Аз излизам от играта. Бих искал да ви дам повече обяснение, но няма смисъл. Затова приятно училище

И ние бихме искали... Ъх, все пак ти я създаде. =/
@ the rest, не се шашкайте! о.О Ето, пиша...

Мая си сипа бира. После още една. Наблюдаваше внимателно случващото се в чашата, изучаваше мехурчетата, после отпиваше малко и изхвърляше останалото. Не й се пиеше. Лош знак. Водеше непринуден разговор с Ахил, наистина непринуден, защото нямаше представа какво говори и дали има смисъл. Ахил беше свестен. Сега го осъзна. Мяташе погледи към Наско, който висеше сам и пиеше бира в промишлени количества. Всеки път, когато погледнеше към него си повтаряше, че е кретен и не я интересува и все пак продължаваше да го гледа. Забеляза, че Ахил и говори нещо и се усмихва - и тя се усмихна. После се усмихна по-широко. Усети, че свири музика - изненада! После направо се ухили. Млясна Ахил по бузата, остави го да се чуди защо и се отправи на импровизирания дансинг. Пи една водка и се разтанцува. Оглеждаше се за познати лица. Всички бяха наоколо. Чоки, Джони, Блу, Ахил, Пепи... и Наско, разбираше. Надяваше се да свикнат с нея, наистина се надяваше. Надяваше се да се разбира поне с този клас. Ще я опознаят, помисли си тя, и ще свикнат с нея. Затвори очи и се остави на... гребена на вълната? Беше й все едно, чувстваше нещо между спокойствие и безгрижие, нещо приятно. Отвори очи и пред тях изникна Наско. Усмихна се. Останалото от вечерта беше потънало в мъгла, единственото, което й остана от този купон беше махмурлук. Само това.

P.S.: Знам, знам колко е тъпо, обаче музата липсва през деня...
@Razhel, защо бе? о.О Твоят герой да не би да хареса Мая?

В главата на Пепи бяха дошли много шибани мисли. Момичето, което бе харесал се махна, бе пиян и мокър. Но в този труден момент от колоните се чу: Sex Pistols- Anarcy in the U.K. и цчлата къща "изригна" десетки младежи заиграха пого, поглъщайки литри бира ш този момент. Емовеца също се хвърли ш средата на импровизирания дансинг.
-СКИНОВЕ!-чу се трешовен вик от входа- поне двайсет са
Повечето пънкове се изтреляха веднагически към вратата за да срещнат "врага". Чуха се удари и псувни. Пепи предпочете да наблюдава от тераста. След няколко минуъи купонът потъна в миналото благодарение на слувителите на МВР.

^.^
btw сигурно ще си постна частта утре сутринта,че сега се заиграх на AoE3 и само превключвам към операта да вида кво става с травиан-а от време на време.
†Nhaz'Ul† ако искаш пиши сега на моето място

ОК, Рахзел, ще се възползвам.

Въобще не си беше помислял, че ще стане баш такова нещо.
Не че беше някакво световно събитие де - сбиване на пънкари и скинари. И сега Ахил седеше в Първо Форумовско районно и пишеше обяснения. Май беше единственият трезвен - или всъщност не, май Пепи, Чоки, адашът му (доколкото бе разбрал) и двама от скинарите нямаха вид на толкова пияни. Но със сигърност беше единственият, който пишеше грамотно.
Ахил беше тихичко и скромничко дете, не обичаше да се бие. Не че не можеше. Но тая вечер му се наложи. Тъпите скинари. Опита се да си припомни какво беше правил преди един час, за да даде по-точни обяснения.
... Говореше си с Мая на по чаша бира и й разказваше вицове. Тя май не го слушаше много, но нямаше особено значение. Хмм. Харесваше му това момиче. Хах, точно й разказа един виц за блондинки ("Моя мъж ми купи сеат ибиса! - Моя ми купи бьеймвье, иби са ти!"), на който сам се разсмя (беше му един от любимите), когато пънкарката го целуна по бузата и изчезна нанякъде. Ахил отиде при полупияното и мокро емо, за което бе разбрал, че се казва Пепи, и двамата заговориха за политика ("Абе тоя пергиш Р.Овч. верно ли излетя от министерството на енергетиката?...").
Точно обсъждаха стрелбата в София по мъжа на Весела Лечева, когато откъм входа се чу мощен вик: "СКИНОВЕ! Поне 20 са!" и пънковете излетяха към вратата да посрещнат "врага". Така де, някои (Мая например, не пропусна да забележи Пелеевият син) не летяха, а се климбучкаха. Други обаче веднага се нахвърлиха на омразния "враг" със зъби и нокти.
Омъгъ, рече си Ахил, и тъкмо се чудеше да се намеси ли, да не се ли намеси, когато до него достигна гласа на Джони:
- Ахиле бе, к'во стоиш???? Помагай!
Пънкът беше заобиколен от трима скинове, които доста здраво бяха започнали да го пухат (както и той тях, но не беше достатъчно). Ахил се затича натам и изрита единия отзад, след това го улови за тирантите и дръпна с колкото сила имаше. Камуфлажните панталони на нацито се смъкнаха, после гологлавият младеж получи още няколко ритника в областта на глутелуса.
В това време Блу също се бе присъединил към тях и двама от тримата скинари лежаха на земята, а третият извади пеперудка и тръгна към Джони. Гореспоменатият беше с навехната ръка и здраво наритан (ох), но пак се изправи.
Междувременно Ахил получи тежък удар, който му изкриви очилата. Слабото му красиво лице с аристократични черти също се изкриви, но от яд. Щом искаха да ги маа, щаше да ги маа.
Нататък всичко му беше пълна мъгла...
И сега седеше в районното и описваше всички тия глупости. Беше бесен, макар че уж си го бе изкарал върху приличен брой скинари. Дежурната служителка (да, чудо голямо, полицайка беше) изчете драсканиците му, както и неграмотщините на останалите, и го похвали, че е слушал по български в началното училище. Той дори не си направи труда да се усмихне. Така де, не всеки ден му се случваше да се прибира с изкривени очила и опръскана с водка риза (верно де, к'во толкова, 40% воден разтвор на етанол, ама пак не беше приятно). От тоя бой сигурно щеше да има мускулна треска утре - никак не беше свикнал с физическо натоварване. Да не говорим за шестте синки, които получи.
"Удостоверявам гореказаното с подписа си" - надраска нещо като "А" на листа и го плесна на масата. Каза едно сковано "лека вечер" и излезе от районното, запътвайки се към спирката на трамвая. Нямаше търпение да се тръшне в леглото си и да заспи.

Ее, ти пък ми уби героя, ебати. Не е като да не мога да пиша (:
По-късничко и аз ще постна.

Чакай бе, братле... никого не съм убивал... героят ти седи и пише обяснения в районното... леко пиян от 5-6-7-8-9-10-те бирички, които изпи.
ЕДИТ: Rahzel, ти си.

Няма да се отказвам Т'ва, че некви шибани издатели не ги кефи един разказ, не значи, че трябва да се отказвам

Добре се превтплъщаваш в емовската си роля.

Аз не се лигавим

(Предлагам втория ден да се пада петък,щото иначе нещата май не се връзват.Така ден 3ти да се падне понеделник,събота и неделя няма да ги пишем.Или наследващият ден да някакъв празник и да не се учи.Джони ти решаваш,като първи/или евентуално Били)
Чоки наблюдаваше от балкона как приятелите му се гавреха с мокрият Пепи покрай басейна.Усмивка се появи на лицето му:
"За първи път да се усмихна откакто започна купона..."-помисли си той.
В този момент Алиса го обгърна през кръста и каза:
-Отивам при едни приятелки за малко,връщам се след минутка-целуна го по бузата,обърна се и тръгна нанякъде.
"...и за последен"-завърши си мисълта,допи си бирата и тръгна за нова.Слизайки по стълбите видя как джи се натискаше с с някаква металистка на дивана,видя как Таня надпи няколко момчето и обра цял куп пари и го подкани и той да се включи.Момчето кимна в знак на отрицание и продължи с мрачна физиономия на лицето.Започна да чувства дразнение.Нима той беше единственият,който не се забавляваше.Тъкмо забеляза почти празно патронче с водка,когато видя как танцуващата на пънк парче Алиса скочи към него се увиси на врата му,без малко да паднат на земята,добре,че чоки успя да с е подпре на масата навреме.Влиянието на лакохола вече се бе проявило и у нея.
-Ти откога стана фенка на пънка?-позаинтересова се скейтърът
-Алкохолът ме кара да се кефя на всякакви долнопробни музики-настана няколко секундно мълчане,при което Чоки наблюдаваше Мая,която се намираше в компанията на момчето с прякор Ахил.
-Искаш ли да осамотиме на някоя уютна стаичка?-попита фешънката.
-Ъъъъ...може би не.-отвърна Чо и се измъкна от прегръдката на момичето и се запъти към патрончето с водка.
-Ти да не си педал?-изка тя,но Чоки се направи,че не чува и тя скоро изчезна от погледа му.
Реши да потацува и се запъти към така нареченият дансинг,което всъщност бе площадката за слънчеви бани.Единственото нещо,което бе в главата му бе новото момиче.Обърна се назад,да види дали по някаква случайност,Мая не го бе забелязала.Видяното накара дъхът му да спре и стомахът му да се свие-Мая тъкмо целуваше Ахил.Той веднага се обърна и продължи към дансинга,опитвайки се да се увладее.Какво му пукаше за новата,той дори нямаше възможността да се запознае лично с нея,защо се чувстваше така странно,когато я зърнеше.Огледа се наоколо и видя Джони,Блу,Пепи,Мая...странното чувство отново го обзе,вече не му пукаше кой друг беше тук.Тя също се oглеждаше и погледните им се пресекоха за секунда.
"Да не би да МЕ забеляза?!?!!!?"-възхитено помисли си той.
Но тя продължи да танцува и повече не го погледна.Чоки се чувства измамен и отхвърлен.Гняв и тъга започваха да го изпълват,беше объркан.Тръгна да пие,но патрончето с водка вече го беше изпразнил.Забеляза разгорещилата Алиса,която танцуваше на музика,която в нормално състояние не може да понася.Тръгна към нея,тя не го забеляза понеже беше с гръб към него.Той я обгърна през кръста и й прошепна показвайки празното шишнце с водка:
-А на оново уютно местенце,за което говореше има ли нещо по тежко от този боклук?
Тя обърна глава усмихната,целуна го по устните и се запъти към къщата водейки Чоки за ръка.Той подхвърли празното шише на мокрият и както винаги депресиран емо Пепи и продължи да следва момичето.
*****
-Спалнята на майка ми и баща ми-каза Алиса докато сипваше скъпо уиско в чашите от минибара в стаята.
Чоки бе седнал на спалнята.
-Всъщност и майка ми и баща ми също са извън града за няколко дни-каза той,съвсем безпричинно и безмсмилено
-Значи утре купонът е у вас -каза тя,докато му подаваше чашата.
Скейтъра изпи уискито на екс ,излегна се и нахално изрече чалгарката,която ровеше в едно чекмедже:
-Няма да откажа още!
Русокоската изади кутия от чекмеджето и я постави на шкафа.Съблече розовият си потник,оставайки по сексапилен сутиен,застана на колене над Чоки,наведе се и му прошепна:
-Иксаш от питието или от мен?
Той затвори очи,прегърна я и я целуна.
-Искам още от теб,Мая!-успя да каже между целувките.Алиса бе прекалено пияна да реагира на това.Чоки също бе прекалено пиян да се върне към реалноста...
****
Думм-тряс-тук-тук-дум-Сънен,Чоки вдигна телефона.
-Копеле ела да ни измъкнеш
-Какво?Джи,ти ли си?-все още неадеквате и с махмурлук попита той.
-Да аз съм.Не помниш ли?Снощи куките ни прибраха със скинарите,дето дойдоха да ни развалят купона...всъщност ти къде се изгуби?Нямаше те там?
Момчето вече си спомни къде се намира,както и кое е момичето спящо и прегърнала го.
-Чоооо,там ли си братле?!!Слушай времето за разговор ми свършва,а тук са и съучениците т...
-Ще дойда-отвърна набързо уплашеното момче и затвори
Захвърли телефона настрани,отмести ръцете на момичето и стана.Изплашен се хвана за главата и се опита да си спомни какво точно е станало...спомни си Мая...че беше тук с Мая,но това тук ОПРЕДЕЛНО НЕ БЕШЕ ТЯ.Започна да си припомня какво беше станало,как беше дошъл тука с Алиса и как се целуваше с нея,а не с М...всъщност по-нататък от целуването не можеше да си спомни.Погледна спящото момиче още веднъж и видя,че е по бельо.Усети,че и той е само по бельо.Стресира се още повече.Тогава забеляза кутийка DUREX,стояща на шкафа.Взе кутията в ръце и видя,че е неотваряна.Започна да трепере.
"Забравили сме заради алкохола,да позлваме..."-мислеше си.
Започна да трепере още по-силно и какво ли не минаваше през главата му.Погледът му бродеше наоколо,но се спря върху чаршафат,който беше захвърлен в ъгъла на стаята.На него имаше червено петно...петно от кръв.Главата му не можеше да приее тази информация.Прилоша му.Легна напълно отчаян на леглото.?Какво щеше да стане ако с алиса бяха направили гаф?-стотици подобни мисли минаваха през главата му.
Докато си представяше хиляди ужасни сценарии,затова как щяха да се развиват нещата от тук нататък,усети нежно докосване по гърдите и целувка по бузата,която неочаквано го успокои.
-Извинявай заснощи?-нежно прошепна му тя.
-Какво?З-за какво?
-За провалената нощ...не си ли спомняя?!
-Какво?Нищо ли не е станало...
-Тъкмо се бяхме заиграли и ми дойде "месечния"...-каза фешънката гледайки към чаршафа и се сгуши в него...
-Значи съм все още девствен?-каза Чоки и успокоен се отпусна в леглото...
-Ти си девствен?!!-ти си девствен изненадано попита тя
-Еми....ПО ДЯВОЛИТЕ!! Забравих за момчета?Трябва да ги измъкна от затвора!-изрече и започнада се облича
-КАКЪВ ЗАТВОР КАКВО Е СТАНАЛО?!
-Няма време...до после-сбогува се девственикът и тръгна да види какво става с приятелите му...
<><><><><><><><><><>
Тук се оформиха разни лщбовни интриги,като в някоя сапунка Поздрав със Саундтра& Сенсей-Интрига
п.п.Ибаси дългия пост май попрекалих Първо мислех някъв опит з самоубийство,нотъй като не бях първи с псота за партито нямаше да съвпада с вашите

Блу се събуди.Не знаеше къде е и какво прави.Поогледа се,и забеляза че е в пандиза на Форумово.
-Оф... - тихо прошепна той.
Размърда се,стана и се хвана за решетките.
-Ееее,пуснете ма ве...!
-Хах,някой от тях се събуди,дай да го пускаме-извика един гъргорещ глас.Блу дойде на себе си,и успя да се извлече навън.Погледна зад себе си и видя приятелите си,понабити.Изведнъж си спомни за скинарите-очите му се насълзиха и почервеняха.Стегна всяка част о тялото си за да се оттърве от махмурлука,и изглежда успя.Погледна ръцете си,имаше множество белези от ножове,и кокалчетата му се бяха изтъркали почти до кръв,явно снощи се е бил...
Хукна към дома си,за да вземе оръжията си и да набие някой скинар.След като стигна,се промъкна тихо и влезе в стаята си.Всички други спяха.
Отвори едно малко шкафче,на пръв поглед декоративно,но не беше.От него измъкна - черна кърпа с червен анархистки знак отпред,която я завърза пред устата си,доста голям и остър нож който пъхна в един от джобовете си,взе също и кутия цигари,запалка,и шише с нещо което приличаше на сив прах.Изтича през входната врата и се отправи към свърталището на скинарите....


Айде сега,вие довършете,какво ще направи Блу.Ако имате въпроси ЛС

ЕЕЕЕЕ жалко че толкова късно се намесих ама какво да се прави.Може ли комбиниран клас?Щото ме блазнят пънка и скейтъра.

Извинявам се но страшно много работа имам тия дни и не знам кога точно ще мога да пиша. За това не се колебайте да пишете вместо мен. Е много хора взехте та се отказахте . Bobakin включвай се няма проблеми. Колкото повече толкова по добре. Аз ще пиша предполагам довечера.

ОК, кой е наред? Били? Wir warten...

Решетки, Тясно пространство и скинове, които му намигаха палаво. Пепи не можеше да повярва как го откриха, а така добре се бе скрил в големият черен шкаф. Емото помнеше как два скина го хванаха и щяха да го хвърлят в басейна, но ченгетата ги спряха. Благодарение на показанията на Ахил, групата съученици остана в килията едва три минути. Блу се изстреля напред без да каже нищо
-Дали ще направи някоя глупост?-зачуди се Мая, която бе извикана да даде показания- притеснявам се за него
-Ще се оправи-отвърна Джони, който туко що бе разговарял с един на приятелите на Чоки- Чо ще дойде да измъкне скейтърите. Така, че нямаме повече работа…за сега
-Аз ще вървя момчета
-Чао Мая-каза Ахил, който беше изтрезнял както и другите- сега ще правите ли нещо
-Ми скиновете ще си платят…
-Аз…ще тръгвам-Пепи прекъсна Джони и потегли към изхода-ще се видим понеделник
***
-Ставай тъпако!
-Кво?
-Седем без три е. Днес е понеделник
-Убаво
Пепи стана от леглото и последва позната процедура: миене на зъби, обличане и гримиране. Емото излезе от дома си в 7.01 както обикновено и отиде да чака за рейса, който да го отведе пред гимназия „Св. Ледник Форумски” град Форумово. Отново бе на косъм от закъснението, но когато влезе в клас с изненада видя, че повечето му съученици спяха. Пепи седна до Ахил и започна да търси тетрадката си по математика
-За к’во всички спят
-Де да знам. Май Джони, Блу, Наско, Чоки и още трима-четирима скейтъри тая нощ са ходили при скиновете
-И К’во е станало
-ми като гледам Блу го няма, а Наско е леко потрошен…пак
-Жалко!-каза искрено Пепи-сега математика имаме нали>
-Аха
В този момент преподавателката влезе и започна часа.

Cantodea
Morphia
Аз
†Nhaz'Ul†
Нали така бяхме?

Aurora Borealis!!! WIR WARTEN!!!

E хора,вие пишете,мисля да си пропусна следващия пост.Проблема е психическа травма.За справка - http://blue31.blog.bg/viewpost.php?id=91127

Извинете че начупвам редът но да си постна и аз часта.

Много събития се бяха случили по време на купонът а главата на Джони го болеше още от премеждията. Както се бяха разбрали срещата се осъществи на пейките при парка. Имаше пиене, ядене и музика абе всичко което им трябваше. Хора от всякви прослойки се бяха събрали. Джони видя Чоки и Пепи да си говорят и се отправи към тях.

-К’во става депресант-засмя се скейтъра- как е хавата
-Ми засега…- Пепи бе прекъснат от подхлъзването на скейт последвано от падане до пълният басейн- Водата топла ва
-Бра’о ве депресант-каза момичето с Чоки- за малко да се умокриш
-Ще се намокри-каза Джони, който се засили блъсна все още не изправилият се емо- как ти е косата
За жалост на пънка, Пепи успя да го хване за крака и да го повлече със себе си. След пет минути двама се намира мокри в хола и пиеха бира, където Ахил, новака в класа, говореше с Мая.
- Наздраве брат - вдигна бирата Джони и се чукна звучно с Пепи.
- Наздраве човече - каза и емото.
Двамата си смигнаха приятелски и отпиха големи глътки студена Каменица. Джони се огледа Ахил си говореше с Мая, Блу дансеше некво пого, Чоки беше с няква фешънка и Наско стоеше сам както винаги умислен и с бира в ръка. От Диана нямаше следа. Огледа отново Мая, момичето определено беше готина и беше пънкарка. В крайна сметка Диана можеше изобщо да не се интересува от него, защо пък да не пробва с нея, зачуди се той. Но после видя че нейният поглед е насочен към Наско. Усмихна се и отпи още от бирата. Обърна се към Пепи.
- Брат аре да отидем при Наско, стои сам.
- Добре.
Двамата отидоха, седнаха при Наско и си удариха бирите една в друга. После викнаха и Блу и така четиримата се заговориха. Видяха как Мая се разтанцува бясно. Джони удобрително поклати глава. Момичето изобщо не беше зле. Защо не действа с нея... Но после видя Диана която се появи с още две момичета и седнаха наблизо да пият бири. Сърцето му бясно се разтуптя. Дали да отиде при нея? Какво да и каже? Мократа и руса коса покриваше едното око, а кафявите и очи палаво играеха докато прехапваше устните си. Джони просто получаваше душевен катарзис като я видеше. Отпи последните глътки от бирата, дръпна силно от цигарата и я загаси и стана. Преглътна тежко и каза :
- Момчета, извинете ме. Време е да се захващам за работа. - с епичен тон изрече Джони и се усмихна.
Наско, Блу и Пепи се засмяха и вдигнаха палци нагоре.
- Не се коси братле, просто момиче, късмет. - усмихна се Блу.
Джони бавно закрачи, мина покрай Мая която още танцуваше и двамата се усмихнаха един на друг. После отправи поглед към Диана която още не го забелязваше и сърцето му заби още по силно, а краката му затрепериха. Защо по дяволите се чустваше всеки път така, просто момиче както каза Блу.
- Хей Диана какво правиш? - насилено се усмихна Джони въпреки че искаше да е навсякъде другаде но не и тук. Всъщност искаше да е точно тук но...
- Здрасти Джони, къде се изгуби сладък? Аз пия бира с приятелки, седни ако искаш.
Другите две момичета му направиха място, ръкуваха се с него а после станаха да си вземат още бира. Остана само той и Диана. Нямаше начин да бъде по нервен от колкото както се чустваше в момента.
Диана отпи от бирата, огледа се и каза:
- Готин купон не мислиш ли? - и го погледна.
- Да супер е, много готина музика и хора. Хехе и алкохола също е добър. Диана имам да ти казвам нещо което исках да ти кажа от доста време. - погледна я право в очите Джони. Момичето го погледна въпросително и Джони тъкмо щеше да изрече думите които толкова много време искаше да и каже когато се чу тръбовен вик - "СКИНОВЕ". Очите на Джони се свиха и пръстите му напипаха задния си джоб. Карабинера беше вътре. Погледна Диана и каза:
- Скинове, първо ще нападнат пънкарите, по добре стой надалеч, качи се на терасата.
- Ами ти? - попита момичето.
- Аз какво? Няма да избягам или да се скрия. А пък и другите също няма да го направят. Не мога да ги оставя.
Тръгна напред и вече съзря първият скинар. Затича се към него докато вадеше карабинера. Скинара въобще не видя откъде му е дошъл удара в лицето но се просна мигновено на земята. Джони обаче също не видя откъде му е дошло. Ударът го свали на земята и той тръгна да става когато още един удар го свали отново. Знаеше че в такава ситуация е по добре да се свие. Но ритник не последва и той бързо стана. Бяха го оставили но сега трима скинари го заобиколиха. Погледна и видя новото момче Ахил. Стоеше и гледаше.
- Ахиле бе, к'во стоиш???? Помагай! - бързо извика и нов удар в стомаха го остави без въздух. Успя да вдигне ръце за да се пази. През това време Ахил собствено ръчно потроши единия. Беше по силен отколкото изглеждаше. Блу също се включи и после двамата с Ахил го хванаха и започнаха да го носят навътре в къщата докато от вън мазалото беше в пълен разгар. Появиха се патрулки.

Това беше което последно си спомняше докато стоеше в районното заедно с останалите. Така и не разбра кой даде показания но в крайна сметка ги пуснаха. Прибра се вкъщи, взе си душ и се погледна в огледалото. Като цяло беше леко потрошен но само леко. След няколко седмици щяха да минат синките и синините. Звънна му телефона, беше Блу.
- Човече отиваме при скинарите - бързо и решително изрече Блу.
- Брат, дай да го обмислим пър...
- Няма кво да мислим - сряза го Блу.
Джони си взе верния карабинер, облече се и отиде на мястото на срещата. Там бяха Блу, Наско, Чоки и още трима, четирима скейтъра. Някой от тях носеха дори ножове.
- Хей, хей хора махнете ги тия ножове бе! Вие луди ли сте? Ще стане някво произшествие и после цял живот ще лежиш. - извика им Джони.
След 15 минути нагорещено обеждаване Джони успя да ги убеди да сменят ножовете с боксове и така всичките тръгнаха към мястото което Блу знаеше. Там обикновено се събираха скинарите да пият бира. Беше няква забутана градинка. Кашираха се и зачакаха.
- Имаме ли някакъв план? - попита Джони.
- Амм счупваме им главите? - отвърна Блу усмихвайки се.
- Ммм окей, просто и ясно. - на свой ред се усмихна Джони.
- Чакаме да седнат, отварят си бирите и им влизаме изненадващо. - отвърна Наско.
- Дамм няма да ни очакват и определено ще ги изненадаме - добави Чоки.
Зачакаха и скоро се появиха 9 скина носейки бири в ръце. Бяха с двама човека повече от тях, но щяха да ги изненадат и това нямаше да е от значение. Закрачиха бавно, приготвиха карабинерите. Блу показа ръката си. Махна показа едно, после две и после три. Всички се затичаха и докато скиновете се осъзнаят какво става, първият и вторият отнесеха по един удар в слепоочието. Другите трима се обърнаха и докато се окопитят отнесоха по няколко удара в носа и бяха извадени от играта. Останалите трима обаче вече бяха готови и отстъпиха назад с вдигнати юмруци. Но понеже вече имаха по голям брой нашите хора без проблеми се справиха с двамата като третия избяга. Тъкмо щяха почнат да ритат тези на земята, когато се чу звук от удар и Наско падна на земята. Джони и Блу се обърнаха и усмивките им секнаха а очите им се разшириха. Нови 10 скина идваха с още бири, бяха видяли какво става и сега идваха към тях. Чоки бързо изрита скина който беше ударил Наско и той и още един скейтър го вдигнаха.
- Бягай, бягай - извика Чоки.
Всички тръгнаха да бягат, а скиновете плътно зад тях. Наско им извика да се разделят и така и направиха. Чоки, Джони и още един скейтър тръгнаха по улицата надясно а Блу, Наско и другите двама скейтъра тръгнаха наляво. Скиновете се разделиха и в настаналата суматоха. Джони, Чоки и скейтъра се шмугнаха в друга улица, минаха през една градинка и влезнаха в един блок. Качиха се бързо към шестия етаж и после спряха на стълбите да си починат от тичането.
- Мислиш ли че ги изгубихме? - попита на пресекулки Чоки.
- Не...знам... - също на пресекулки каза скейтъра.
- И аз... ами Блу, Наско и другите? - попита Джони.
- Не знам човече...Сега какво правим? - попита Чоки.
- Чакаме да мине един час или нещо и после се измъкваме от тоя квартал внимателно, хващаме някъв транспорт и кой от къде е. Нямаме голям избор. Джони запали цигари и тихо започнаха да си говорят кое как е станало и същевременно да се ослушват дали някой не се качва по стълбите. В крайна сметка след един час внимателно излезнаха от блока и успяха да си хванат някакъв транспорт.

Джони отключи вратата и после започна да звънни на Блу. Метълът не вдигаше и Джони започна да се притеснява доста. Ако са ги хванали? Звънна на Наско и се оказа че Блу си е изгубил телефона някъде докато са тичали но всичко е наред и са се измъкнали. Джони се трупира на леглото. Нямаше представа кой ден е, какво става около него и всичко го болеше. След няколко минути се унесе и заспа.