Sorry for keeping you waiting...
Шегата настрана, наистина ще стана по-постоянен.Това означава, че новите части ще излизат по-бързо.Ура, а?
И, Sentry...постни най-накрая продължението на Шест Крила, де.
Глава 9
Поход
Драксис не вярваше на ушите си.Не беше възможно! Инебрус да иска от него да освободи Нидала? Със сигурност го бяха ударили по главата...
- Чакай да си изясним - каза архангелът, вече започнал да кръстосва напред-назад, скръстил ръце зад гърба си. - Искаш просто да отида в Четвъртия кръг, да го прекося незабелязан, да вляза в крепостта на Тенубрис, да намеря сестра ти и да я спася? Просто ей така?
- Да - отвърна Инебрус, сключил пръсти и гледайки спокойно. - Просто ей така.
- Ти не си с ума си - изстреля начаса Драксис. - Не може да очакваш от мен...
- Мога.И го очаквам.Иначе, както и сам знаеш, ще се постарая да уведомя всички, че си ми помогнал.Както казах и преди, според Древните правила, изковани от твоите Богове... - тук Инебрус направи пауза, сякаш за да покаже колко противна му е тази дума, после се прокашля и продължи: - Пътят към Рая ще бъде открит.Цялото войнство на Ада ще се обедини, ще забрави различията си и ще предприеме настъпление.Колко ли твои братя ще загинат, Драксис, преди да си имал възможността да им помогнеш? Малтарион...Калдирион... - той погледна право в очите на архангела - Твоята малка Ариел...
Драксис не можа да се запита откъде ли Инебрус знае за Ариел и него.Просто реагира инстиктивно:
- Ако дори само я погледнеш накриво...
- Ти сигурно ще ме разпориш, ще си играеш с вътрешностите ми и ще ги дадеш на уличните псета - довърши вместо него Инебрус. - Не че ще им се харесат, предполагам - сви саркастично рамене той. - Стига, Драксис.Жалък си.Не те доведох в тази зала, за да те заплашвам...
- ...въпреки че го правиш... - промърмори архангела...
- ...а за да те...помоля...да спасиш сестра ми.Отчасти вината е и твоя.
- О, сега стоварваме вината на други, а? - Ловецът помисли малко, след това каза: - Ще го направя.Ще спася сестра ти...но след това няма да ни свързва нищо, Инебрус.Ще продължим по собствените си пътища, разбра ли ме?
- Разбира се - наведе леко главата си архдемонът, в знак, че е разбрал.
Когато Драксис излезе от залата, Инебрус стана от трона си.От разкъсаното му крило все още капеше кръв, но той не се интересуваше от това.Гледаше пред себе си, сякаш без да вижда.Погледът му бе замъглен, не можеше да се прочете по лицето му какво си мислеше.Бе напълно вглъбен в себе си.Може би мислеше за сестра си.Можеше ли архангелът да я освободи, и то точно под носа на Тенубрис, без той да усети нищо? Архдемонът не знаеше.Но бе длъжен да накара Драксис да я спаси.Мислейки за нея, той не забеляза как Ендал и Тивар влязоха тихо в залата. Двамата братя застанаха в очакване господарят им да ги забележи.
- Върнахте се - Инебрус най-накрая извъртя глава към тях. - Докладвайте.
- Няма нищо за докладване господарю - започна Тивар. - По ваша заповед избихме колкото се може повече воини.Загубите на Тенубрис са значителни.Съсякохме повече от три хиляди воини.
- Достатъчно, че да накара онзи глупак да си седи в крепостта и да си ближе раните - замисли се Инебрус.
- Владетелю - осмели се Ендал. - А сестра ви...господарката...
- Какво за нея? - попита повелителят им почти незаинтересовано, сякаш Нидала не бе в плен, а на почивка.Отношението му озадачи братята.
- Ще организираме ли поход, за да си я върнем, за да я освободим? - зададе въпроса Ендал.
- Не.
Този отговор напълно съсипа двата демона.
- А...как ще я осободим? - Тивар дори не можеше да говори от изненада.
- Пратил съм мой доверен воин, натоварен със задачата.
- Кой, господарю, ако мога да попитам? Кой би бил достатъчно отговорен да се нагърби с това начинание?
- Тъмносиният демон, който ми спаси живота.Моят и на сестра ми - отговори Инебрус. - Вече тръгна.
- Тогава сме спокойни, повелителю.
Двамата се обърнаха, но Синия ги повика тихо:
- Ендал, Тивар, за вас имам нова задача.
- Кажете ни я, господарю, и ние или ще умрем, или ще я изпълним - викнаха в хор братята, коленичейки на земята.
- Вземете малък отряд от доверени и силни войни, навлезте във владенията на Тенубрис, причакайте демона да се върне със сестра ми и я вземете - заповядваше им той, а те останаха безмълвни до края. - И го убийте, разбира се...
**********************************
Драксис вървеше през пустошта, през пепелищата на Ада.Формата, която беше приел, не можеше да лети и той се прокле за това.Толкова ли не можеше да се превъплъти в демон с изящни прилепови криле, готови да разсекат прашния въздух? Но не, той трябваше да влезе под кожата на пешак...
Сега малките демони, който населяваха Петият кръг, го наблюдаваха с любопитство.Но бързо губиха интерес, мислейки, че е един от тях, че е просто воин на господаря им, тръгнал да изпълнява някаква поръчка.Архангелът трябваше да се съгласи, че, макар и неудобна, маскировката му бе сполучлива.Само и единствено Инебрус, старият му приятел, най-върлия му враг, уважаваният от небесния воин противник, го бе разпознал.Заради бойния стил, бе казал архдемона.Заради начина, по който Ловецът въртеше мечовете.Но дали бе само това? Дали още отначало не бе прозрял през истинската същност на архангела, още преди Драксис да влезе в битка? И дали сега не пращаше след него хайка ловци, които да го убият и да премахнат още една пречка по пътя им за господство? Разкъсван от въпроси, той крачеше към Четвъртия кръг. Към Алтасо, непревземаемата крепост на Тенубрис.
"Угрижен си, ученико.Въпроси без отговор тревожат съзнанието ти.Дали ще успееш да се справиш със задачата си?"
Беше Анария.Богинята бе навлязла в ума на небесния воин и без проблем бе разчела мрачните му мисли.Шеговитият й тон накара Драксис да се усмихне.
"Учителко - поздрави я той. - Гласът ви е музика за ушите ми."
"Радвам се да го чуя - каза му тя. - Какво те гложди?"
"Много неща, Учителко - каза Драксис. - В момента съм..."
"...в Петият кръг, на път да освободиш Нидала от ноктестите лапи на Тенубрис - довърши тя. - Зная.Имаш ли вести от Малтарион?"
"Тъкмо щях да го потърся за помощ - отвърна той. - Не бих могъл да се справя без него."
"Тогава, щом си отида, се свържи незабавно с него."
"Незабавно, Учителко."
"Някаква идея откъде би могъл да узнае за теб? Инебрус, имам предвид."
"Никаква.Казва, че ме е разпознал по бойния стил.Но въпреки достоверния му отговор, не му вярвам.Мисля, че още откакто ме видя, знаеше кой съм.Още преди да се впусна в битка с Тенубрис.Подозирам, че има шпионин сред нас, Учителко, и това никак не ми харесва."
"Ще трябва да подложим всички на проверка.На Омарин и Валкас това няма да им се понрави, разбира се, но не можем да позволим да имаме "къртица" сред нас."
"Благодаря ти, Анария."
Умът на Драксис остана празен.Анария се бе оттеглила.Независимо от краткото й присъствие, архангелът се почувства по-добре.Поне имаше брат си, който щеше да му се притече на помощ.Ловецът започна да установява мисловен контакт с Малтарион.Потърси съзнанието му сред безспирния поток от мисли, който обрамчваше Вселената.Най-накрая го намери.Чист, неопетнен ум на божествено създание.
"Братко."
"Драксис! - проехтя мисълта на Малтарион. - Къде си? Тенубрис е бесен! Откакто се върна, избива всеки, който му каже нещо "на въпреки".Какво си направил пак?
"Победих го - кратко отвърна Драксис. - Той отвлече Нидала и..."
"Но аз не я видях с него! - възкликна брат му."
"Може би Тенубрис не иска никой да знае за нея.Но както и да е, бях разкрит от Инебрус.Позна ме по бойния ми стил.Сега трябва самичък да дойда в Алтасо, да спася Нидала и да я върна при него.В замяна той няма да спомене за помощта ми."
"Ще се разтърся за нея.Познавайки Огнения, най-вероятно е в някое подземие."
"Знаех, че мога да разчитам на теб.Сега трябва да прекъсна, наближавам границите между двата кръга.Щом се приближа към замъка, ще те потърся отново.Опитай се да намериш място, от което да се вмъкна незабелязано."
"Разбрано."
Връзката им се прекъсна.Драксис продължи да броди по пепелявата земя.Скоро щеше да стигне до портала, разделящ владенията на Инебрус и Тенубрис.
А междувременно Ендал и Тивар скъсяваха разстоянието между тях и него.
*****************************
Порталът между Четвъртия и Петия кръг бе кървавочервен, огромен и с формата на елипса.Беше разположен във светилище, охранявано от огромни, безмълвни каменни статуи, стискащи в четирите си ръце по един изкривен меч, направен от стомана.Този, който искаше да премине, трябваше да победи скалните пазители.Но, веднъж победени, те не встъпваха отново в бой с победителя си.Самият храм бе огромен, ала грозен и неугледен.Изграден от черен гранит, с каменни колони и покрив, той по-скоро приличаше на гробница, отколкото на свята постройка.
Драксис приближи до светилището.На фона на мрачните поля наоколо, светилището изглеждаше нереално, като сух дъжд.Архангелът си помисли с крива усмивка за контраста и стъпи върху гранитната настилка на храма.Още не направил и втората си крачка, постройката потрепери заплашително, сякаш го предупреждаваше.При други обстоятелства небесният воин с радост би се вслушал в предупреждението, ала връщане назад нямаше.Направи и втора крачка.Храмът се залюля още по-заплашително.
Драксис се ослуша напрегнато.Не чу нищо, освен ревенето на нажежения вятър навън.Направи и трета крачка.
По-скоро предчувствайки, отколкото виждайки, архангелът ловко отскочи назад и избегна огромното стоманено острие, стоварило се на мястото, където само допреди миг бе той.От мрачните дълбини на храма изплуваха каменните фигури на пазителите.Драксис ги изгледа напрегнато.Понеже със скока си бе излязъл извън светилището, статуите стояха неподвижни.Той реши да стъпи леко на прага.Още с посягането с крак към гранита, големите направиха една крачка.Огромните им, масивни тела проскърцаха от триенето на камъка.Архангелът ги преброи.Петима.Е, щом искаха малка битка...
Още с формата на демон, Драксис посегна към остриетата на гърба си, променени така, че да изглеждат като демонични оръжия.Завъртя ги умело, колкото да усети успокояващата тежест.И след това се спусна с главоломна скорост към дълбините на храма.
Големите, които не можеха да се движат токова бързо, се обърнаха и запристъпваха към него.Естествено, Ловецът можеше да мине през портала веднага, ала знаеше, че статуите ще го последват, а той не можеше да си позволи да премине на бегом Четвъртия кръг с каменните пазители по петите.Прикрит зад една колона, той ги чакаше да се доближат.Чуваше и чувстваше как стъпките им тресат земята.Когато се доближиха достатъчно, той се изкатери по колоната, причака ги да се доближат още малко, нададе стария си боен вик и се спусна върху врата на най-близкия голем.Той се заизвърта, размаха ръце, ала не можеше да достигне смелия до безрасъдство небесен воин.Драксис се държеше с една ръка за една издатина, докато с другата сечеше твърдата скала.Почувства раздвижване на въздуха зад себе си и скочи, без да мисли.Тъкмо навреме, понеже един от големите обезглави другаря си, целейки се в мнимия демон."Един по-малко", помисли си Драксис и отново побегна.Скри се зад друга колона и отново зачака.За втората си жертва бе измислил нещо специално.Макар и със силни ръце, краката на пазителите бяха малки, едва удържащи тежестта на стопаните си.И щом статуите наближиха скривалището на Драксис, той се стрелна към целта си, посичайки в движение краката й и умело избягвайки ударите на останалите големи.Сентинелът падна, раздробявайки се на малки парченца.Мечовете му паднаха на пода, издрънчавайки силно.Като допълнителна награда за усилията на синия демон, големът, който Отмъстителят току-що бе нападнал, понесе трети с него."Остават двама", оживи се архангела и, решавайки да сложи край на тази битка, притича нагоре по една колона, сякаш гравитацията не важеше за него.При самия връх на колоната, той направи изящно салто и се приземи върху главата на четвъртия голем, който, не можал да проследи мълниеносните движения на архангела, още не можеше да проумее какво става."Жалко, че не можа да помисли повече" си каза Драксис, понеже последния пазител разсече на две своя събрат.А във същия миг, когато стоманеният меч разсече каменната глава, воинът скочи и се скри зад друга колона.С последния пазител щеше да му е трудно.Вече нямаше други, който да вършат черната работа, Отмъстителят трябваше да се справи сам.Откривайки се, той побягна към сентинела, разсичайки крака му.Мислейки, че е победил, той прибра остриетата на гърба си и пристъпи към портала.Ала тъкмо да направи финалната крачка, почувства приближаващо острие и отскочи встрани.Последния пазител не беше победен, той бе изградил наново крака си и сега бе напълно готов за битка! "Щом така искаш", промърмори Драксис и се изкатери по друга колона, повтаряйки движението си отпреди малко.Изпълнявайки отново изящното салто, той почна да пада зад гърба на съперника си.В движение съедини цялата си воля с тази на остриетата си и замахна, както падаше.
От мечовете изригна неудържим поток от синя светлина, която обгърна последния пазител.Миг след това овъглените му останки се търкулнаха по пода.
- Ха! - позволи си тази малка усмивка архангелът.
След това влезе в огромния кървавочервен портал.
**************************
Четвъртият кръг по нищо не се различаваше от Петия.Безгранични поля от сиво-черна пепел, огромни потоци от разтопена лава, демони и немъртви, които измъчваха душите на грешниците - всичко, което бе толкова прекрасно за Ада, рече си Драксис.След победата си над каменните пазители преди малко, той бе влязъл във владенията на Тенубрис необезпокоявано.Единствените му страхове бяха, че Огненият можеше да остави армия да охранява порталите между двата кръга, но, Слава на Боговете, опасенията му не се сбъднаха.Сега той крачеше по безрадостните поля, приближавайки с всяка крачка Алтасо.Поне изчадията, които срещаше, не го нападаха.Цветът на люспите му не бе обичаен за Четвъртия кръг, но това не значеше непременно, че е предател.Именно на това се надяваше архангелът, докато се промъкваше към огромната крепост.Мрачните руини, на които се натъкваше от време на време, се оказваха най-подходящото място да се скрие от разузнаваческите патрули.Очевидно, Тенубрис все пак се бе подсигурил срещу нежелани гости.
След приблизително половин час досадно ходене, пътят му го доведе до дълбока пропаст, в чиито глъбини се лееше огнена река.В магмените й води се отличаваха огромни скални късове, повлечени от непрестанното течение.Над пропастта се простираше каменен мост, изграден от гранитни подпори, които се потапяха в пламтящите вълни."Няма как", каза си Драксис, "ще трябва да мина".Колкото и да не му се искаше да прекосява, понеже се страхуваше от засада, той трябваше да премине отвъд.Леко докосна с крак моста, колкото да се увери, че е стабилен.Щом се убеди, че няма да се срути под краката му, той тръгна по каменните плочки.С всяка стъпка го глождеше подозрение, което ставаше все по-силно и по-силно.Без причина той продължаваше да чувства притеснение, че всеки момент ще бъде нападнат, че мостът може да поддаде, че мисията му може би е обречена на провал.Но не за себе си се страхуваше той, о, не.Той бе престанал да се страхува за собствената си безопасност преди милиони години.Това за което се притесняваше, бяха неговите близки, приятели, братята му и цялото човечество.Драксис отдавна бе осъзнал, че е важна фигура във войната с демоничното общество.Ако той или някой от братята му загинеше, адските създания щяха да се отърват от една голяма пречка по пътя им към световно господство.Именно затова великия архангел сега стъпваше предпазливо по моста - не заради себе си, а заради хората, които се нуждаеха от неговата закрила.
Внезапно мостът се разтресе леко.Архангелът не му обърна внимание.Очевидно огнената река бе довлякла някой по-голям скален къс, който се беше ударил в една от подпорите.Нищо, за което да се тревожа, помисли си Драксис.Но когато мостът се разтресе за втори път, и то по-силно от предишния, Ловецът се спря.Това вече не можеше да е случайно.Просто не можеше...
И когато мостът се разтресе трети път, подозренията на небесния воин се потвърдиха.
От дълбините на огнената река изплува ужасяваща фигура, сякаш изтъкана от мрак.Тялото й бе над тридесет метра дълго, почерняло и без видими крайници.На места костта прозираше под тъмните люспи.Главата на съществото беше с триъгълна форма, с големи хриле и двойка фасетни очи.
- Ха-хааа! - провикна се Драксис със смях. - Огнена змия! Само това ми липсваше - промърмори той, вече без насмешка.Разбираше отлично, че с един удар огненият кракен можеше да го запрати в лавата, от която имаше спасение само ако архангелът възвърнеше истинската си форма.Затова трябваше не да се бие, а да бяга.Да си плюе на петите и да стигне другия край на моста.Ала той бе толкова далеч...
Но нямаше време за размисли.Съществото изрева пронизително и насочи огромната си глава към Драксис.Небесният воин отскочи назад, поразен от бързината и яростта на чудовището.Мястото, на което бе преди малко, беше разрушено и огромни каменни късове полетяха към пропастта.Ако не искаше и той да свърши така, трябваше да направи нещо.Съсредоточавайки силата си, архангелът насочи яроста си към демоничното създание.От ръката му полетя синя енергия, която удари врага му право в очите.На засегнатите места енергията се превърна в лед, замразявайки погледа на чудовището.То изрева от яд и болка, заизвива гущероподобното си тяло и се гмурна право във огнените води.
- Това няма да трае дълго.Лавата ще разтопи леда...Трябва да бягам.
С тези си думи той прескочи разрушената част на моста и се затича с всички сили към другия му край.Но едва преминал и двадесет метра, огненият кракен отново се показа над лавата, вече с напълно пречистени очи и с гневна пяна, капеща от многозъбата му уста.Той се опита да премаже с един удар Драксис, ала архангелът се оказа прекалено бърз.Ударът на съществото само разби още една част от (някога) твърдия мост.Отново и отново се опитваше адското създание да запрати небесният воин в бездната, и отново и отново Ловецът избягваше убийствените удари, докато накрая, уморяващ се от дългия бяг, реши да се разправи с кракена, ако не завинаги, то поне за малко.Вече се бе убедил, че очите са слабото място на демона.Затова се спря, изправи се с твърд и ясен плам в очите и погледна огнената змия.Погледите им се пресрещнаха за една малка част от секундата.
След което кракенът нападна, разбивайки гранитът, на който бе стоял архангелът.Ала изненадата на змията бе безкрайна, когато видя, че Драксис отново й се е изплъзнал.Ала дори тази изненада бледнееше пред учудването, породило се в момента, когато усети натиск върху черепа си.
Точно преди чудовището да удари, Ловецът бе скочил и се бе приземил на главата на опонента си.
Огненото същество се заизвива, за да събори мнимия демон от себе си.Ала Отмъстителят се бе хванал здраво за една от изгорените люспи.Държейки се с всички сили, воинът се молеше кракена да не се потопи в лавата.Адското изчадие се въртеше все по-силно и по-силно, Драксис вече едва се държеше.Разбра, че е дошъл момента за отчаяни действия.И с един боен вик той извади единия си меч, хвана здраво дръжката му, завъртя го и прониза влечугото право в едното око.
Съществото нададе пронизителен крясък и се заизвива се в адска агония, щом усети твърдата стомана да пробива мембраната на фасетните му очи.Зелена гной започна да блика от поразения орган.И с един последен писък на отчаяние, змията се строполи в огнената река.
Архангелът се приземи леко на моста, след като бе скочил от потъващия левиатан.Отръска се от гнойта, прибра острието на гърба си и изсумтя леко.
След което отново тръгна на поход.
На поход към Алтасо.
Много им се кефя. И сега някой да не вика,че съм гей 
