Пичове, ако съм пропуснал да кажа, това не е разказ, а пролог на роман. Колкото до това, че героят е едновременно Гандалф и Конан Варварина, ами така е, по-късно ще разберете защо (няма да си остана смо с един пролог я). На всичкото отгоре това го писах малко след края на осми клас, седейки на една разбрицана пейка, докато чаках да ми почне курсът по руски в ИчС...
И бтв 16-те ги навърших преди две седмици.

Мисля, че не е нужно да споменаваш кога си го писал и ти на колко си... разсъждаме над творбата, не над теб.

Споменах кога съм го писал, защото не е лесно да шлайфаш пролога на романа си, докато драскаш във фоайето на ИчС, застанал на един крак...

Отново казвам, че няма смисъл от извинение.

Когато покажеш нещо всякакви извинения отпадат, тъй като го постваш сега. След като си го постнал, можеш да го оправиш, да го подобриш, в момент, в който си свободен имаш муза , блаблабла. Таа.. ние оценяваме това, което виждаме.

Ерм...Nhaz'Ul, изглеждаш ми свестен пич, затова ще бъда възможно най - мека
Нека оставим настрана факта, че това е пролог (по идея би трябвало да е по-дългичко). Действието се развива изключително бързо, не задълбочаваш над емоциите на героя - по дяволите, той убива братята си! Не би ли следвало да му е...гадно? Нека предположим, че изборът му е бил лесен (мразел е братята си и така нататък) - няма нищо за това, няма предистория. Просто плесваш някакъв тип с изключителни бойни и магически умения, без емоции, - ако не броим сълзите му за Олтером - който броди и трепе наред. Ами баща му? Синовете му са мъртви, а той просто си седи в шатрата и го сгълчава? И накрая му казва, че не го иска за син? ВТФ? За да имаш успешен разказ (съжалявам, в момента ми е трудно да го нарека роман - дори няма претенциите да бъде), трябва да се поставиш на мястото на героя, да не се плашиш да описваш емоции Трябва да чувстваш това, което чувства героя, трябва да си едно с него. Той е част от теб - твое дете е един вид.
Другото, което не ми хареса...Описания? Ехо? Къде сте? Имаме си два града и нищо за тях. Имаме си някаква война, за началото на която е просто споменато в едно изречение. Не знам как изглежда тая част от света ти, в която се развива действието. Защо е важно да го кажеш ли? Защото точно там става нещо, но никой не знае къде е това "там"...
Имаме герои, но не знаем как изглеждат те. Безименният очевидно е главно действащо лице, но за него успяхме да разберем, че е на 19 и носи мантия...Аз не мога да гадая как изглежда тоя пич, не мога да си изградя никаква представа за него, не мога да го визуализирам.
Имаш да работиш над това като за начало. Също се опитай да излезеш от клишето, в което си се набутал. Всъщност няма начин нещо да не е виждано и преди, но се опитай да го поразкрасиш поне
Струва ми се, че ще бъдеш интересен автор след време и след известна практика, затова не спирай да пишеш. Най - малкото е приятно да видя грамотно писане в творческия Пожелавам ти успех и ще следя какви ще ги надробиш по-нататък ^^

П.П. Ако искаш, опитай се да преработиш "пролога" Това, че нататък нищо не е свързано с войната, не значи, че сега не пишеш за нея - трябва да изпипваш всичко

И от тук стигаме до извода, че българите сме олигофрени и с идното поколение що дойде оканчателния край на нашото племе. Пфу, време беше . . .

'Баси, 'убавото е, че поне го няма паладина оф инос. Той беше kvlt! Нямаше такъв автор, нямаше такава заплетана фабула и мистериозни герои като неговите! А, и фджън рулираше!

Има ли някаква разлика между формите мен-мене, теб-тебе или това крайно -е е за благозвучие и диалект?

Благодаря, поне си искрен!
Кроу, май наистина ще последвам съвета ти и ще се опитам да го преработя. Доста работа ще е.