Много "много" в началото бре!

Хареса ми. Поработи върху ритмиката на места.

Добро е! И на мен ми хареса.Ама за кво тей си я кръстил - "Тъпотия некфа" ?

Не съм я кръщавал така, просто няма име и реших вместо да се чудя половин час кой ред да е заглавие направо да бодна едно тъпотия некфа
Lost Heir, мерси за съвета, но едва ли ще го преработвам
Аз това го писах импулсивно, наведнъж и нито съм мислел за композиция, ритъм и благозвучие, просто редих докато имах мисъл...

Харесва ми като цяло.
Само мога да ти препоръчам че не е задължително да използваш правилен словоред, все пак това е стихотворение. Например ти си написал:
Много време измина
Много пъти яростта изстина
Много сълзи се проляха
Много думи ми изрече устата

Аз бих го променил на:
Много време измина
Много пъти яростта изстина
Много сълзи се проляха
Много думи изрече ми устата

Ей това имам в предвид.
Също така някои думи, които си използвал са излишни и дадения стих става по-дълъг и се губи ритъма (а и римата отчасти), затова можеш да ги махнеш или замениш.
Ако искаш мога да го попроменя малко и да го постна, за да ти покажа точно какво искам да кажа.

Поздрав:
Dream Theater - Pull Me Under

Яко ;]

Nightwisher, дай да видиме твоя вариант с поправките

Много време измина
Много пъти яростта изстина
Много сълзи се проляха
Много думи изрече ми устата
Много километри изминаха краката
Много мисли се загнездиха в главата
Много неща не се случиха
Много хора аванти получиха
Много пъти сам си го слагах
Много пъти си щастието провалях
Много пъти си целта оставях
Много глупости разправях
Хора ме очароваха
Хора ме разочароваха
Хора се доказваха
Хора сам ме оставяха
Хора гледаха ме с погледи лъжливи
Канейки ме да пийнем по една-две бири
Много усмивки на една маса
Много пъти приятни няколко часа
И нищо съществено не остана
На което да се усмихна сутрин като стана
Нищо, което да ме кара да вървя по своя утъпкан път
Нищо, с което да ме запомнят след собствената ми смърт
Нищо, над което да работя усърдно
Всичко, което правя е някак хладнокръвно
Лишено от страст и емоция ежедневие
Погеди, изпълнени с очуждение
Всичко това в свят, където няма любов
Човек умира и ражда се нов
И кръгът се затваря
нещастието човешко се повтаря
Още един човек всяка надежда оставя
С желание да съм добър и идеален
Отново съм като с тухла ударен
И повален на земята твърда
„Не се яде всичко, що мърда”
И търсейки своята същност и своят идеал
Отново се озоваваш пред поредния провал
И ако още не си разбрал
Първо се мъчиш, а после вечно си заспал...

Нещо такова.
Не е идеално, но на мен лично ми харесва.

човека е използвал анафора мен пък това ме кефи много

Nightwisher, според мен на места си го пооправил и на места си го влошил, но това е собствено виждане.
Squiz, говорих принципно. Според мен е най-важно виждането на автора за нещата, за ритмиката и използваните думи, но на места ритъмът куца. Следващия път вярвам, че можеш да се справиш по-добре с това.

Lost Heir, ако зависеше от мен щях да го променя изцяло, но така ще се загуби смисъла и посланието на автора.

Аз затова не смея да предложа вариант.
Между другото, предишния подпис повече ми харесваше, въпреки, че този повече се вписва на тема Nightwish... лично мнение.

Squiz хареса, ми. Иначе дай малко по-оптимистично бе човек

Ако беше с епифора щеше да е крайно иновативно. ;р

Мен супер мн ме кефи брао скуиз.

не е зле

Я, много готино... и много сдухано.
Животът е красив, птичките пеят(е, в момента точно птичките къртят), я дай по-весело!