... сега или никога".


Несмътено от погледите на всички, малкото момче избра своето оръжие: дълъг прът с острие на края. Тази имитация на копие бе трърде тежка и разкривена за да се хвърля, но дължината на дръжката даваше много добри възможности за защита. Още преди Врей да усети тежината на току що взетия меч, момчето замахна с острието към главата му. Бързо навеждане и отскок в ляво, дълбоко въздъхване от страна на тълпата и не особено дълбока рана по врата на гиганта; това бяха резултатите от смелата маневра на Тейн. Малкото момче беше преживяло много срещи с ядосани стопани, нормално за всеки опитен крадец. А тъй като не го биваше толкова в самото крадене, дори повече от нормалното. Но макар и тялото му да беше наглед слабо и дребно, той винаги показваше неподозирана сила и ловкост. И, разбира се, най-вече бързина.
-Охо, не толкова бързо.-Врей разтърка удареното място и по лицето му е изписа по-скоро изненада, отколкото болка.-Честно ли е да ударяш, когато не гледам?
След което вдигна със свободната дясна ръка щита, лежал до този момент до него на земята. Двуглавия лъв, герба на Грейленд, вече беше избледнял от него. И все пак се виждаше достатъчно, за да може всеки да разбере че си има работа с редови войник.
-Следващия път направо ще ти отрежа главата! - и той, и съперника му знаеха, че следващ път най-вероятно няма да има. Всичко това заради един хляб, който дори и не бе задигнал. Ето го там и хлебарят, гадният алчен дебелак, който го натопи. Е, може би е справедливо. Все пак цял живот крадеше, може би Съдбата му се подиграва с това си решение. Хах, за първи път да плати за нещо и онзи лъжец да каже, че го е откраднал.
-И прав ще си, ако го направиш! Такива са правилата, който носи истината в сърцето си ще победи.-думите на стройния, макар и възрастен вече мъж бяха изпълнени с вяра. Но такава той отдавна нямаше. "Боже, как се стигна до тук, да убивам деца за забавление на тълпата".
А тъплата определено се забавляваше. Дребен и плешив дядка събираше залози, а малките деца обикаляха и викаха "убии го, убии го".
-Наистина, как се стигна до тук...-каза тихо и по-скоро на себе си рицарят. Погледът му проследи усмивките на всеки един от присъстващите. Всички те-мъже и жени, млади и стари, бедни и богати... всички се радваха на представлението, което ги очакваше. Никаква тъга, никаква жал.-Кога всичко се промени толкова......... НЕ!

Случи се за секунди. Докато офицер Врей търсеше из събралите се хора поне един, който да разбира абсурда на цялата тази работа, малкия Тейн се изтреля отново в атака. Стражникът държеше меча си в силната му лява ръка, а щита му стоеше от дясно. Така оставяше сърцето си незащитено. Крадецът можеше да не е бил погален от бога на късмета, но ума му беше остър като бръснач. "Виж го, как гледа встрани. Оглежда феновете си, преди да им направи удоволствието. Е да, ама няма да стане. Това е моя шанс. Хайде, сега е момента ми,
сега или никога..."

Хората се разотидоха разочаровани.
-Много бързо приключи, трябваше да го поизмъчи малко.
-Да, да си поиграе с него. Знаете, да го пореже тук и там по малко, а после да го довърши. Е, хайде до утре, трябва да събера дърва за огъня.

Врей още виждаше оцъклените очи на момчето, докато чистеше кръвта от острието на меча си. Още виждаше всичко, сякаш се случваше отново и отново. Атаката на момчето, ударът на копието в плетената му ризница и звукът от чупенето на дръжката. Може би за част от секундата малкия крадец беше разбрал колко малко не му достигна, колко малко го раздели от победата. После меча се заби браво в гърдите му, раздробявайти гръдния кош за да се покаже из гърба. "Как се стигна до там, къде отидоха старите времена, къде отиде честта на вийника?" Малко не достигна на бедния Тейн, но това малко бе напълно достатъчно. Врей живя още дълги години и уби още безброй престъпници на площада. Той така и не намери отговор на въпроса си, поне не и преди да срещне Смъртта.



Писал съм го преди седмица някъде, не повече от 40 минути работа. Айде ако ги имате тея 40 минути да ги отделите за такова творчество, а не за "кеч с модератори".

Пич, само не разбрах, това леко иронично ли си го написал с цел да подбудиш хората тук да понапишат нещо, или просто се е получило леко кухо?

Клиширано (от арената, тълпата, до несправедливостите на живота и т.н.), неоригинално. Без никакво интересно описание - нито на героите, нито на обстановката, нито на битката. И пълно с правописни грешки, които дразнят много.

Надявам се това да си го написал просто за да кажеш "напишете нещо!"

Бях го писал преди време, май докато чаках нещо да се свали. Наскоро го видях из документите и го постнах тука и на едно друго място, нито съм го редактирал нито нищо. Да, точно срещу помията тука исках да протестирам, ама Creator-a ме закопа с темата за "триръко нещо"