Като малки всички сме слушали приказки за фантастични светове и същества. С времето разбираме, че те не съществуват. Но ето един разказ за такъв забравен свят. Може да се спори дали историята е измислена или не, а сега не се пренесем във Ретъран…град намиращ се в долината на „Великите планини”, зад които се крие вечната пустиня, където се белят костите на легендарните дракони, но нека се върнем града на хората-Ретъран
Слънцето напичаше калдъръмените улици на занаятчийският квартал. Трудолюбиви чираци, мечтаещи един ден да бъдат майстори в своя занаят, тичаха от една работилница до друга и обратно. На търговската улицата занаятчии и търговци обсъждаха данъците, докато чакаха поредният клиент. Самите продавачи бяха предимно чиновници или прислугата на някой богат аристократ, пратена за продуктите от скъпата вечеря на своя господар.
Повечето знатни аристократи живееха в или около двореца. Близо до кралският замък се намираха и домовете на богатите търговци. Там беше и главният площад, от където започваше търговската улица, която се разклоняваше и се превръщаше в занаятчийският квартал, който пък се трансформираше в трите малки работнически квартали.Те носиха обикновените и лесно запомнящи се имена: Роза, Тенджера и Голямата къща. Третата жилищна зона носеше славата на свърталище на крадци и убийци, което не беше далеч от истината. През малките тенисни и кални пътеки се стигаше до една съборетина, в която бе обитавана от много интересни личности. В този момент една от тях лежеше върху купчина почти изгнила мръсна слама и нямаше намерение да върши каквато и да е полезна за обществото на Ретъран дейност. Този индивид беше младеж на видима възраст около двайсетина години, с мръсна черна коса, кльощав, облечен в стар мръсен панталон, сигурно наследство от баща му или дядо му, нямаше обувка, а ноктите на краката имаха страни форми и най-различни размери. Горната дреха можеше само да се гадае, какъв е бил нейният първоначален цвят.
-Ставай бе боклук-каза глас идващ от „вратата” на колибата
-А…?-каза сънено спящият
-Ставай бе Грон-изкрещя другият
Младежът се протегна, прозя се и се изправи. Срещу него стоеше брадат мъж, по нисък от него облечен в стара изумрудена мантия. Той гледаше нервно Грон и все едно го чакаше някаква много спешна работа.
-Сега какво-попита младежа
-Като бях на твоята възраст не питах „Какво”, а „Къде”.
-Знаеш, че съм за този занаят
-Аз знам, че ти не си за никакъв занаят, но баща ти умря, брат ти го убиха, а твоят старец ми дължеше 7 златни терона*.
-Вече само два
-Да и ти ще ми помогнеш от утре да не ми дължиш нищо
-Хубаво
Двамата мъже тръгнаха по калните улички като се бяха насочели към занаятчийският квартал. Там освен работилници имаше и десетки магазини, в който по амбициозни майстори излагаха своите готови стоки, а не чакаха търговците да ги купят на безценица. След около час двамата стояха пред един такъв дюкян.
-Грон знаеш какво да правиш, нали?
-Ъ…да Свейз, знам
В магазина първо влезе Грон, а минута след него Свейз. Дюкянът беше малка уютна стаичка пълна с туко що изработени сребърни съдове, които лежаха по лавиците.Зад тезгяха стоеше единият от много синове на собственика на магазина и зорко наблюдаваше туко що влезлият младеж.
-Извинете-каза любезно Грон-аз търся красиви и много скъпи порцеланови чинии
-Тук имаме много скъпи порцеланови чинии
-Но…аз търся много скъпи порцеланови чинии-в този момент в дюкяна влезе Свейз-не знам дали имате такива.
-Както ви казах, ние имаме много видове порцеланови чинии
-Аз търся чинии на цветчета
-Хубаво-продавача забеляза другият крадец, който се въртеше около витрините и се опитваше да се докопа до нещо-Вие к’во търсите
-Гледам-промърмори Свейз, който туко що бе прибра в джоба си една сребърна вилица
-Така ще ми покажете ли порцеланови чинии на цветчета
-Веднага-в този момент синът на собственика дръпна едно звънче
-Даа…-чу се от вътрешността на работилницата
-Имаме ли в склада много скъпи порцеланови чинии на цветчета-изкрещя на продавача
-Бен донеси на Люк чинии-заповяда гласът от склада
След няколко минути вратата към склада се отвори и в магазина влезе малко русо момче носещо чинии. В този момент Свейз се измъкна тихомълком и се изгуби в малките тесни кални, мрачни улички.
-Ъ отказах се-рече Грон и излезе
Двамата младежи го гледаха нервно и подозираха, че може са били ограбени, но предпочетоха да се върнат на работа.
-Ха…браво-рече с усмивка Свейз, докато стояха пред една таверна
-Мерси колко ще вземем
-Ми около 800 сребърника. Имаме осемнайсет вилици от чисто сребро, пет сребърни чинии и три свещника. Тоя беше кьорав.Сега да вървим при господин Трейд
***
Мнозина знаеха за господин Трейд. За него се носеха легенди, господин Трейд –прочутият собственик на заложна къща. Неговия бизнес не свършваше до там, всички знаеха, че притежава бюро за обмяна на валута. Но как господин Трейд бе успял да започне такъв печеливш бизнес?А малцина знаят отговора на този въпрос.
Двамата крадци излязоха ухилени до уши от заложната къща. Грон бе щастлив, че скоро няма да дължи нищо на никого, а Свейз броеше парите намиращи се в една кесийка.
-деветстотин сребърника-каза щастливо той-повече от колкото очаквах. По добре да не рискуваме с магазини повече. Сигурно са ни запомнили.
-Щом казваш
-Нека отидем в таверната на Едноокият Джак
-Съгласен съм
„Таверната на Едноокият Джак” бе средище за хора с интересни професии. Тук се уреждаха обери на банки и кервани, уговаряха се убийства на конкуренцията и други важни дела. Вече слънцето залязваше и страноприемницата се пълнеше с хора. Двамата крадци трудно съумяваха да се разминат с тълпата и същевременно да опазят ценната кесийка. Свейз най-накрая се добра до съдържателя, който наливаше вино зад един голям тезгях.
-Джо дай две бири-поръча Свейз
Лесно можеше да се разбере защо на Джо му викаха „едноокия”. Той беше слаб мъж на около петдесет години с оплешивяло теме.
-Веднага-каза собственика на таверната и наля две халби бира-не съм те виждал от седмица…
-Работех
-Имам информация за теб. Безплатна…
-Казвай
-Мат Касапина иска да обере „Градската Банка”
-Ха…
-И аз това казах, но той има план. Трябва му човек, който да проникне в богаташкото общество и да се докопа да чертежите на сградата и да научи разположението на стражите и имали магически заклинания
-Това е перфектният човек-каза Свейз и потупа Грон, който бе зад него-Къде Касапа
-Ей там-Джо посочи една маса, чиито „обитатели” не бяха едни от най-учтивите хора в Ретъран.
-Хайде-рече по възрастният крадец и помъкна чернокосия младеж към групата крадци-не се дърпай…
-Ама
Минута по късно стояха до гореспоменатата маса. Компанията, която бе насядала около нея се състоеше от петима мъже. Те ожесточено обсъждаха нещо и Свейз знаеше какво
-Добър вечер Мат-поздрави Свейз
-Господа, това е отрепката Свейз-каза с висок тон, единият от дискутиращите-на вярно си чул слуховете…
-Така е и искам да ти представя Грон-крадецът дръпна младежа към себе си и се усмихна-Той е способен да изпълни задачата
-Но, аз…
-Ха тази торба ли-каза мъжът седящ до Свейз
-Как ме нарече?
-Не ми се зъби ве-каза другият и се изправи рязко-Ти си жалък мърльо
-Поне не съм дебел и плешив
-Умри- мъжът връхлетя върху младежа и го събори на земята-Я да те видим колко си отворен
„Дебелакът” нанасяше юмручни удари на младият крадец, който всеки момент щеше да загуби съзнание. Над тях бе виснала тълпата, а Свейз бе избутан чак при съдържателя. Разбеснялото се болшинство започна залагани кой ще спечели сбиването, тази гледката не беше рядкост за това и Едноокият не бързаше да се намеси
-Залагам 200 сребърника-чу се глас от тълпата
-Аз 300…
-Дебел убий го
В този момент Грон се пресегна. Бе му останала още малко сила. Ръката му стигна точно това, което му трябваше…счупена бутилка. Младежа ритна противника си в стомаха и веднагически се изправи. „Дебелакът се усмихна”, а Грон изплю малко кръв, която се бе в устата му в последствие на зверските удари, които бе получил.
-Аре ве ти Еди Дебелия-чу се вик от тълпата
-Смажи го Еди…
-Грон заложил съм 3 сребърника за теб!
-Дебел довърши го!
Реших да отвърни на подканите Еди се засили към Грон, в чиято глава се завъртя мисълта за смъртта. Той приближаваше. Еди замахва…, но с безжизнен поглед трупът му се строполясва на земята облян целият в кръв. Грон стоеше неподвижно в продължение на минути, синът на Едноокият вече минаваше с парцала, а двама крадци влачеха тялото на бившият си колега.
-Браво-рече Касапа пляскайки-как се сети да му прережеш гърлото с бутилка. Умно. Впечатли ме. Утре на площада в 7.00 не забравяйте
-А сега да вървим-прошепна Свейз-Вече не ми дължиш никакви пари, но помисли колко може да спечелиш
-Мисля-отвърна Грон
-И?
-Съгласен
-Браво
Двамата вървяха по оживената търговска улица, където магазините вече бяха затворили и хората се бяха насочили към таверните и странноприемниците.
...това е просто отказ. Нещо като първа глава, "произведението" си има и залгавие и свястно просължение (поне аз смятам, че е такова), но има още много писане 
