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Металика Джейсън Нюстед.
С новия басист през 1988 Металика издават може би най-амбициозния си албум „...And Justice For All“. В него се намира инструментал, посветен на загиналия Клиф Бъртън, съдържащ част от написана от Бъртън лирика на края на парчето. Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът „One“, написан по антивоенната новела на Далтон Трумбо „Johny Got His Gun“, е първото парче на Металика, сдобило се с видеоклип.
След този албум следва дълъг преиод на затишие преди да бъде издаден през 1991 едноименният пети албум „Metallica“, известен повече като „Черният албум“, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Металика са разочаровани от значително по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Металика балади — „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата.
След ново продължително затишие Металика издават своя шести студиен албум „Load“ през 1996, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни.
Стиловата ориентация е продължена и в „Reload“, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си „Load“. „Reload“.
В стремежът си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове Металика издават двоен албум, изцяло пълен с кавъри на групи вдъхновявали ги през годините. Половината от тях са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове(от „Kill 'Em All“ до „...And Justice For All“), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Металика изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги кара да звучат като свои собствени.

В период на творческа пасивност Металика издава пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999 „S&M“ представлява live-албум, записан по време на двата концерта на Металика със Симфоничния оркестър на Сан Франциско през април същата година.

През февруари 2006 групата обявява , че Рик Ръбин ще продуцира следващият им албум.
През 2000 година групата подема офанзива срещу мрежата „Napster“, която разпространява безплатно песни на Металика (и много други изпълнители) в mp3 формат, като се стига дори до съдебен процес.
През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, басистът Джейсън Нюстед обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект „Echobrain“. Няколко месеца по-късно фронтменът Джеймс Хетфийлд постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на групата е сериозно застрашено. След края на лечението си Хетфийлд се завръща и Металика започва работа по своя нов албум, като бас партиите са изсвирени предимно от продуцента на албума Боб Рок. Записите на албума са завършени, когато към групата се присъединява бившият басист на Suicidal Tendencies и Ози Озбърн Робърт Трухильо, а по ирония на съдбата присъединилят се към Voivod Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала Ozzfest 2003. Същата година новият албум „St. Anger“ е издаден и печели грами за най-добро метъл изпълнение.

Членове
* Джеймс Хетфийлд (вокали, китари) от 1981
* Кърк Хамет (соло китари) от 1983
* Ларс Улрих (барабани) от 1981
* Робърт Трухильо (бас китара) от 2003
* Дейв Мъстейн (китари) 1981 – 1983,
* Клиф Бъртън (бас китара) 1982 – 1986
* Джейсън Нюстед (бас китара) 1986 – 2001,
* Рон Макговни (бас китара) 1981 – 1982
Дискография
* Kill 'Em All (1983)
* Ride the Lightning (1984)
* Master of Puppets (1986)
* Garage Days Re-Revisited (1987)
* ...And Justice For All (1988)
* Metallica (1991)
* Live Shit: Binge & Purge (1993)
* Load (1996)
* Reload (1997)
* Garage Inc. (1998)
* S&M (1999)
* St. Anger (2003)
Видеография


* Cliff 'Em All (1987)
* 2 for One (1989)
* Year and a Half in Life Vol.1 (1992)
* Year and a Half in Life Vol.2 (1992)
* Metal Up Yer Ass (1997)
* Cunning Stunts (1998)
* S&M(video) (1999)
* Rock Warriors Unauthorized (2000)
* Metallica 2001 (2001)
* Dark Souls: Unauthorized (2003)
* Metallica, Some Kind Of Monster (2005)
* Metallica-The Videos 1988-2003 (2007)

Амм нали темата е за метъл,Ахат и Deep Purple кво правят тука...

АХАХАХАХАХХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХ
След този ти пост въпросът е ти какво правиш тук.

Deep Purple и Ахат са рок доколкото знам?
Рок-а произлиза от Метъла....нали?

Всъщност...май е обратното

Грешно, сине, класически метъл.
Метъл с ташаци, какъвто вече рядко се среща.