Хах не ме мързи, просто бях с 39 температура и понеже нямам комп в нас съм бил извън живота за 4 дена и тн. Абе глупости. Тия дни ше си пустна часта.

Ся рико ли е на ред да поства

Последните няколко дни Джони беше прекарал в леглото... с температура. Тъй като беше платил тока, водата, телефона, храната и нов ваучер просто пари за интернет нямаше. Поради тази причина той бе каторжник. Нямаше връзка със света и не можеше да излиза. Най-гадните възможни 5 дена. Редуваха се ту втрисане от което не помага дори 5 одеяла, ту страшно потене което пък трябваше да стимулира за да му падне температурата. Жив ад. Имаше и хрипове и кашляше зле. Събуди се към 10 и пусна телевизора като реши да направи кафе и запали цигара. Още на първата дръпка се задави и закашля след което я загаси. В крайна сметка само изпи кафето. Започна отново да го втриса и той затрепери, зави се с няколко одеяла но дори това не помогна. Изпи някакви медикаменти които баба му му даде като се молеше по бързо да уздравее. Общо взето дните му се изразяваха в това да спи, да мисли, да спи, да го втриса, да се поти, да мисли и пак да спи. На петият ден най накрая се оправи, стана от леглото и сложи кафето на котлона. След няколко минути кафето стана а през това време той закусва. Запали цигара но отново му стана гадно от първата дръпка и я загаси. Изпи набързо кафето, облече се и си прибра всичко по джобовете. Излезна от тях и на път за училище се замисли за нещата. Всичко беше пълна каша както и преди. Нещата с Диана не вървяха изобщо, даже вече не беше сигурен дали я харесва, ситуацията около сестра му...Започваше да гледа нихилистично на нещата. Май нищо нямаше смисъл. Както и да е. Почти стигна в училището си, надяваше се другите да го светнат около нещата които са се случили докато го е нямало и се надяваше всички да са наред. Можеше и да направи някое малко купонче в тях тая вечер. След тези 5 дена в изолация едно малко купонче щеше да му се отрази супер, нищо огромно просто тяхната си групичка плус биричка и приятна музика.


--------------------

Знам че е кратко и постно но това можах...still feeling pretty weаk from that darn sickness...

KVLT си!

Само една молба.Може ли някои да ми даде едно списъче кои е пръв да поства кои е след него и т.н или поне да обясни как да разбера

Аиде бе.Никои ли нема да каже

сори, ако взех на някой реда, ама изведнъж ми доиде музата


Бийтът кънтеше от тонколоните на макс. Беше 6:30 сутринта, но това не пречеше на двамата рапъри да усилват до дупка любимите си парчета. Не им пукаше за съседите. И без това всички ги мразеха. Пружината седеше на масата. Беше извадил тетрадката с текстове и пишеше някакви рими за случилото се през ноща, за графитите и нападението над нацистите. Thug зяпаше плаката на Че Гевара, закачен на вратата от както се помнят. Всъщност този плакат беше подарак от майка им. Тя заедно с втория си съпруг, бяха катастрофирали зарди някакъв пиян шофйор на такси. И двамата починаха на път за болницата. А истинския им баща – дори не знаеха кой е той.
На вратата се позваня.
- Thug, иди да отвориш, не виждаш ли че аз съм зает.
- Но, ако това са куките – рапърите застинаха – мамака му, може да са ни надушили.
Thug погледна през шпионката. Пред вратата им стоеше старица по бяла нощница. Това беше съседката им, от горния етаж – другарката Петкова (беше върла комунистка). Момчето отвори вратата..
- Как може такова нещо? -разкрещя се старицата – Да усилвате тази отвратителна музика, когато още всички спят. Събудихте целия квартал. – Петкова се взря в рапъра с злобния си, презрителен поглед. – Хулигани такива, ако бай Тошо беше жив щеше да ви научи вас.
Thug не каза нищо. Трясна вратата и пак погледна през щпионката. Старицата беше бясна. Рапърът се изсмя и извика:
- Прати на бай ти Тошо много поздрави от мен като пукнеш.
- Ц-ц-ц. Простаци такива – мрънкаше си Петкова докато се качваше по стълбите – Какъв език ще ми държи това малко хулиганче.
Момчето се върна в стаята, където брат му продължаваше да римува в тетрадката. Thug погледна часовника и каза на Пружината:
- Бро, хайде тряаа се стягаме за даскало. Искам да отида по-рано за да видя изражението на директорa, когато види графита.
- Аз ще дойда след малко, ти тръгвай – отрони Пружината, замислен над текста- Само да си доварша т’ва и идвам.
- Ок! – каза Thug, нахлузвайки сивите си кецове...
* * *
Thug вървеше замечтан. Чудеше се дали някое момиче ще го хареса все някога. Всъщност всички харесваха повече Пружината. Той бе по-общителният от двамата и може би това бе причината. Навън небето се смрачи изведнъж. Огромни капки дъжд започнаха да се сипят от черните облаци. Чу се гръм. Мълния удари съседното дърво и то се строши на две, падайки право към рапара. Thug ся хвърли настрани, цопвайки в една огромна локва. „Супер. Няма що.” – каза си той – „Е поне се оттървах на косъм”. Момчето си нахлузи качулката и продължи по пътя към училлище. Бурята идваше от изток, тоест от морето, и по-точно от Созопол, където предишния ден там е имало страшно бедствие причинено от обилното количество валежи и мълнии.
Вече беше пред входната врата на даскалото. Там, над цялото даскало летяха ято гарвани, обикалящи в кръг. Thug погледна към някакво момче с шлифер. Момчето изглеждаше доста зловещо и по рапара преминаха студени тръпки...
* * *
Thug минаваше по коридора, когато видя него – директора, уникално бясен. На ръба на нервна криза. Беше замъкнал емото и му крещеше нещо. Беше толкова зает с горкия Пепи, че не забеляза истинския виновник. Рапърът влезе във класната стая. Там стоеше само Ахил. Той винаги идваше преди всички останали. Thug седна до него и го поздрави.
- Хей, знаеш ли, ще има училищна пиеса за Илиада. – въодошевено заразказва Ахил – Познай аз кой ще играя.
- Ахил?
- Много ясно – той се усмихна до уши, доволен от случващото се.
- Тогава аз ще играя Херкулес – каза Тhug.
- Кой? –разхили се Ахил.
- Ъ-ъ-ъ-ъ, тоя де, ъ-ъ!
- Хектор – продължаваше да се смее Ахил.
- Да де.. Все тая!
И двамата се разсмяха. Изведнъж отвън се чуха ужасяващи писъци. Двамата станаха и се затичаха към мястото от където се крещеше – тоалетните. ТАм гледката напомняше филм на ужасите.. Белите плочки бяха напръскани с кръв. Мая крещеше обляна в сълзи. На пода Пепи лежеше безжизнен, с отворени очи, а от срязаните му вени продължаваше да се стича алено-червената течност. Thug погледна към огледалото, където също имаше пръски кръв – там видя собственото си лице, обляно в сълзи.. Той плачеше за втори път през живота си. Първият път, когато изгуби майка си, а сега – губеше приятел...

прместен пост!

Аз пиша, МОЛЯ НЕ ПОСТВАЙТЕ!

И на мене ми дойде музата, така че и аз се извинявам.

Ахил бродеше из класната стая и обмисляше сценката, която смяташе да организира на концерта на училището през май. Ммда... Илиада... може би пародия. Мдааа... е той със сигурност щеше да играе Ахил. Хах... а кой ли щеше да бъде Хектор?
В този момент в стаята влезе Thug. Седна до него и го поздрави.
-Знаеш ли - въодушевено подхвана Ахил - ще има училищна пиеса за Илиада. Познай аз кой ще играя.
- Ахил?
- Много ясно – той се усмихна до уши, доволен от случващото се.
- Тогава аз ще играя Херкулес – каза Тhug.
- Кой? –разхили се Ахил.
В това време Пелеевият син видя през отворената врата, че някой с бясна скорост тича към тоалетните. Пепи.
- Ъ-ъ-ъ-ъ, тоя де, ъ-ъ!
- Хектор – продължаваше да се смее Ахил.
- Да де.. Все тая!
И двамата се разсмяха. И в този момент нещо прониза ушите им. Остър писък, идващ от тоалетните.
Нещо избухна в главата на Ахил. Струваше му се, че сънува. Имаше усещането, че всичко наоколо е в мъгла, и безпаметно тичаше заедно с Тhug по коридора.
Първо видя огромната локва червена течност на пода. После Мая, отпуснала се на колене и давеща се в сълзи. И накрая Пепи, лежащ по гръб, а от двата прореза на китките му се стичаше виненочервена кръв... Но... дишаше...
- Кръвта му изтича! - хлипаше пънкарката. - Ще умре!
Тhug се взря в огледалото и също се разплака. Ахил коленичи до Мая и внимателно заоглежда китките на момчето. Смръщи вежди. Деба! Не, Пепи нямаше да умре, па к'вото ще да става! Внезапно погледът му падна на ножа, който емото беше използвало. Дано, дано, дано, дано...
- Мая...
- А-аз го заварих тук... Вече беше... - започна момичето с треперещ глас.
- МАЯ!
Тя го погледна със затъпяло от плача изражение. (*Морф, да не се обидиш*)
- Май е имал късмета да не си среже артериите... Айде бързо ми помогнете да го превържем, преди да му изтече кръвта! Thug, аре бе!
Докато говореше, той съблече ризата си и остана само по тениска. Беше му една от любимите, но все тая, струваше си... Взе ножчето и го заби в дрехата като отпра широка ивица плат. Уви я стегнато около дясната китка на емото. Платът почти веднага се напои с кръв, но тримата бързо превързаха припадналото момче и успяха да извикат линейка.

***

Беше вече късно, някъде към 10 часа, когато Ахил стана от стола в чакалнята и метна раницата на гърба си.
- ОК, пичове, аз... ще вървя. - въздъхна, нарушавайки лепкавата тишина.
В болницата пред отделението, където беше Пепи, се беше събрал целият 9В. Всички - метъли, пънкове, емове, чалгари, че даже и единственият скинар. Всички бяха дошли и не си тръгваха, въпреки че персоналът ги гледаше с учудване.
- Чао, братле.
- Лека...
- Айде, Ахиле... - каза Мая със стегнато гърло и го прегърна. - Че ако не бяхте вие с Thug... не знам.
- Чао - каза той на всички, и машинално - сам не разбра защо - потърси погледа на Михаела. После се обърна и закрачи по коридора.
Когато се прибра, майка му го подхвана от вратата:
- Насе, къде беше??? Десет и половина е! И къде ти е ризата?
- Оф, недей, мамо, уморен съм.
- Какво си правил пак с тия деца? - кресна майка му. - КЪДЕ СИ СИ ЗАГУБИЛ РИЗАТА?
- Не ме питаАААЙ! - натърти Ахил. - Съжалявам, утре ще говорим, беше сериозно. Няма да ям, не съм гладен. - и отиде до тоалетната.
После си легна, без въобще да си прави труда да си облича пижама. Беше толкова изтощен, че му беше все тая дали спи с дънки, или с пижама. Така де, нямаше да заспи и той го знаеше. Пепи, опитът му за самоубийство... Михаела... имаше за какво да мисли.

Кои е наред за пост.Аиде кажете че Сам има огромно желание да се включи в комикса които (може би) ще правят Чоки и Ахил

абе аре некои да каже реда на постване ве.Аиде плсс.А можел и да си постана моето.Ако може ето

Сам се събуди в 6-50
-Мамка му пак ще закъснея-провикна се тои.Облече си бързо тениската и панталоните и хукна към училище.За негово ГОЛЯМО учудване целия 9В беше като че ли се връщаше от погребение.Видя Мая да седи като че ли са я хипнотизирали и Ахил и Thug около нея.Чоки седеше също с счупен крак но маи това не го тревожеше
-Абе Ахил кво става тука бе.Пак ли ще имаме математика-каза шеговито Сам
-Виж Сам не ми е до шеги.Сигурен ли си че искаш да знаеш какво е станало
-Да.Какво е станало пак
-Добре де...Ъъъ аз .... такова.Пепи си е прерязал вените.Мая беше до него когато аз и Thug го намерихме-изплю камъчето Ахил.
-Ама.....нали..Мая...не..го е
-Не не.Лекарите казаха че е самоубииство.
-Леле.Тоя верно че беше емо и че одавана искаше ама..защо
-Ами директора го е повикал за да изключи щото бил с грим.Звъннал на маика му а през това време Пепи изхвърчал отишъл в тоалетната и се е самоубил.Аз и Thug си говорехме и чухме писъците на Мая.

Демончо, Пепи е жив... но не и здрав в болницата на Форумово.

Демоне, не се обиждай ама... прецакваш нещата. ;/ Старай се повече, пиши малко по-дълги (и смислени) постове, недей така да го претупваш... И героя ти не прави впечатление на особено интелигентен. Просто се придържай към нашия стил на писане (и с възможно по-малко правописни грешки, направо не те разбирам какво пишеш) и всичко ще е окей. (: Не те критикувам, просто те съветвам как да процедираш за да не се развалят нещата...

П.П.: Сега съм аз, отдавна не съм писала...

***

Мая минаваше като хала из коридорите на училището, помитайки всичко по пътя си. Чувстваше се безумно объркана, уплашена, неориентирана... Стори й се, че видя познато лице пред входа на училището... Не, не можеше да е той. Сторило й се е. Всички си приличат. Да, припознала се е... Нахлу в мъжката тоалетна, безпричинно, както всичко, което правеше напоследък. Тормозеше я някакво ужасно предчувствие. "Такава истеричка си, по дяволите" - скара се тя на себе си. В същия миг се закова на място. Ледени тръпки я побиха, дъхът й секна и инстинкивно се разкрещя. Крещеше така, сякаш освобождаваше невъобразимо количество енергия. Втурна се към земята, и стисна с всички сили Пепи, който лежеше окървавен на земята. Очите й се изцъклиха, бавно осъзнаваше какво беше направил. Разстресе го бясно, сякаш щеше да му помогне така. За пръв път в живота си не можеше да мисли трезво, не знаеше какво да прави... И се разплака. Прегърна момчето и ревна, като пуберка, която се чувстваше напълно безпомощна, безполезна... В този момент се появиха Thug и Ахил, които, за разлика от нея, направиха нещо полезно. Докато тя продължаваше да реве, Ахил си скъса ризата и превърза ръката на Пепи. Кръвта бавно спря. Пепи не се свестяваше... Мамка му, как щеше да ги мрази, когато се събуди... Какво, какво можеше да е толкова лошо, че да го провкира да направи такава глупост...? Скоро чуха
сирените на линейката. Тримата се качиха с него, по-късно в болницата дойдоха и останалите им приятели. Малко по-късно Мая седеше с празен поглед до леглото му. Някой се беше обадил на майка му. Тя влетя в стаята и се втурна към сина си, сякаш пропусна факта, че Мая също беше там. Местеше го и го подръпваше, хлипаше и го разглеждаше известно, което се виждаше донякъде смехотворно на Мая... След това жената излезе и се заразправя с лекарите, а Мая се приближи към Пепи. Беше се успокоила. Усмихваше се едва доловимо, знаеше, че ще се оправи. И че ше й е зверски сърдит след това. Голяма работа, нали щеше да е жив... За момент изтръпна при мисълта, че можеше да го загубят. Пепи явно не осъзнаваше какво означава за тях. Мая стреснато забеляза, че той е отворил очи. Поздрави го с усмивка.
-Жив съм - отпаднало забеляза той.
-Аха - ухили се тя. - Жив си.
-Което означава, че не съм умрял...
-Защо го направи? - прекъсна го тя, все така щастлива.
-Щяха да ме изключат. Мразя семейството си. Мразя хората. Всъщност мразя почти всичко (оффтопик: на някой да му е познато...? :Д).
-Не е достатъчна причина. - Мая му смигна, целуна го по бузата, при което той направи ужасна гримаса и стана. - Майка ти идва. И другите също искат да те видят. Чао. И пак ще дойда... независимо дали искаш. (:

-----------------

P.S.: Сапункааааа... (:

Сорка за горе.Ще си го редактирам

Плюс тва батка прочети назад, да видиш че директора го обвинява за вандалстването п одаскалото, не за грима.


Пружината приближаваше кам сградата на училището, виждаше хора умислени, обсъждат разпалено нещо. Някак отвътре усещаше че има нещо нередно и не е вандалстването по стената, за това побърза да влезе и да намери брат си, в коридора видя групата сабрала се при тоалетните. Разбута хората.
-Мърдайте бе, кво стаа тука, баси.-раздразнението му секна- Брат ми, кво стаа бе.....(в тоя момент погледна наоколо и видя пепи лежащ на пода сред голяма локва кръв).....ЛЕЛЕ, ЗАЩО?!
-Директора го обвини за графитите.....
Братята се чувстваха виновни за това, но вината не беше тяхна, а на тъпия директор, трябваше да се свърши нещо по въпроса.
-Thug, стой тука, докат дойде линейката, аз имам малко работа.-Пружината се обърна побеснял и излетя в коридора, в далечината видя директора и го почна с псувните, не му пукаше, знаеше че не може да бъде разкаран в тоя случай от даскалото, ако директора не искаше съдебни дела, но знаеше че си осигурява проблеми за нататак и не искаше да намесва брат си......
- Абе, ма**а ти ше е**, на тебе нещастен П******Т, виж кво направи бе, не е виновно момчето бе боклук, аз ги надрасках нещата.
- Значи и ти изхвърчаш......
- ХАХАХА аз ако изхвърча ше лежиш за непредумишлен, за сега, опит, за после не знам, за убийство, и се моли да се оправи, щото не ми пука какво ще стане.
- Да се разбереме, след тоя разговор, ще внимаваш къде ходиш и как ходиш, ще ти търся пролуката и ще отхвърчиш от тука в съдебната зала и това ще е урок за брат ти да не се опитва да прави каквото и да било, за сега той се оттървава.
-Само за брат ми не споменавай щото ще те лежа ве нещастник, с кеф ще лежа убиец....МОЛИ СЕ ДА Е ДОБРЕ и аз се моля, но ако случайно стане нещо .
Пружината излезна побеснял навънка още на минаване си извади маркера и надраска на вратата на дирекцията 187 и се изнесе, запали цигара още пред входа на сградата и се замисли.
Чувстваше се наистина виновен, много........

Днеска говорих с Джонката, че ще се включвам Малко на момента го мисля, ама малко съм на черешата... Та...


Жоро се събуди към 6:30.
- Ставай от кревата. Имаш даскало днес. - Майка му го събуди.
- Ставам де, стига си ме бутала.
Стана, мина през душа и застана пред огледалото. Започна да си оправя косата. Наляво... не... Надясно... не, мамка му... Вдигна я нагоре и се усмихна. Идеално.
- Тръгвай, ако не искаш и от това училище да те изключат.
- Да бе, споко, остави ме на мира.
Облече старите сини дънки. Имаха дупка на задния десен джоб, и бяха скъсани на няколко места... Но бяха удобни. Това го интересуваше. Облече си тениската на Pantera, набута цигарите, запалката, GSM-а и mp3-player-а в джобовете и излезе. Сложи си слушалките, набучи Pantera и запали цигара. В даскало ще пие кафе, сега няма време. GSM-a звънна.
- Ало?
- Кво става, Жорка?
- Явка, здрасти, братле.
- Как е новото даскало?
- Сега отивам.
- Аз се забих с Яна, да знаеш.
И връзката прекъсна... "Абе, брат, дреме ми на гъза бе..." След което се усмихна. Дръпна яко от цигарата, а автобуса дойде. Хвърли я на земята и я стъпка. Качи се и си зачака спирката. Най-накрая стигна до училището, смени отново песента и се отпрати към етажа и стаята си. Качи се по стълбите, мина през тоалетната и влезе вътре. И кой да види...
- Джони... копеле, не може да си ти !
- Жоро !!! Кви ги вършиш тука бе?
- Изключиха ме от старото даскало, дълга история... Не мога да повярвам, че те виждам!
- Братле... ебаси случайността! Ела да те запозная.. - звънеца прекъсна мисълта му. - В междучасието. Ела до мен, копеле!
Двамата седнаха на чина, а математичката влезе в стаята...

Много смрадове станехме уе Требва да оправим реда на писане,че стана баси обърквацията...
Aurora Borealis трябва да е сега,нали?

Почти стигна в училището си, надяваше се другите да го светнат около нещата които са се случили докато го е нямало и се надяваше всички да са наред. Можеше и да направи някое малко купонче в тях тая вечер. След тези 5 дена в изолация едно малко купонче щеше да му се отрази супер, нищо огромно просто тяхната си групичка плус биричка и приятна музика.
Влезна вътре в сградата и веднага забеляза че нещо не е наред, видя познато лице през хауса.
- Хей Блу, какво става бе? - попита изненадано Джони.
- Хей братле радвам се да те видя пак, нямам идея някакъв пълен хаус е тука. Дай да намерим другите.
Двамата се качиха нагоре и видяха другите да тичат към мъжките тоалетни. Затичаха към тях, а когато стигнаха зениците му се разшириха, устата му се отвори и се спря като ударен. Не можеше да помръдне, не можеше да го осъзнае. Пепи лежеше в локва кръв, Мая стои на колене и плаче, а Thug и Ахил се опитваха да спрат кръвотечението. Блу беше като вцепенен. Всичко се забави, мигът стана вечност, сълзите на Мая бавно падаха, Thug извика нещо но Джони беше оглушал и не можеше да го чуе. Мислите му препускаха в главата и усещаше как биенето на сърцето му се ускори. Всичко избухна и скороста се утрои. Еуфория на сетивата.
- НЯКОЙ ДА ИЗВИКА ЛИНЕЙКА - изкрещя, докато стоеше още вцепенен. Най-накрая мозъкът изпрати сигнал до ръката му и той набра телефона. С няколко кратки изречение обясни къде се намира училището и какво е станало и му отговориха положително. Сега трябваше да чака. Мразеше да чака. Погледна Блу и двамата видяха в очите си огледален образ. Видяха и това от което най-много се страхуваха. Погледна към Мая и в лицето и имаше единствено безнадежност. Линейката дойде, натовариха го и Джони пожела да се качи но можеше само двама души. Мая и Ахил се качиха. През останалата част от деня остана вкочанен и отвеян, не беше себе си. Единственото хубаво беше че стар негов познайник с който не се бяха виждали от години беше се преместил да учи в неговото училище. Прибра се в къщи и се погледна в огледалото, беше блед и изпит. Погледна себе си през някаква по далечна призма, сякаш не през собствените си очи. Незнайно защо отиде в тоалетната и извади машинката, избръсна целият си гребен, краката му се покриха с червени косъмчета. Когато приключи се погледна в огледалото и резултатът му хареса. Ако не се познаваше би казал че приличаше на скин с тази бръсната глава. Нахлузи черен суитчър, нахлузи си качулката отгоре, набута във военните панталони мобилния, цигарите и ключовете и излезна, изчезвайки в тъмнината на ноща. Щеше да се прибере чак на сутринта, не му се спеше и затова закрачи по пътя към любимата му пейка в парка на която седеше и мислеше когато не му се спеше или нещо го гризеше.

Същата вечер на инцидента, Пружината се нуждаеше от малко спокойствие и самота реши да направи една обиколка сам и не си тръгна след училищер наби се в близкото кръчме и запи докато се усети беше доста късно беше твърде пиян за да мисли и да размишлява, мотаеше се безцелно, какви глупости му се случват постоянно само, не беше истина. С бързо движение си сложи качулката на главата хвана здраво ножа в джоба си и с 1 ръка си запали цигара.
Отстрани изглеждаше обикновено, самотна фигура се носеше без мисли по улицата, но не беше така и той не знаеше защо всеки път изпитваше странно чувство в корема си когато се мотаеше по тъмно навън сам, знаеше че не е страх, реалист беше, ако нещо еше да става, щеше да стане.
Ненадейно стигна до някакъв парк, реши че ако се покрие за малко нямаше да му се отрази зле и започна да търси пейка на която да се настани. Тогава забеляза фигура седяща на пейка, беше с качулка точно като него и го гледаше, доколкото Пружината виждаше в тъмното и пиянството си. Започна да се приближава към пейката и извади ножа си.
-К'во глеаш - завалено каза рапъра - къв си ти е?
-Копеле много си пиян, само това ще ти кажа.
-Джони? Ти ли си бе, за малко да се избиеме, кво правиш тука сам?
-Същото мога да те питам тебе, ама кат те гледам в кво състояние блуждаеш, мисля че няма смисъл.
Пружината реши да поседне за малко при съученика си, ей така за малко да му прави компания. Изтресе си задника на пейката до пънкара, който изглежда си беше махнал гребена.
-Нова прическа? С гребен беше некф изруд, що се окастри.
..............................