Туп... Тъп удар изкара въздуха на Наско и той се свлече на земята..
Туп... Удар, докато бягаше.. пак. Беше му писнало да бяга. От всичко и от всеки. И как се беше стигнало до тук? Глупав план за отмъщение, измислен отчасти от него. Защо смъкнатите бяха тръгнали да се бутат при големите..

Без значение, измъкна се. Болеше го. Много. Легна в леглото си и се замисли. За Мая, да.. За невъзможното за достигане щастие. Представи си го като стъкло. И го счупи. От утре, на чисто. Заспа, под тихите звуци на джаза, звучащ деликатно от тон колоните на компютъра му.

Събуди го постоянната болка в корема. Гладен беше, не бе ял от 3 дни. Спази процедурата, която извършваше всеки ден, включваща миене, правене на кафе, пускане на музика, ала този път допълни с два сандвича. Облече се, нарами мешката и тръгна бавно към спирката. По пътя срещна поредния псевдо фашага, който го изгледа тъпо, но не предприе действия. Фашагата го последва в тролейбуса, водещ до ПФГ, дори слезе на съответната спирка. Оказа се, че е нов ученик тук. Наско остана отпред, запали цигара и се заговори с минаващия Джони. Влязоха заедно в часа по психология и Наско се тупна, както обикновено на чина зад Блу и Джони. Сам. Засега поне. Госпожата влезе, а Мая още я нямаше. Оповестиха, че е болна и вероятно до понеделник няма да идва на училище(истина бтв.). Часът започна, и Наско поднови разсъжденията си за живота..


----------------
Няма вдъхновение, деба. Изсмукано от пръстите е.

Мога и да се замисля за спонсорство с 6 цифрена сума, с цел издаването на книга. Go, go, go! Не забавяйте нещата когато е най-интересно.

Съгласен, днес го прочетох цялото на един дъх и доста ми хареса

Сега кой чакаме?

[SB]Rahzel, изчаках те определеното време, затова считам, че мога да пиша.

Ахил отвори очи. Не че изобщо ги беше затварял за повече от три минути. Ей така беше най-гадно. Беше уморен, ама не можеше да спи. Погледна часовника. Пу, деба. 5 без 15... цял час му оставаше. Не, НЯМАШЕ да спи. Легна по гръб (уф, точно на една от синките) и се замисли за новия си клас. Както беше казал Тато в една от речите си - "Аз като си легна, обезателно премислям... нооо не се задълбочавам"
Блу и Джони... тия двамата бяха фурии някакви. Пичове, определено. Разчупиха му старите представи за метъли и пънкове - наркомани, които веднага се хвърляха да бият такива като него. Да, беше хубаво, че има такива хора...
После в главата му изплува образът на "Аереон", както беше решил да вика на Мая. Готино момиче, безспорно. Но не смяташе да тръгва след нея като някои от останалите (Чоки например, нищо против него нямаше, но това момче обикаляше около пънкарката като куче пред месарница). Биха могли да станат приятели с нея, защо не?... Доколкото беше разбрал, имаха поне сходно чувство за хумор.
Колкото до адаша му, пънкаря, ами... може би беше пич, но адски затворен. Нищо, търпение, ще го опознае и него... От кал да си, Атанас да си (разсмя се при тази мисъл)... а пък емото, Пепи, дето седеше до него, също изглеждаше свястно. Ахил не можеше да разбере защо хората тук се деляха на метъли, пънкове, емота, скинове, скейтъри, рапъри, фешъни и какви ли не още... а той от кои беше? Май от никои. Ами имаше си собствен стил, представляващ нещо средно между спортна елегантност и карибски чар - кецове, шарени или карирани ризи, панталони с много джобове, дълга черна коса, пристегната назад с диадема, и изискано държане (разбира се, можеше и да псува като каруцар). За музиката - слушаше Рамщайн, Гуен Стефани, Кристина Агилера, Фърги (даже можеше да пее Fergalicious) наред разбира се с класическа музика. Не можеше без Моцарт и Вивалди. Само от едно нещо бягаше и се боеше като от смъртта - чалгата.
От много мислене не се усети кога закъснява. Рипна от леглото (лекичко и пъргаво като Ричард Б. Ридик) и зашляпа по пантофи към кухнята да пие кафе. Не че имаше нужда. Така и така си беше буден и готов за подвизи. Оффф леле майкооо, дано да са излезли тия хора от ареста.
В 7:20, преди часа по психология установи, че те наистина са излезли оттам и че пак са били някакви скинове (20, каза адашът, който бил там). Мая била болна, а емото Пепи веднага го подхвана да му преписва от тетрадката по психология. После учителката им предаваше полови извратености и Ахил с удоволствие допълваше. Една от любимите му теми... жалко, че имаха само два часа психология седмично.
През целия ден Мирмидонски скуча, както никога досега. Поговори си малко с емото за политика, после след часовете отидоха да цъкнат един боулинг заедно с три момичета. По пътя Ахил запя Fergalicious и момите се разхилиха неудържимо, когато той с тънко гласче изкара "I'm fergalicious, t-t-t-t-tasty, tasteyyyy...". Ох, след това направи два поредни страйка, ама нищо повече, а Пепи и момичетата спеърваха с почти всеки удар.

*ще довърша утре че лягам*

Фък,вярно,че съм бил аз Много се извинямавам,но въобще не съм обърнал вснимание.Днес ще съм свършил моята част.

Чоки беше подпрял глава сам на чинът.Спомняше си как бяха отишли да се разправят със скиновете,но накрая скинарите гонеха тях,бяха се разминали на косъм.Учителката влезна в час,момчето бавно се надигна и започна да вади учебниците от раницата си.Най-добрата му приятелка седяща до него отсъстваше и той се ширеше на чина.Забеляза,че мястото до Наско,на което обикновено седеше Мая бе празно също...В последно време беше успял да си я избие от главата,но сега гледайки мястото й странното чувство отново започна да го обзема.Лицето й започна да изплува пред очите на Чоки.
-Младежо,каза "Запишете!"-викна учителката към замечтаното момче.
-О да,разбира се-отвърна той,разтърси глава и започна да записва...
****
-За домашно страница 54 и си научете...ДРЪН-ДРЪН-ДРЪН-звънеца за краят на часа удари.
Следваше един от любимите му часове-Физическо.Нарами раницата и се запъти към двора.
Блу се доближи до чоки и превъзбудено попита:
-Чок,ще разцъкаме ли едно баскетче?
-Мно'о ясно,батка!-скейтъра спря-Но първо ще ида да си взема нещо за пиене.Делете ме и мене.
-Ае побързай-изрече Блу и продължи навънка.
Момчето се запъти към училищното кафене.Забеляза Пепи,който също бе тръгнал натам:
-Ко ста'а,депресиран?-попита го той
-Отивам да си вземе кафе.-Пепи замълча и после добави захилено-Абе как върви с фешънката?
-Мой човек,млъкни-викна му Чоки и го бутна към приближаващата група от 3 чалгарки,пиещи си кафето.Емо-то удари се блъсна в две от тях и се оляха:
-Аххх ти,глупав нагримиран идиот!-Виж какво нарпави новата ми пола!!
-Мръсник!-извика му втората,коята Пепи бе докоснал без да иска по гърдите.
-Момичета,хайде да го набиеме!!!-добави третата,олята най-много.
И трите започнаха да налагат момчето с шамари по главаа,ръцете и гърба.Емото започна да бяга и да вика нещо от сорта,че гримът муе по-хубав от техният,а те продължаваха да го гонят и налагат по-силно.
Скейтърът и околните ученици се превиваха от смях на тази гледка.Развеселен Чоки влезна в кафенето и си поръча енергизираща напитка и една минерална вода.
...
Момчето седна на стълбите на двора и гледаше съучениците си,които разгряваха на кошовете.
-Ти няма ли да разгряваш бе?-провикна се някой от играчите към него
-И без да разгрявам ще ви сритам задниците
-О-о-о-о пичове,звезда на хоризанта-пошегува се друг.-Хайде идвай,че почваме!
Чоки стана и отиде при съучениците си,вече наредили се покрай центъра и след секунди започнаха да играят.

РРРРРРРРРРРРРРРРИКООООООООООООООООООООООО! Що стана? Чакаме те вече не знам колко време!

Останаха ли герои.Маи едно емо има.Ако има някав се включвам.Да се пробвам

Claude, пиши с какъвто си избереш, многократно бе казано
Колкото повече, толкова по-добре..

Наз, извинявай. Просто имам недовършени неща, работи за вършене и след това реанимиране. Общо взето доста random стават нещата при мен. Тъй че ви казвам като е моя ред и не съм писал до 5 часа от както предния си е написал часта ме пропускайте и пишете вашата. Като съм свободен ще пустна и моята.

Клауд пиши с какъвто си избереш, колкото повече толкова по добре както каза мини руло. Верно готино е да има и разнообразие но пък няма да ограничаваме хората. Избирай това което те кефи

Извини ме, Рико, просто бях слънчасал.

Самбоди пише?Блу?

Тишина, гробна тишина.......Пружината(нявлякал си прякора в почти всяко даскало в което отидеше, заради отскока си) спеше 19 сън.
Не беше сигурен от къде чу Wu - Tang Clan - Triumph в 7 сутринта и въобще не знаеше кога е заспал с глава закована в масата. Изпсува гръмко по брат си който след 10 минутни опити да го събуди беше надул музиката.
-Брат, ае дигай си гъза от канапето имаме работа - Каза брат му
-Ква работа, бе копеле, не вииш че съм труп.-Пружината отговори.
-Отиваме до РПУ-то да пишеме сведения.
Браточката вече почваше леко да се изнервя, щот и той както и Пружината много добре знаеше че няма смисъл.
Нападнали ги бяха миналия ден някви плешиви нео нацисти при което 1ия фашага беше наръган в корема с нож, а другия пое няколко бухалки в главата и сега трябваше да ходят да се обясняват на пагоните, що са се спасявали.
-Аз, брат ми, никви районни нема да посещавам, ти праи квото искаш.
-Абе, Пружинец, ако не идеш у кауша, кво ше правиш?
-Отивам на даскало и без тва от началото на годината не съм ходил още....
-АХАХАХАХАхахахахахахахах-брат му, му се изсмя- УСПЕХ БЕ ТЪПАК.
--------------------------------------------------------------------------------------------
15 минути по-късно, нашият смъкнат юнак, беше зад блока до даскалото му и си свиваше една слимка. Докато я пушеше си мислеше и гледаше какви хора има по двора: пънкари "ХМмммм пичове"; Метъли "Добре и тия са пичове"; скейтъри "Абе тука май много дразнители няма да има, ама що мамка му няма рапери тука бе..........брат ми трее да почне да ходи на даскало че без него и аз няма да хода че скука никой не познаам...."
Изведнъж го напуши смях, може би щот го беше фанало доволно или щот през големия прозорец на коридора видя, някво емо как оля група кифли с кафето им. И тогава го видя.......черен бомбер, тиранти, рейнджърс със бели връзки и си помисли......
"Е с тоя ще има караници"
Фасира си масура и влезе в сградата, намери неговата стая и влезе на някакъв час който дори не знае какъв е..........
Даскалицата го спря на вратата
- Я кой реши да се присаедини, Асене, имаш ли причина да пропуснеш толкова време от началото на годината?
- Причините ми не са твоя работа- Отговори, гледайки я накриво и седна на последния чин най-отзад сам......
Беше свикнал с държанието и начина си на обличане (широки дрехи с преобладаващи червения и черния цвят) да дразни хората и да ги предизвиква, но не им оставаше длъжен.
Седя и мълча през целия час.......

Филмът свърши.. Thug стана от канапето и се запъти към кухнята да си направи кафе. Навън слънцето вече изгряваше.. „По дяволите, днес ще е кофти ден” мислеше си Thug.. Брат му спеше, подпрял глава на кухненската маса...
- Хайде братле, ставай. Имаме работа!
Пружината така и не се събуждаше.. Наложи се Thug да предприеме краини мерки. От тонколоните заредени с Extra Bass някво негро започна да крещи „Wu-tang is here forever – mutherfuckers..” Това вече проработи. Пружината отвори очи.
Трябваше да се ходи до районното зарди шибаните нацисти... Но Пружината отказа да отиде. Вместо това тръгна за даскало. Thug остана сам.. Приготви си раницата, нямаше нито един учебник в нея, само няколко флакона, хек, скицник и няколко комикса „Hip-hop City”. Нахлузи кецовете, погледна се в огледалото – докато не се увери, че е изсулил камуфлажа до коленете. Тръгна към РПУ-то..

… - И така, тъй като това ви е първото провинение – каза следователя – с брат ти ще се оттървете, само с 100 часа обществено полезен труд.. А сега по-добре отивай на училище. И за да съм сигурен, че ще го направиш – две от моите момчета ще те закарат до там...

Патрулката спря пред даскалото. Thug излезе от нея. Всички го зяпаха и той си каза „По дяволите, какво шибано начало на първия учебен ден”.. Огледа се, нямаше изсулени.. освен един – брат му. Thug си сложи слушалките и си пусна плеъра „Yo!Yo!Yo, fuck that, look at all these Crips niggaz laid back…” Влезе в стаята. Беше закаснял с 3 часа. Пружината беше седнал на последния чин и си правеше лаф с някво маце. Беше свободно само едно място – на първия чин срещу учителското бюро. „Shit.. това наистина ще е кофти ден...”

Кефите,особено Пружината

Хехе добре дошли рапъри

Джони се събуди от алармата и я изключи набързо. Обърна се на другата страна примамен от сладките думи на съня. Затвори очи и се прозя. След няколко минути разтърси главата си, разтърка очите си и влезна да си вземе студен душ за да се събуди. Излезна и избърса капките стичащи се от тялото му. Облече някакви дрехи и сложи кафето на котлона. Докато кафето ставаше набързо направи някакви сандвичи изяде ги и си сипа парещата кафява течност. Запали цигарата и отпи от кафето след първата дръпка. Главата му беше на каша. Преди няколко дена беше отишъл при майка си и тя му съобщи че е бременна.
- Имам изненада за теб - каза майка му.
- Каква?
- Бременна съм в шестия месец - отвърна майка му и се усмихна.
- Хаха, добра шега мамо, почти се хванах - отвърна Джони през смях.
- Но аз не се шегувам. - отвърна тя сериозно.
- Хаха стига де, хванах се - отново отвърна той.
Но после погледна майка си и разбра че говори наистина. Сега как да се отнася със сестра си, чудеше се той. Не носеше същата кръв като него поне не напълно. Може ли да я приеме като сестра? Щеше ли някога да я приеме? Как да се отнася с нея? Главата му беше пълна каша. И без друго не подържаше големи връзки с истинския си брат. Обичаше го да но... а дали наистина го обичаше? След като родителите му се разделиха брат му и майка му се преместиха да живеят при нейния приятел. Баща му се премести също. Джони остана в старият апартамент в който беше живял целият си живот. От време на време баба му идваше но в крайна сметка беше сам. Връзката му с родителите му и с брат му като цяло отслабна повече и повече. А сега щеше да има сестра... Баща му беше с нова приятелка... Цялата му глава беше на каша. В крайна сметка реши просто да забрави за това. Да се прави че тези събития не съществуват. Той беше друг човек, отделен и неговият си живот си беше негов. А какво правят другите не го интересуваше.
Дръпна още от цигарата и след като я изпуши стана и си пусна Anathema - Fragile Dreams. Облече се с любимите си дрехи и подходящите за тях атрибути, оправи си гребена, избръсна се и стана. Сложи в мешката учебника му по философия и психология и я метна на гръб. Прибра по джобовете си всичко нужно и излезе. Пресече няколко улички и зачака на спирката. Още беше объркан или по скоро отнесен. Запали цигара и бавно запуши. Дойде тролеят, качи се и скоро се озова пред училището си. Имаше някаква полицейска кола и от нея слезе някакъв рапър. Не го познаваше явно беше нов. Общо взето имаше добро впечатление за булшинството рапъри. Бяха пичове, веселяци, обичаха да пушат трева и тн. Самият той беше навремето рапър преди да мине на метълът. Даже още пазеше рап песни на харда от времето когато той беше такъв. Бавно мина през двора и скоро влезна в класната стая. Нямаше никаква идея кой ден е или какви часове въобще имаше. Седна на чина си и се облегна гледайки празно разиграващото се в класната стая. Не го и интересуваше особено.

Докато седеше на чина, Пружината огледа наоколо из стаята, хората бяха доста интересни имаше пънкари, имаше метъл, яко беше, нямаше скинове в класа си и тва го радваше.Сложи слушалките и си пусна музика, нямаше намерение да слуша даскалицата кво плямпа.
Видя няква мацка на съседния чин, направи му впечатление и реши да я заговори, в тоя момент вратата се отвори и влезе брат му, огледа се набързо и с отегчен поглед се тросна на чина точно пред бюрото на учителката. Тъкмо пружината да продължи да разговаря с момичето което дори не можеше да види като хората, щот беше напушен. Thug погледна през прозореца и очите му станаха като чинии, погледна брат си и си завъртя пръста верикално в кръг. На Пружината му беше ясно кво значи тва, куки, тия тъпотии никога не свършваха.
-И ако може да обърнете внимание.......
Без да може да довърши, учителката, вратата се отвори и влезе някакъв пич на червен гребен, извини се и си седна на мястото.
-И така след като имам вниманието на всички, нека да ви представя, новите членове на класа ви. Преместени са защото училището в квартала им е закрито, дайте им възможност да се впишат. - след това погледна първо Thug, а после и Асен - А вие двамата гледайте да не правите особени проблеми.........
Звънеца би, и Асен отиде до чина на брат си.
- Следят ни нали - прошепна Пружината
- Да, искат да са сигурни че няма да правиме тъпотии, и между другото имаме 100 часа обществено полезен труд.
- Какво трябва да правиме? - Очите на Пружината се разшириха.
- Ми според документациите, трябва да оставаме след училище и директора ще ни намира работа........
- Ебати, по-кофти не може да е, ае си ходиме.....
Двамата излезнаха от стаята с тайната мисъл да си тръгнат, обаче първо се разминаха с някъв скин, който пружината веднага позна, беше го видял да влиза в училището, не изглеждаше мн стар ученик също. Размениха си злобни погледи и се разминаха.
И след това срещнаха точно този който не трябва.
- Скии копеле директора- Каза Асен.
- Е, деба, нема измъкване.
- Виждам че успявате да се впишете вече, излезте двамата и ме изчакайте пред входа на училището за да ви кажа какво трябва да правите.
Братята излезнаха и се огледаха видяха група хора от техния клас, пича с червения гребен, някакъв метъл, още 1 пънкар, пич със доста буйна коса, даваща му вид на древногръцки герой, емокораджия и мацка пънкарка.
- Ае ходиме да зациклиме при тия пичове.
- Ае.
Двамата просто застанаха там и нищо не казаха просто слушаха музика и от време на време си говореха, а директора го нямаше все още.

А нас с емото къде ни забрави?