Хората обичаха животите си твърде много, за да предложат нещо интригуващо.
-Нещо интересно днес?
Ако чакаш нещо да се случи и разполагаш с неограничено време...
-Всъщност...да. Едно момче. Сложих го най-отгоре.
„Убий ме”. Това беше всичко, което пишеше в писмото.
Ето нещо интересно, нещо, което не беше правил до сега.
Убийци, нещастни случайности, старост... неговата работа беше просто да почисти, да отведе душите и толкова. Беше се възхищавал, разбира се, на прецизността и изобретателността на много убийци, но не му беше позволено сам да бъде един от тях. Нещата трябваше да следват относително естествения си ход.
Но това...това беше интригуващо. Сигурен беше, че при тези обстоятелства има пълното право да се позабавлява.

Едно момче лежеше проснато на леглото си в локва пот. Никъде нямаше кръв, само пот. Никой никога не разбра защо беше умряло,но и никой не се поинтересува. Беше от нещата,за които всички предпочитаха просто да забравят.

Той обаче никога нямаше да го забрави. Изчака го да заспи,прикова го със собственият му сън и след това бавно изтръгна последната му мечта.Нея пазеше за накрая.Набоде го на мислите му и го задушаваше със желанията му. Никога не си беше прекарвал толкова добре.Знаеше,че може бързо и лесно да го убие,като го остави да погледне чувствата си,но вече имаше друг план.На излизане от стаята постави желанието върху гърдите му.Бавно,много бавно,то просто го смаза.

Единственият човек,който можеше да провали плановете му,спеше непробудно в другия край на стаята.




писано преди сума време,вдъхновено от един разговор на тая тема
не ща коментари

Оправи заглавния ред поне. ;р

Без коментар (по молба на автора).

Аз съм коментар.