Проект:Зомби

Годината бе двехиляди и седма в България животът кипеше но имаше и стачки на хора който бяха недоволни от заплатите си.В недрата на Родопите имаше бункери но те бяха добре оборудвани и бяха превърнати в лабораторий.
Там се провеждаха тайни експерименти търсеха се лекове на известни болести като спин рак и тей подобни.Американското правителство беше надушило нещо и беше пратило шпионин.Лабораторията беше на два подземни етажя тя не беше голяма но имаше много ценна информация.
Американския човек пристигаше в българия със самолет.Слизайки на летището той се запъти към близката телефонна кабинка.Пъхайки някаква странна карта той набра номер.
След два сигнала от другата страна дойде отговор.
-Ало?-Попита гласа от другата стана.
-Датата е 01 10 07.-Отговори Стан.
-Ооо здравей Стан.Знаеш ли колко е часът?
-Еми тук е два след обед.-Учудено отговори Стан.
-Еми при нас е три вечета!
-Извинявайте сър.Вече съм на летището и щях да ви питам каква ми е мисията нататък?
-Мисията ти ще е да унищожиш всичко в лабораторията йм!Не я срутвай за да не помислят че е терористичен акт.
-Слушам сър.
Затваряйки телефона Стан се огледа той се намираше в огромно помещение с пейки телефони и много хора.Стан потърси изхода с поглед и когато го видя съзря от него да влизат черно облечени хора с черни очила.
-Подяволите надушилиса ме.Ще сгафя яко ако ме хванат.
Обърна глава на другата страна и видя таолетните веднага се затича на там но обърка таолетните хората в черно извадиха пистолетите си и затичаха към него.
Паниката в Стан нарастна и сърце биенето му се увеличи драстично той погледна към тавана и съзря шахти.Побърза да отвори шахтата и скочи вътре затваряйкия след себе си.Вратата на таолетната се разби и се чуха изтрели.Стан излезе на пистата на летището когато видя как един малък самолет се готви за излитане той побягна към него махаше с ръце и викаше на развален български.
-Спете!Спете!
Пилотът на самолетчето прекрати полета и отвори вратата на самолета.Стан извади своя пистолет и влезе в самолета.
-Излизайте на вън!Веднага!
Хората се изплашиха и слушаха заповедите му когато почнаха да излизат той вече каза на пилота за потегля.Без много въпроси пилотът запали самолета и потегли Стан отиде да затвори вратата.Гледайки през прозореца стан разбра че може да не се върне жив в родината си.
-На къде да летя господине?-Плахо попита пилота.
-Лети към Родопите.Имаме малко работа там.
-Но там няма писта каде ще кацна?
-Спокойно.Не се притеснявай помислил съм за всичко.Лети към Кърджели.
След два часа летене самолета вече беше над кърджели.Стан не си направи труда да обясни плана на пилота и го застреля след което взе парашут и скочи.Приземявайки се твърдо той се намираше в билото на мястото което тършеше.
-Супер.-Доволно каза Стан.
Той започна да съблича дрехите си и извади специален костюм.След като се преоблече се запъти към входа на бункера който беше като две обикновенни врати.На входа го посрещна един военен.
-Добър ден може ли документ за самоличност?-Попита войника.
Стан извади една червена карта от джоба си и я подаде.
-Добър ден господин Давидков.-Отчиво каза войника и отвори вратите.
Стан навлезе в помещение пълно с епроведки имаше една врата по напред и един професор мястото беше добре осветено.
-Какво има в епроведките?-Запита Стан.
-Някакво ново откритие от по долния етаж днес ще го изнасят за Германия там щели да го изучават било животворно.-отговори му учена.
"Е значи няма да се налага да слизам долу"-помисли си Стан като се ухили.
Той разгледа пода и видя една тръба вземайкия той почна да троши епроведките.Учена се уплаши и натисна алармата.Като чу алармата Стан погледна към учения след първата крачка главата му заглъхна движенията му се забавиха и той изпита болка в стомаха след което падна на пода покосен от войника който беше влязъл.

Край на първа уводна глава.

Глава втора:Един живот не стига...

Удряйки по врата странния човек викаше:
-Пусни ме да вляза намирисва ми на ЛЮБИМОТО МИ!!!-Викаше той.
След втория удър той разби врата влизайки вътре той видя своят прият който си зареждаше шотгъна в стаята имаше легло а на него вързано женско зомби.
-Защо си се заключил бе Хами!За да си ядеш мусаката сам ли!-Викайки каза Пени който държеше пушка в ръката си той погледна зомбито и го застреля.
-Копеле за кво я застреля ве!-Ядосано попита Хамелеона.
На Пени не му пукаше той душеше цялата стая и накрая погледна към бюрото в ляво на него имаше кърпи и вестници.Пени се запъти към бюрото и когато стигна лигите му течаха на пода той леко хвана кърпите и с ококорени очи гледаше да пред него беше Любимото му.
-Мусакаааа.-Каза през лиги Пени.
-А да мусаката ли брех да ти се невиди мислех аз да я ям.-Каза сърдито Хамелеона а през това време Пени си тъпчеше устата и фъфлеше нещо неразбираемо.
През това време през разбитата врата нахълта един друг приятел.Той бе с черни брони и шипове по рамената на който имаше кръв.
-О Ноктурно пак са искали да те ядът?-Запита Хамелеона.
-Опитите им са мизерни.В цяла София има поне 10 000 оцелели обаче от всякаде зомбитата ни надушват и идват насам и стават повече.Пени пак ли ядеш не се учудвам на първия етаж казаха че имат нужда от теб Хамелеоне а от тебе Пениуайс казаха да си домъкнеш задника долу инак няма да видиш мусака в близката година!-Каза Ноктурно сърдито и беше явно че е имал тежък ден.
Ноктурно излезе и се вля в тъмнината на коридора.Пени едвам се домъкна до разбитата врата а Хамелеона вече беше излязъл.
-Чакайте ме!Ох!Ух пак преядох.-Каза пъшкайки Пени.
Хамелеона стигна стълбите в края на коридора а Пениуайс беше на половината път.Не след дълго слизане Хамелеона вече беше на втория етаж осветлението тук не липвсваше имаше само една врата и тя беше отворена а вътре беше пълно с хора навлизайки вътре той забеляза огромна маса посредата на помещението от дясната страна имаше желязна врата а от ляво отворена врата там се забелязваше спално отделение.Продължявайки на пред на голямата маса имаше човек който опорито се опитваше да свърже цял комп от много части.
-Какво става Бъди напрадваме ли?-Запита човек от дясно когато Хамелеона се обърна да го види той видя Диста.
-Здравей Дист.-Каза Хамалеона като се обърна към Бъди и се замисли с какво ли би могъл да бъде полезен.
Диста само кимна и продължи да наблюдава работата не след дълго в помещението влезе и Пени той се чустваше доста уморен и първия стол който видя от дясно го нападна сядайки на него.Бъди вече приключваше с работата си и включи компа.
-Влизаме!Всичко е ОК.-Каза доволно Бъди.
-Добра работа.Дай сега да видим дали можем да се свържем с някой оцелели който имат компове.-Отвърна му Дист.
-Добре.-И когато се опита да влезе в интернет Бъди бе разочарован-Съжелявам Дист но ми изписва "Трябва да си платите интернета за този месец" явно ще имаме голям проблем по това време касите няма да работят.-Подхилквайки се каза Бъди на шега за касите.
В стаята влезе ПОГРОМ той се бе захванал като лидер на останалите оцелели и бе решен да ги запази живи до край.
-Така съберете се покрай масата!-Извика Погром и всички се събраха без въпроси.-Амоницийте ни са добре имаме в изобилие обаче имаме проблем с храната!-В този момент той погледна Пени а Пени се изчерви и си извърна на другата страна.-Ще раздам на вас по един плик в него има лист с мисията ви за деня всеки си има мисия за определен ден от тази седмица която идва а днес е неделя гледайте да се наспите и не закачайте момичетата и те са хора!-След като си каза речта ПОГРОМ излезе от стаята и отиде да се наспи той имаше тежки задачи да контролира една голяма маса от хора за да са живи и здрави.
Всички отидоха по стайте си който съдържяха по едно легло и едно бюро прозорци имаше но небето бе кърваво червено.Всички си мислеха за едно и също макар и да бяха в различни стай.На плика на Пениуайс пишеше Понеделник.
-Ох дано да не е нещо лошо.-Каза си Пени-Все пак има мисий от който никой не се е завръщал.-И така в мъки заспа Пениуайс дори и сънят му не беше безпокоен той сънува кошмари но не му пукаше в този момент...

Надявам се да ви хареса.Не съм искал да накърня самочуствието на никой.
Приликите с имена от реалния живот са напълно случайни!

Включи ме като антигерой.

ахахх.. уф, нали ми каза, че разказа щял да бъде сериозен ве

давай втората част ;д

Ok втората част утре ще я постна

Проект:Зомби


Глава втора:Студен полъх

Рано сутринта Пени се събуди той бе спал седем часа и сега се чустваше добре за мисията си.Ставайки от леглото той гледаше пликът отиде до бюрото и го взе държя го десет минути и го отвори листът беше вътре.На листа пишеше:
Мисия за снабдяване с медикаменти.
1.Основа трябва да отидеш до болницата за морфин и още лекарства всички лекарства са добре дошли за нас.
2.Опази живота си.Може да вземеш човека който е в стая 301 като той може да ти помогне за мисията.
Успех.
Пени се зарадва че мисията му не е нещо сложно и излезе от стаята си запътвайки се да търси 301.Коридора беше пуст и той забеляза вратата с табела 301 почука четири пъти на нея и не след дълго тя се отвори.
-Да?О Пениуайс това ти ли си бил.Здравей и добро утро.-Каза човека.
-Здравей Назул.-Каза Пени с усмивка.-Имаме мисия трябва да отидем до болницата за медикаменти ако можеш облечи се аз ще те чакам пред сградата.
-Нямаш проблем.-Каза също доволен Назул.-След десет минути съм долу.
Пени чакаше пред блока гледката не беше хубава имаше обърнати коли трупове кръв и от време на време се чуваше удари на желязо.Пени не можеше да търпи да чака той се обърна към сградата тя беше хотел но надписа беше паднал входа беше с направени решетки а прозорците бяха като на затвор.Докато се нервеше Пени усети как една ръка го стисна за врата той се извърна бързо още една ръка го хвана за врата пред него имаше две зомбита.Пени се мъчеше да се изкопчи от тях но вротото проближяваше кръкът му към истата си Пени усети неимоверно голям ужас.Въздуха не му достигаше и му пречерня след което от писукане в ушите си чу две пъти пук.Пени се събуди от разтърсване от горе му беше Назул.
-Човече добре ли си!-Каза Наз.-Ако бях закаснял и секунда не знам какво щеше да ти се случи направо не ми се мисли.
-Копеле едвам не умрях.-Разтреперено каза Пени.-Давай да отиваме в шибаната болница че ми се еба мамата.
Болницата не беше много на далече и те вървяха по главните улици с надежда да нямат проблеми.След двайсет минути път те вече бяха в болницата но гледката не им хареса от прозорците капеше кръв входа бе запушен на места в стайте примигваше и се виждаха леки образи.
-Да вземаме каквото ще вземем и да се махаме!-Рече Наз гледката въобще не му се понади.
Избутаха барикадата на входа и влязоха пред тях се откриха много тела камари с тела и стъпала от дясно рецепцията беше залята с кръв.Пени побягна към стъпалата Наз се зачуди защо като го гледаше но чу някакъв странен звук зад себе си и се обърна всички тела в този момент се изправяха.
-Мамка му!-Извика в паника си Наз и тръгна след Пени.
-Ела в първата врата в ляво!-Извика Пени като целеше да барикадира врата след като Назул влезе вътре.
Наз влезе а пени затвори врата след което двамата изместиха едното бюро така че да покрие цялата врата.Пъшкайки Пени се чудеше какво да прави гледайки през прозореца той видя около двайстет кабела един в друг от едната сграда до болницата и по точно до техния прозорец.
-Имам план напълни се с хапчета и после по този кабел ще избягаме!-Каза Пени с гръб към Наз.-Но има вероятност кабела да не ни издържи и да избяга само един но той ще викне останалите нали?
-Мм да.-Наз извади арбалет от раницата си и го зареди а по вратата се чиваха удари.-Пени след малко този приятели ще са тук и какво ще правим тогава.
-Не знам ще го измисля значи кабела отпада.
-Напротив кабела не отпада Пени.-Каза дрезгаво Наз.
-Какво?Аз няма да мога да се спусна по него искаш да умра ли?-Каза Пени и се обърна.
Обръщайки се той видя как арбалета бе насочен към него Пени гледаше учудено а Наз натисна спусъка.
-Не какво правиш бе!НЕ!-агонизирайки от болка Пени се стовари на земята по гръб.
-Нямам време да ти обеснявам приятелю.Нали знаеш щяхме да спорим кой да се спусне и щяхме да умрем двамата тук за това аз реших кой да се спусне а ти реши кой да умре.-Каза Наз като се хвана за кабелите.
-Наз моляте не ме оставяй.Наз!Копеле мръстно.-Пени не можеше да се озправи стелата го беше промушила през стомаха и той гледаше вратата която след всеки удар подаваше повече и повече.
Наз скочи от прозореца и се спускаше по кабелите и скоро се озова пред болницата той почна да бяга за да стигне по бързо до базата а зад гърба му от входа на болницата излизаха ордите зомбита.Пени гледаше уплашено и след пет минути от скачането на Наз врата се разби Пени крещеше а зомбитата ставаха повече и повече той стреляше с пушката си но беше без ефектно.Те го ядяха жив а той изпитваше болка и така той умря предаден и оставен сам.Наз бягаше и след петнаисет минути беше в базата.
-Какво стана къде е Пени?-Попита на входа Диста.
-Пени умря.-Каза пъшкайки Наз.-хванаха го не можях да му помогна в болницата има много зомбита.
-ПОГРОМ те чака в голямата зала.-Каза натъжен Дист.
Наз отиде там и видя всички на съвещание Погром беше се хванал за главата а Наз сложи голямата торба с хапчета на масата.
-Какво стана искам да знам всичко подробно.-Каза Погром вдигайки глава към Наз.
-Стана спонтанно.Зомбитата ни нападнаха аз стрелях и Пени стреля но разбрахме че са много бягахме по цялата болница и се видяхме в капан.Пени предложи да се скрием в една стая и да я барикадираме направихме го но те я разбиха пени направи въже от кабели и го метна през прозореца извика ми да слизам и аз го послушах но когато бях на земята чух как врата се разбива и чух виковете му.Не съм искал той да умре.-Каза през сълзи Наз.
-Добре Наз върви си почини.Днес е тъжък ден за всички ни вървете по местата си.Ледена кралицо то теб искам да пазиш задния вход подсилиго с дъски ще ти дадем дъски и пирони.
-Слушам.-Каза Кралицата тя беше от малкото жени оцелели в тази база а никой не искаше да загубят и малкото останли жени.
В стаята си Хамелеона гледаше през прозореца той се сещаше миговете от живота сети се и как ако това не беше се случило щеше да чака Дисайпълс три сети се и че живота винаги е бил хубав до този момент до момента на мъките и на болката.Той се извърна и погледна плика си на него пишеше вторник...

Ахахахахахаааааа, разби ме! Особено това с "торбата с хапчета". Тъмбз ъп!

ahaha... чакам вторник!

good job mate.

Добре написано

Проект:Зомби

Глава трета:Следите

Хамелеона взе плика от бюрото си и го разгледа след което го отвори.
Мисия:Разузнаи за езика
1.Зомбитата са странни не са като по филмите разузнай за тях.
2.Остани жив.
3.Искам цялата информация до която се докопаш.
-Добре но какво толкова мога да изкопам от безмозъчни създания-Замисли се Хамелиона.
Той погледна през прозореца и видя че цялата сграда е обсадена от зомбита не му стана много приятно но той имаше план отиде до леглото и промуши ръце под него от там извади четири боркана с кръв прясна заразена кръв.Той отвори единя боркан и почна да се маже с кръв после излезе от стаята като провери шотгъна дали е зареден.Слезе по стъпалата и видя на задния вход Ледената Кралица.
-Здравей Кралицо.Как си?-Попита Хамелеона.
-Добре на какво миришеш подяволите какво си се направил бе Хами?!?!-Изненада се от вида на Хамелеона Кралицата.
-Ще видиш.Отвори ми вратата.
Тя отвори врата и той излезе сред зомбитата.Хамелеона усети как врата зад него се затваря и той се уплаши че ако не проработи плана ще умре.Той се закова на място две зомбита го разминаха все едно не го виждаха.
-Супер работи.-Тихо си каза Хами.
-Ммммм.-Обръщайки се към него едното зомби.-Меееессссооооо.Гладдеен съмм.
-Какво ти говориш!-Учуди се Хами.
-Плът.-Продължи то и гледаше Хамелеона.
Зомбито се запъти към него рамзеики и той разбра че са го открили кръвта го беше скрила до момента в който той не проговори той се извърна и побягна по улицата но се спря след десеткрачки обърна се и стреля зомбито се стовари покосено от изтрела.Другото зомби се обърна и тръгна към Хами той гледаше поваленото зомби и се чудеше как могат да говорят като са безмозъчни.Когато зомбито се приближи твърде много Хамелеона се обърна но зомбито беше по бързо то изби шотгъна от ръката му и го захапа.Хамелеона извика от болката и удари зомбито като го изблъска скочи на страни и вдигна пушката след което стреля.Той се простна на земята и почна да си мисли какво да прави той беше заразен беше ухапан но това не сломи духа му толкова много той се изправи и тръгна към центъра на София той не се намираше далече от мястото където беше Хами.Той вървеше между коли блокове и развалини.Стигайки центара видя шатрата на червения кръст тази шатра имаше антивирус тя беше направена в момента в който вече беше късно и благодарение на това че са я направили късно вируса се е разпространил бързо в нея трябваше да има епроведки от лабораторията която беше нападната.Той стигна до нея вътре намери две тела и много кръв почна да търси епроведки и неизползвани спринцовки за да не се зарази със спин.Той намери цял кашон неупотребявани и извади една от вътре взе спринцовката и напълни спринцовката след което си я заби във вената и си вля антивируса в кръвта.След което той взе кашона и се запъти към базата.София бе доста пуста докато мина покрай една кола чу радиото отвътре.
-Хами.О Хами.
-Какво по дяволите?-Запита се Хами.
От ъгъла на едната сграда излезе Назул той държеше арбалет в едната ръка и пистолет в другата.Наз вървеше смело към Хами а Хами се обърна и го съзря.
-О Наз какво правиш тук?-Запита Хамелеона.
-Имам малко работа.-Каза усмихнато наз и натисна спусака на арбалета стрелата се заби в рамото на Хамелеона и той агонизира от болка.Хамелеона дигна шотгъна и стреля като рани Наз в левия крак.Наз се отказа да върви към Хами и скочи настрани скривайки се зад една кола.Хамелеона извади стрелата и придържайки раната побягна към базата Наз погледна изад колата и видя как Хамелеона иска да избяга.
-Хами не бягай!-Извика Наз.
-Умри ве копеле!-Бягайки извика Хамелеона като се скри зад ъгала.
Наз не си направи труда да догонва Хамелеона той беше тежко ранен за крака.Хамелеона стигна задния вход на базата и почна да удря по него Кралицата го провери и го пусна вътре.Той се прибра в стаята си и извади от бюрото малката си аптечка след което превърза раната си.След което почна да пише доклада си това му отне трийсет минути и той слезе при ПОГРОМ и всички на съвещанието.
-Здравейте.Завърших доклада.-Каза Хамелеона и го подаде на Погром.
-Добра работа.-Каза погром и почна да чете на глас.-Днес е интересен ден.Изпълнен с изненади.Днес доказах че ако се намаже човек с тяхна кръв те няма да го забелезят.Те могат да говорят говорят неща от рода на "Гладен съм" или "Искам месо/плът".Разбрах че Наз е предател искаше да ме убие но не успя и аз не успях.Мисля че той е убил Пени.Край.-Погром се замисли за кратко и каза.-Ако Назул се върне искам да го убиете не го допускайте до сградата той е опасен психопат.Слагам край на днешното заседание кой имаше мисия утре?
-Аз.-Вдигайки ръка каза Ноктурно.
-Добре късмет Ноктурно.-Каза Погром и събра листите от бюрото и влезе в спалното помещение.
Всички се прибраха по стайте си за сън.Хамелеона не спа спокойно болката в рамото беше отвратителна той усети как антивируса убива самия вирус вътре в него като на места го схащаха мускулите.През това време Ноктурно спя спокойно всички той беше ветеран в доста битки и знаеше че без бой няма да се даде лесно а на плика му пишеше Сряда...

Край на първа част от глава втора. 1/2

Това е половината глава на тази глава което значи че и утре е нов ден за геройте.

това го наричам бъг сори че 3 пъти се е постнало

това го наричам бъг сори че 3 пъти се е постнало

Хъ хъ хъ хъ хъъъ... Яко, яко... ама моля те, ако ще ме убиваш, да е в тех финал баттле.

Еми то се видя че не умря а си ранен

Е да де, ранен съм. Ае кво съм седнал да оспорвам, тъмбз ъп! Добро е!

Умри ве копеле!

Хами не бягай!

Tова е най-доброто!

мен ме включи кат водача на зомбитата

Аха... значи Хамелеона улучва Наз с помпа в крака, и Наз продължава да си има крак? :Р Яко... Иначе, да, дебилно е на макс :Р