Aurora Borealis жив ли си,да ти го на 13тата братовчедка

Jiv sym, no predpolagam ne iskate post na latinica, priemame, che ne sym na uchilishte, zashtoto ne sym u doma i nqma kak da go napisa posta..

Което значи, че май е ред на Sagara-Kun и после на мен... май.

К,довечера поствам.

Ахъм, искам да видя какво прави г-н Чоки.
*пули се нетърпеливо в монитира в очакване на поста на Sagara-Kun*

Емм, направо който има идеи да пише, щото активноста (включително и мойта) е слаба и да чакаме ред ще стане много бавно. Който има идеи направо да пише и така нататъка. Иначе си сейвнах на компа само разказа и кърти мивки, много яко е станало.

Та играта малко заби, но с Nhaz'Ul имаме няколко свежи идеи:
1. Да празнуваме празници в играта. Като за начало Коледа (трябва да насрочем дата, каото например 24 Август)
2.След края на "учебната година" (предлагам да я завършим до Октомври) да редактираме играта под формата на роман
3. Да има "учебна година", а не само отделни дни

Е стига бе... не искам да скипваш Св. Архангел Михаил (8 ноември)! Ахил има куест! (и аз бтв)
П.П. Sagara-Kun, жив ли си? Или да ходя на гроба ти да те съживявам?

Неплащан нет,извинете
†Nhaz'Ul† ако ти е дошло,пиши,аз ще посна утре(обещвам)...

Ок, нямаш отсъствие

*Били, коя РПГ-дата е?*

Ахил отвори очи. Не че ги беше затварял повече, отколкото бе необходимо, за да мигне. Едва ли можеше да спи в нощ като тази. Дори и без бурята, която се беше разразила снощи навън. Просто не беше в състояние да изключи мозъка си. Пепи се беше опитал да се самоубие... Много пъти самият Ахил се беше озовавал на прага на такова решение, и сега осъзнаваше колко безсмислено и глупаво е постъпвал. Пепи също, но Мирмидонски нямаше право да съди постъпката му. Не и след като се беше проявявал като същата луда глава. Та нима беше Бог, за да решава кога да умре?
Той изръмжа и стовари с всичка сила юмрука си по леглото. Затихващият резонанс от удара го поуспокои, но вече не се сдържаше на едно място. Стана и погледна телефона. 05:25. Даже майка му още не беше станала. Нищо, все едно. И без това се беше достатъчно бодър, за да няма нужда от кафе. Бодър, но не и в добро настроение. Намери някаква шарена риза и сиви дънки, нахлузи ги и намъкна краката си в огромните кецове, метна раницата на гръб и отиде до бюрото да напише една бележка на родителите си.
"Излизам, на училище съм, класната ни вика по-рано. Ахил."
Не изпитваше никакви душевни страдания, за да натопи класната ръководителка, която недолюбваше. Ъх, дано има някой в парка... макар че в тва мокро... едва ли. Абе айде, нали имаше два часа до училище...
Да, в парка имаше някой, който вървеше срещу него с олюляваща се походка, клатейки голата си глава.
- Кво ме глеаш бе? - подвикна той завалено на древногръцкия герой, който не го удостои с отговор. - АБЕЕ, НА ТЕБЕ ТИ ГОВОРЯ!...- и се заклати към него, като замахна тромаво.
Ахил изръмжа и улови ръката на пияния скин, като я изви. После го изрита с коляно в корема ("откъде тая пъргавина у мене бе!") и изведнъж спря като закован...
Лицето му беше познато... само че с червен гребен.
- Джони?... Брато, щях да те утрепя... - потресено изрече той.
- Ма Ахиле, ти ли си бе? Лелеее - започна да се опомня пънкът - И аз така снощи... Пружината щеше и той да ме заколи... и той се беше нарязал...
- Той сега къде е?
- В тях май... Брато, евала за вчера...
- Оф моля те... искам да го забравя тва... - уморено каза Ахил. - Айде нанякъде.
Докато се мотаеха безцелно, видяха една тигрова котка да пресича алеята.
- Минава ни котка път... - промърмори Джони.
- Аз го приемам за добър знак - усмихна се Ахил - за първи път от 24 часа.- Пис-пис-пис! - извика той котката, която изтича към него. Той я погали.
- Виж я как се бута - каза на приятеля си. - Ела де, погали я.
Играха си с животното около десетина минути, след което то изчезна нанякъде. Двамата се помотаха още из тъмния парк и към седем и петнайсет Ахил беше в сградата на гимназия "Св. Ледник", а Джони спря отвън да изпуши една цигара.
В класната стая като че ли нарочно го чакаше Михаела. Стомахът му се сви. Толкова беше прекрасна.
- Здрасти, Ахиле - поздрави го брюнетката. - Вчера постъпи... като герой.
О, не, не... само това не, помисли си той. Само това не трябваше да става.
- Мише... моля те, недей... не ми напомняй. не съм герой. И ти би направила същото. Дай да не говорим за това.
- А за какво? - попита тя.
- Много си красива - усмихна се Ахил. - Знаеш ли?
- А ти си много мил, знаеш ли?
Неуспешните опити за свалка от страна на Мирмидонски продължиха чак до началото на часа по история, в който им връщаха контролните. Ахил пускаше по една тънка усмивчица на бисерите като "Язоидский орден". (*истински бисер на един човек от моя клас*). И въпреки това не можа да се отпусне напълно. Кой ли можеше. В междучасието се измъкна от стаята и поздравленията на съучениците си (деба, не разбираха ли, че той не може да се радва на "героизма" си) и отиде да се шляе по двора с Мая. Тя и Thug май бяха единствените, които го разбираха.

Съжалявам за дабъл постинга... Sagara-Kun, струва ми се, че днес щеше да постваш?

Чоки се забутваше на скейта на път за училище,слушайки музика на мп3 плейъра.Времето бе мрачно,точно като неговото настроение.Момчето преосмисляше събитията от изминалият ден-опитът за самоубийство на Пепи.Въпреки че всички обичаха да се шегуват и гаврят с Пепи,всичките му познати бяха в болницата при него,всички тъгуваха за него.Само едно порязване по ръката може да умъртви човек...колко крехък бе човекът...
Той стоеше пред училищната ограда,но забеляза,че няма никой друг.Погледна часовникът на училищната сграда,който показваше 6:00.Скейтърът чак сега разбра,че почти не е спал тази нощ.Имаше цели два часа до началото на училище.Чоки седна на бурдюра,остави скейтът пред себе си и се замисли,как тази дъска беше нещото,което обичаше най-много,тя бе неговият живот.Реши да се запъти към близкият парк.
Дванадесет стълби.Никога до сега не беше пробвал да прескочи толкова много.Захвърли раницата си настрана и се отдалечи на няколко метра от стълбите.Дочу вик недалеч от него.Гласът му се струваше познат,помисли си,че може да е Ахил.Ослуша се,но не чу нищо друго и реши,че му се е престорило.Концентрира вниманието си обратно към стълбите.Сега беше моментът!Направи няколко забутвания,качи си крака на борда и се подготви за скок.Стигна ръба на стълбите,чукна дъската и приплъзна другият крака напред-полетя!"Ще успея" мислеше си той.В последният момент забеляза,че ще се приземи на предпоследното стъпало.Вцепенен продължаваше да гледа надолу.Усети удар под краката си и се затърколи напред.
Чоки сотана няколко секунди на земята,набльсавайки небето.Повдигна се,докосна львата си буза с крака,разбра,че цялата е ожулена.Левият ръкав и част от гърба на любимият му суитчеер бяха съсипани.Огледа се и забеляза 2 парчета от масура си.Но нещо друго прикова погледът му-дъската му беше прекършена на 2 части.Лицето му остана безизразно,взе си раницата,прибра двете парчета в нея и си тръгна.На път към училище влезе в фризьорски салон,който тъкмо отваряше.
Момчето гледаше училищната сграда от отсрещната страна на улицата.Бръкна в раницата си,извади червена кърпа и си вържа на обръсната глава.Няколкоминути по-късно той седеше тъжен на чина си,когато учителката по история влезе...
<><><><>
Малко е тъпо,но не ме бива в тези тъжнотийки =/
†Nhaz'Ul† чек предишната ми част с разказа с преложението към Ахил

Явно сички като ни налегне депресията се бръснеме голи глави Скоро ще постна и моето. Деба вие ме пребихте бе

Пружината не се прибра цялата нощ. Thug беше сам, компания му правеше единствено двулитрова бутилка бира и „Тибетска книга за живота и смърта”. От стереото 2Pac пееше “Thugz get lonely, too”. Часовникът на стената показваше 4:30. Рапарът плуваше в океан от мисли – за смисъла на живота, за Пепи, за даскало, за приятелите си. Да, усмихна се – мисълта, че за първи път в живота си има приятели стопли сърцето му. Но сега, в този момент, отново беше самотен – Пружината беше някаде навън, съучениците му сигурно спяха в леглата си. Не го свърташе на едно място. Thug сложи раницата на гърба, нахлузи кецовете и излезе, нагласяйки слушалките на плеъра.
По пътя мина през някакъв денонощен магазин и влезе да си вземе уиски. Мина през щанда за алкохол и започна да се оглежда. Продавачът дремеше на стола зад касовия апарат. Thug взе бутилка Johnny Walker от 65 лева. Набута я в раницата и продължи към друк щанд, от където грабна един пакет бирени фъстъци и се отправи към спящия продавач. Рапарът тъкмо се канеше да излезе без да плати, когато изведнъж възрастния мъж извика:
- Ей ти, няма ли да платиш тези фъстъци?
Thug се обърна и бръкна в левия джоб, извади някакви смачкани 2 лева и ги подаде на продавача, изричайки:
- Задръж рестото!
- Но те струват 2.50 лв! – сопна се продавачът.
- По дяволите, тая инфлация.. Копеле, имам само 2.
- Е добре, виждам че си добро момче, а и си ми единствения клиент за тази нощ, така че – давам ти ги за 2. – усмихна се мъжът.
- Благодаря! – каза Thug и излезе от магазина.
Направи няколко крачки но се спря. Върна се в магазина и изваждайки бутилката с скъпо уиски каза гузно:
- Аз, ъ-ъ-ъ, такова, съжалявам! – подаде бутилаката на продавача и избяга...
Бягаше, погледна назат и внезапно се сблъска. Погледна човекът пред него и каза:
- Хей, ти си този, от който брат ми си купува трева, нали?
- Да. – отговори той – Ти си Thug, Пружината ми е разправял много за теб. Искаш ли трева?
- Искам нещо по-силно! – каза рапъра.
- Но, - учуди се онзи – ти си на 16, ще си пропилееш живота, ако почнеш да се друсаш.
- Майната му на шибания живот. – изпсува Thug – дай ми от белия прах или се махай.

Половин час по късно, рапарът, зяпаше торбичката с кокайн. Извади дневника си, откъсна оттам един лист, нави го на фуниика и смръкна.. Минута по късно, Thug държеше химикал и облян в сълзи, пишеше в дневника си:

„ Често сънувам реалноста и се радвам, че съм се будил.. Знам.. Знам как е.. Pазбирам те напълно! Значи и ти сънуваш понякога реалноста? Или си извън нея? Аз съм в нея.. просто сънувам вас.. и вашия свят. А вие сънувате реалноста... понякога, много рядко! Само така можете да се докоснете до нея. А аз съм с вас докато спите – през другото време съм в реалноста.. един свят, който няма да се хареса на никой от вас и когато някой от вас, за миг сънува реалноста.. аз хващам ръцете му. Остава за миг тук в реалноста... и после.. после отново заспива в скута ми. Виждам как понякога се пробуждате в съня си. Виждам и как един-друг се приспивате... пеейки си песни.. разказвайки си приказки.. и люлеейки леглата си.. Заспивате.. преди да се унесете тайно с крайчеца на окото си проверявате дали всички заспивате.. и когато всичко е спокойно.. потъвате във вашия свят...”

Im back in Blue.

Expect posts

Нейсе мн се забавих,ама сега не съм в софия към кпая на август обещавам да се включа.Сори,че толкова се бавя.

"...приспивате... пеейки си песни.. разказвайки си приказки.. и люлеейки леглата си.. Заспивате.. преди да се унесете тайно с крайчеца на окото си проверявате дали всички заспивате.. и когато всичко е спокойно.. потъвате във вашия свят...”
Пружината гледше брат си седнал облян в сълзи да пише в дневника си, вече беше трезвен и не пропусна и пликчето на земята до Thug....
-Копеленце ще те смеля, а след тва ще смеля и Джемето, че ти е продал тия лайна- Пружината беснееше.
-Стига бе човек, недей така, много неща се случиха.....
-Копеле не става дума за треволяци, бе.....-Пружината го гледаше с озверял поглед, обикновено го избиваше на агресия като е махмурлия, продължи - Ако го направиш пак тежко ти батка, честно, не си преебавай живота, а сега идваш с мене и бързо щото имаме 1 час.

15 минути по-късно.
*Чукане по вратата*
-Отваряй, мършо скапана- Чу се гласа на пружината
- Ей сега бе копеле, ко си се развикал 7:00 е!!!! - Дилъра се затътри към вратата и я отвори....
*ПРАС* посрещна го юмрук, а след това ритник в корема с цяло стъпало го запрати до стената в стаята.
- Защо си продавал тия фашкии на брат ми бе?!?!?!?!!?
- Той ги искаше......Аз му казах......Той си е виновен.......
- Мършляк, ще те смачкам, единствената причина да не те е сбарала фирмата още, съм аз бе боклук!!! Повече да не си му продавал.
Пружината донарита дилъра и си замина заедно със брат си.
30 минути по-късно, приближаваха към даскалото...
- Обещай ми! - Каза пружината.
- Какво да ти обещая?! - Попита Thug.
- Много добре знаеш какво!!!!!
- Добре де, няма......
Двамата влезнаха във двора, беше ужасна сутрин и май деня до края такъв щеше да си остане...........

Много ми харесва как пишат doggyhustler и Loose_Cannon.. евалата, момчета!

ъми, 10х човече!

Разтърка очите си, жалките му опити да ги отвори се оказаха безуспешни, просто се обърна на другата страна. След половин час отново направи опит този път успешен. Погледна gsm-a си, беше 11:30, обожаваше петък вечер и събота сутрин. Стана бавно, опъна се с прозявка и отиде да си вземе студен душ. Видимо усвежен си направи кафе и закуска придружена с обичайната цигара. Инстинктивно отиде в банята да си оправи косата но се усети че вече няма гребен. През отворената врата за терасата се чуваха виковете на децата играещи в близката градинка което го подразни, беше станал преди 10 мин. Затова и си пустна Seether - Gasoline, излезна на терасата и опъвайки крака седна на близкия стол, слънцето приятно галеше кожата му и го примамваше отново към съня. Но песента както и кафето заедно с цигарата го извадиха от унеса. Нямаше идея какво щеше да прави цял ден но не го и интересуваше особено, за сега денят беше приятен.
След няколко часа мотане из вкъщи Джони реши да излезне в квартала и да види кво правят френдовете там. Намери ги в обичайната градинка където се събираха и Сто, Ники, Заека и Мони вече бяха там.
- Дека си бе мудооо - обадиха се четиримата едновременно.
- Шо стаа братлета? - отвърна на поздрава им.
Още при сядането си на пейката разбра че разговора се върти около обичайното - двигатели, спойлери, окачване, бутала и други митични факти около колите които изобщо не разбираше (никога не се беше интересувал особено от коли и често го бъзикаха защото не познаваше марките. На Джони обаче слабо му пукаше), каква нова "Цензура" е минала или живее в квартала и как пежото на Райчо харчи еди-колко си на еди-колко си. Всичко това под звуците на "Кеба - Питаш за мен". На времето всички бяха рапъри, но по ирония на съдбата приятелите му от деството, тези които познаваше цял живот бяха минали после на чалга, а той на метъл. Което естествено водеше до неизбежните дискусии от рода на "Как можеш да слушаш метъл, тва е само некво грачене, викане и тн" и "Добре какво ви кефи в чалгата? За едно и също се пее в почти всяка "песен", какво намирате там?" Естествено Джони отдавна се беше примирил и изглежда неговите приятели също за това се получаваше някакъв толеранс... С прозявка установи че почти са му се свършили цигарите и му се слушаше Pain - Shut your mouth. Предложи им да отидат за бира и цигари и петимата бавно се замъкнаха към близкия магазин за цигари и Каменица. Върнаха се и бирата донякъде повлия на преценката на Джони и песента на Кеба започна да му харесва поне малко. Разговора се завъртя към каква руса пичка имало във квартала която имала огромни цици и ебати задника. После се стигна до как Райчо за малко някакъв го засякъл на Цариградско. Слънцето се така хубаво си печеше... Джони стана и каза чао на другите, помота се сам из квартала след което се прибра отново в тях. От много време беше замислил да направи купон в тях особено след последните събития. Всички имаха нужда от някакво разсейване. За това звънна на всички от класа и после на френдовете от квартала. Ако всичко се уредеше като хората към 11, 12 вечерта щеше да е мазало в тях.


--------
От вас зависи ще правим ли купон в нас Всички сте поканени