Меч от Ада
Пролог
Беше мразовита нощ.Виеше вятър който донасяше ухание на диви цветя.Черният рицар се надигна,като душеше въздуха.Изненада се.Беше вярно.Щяха да минат оттук.Замисли се за миг и нареди
-Слушайте внимателно.Вие застанете зад дърветата,а вие се скрийте в храстите.Който мине оттук искам да бъде убит
Около него имаше петнадесет рейнджъра.Всеки от тях бе облечен с дебел,ярко зелен елек с качулка,върху който висеше черен колчан с бели стрели.В ръцете си държаха черно-бели лъкове.Скриха се там където им бе заповядано.Рицарят приклекна до едно дърво и извади меча си..Оръжието бе тънко за да прережа гърло,но и беше здраво че да пробие тежка броня.
Стрелците не виждаха добре в тъмното и непрекъснато обикаляха като слепи.Един от тях настъпи сухо клонче.Рицарят им изръмжа свирепо.Внезапно всички се укротиха.
Минутите се превърнаха в часове.Рицарят продължаваше да наблюдава и дори не позволяваше на стрелците да помръднат.
-Пригответе се-пошепна им като напрегна тялото си.
Очите на стрелците се разшириха и всеки извади по стрела.Отдалеч се чу дрънкане на броня и се появиха неясни образи.
Три кафеникаво-бели коня носеха ездачите си право към стрелците.Лъскавите им брони сияеха на лунната светлина.
Първия конник бе страж на Империята.Личеше си по носената броня с жълт крилат лъв-знакът на Империята.Той бе слаб но жилав войн участвал в много битки.На гърба му висеше меч а в ръката си носеше сребърен щит с същия знак като този на бронята му.
Вторият ездач изглеждаше по същия начин.На гърба си той носеше колчан със стрели.Върху главата му имаше сребърен шлем обсипан с скъпоценни камъни.Между двамата яздеше чернокос гвардеец.Той имаше същата броня като спътниците му но оръжията му бяха различни.В ръката си държеше дълго копие с сребърен връх.На кръста му имаше торба с нещо в нея което не можеше да бъде разпознато.
Рицарят вече усещаше победата,когато гвардеецът внезапно се сепна.Направи им знак да спрат.Огледа се наоколо и като видя късче от елека на един от стрелците очите му се разшириха.Извика им да се обърнат бързо
-СЕГА-изкрещя черният рицар.Стрелците пуснаха стрелите и те повалиха конете на ездачите.Рицарят промълви някакви думи и изстреля кълбо огън към гвардеецът.Той падна от коня си и се претърколи.Погледна към спътниците си.
Шест от стрелите бяха пробили броните им.Другите бяха покосили конете.
-Хванете го.Той ми трябва-изкрещя рицарят и рейнджърите хукнаха да го гонят.
Докато те се мъчеха да го настигната рицарят се качи по една висока скала от където имаше добра видимост.Той свали лъка от гърба си и приготви стрела.След като видя задаващата се мишена пусна тетивата.За нещастие стрелата улучи един от стрелците.
Гвардеецът се насочи към скалата и като промълви някакви думи отвори проход навътре в скалата.Стрелците се спъваха в камъни и не успяха да го хванат..Докато се чудеха как да я отворят гвардеецът развърза торбата си.Извади от там меч с със златна дръжка обсипана с рубини.По сребърното му острие имаше руни на древен език.Гвардеецът бързо изкопа дупка в земята и сложи мечът.Засипа го и седна върху него.Най-накрая извадиха камъка .Рицарят застана отпред и изстреля ледено кълбо което удари гвардеецът в сърцето и го уби на място.След като претърсиха внимателно не успяха да открият меча излязоха навън.Водачът им свирна и се появи черен жребец.
След като напуснаха гората оттам се чуваше само бухането на бухал

определено не е добро и мисля че бозица му е много

Много повторения, но пък допиши го, нищо не губиш.

edit:Да, забравих да кажа за правописа- ...

Аз аз уж исках да бъде нещо като Ерагон като добавях мой си нещица.Сега завършвам глава 3 все пак го почнах онзи ден

По-добре се откажи.