Така... първо да тегля една майна на тъпанарите, дето (неизбежно) ще серат: да ви еба у простите същества.
Въпроса е да се получи нещо като дискусия-споделяне с разбиране на останалите. Трябва да се изгради един полу-свят (не може цял, я) на възприятия... Говорим за слушане на музика. Как я слушате ? С коя част от тялото си (най-често с всички аз) ? Разбирате ли музиката или просто е фон, когато сте на компа/ядете/четете/серете и т.н. Като висша проява на разум, изразена със звуци, ли приемате музиката, или просто като "разпускане". Сега, ако някой има идеята да ми каже "пич, чил аут, пусни си някоя песничка, не му мисли" може да си завре съвета, където му е най-близо. ПОБЕСНЯВАМ като видя такова нещо - това е чиста гавра с музиката - да си пуснеш нещо за "разпускане". Може би, а не, със сигурност, за мен е нещо повече от свирене, затова не мога да трая разни подигравки и лекомислени отношения с това извънземно... съществуване на ... човешки гений. По такъв начин определям аз музиката - вие сте. Излейте каквото можете да излеете по темата...

На разбраните орица - прощавайте, че пускам втора (подобна) тема, но не се сдържах. Друсан съм, след 5-часово слушане на Led Zeppelin...

Айде, пишете убави работи, щото сме убави ора.

Слушам я с уя Пъхам си джисиемчиту в гащите и дъня
Не, честно, като знам че ще съм дълго в кенефа си пускам музика, също и на път за даскало.

Музиката е велико нещо. Тя влияе върху нас, променя ни, черпим сили от нея.

Изживяването е невъобразим кеф, когато си помислиш, че се сливаш в едно с Цялото, че звуковите вълни те удрят и ти ставаш част от вълните :О

Ми не знам, ама знам че без нея не мога ...

Музика за релакс за мен не съществува - или ще е музика или ще е бълвоч. Това, което наричат хората "музика за релакс" според моето виждане е липса на опит и вложени чувства в цялата работа, подправена с яко мързел.

Слушам музиката с фантазия най-вече, с ум и тяло, с душа и енергия..

Със затворени очи и отворена душа...

С всичко.

С ума си... Обичам песни със смислен текст, стимулиращ ме да мисля. Или пък толкова объркан, че да ми трябва време да го разбера . Другия вариант е, когато слушам просто за вдъхновение. Наскоро сбарах три диска с индианска музика и с ръка на сърцето мога да заявя, че толкова вдъхновяващи ритми не бях чувал...

Look in my face, stare in my soul...


... едитвам си мнението...


Слушам я с всичко... И най-вече с горното... Няма да ме разберете ако не циклите седем дена като мен на песента Rise от (за съжаление не нашия) Disturbed или на Voices, или на нещо, което те кара да мислиш и да усещаш какво е мислел човека докато я е пеел...

Аз слушам музика с air guitar в ръце. Без майтап - най-обичам да ме завари някой и изражението му тип "wtf".
Иначе безмислена музика не мога да слушам, затова и не мога да я възприема като просто фон...

Тук не съм съгласен, защото примерно ембиънтът е бил създаден с идеята да се слуша, както много задълбочено, така и абсолютно неангажирано. В този смисъл "музиката за релакс" може да бъде добра.
Колкото до мен, аз най-често слушам задълбочено, съсредоточовайки цялото си вниманието в музиката.

Слушам я с всичко, което съм аз в момента. И при всички случаи със сърцето си.

Това звучи като "Радео Вероника Ритъмът на сърцето"

Музика се слуша чуството което човек изпитва е нещо великолептно.Има музика за всякакви поводи и всякакви работи.

Но за мене като някой каже музика си представям не някоя група или певец а класическата музика защото по добра музика за душата от нея няма.

За мен има два типа музика.Едната, тн. фон - която, всъщност, и казвам фон, въпреки че прави нещо много повече от това да буди от колонките - тя създава настроението в стаята ми.Когато пиша сега, когато ям, чатя, возя се в рейса - тогава си пускам "музика за фон", която създава настроение.Обикновено това е хаус или някое весело ретро

Но има и музика за слушане - тогава, когато си слагам безжичните слушалки ( се едно железния човек си слага маската ^^ ) и се потапям в един друг свят - на мечти, спомени, емоции и най-вече в своята душа.Най-често слушам рок, рап и по-малко - хаус, техно, метъл и ретро.Когато пък съм на колоните и ги надуя на МАКС - така, че с съседния квартал да ме чуват, тогава изпадам в музикално неприкосновение - нищо и никой не може да ме прекъсне от духовното извисяване ^^.Слушам музиката със СИЛА - не мога да я слушам тихо, когато искам да вникне в мен - просто не става да ми мърмори.Искам да я усетя.Аз не слушам, аз усещам музиката.

*facepalm* Баахти паралела вкара



За теб няма. Една добра блус китара, и въобще добра китара, на мен ми казва много повече от грандоманските класически аранжименти.
Все пак, 4-те годишни времена и Паганини.. :bow:

Айде бе.Свали си на Cafe del mar-rue du soleil някои албум и ми кажи че не е за релакс

За мен музиката е нещо повече от "фон за разпускане". По принцип се опитвам да я разбера, да вникна в нея, а не просто да я слушам. Също така знам много за любимите ми изпълнители, чета каквото ми попадне за тях и искам да разбера повече и повече. С две думи - не мога без музика.

Пускам си хауса, усилвам баса и съраунда на макс. След което се разцепвам!