И аз се опитах да му кажа нещо подобно, но май така е решил. Явно всичките герои ще плачат, но, Били, поне да плачат над леглото му в болницата, не над гроба му. Моля те поне в тва РПГ да няма смърт. Ако има, казвам ти, ще бъде масова, всички герои ще се гътнат, защотоАхил ще дойде със самоделна бомба и ще избие всички. Т.е. РПГ-то ще бъде окончателно съсипано. Моля те, едитвай.

Даааа, а на мен ми идват супер много идеи, макар че ще разбозавят (мнооого интересна дума) историйката. Ще видим, ама покажете и вие малко ентусиазъм...

П.П.: БИЛИИИИ, ЕДИИИИТ!!!! Моля. ;/

Само ми е чудно Мая какво прави в мъжкитата тоалетна,за да те открие

п.п. и аз съм за едит.

У нашето даскало чешмите са общи, честно

Мога ли да съм вашия Cho Seung-Hui? ^^

Ко туй? *blushing*

Били, обичам те. *гали го по главичката*

По коя?


Сори за офтопика, тоя форум разваля хората
ИИии така или иначе постнах, аре пишете де
Недейте да преебавате рпгто, това е първото евър, което чета с интерес

Diiiiirty mind... Изобщо няма смисъл да го задаваш тоя въпрос. (;


Тиии пък защо не се включиш? ^^

Морф, май е твой ред.

Looks like Пепи/Били iz gonna get laid...

Били редактвай поста,за да продължаваме...

Радактира го. (;

Що стана с писането?...

Заложих бомба в училището,докато всички пикаха в кенефите.

АХАХХААХ....

Аз предпочитам да съм техния пластичен експлозив в лавката.

Който е чел "Гняв", знае...

Еи били що не добавиш и едни нови хора
>>>>>>>>>>>>>Баикъри<<<<<<<<<<<<<
Предполагам че си личи от името какво представлява но да обобщя
Момченца с ризки или фланелки къси панталони и маратонки.Разбира се с баикове.Нещо като скеитърите.Ако ги добавиш ша се включа ако не ги добавиш пак ще се включа маи като зубър

Демончо влизай къто искаш, няма смисал да ги добвям
ПС. Скоро идвам с един рапкор скейтър

Поредната нощ съсредоточено зяпане в една точка свърши. Различното тази нощ беше, че безсънието бе породено от вълнение. Вълнението също е вид извинение. Раздрънканият стар "Икарус", който го докара от Созопол пристигна късно през вечерта във Форумово. Нощта прекара на пейка в парка, унищожавайки фас след фас. Нямаше много ясна представа какво точно ще прави в този град. Просто не издържаше вече на едно място. А Созопол беше хубав град. Прекара цели осем хубава месеца там, което беше цял рекорд за него. Издържаше се, рабойтейки в интернет клуб. Пускаше компюютрите на дребосъците, които висяха по цял ден там. Бяха му смешни дебелите дечица с гелосани коси, цъкащи по цял ден безумно глупави игри. Винаги щеше да предпочита момичетата пред компютрите. В такива моменти се усмихваше на себе си, стреснат от някой нахален пикльо. Форумово беше значително по-голям град от Созопол. Това му харесваше донякъде. Чувстваше се по-малко самотен сред много хора. Слънцето вече се показваше на хоризонта. Или поне така предполагаше Теодор, тъй като небето беше оцветено в розово. Или Хелзинки, както беше свикнал да го наричат. Нямаше какво да прави по това време, за това пое безцелно из улиците. Градът тъкмо се събуждаше. Хората поемаха мълчаливо на работа, тролеите потеглиха, а той стърчеше над тълпата като стълб, самотен и черен, забол поглед някъде пред себе си. Беше пъхнал ръце в шлифера, който стигаше до малко под колената, сякаш беше студения декемврийски студ. А на него наистина винаги му беше студено. Нямаше представа какво го очаква в този град. Нямаше представа какво искаше да му се случи. "Училище" - помисли си той. - "Трябва да тръгна на училище." Не беше пропуснал много. Струваше му се, че това донякаква степен ще осмисли съществуването му. И работа ще си намери... Щеше се запознае с някое ново, лъчезарно момиче, с което ще си губи времето... Щеше и някой приятел да си намери. Разбира се, не се надяваше на някой, който да го разбира. И, естествено, щеше да намери това, за което всъщност беше дошъл... Не, че щеше да го признае някога - дори пред себе си. Търсеше някой, търсеше нещо... Търсеше един спомен, отдавна избледнял и изгубил смисъла си. Трябваше да направи това още преди година. Сега сякаш нямаше смисъл. Все едно, вече беше тук. Имаше три неща на дневен ред - да си намери място за спане, да си намери училище/работа и да се наяде, като реши да започне от последното. Така, разхождайки се по инерция, беше стигнал до спретнато, средностатистическо училище. Прехвърли се вътре през оградата с един сандвич и зачака учениците. Имаше такъв навик - да гледа жужащите тълпи ученици отстрани, да си представя, че е част от тях. Не че му се искаше, просто се забавляваше така. Заръфа хамбургера настървено и наблюдаваше от време на време старинния си джобен часовник, с който много се гордееше. И учениците наистина дойдоха. Цветни, шумни и много. Имаше ги всякакви - рапъри, скейтъри, метъли, пънкари, емота, фешъни и даже готи... И нещо, от което дъха му секна. Не се и надяваше да я открие толкова лесно. И съвсем не очаквано коленете му омекнаха. Хвана го необясним страх. От какво не знаеше, просто го беше страх да отиде и да я поздрави. Със сигурност щеше да я изплаши. А тя се усмихваше, говореше с приятелите си, беше пораснала значително, от последния път, когато я видя. Това беше, това му трябваше за да реши окончателно, че това е неговото училище. Изчака учениците да напълнят класните стаи и влезе вътре. Един час по-късно беше записан. От утре щеше да бъде ученик в 12-ти "Г" клас. Ухили се широко при мисълта за себе си като ученик. Чакаше го дълъг ден, нямаше какво толкова да се върши. Нае си стая в някакъв мизерен хотел, не защото нямаше пари, а защото не му се даваха много. Нов ден, нов живот. За пореден път.

***

Morphine, искам да ползвам героинята ти. Дано нямаш нищо против. (: Ще ти обясня по ЛС какво искам да я правя.

ДрРрРрРРррр ДрРрРрРРррр ДрРрРрРРррр ДрРрРрРРррр.Будилникът на Сам се развъня и тои едва не го строши тъи като тъкмо щеше да спечели Състезанието за Наи-дълго вдигната предната гума....в съня си разбира се.Сам се погледна в огледалото.От там го гледаше слабичък но жилав 15 годишен баикър с рошава коса и очила които както си личеше бяха лепени и поправяни около 15-16 пъти.Пусна компютъра си и отиде в банята.Изми се закуси и чак тогава се сети да погледна часовника.Беше 6:20.Имаше доста време до училище.Но преди да седне на компютъра си тои отвори гардероба си облече си фанелката която бе поръчал от и-нета и върху която пишеше BikerS ForEver, късите панталони и седна на компютъра.Стана чак в 6:50
-По дяволите ще закъснея-каза Сам и метна раницата с надпис същия като този на фанелката му.
-Мамооо тръгвам на училищееее.
-Добре Сам.И пак ли с този баик.ще се пребиеш..
-Спокоино-каза тои докато си обуваше маратонките.
Метна се на колелото си(С което бе изключително горд) и тръгна към училище.Сам бе нов и искаше да има френдове които да не му се подиграват че е ЗСБ което значеше Зубър С Баик.Наистина беше много добър в училище и учителите също го харесваха.
Чакаме следващия ден.Я кажете бива ли