Shady написа:slim_k написа:За всички които написаха "всички от класа са кретени" - кретените 100% сте вие - продължавайте да цъкате дота по цял ден
Това са 18 годишно момчета (мъже вече) с лак на ноктите-от оня безцветния, да лъщи. Или пък дето си носят чантичка на рамото и в нея парфюм. И дето се смеят на кецовете ми: "обивки за градина, тоя е селяндур". Аз съм бил кретена, моля те. Ти в моята среда няма да оцелееш братле, ще се застреляш след 2 часа мизерия сред тукашното 'общество'.
Ха ха на тия точно една седмица им давам да са в наща "казарма" и ще влезнат в правия път...
През последните 4-5 години винаги съм чакъл с нетърпение 15... Тръпката да се видиш с хората с които не си виждал цяло лято... бира, смях, базици шоу.. Макар последните две години, този ден да беше свързан с малко повече ангажименти от моя и на още няколко (авери-колеги от радиото) страна, защото трябваше да се грижим за озвучаването на този така да го наречем, празник...Първите седмици беше весело но след време отново ни поглъщаше сивото ежедневие и стандартните ученически проблеми...Но някак си това си бяха моите проблеми...Проблеми с които си свикнал вече в продължение на 12 години, проблеми които знаеш, че по един или друг начин ще преодолееш без да изгубиш нещо наистина ценно за теб. След това отново идва време за ваканция море, почивка купони и разбира се цикъла отново се повтаря...От това по безгрижно, здраве му кажи...
Докато не дойде един "прекрасен" ден в който поглеждаш през прозореца и виждаш как десетките запъхтяни хлапета и тинейджъри кой с усмивка, кой със смръщена физиономия бързат за първия учебен ден.Разликата е че вече не си един от тях. Ирония. До преди два месеца ревяхте по улиците от радост, че края на училищните мъки е дошъл. А сега какво?
След по-малко от месец 60-70 % процента от хората които познавам и съм делил почти всичко през всички тези години набори, съученици приятели ще се разпръснат из България или отвъд нея като шепа пепел. С някой може би ще поддържам връзка а други може и да не видя повече. Бурята на живота скоро ще помете всеки и всичко което съм ценил, обичал и градил до сега...
Започваш всичко отначало, отново си никой в ничия земя...Точно както преди 5 години.Само, че залогът вече е по-голям ... собственото ти шибано бъдеще...това дали ще ровиш в кофите, дали ще изкарваш парите си с пот на челото или ще киснеш в офис на реномирана фирма...
Дали отново ще успея?Дали отново ще бъда това което бях?Дали отново ще имам това което имах?
А тъпите селянчета се радват като деца в сладкарница на мисълта че са студенти, че ще живеят в големия за тях град където ще продължават да цоцкат родителските ресурси.
По дяволите защо не съм като тях...Защо не се радвам че съм студент а ме наляга няква скапана носталгия по отминалите безгрижни весели години...
Както и да е...
Пловдив ще е четвъртия град след шопландия и две сравнително малки провинциални градчета в който ще живея и третия в който ще уча...Вече ми е през "оня" къде съм...Писна ми да се местя..Поне се надявам и там да си изкарам супер със свестни хора както до сега...
Блях....куп глупости написах до тук... ся си препрочитам поста... може би е от лошото време навън и късния час или просто наистина ме гони есенна носталгия...Не ми обръщайте внимание...Ше ми мине близките дни...
Малко по ведро ся че нещо...Та семестъра ми почва от 10.09 поздрави на всички колеги...
"Тука в Пловдив майна идваме голяма компания майна ...Само ни ми приказвайтие на миеко че адски сие ниервим ... "
Всъщност истинския ми проблем май е че просто МРАЗЯ ПРОМЕНИТЕ.
Ай със здраве колеги...и успешна година...