И за да не бъда голословен и да не предложа възможност за ответен удар (демек критика
), ето го и моя разказ:
Рекреативност вместо репродукция
Индустриалната зона на Сал Витас беше притихнала почти напълно. Нощта беше обгърнала този вече поизоставен район на града и единственото, което нарушаваше пълната тишина, беше слабото жужене, идващо от електроцентралите. В тази мъртвешка обстановка една фигура безшумно, но не и прикрито, се придвижваше из бетонната джунгла.
Давид беше леко притеснен. Тревожеше го реакцията на тези, с които щеше да се срещне, щом чуеха предложението му.
Но изведнъж цялата му неувереност и страх се изпариха, щом през ума му мина една мисъл. Тази мисъл беше за Бог! Да, той беше вярващ, колкото и странно да звучеше в свят, в който това бе почти забравено. Давид беше запазил вярата си в Него след Пречистването за разлика от повечето други.
След като човечеството беше изобретило технологията на клонирането, способността му да се размножава изгуби важността си за запазване съществуването му. Поради тази или друга причина клонингите се бяха оказали стерилни. Така след Пречистването човечеството беше изгубило тази си така важна способност, съхранила го хилядолетия наред. Същото междувпрочем се отнасяше и за всичко друго живо, запазено чрез програмата за Втори Ноев Ковчег – всички животни и растения също не можеха да се размножават свободно и затова се налагаше те също да бъдат клонирани постоянно.
Разликата обаче бе, че в клонингите се имплантираше съзнанието на вече съществувал човек. Копираше се не само неговото тяло, но и съзнание. Това бе довело до възникване на усещане за безвремие и величие у това съзнание. Хората вече можеха да се реинкарнират винаги в случай на смърт. Това ги бе направило уверени в себе си и своето съществуване. Чувстваха се отново господари на света, такива каквито са били и преди Третата Световна Война, но също така вече и над времето, факторът всявал страх и ужас у всеки човек от миналото, притеснен от своето остаряване и неминуема смърт. Преодолели това, хората от новото време се чувстваха... богове!
Тази мисъл ужасяваше Давид, понеже Бог бе един и никой не биваше да се съизмерява с Него. Още повече някой, който в крайна сметка бе създаден именно от Всевишния.
Още по-отвратен Давид се чувстваше от факта, че хората бяха започнали да се създават един друг, а от това и да се чувстват “създатели на живот”. Това бе огромно богохулство, защото само Той, вселявайки душа и дух, можеше да вдъхне живот у нещо материално. Както гласеше Битие, глава 2, стих 7: “И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му дъха на живота; и човекът стана живо същество”. Да, хората от миналото се размножаваха, но те просто създаваха материалната обвивка на най-важното – душата, дело единствено на Бог.
Откакто клонирането бе започнало, хората напълно бяха иззели божиите функции. Но не беше точно така – те просто репродуцираха вече съществуващите личности, докато появата на нови такива отдавна бе спряла. Това можеше да прави само Бог по начина, по който бе създал още най-първите хора и им бе дал душа, вдъхвайки живот у тях.
Клонирането беше един много погрешен подход за възпроизвеждане и Давид бе прекарал немалко време размишлявайки над дилемата дали да участва в проекта за Втори Ноев Ковчег, да се подложи на клониране и по този начин да преживее опустошението настанало на Земята. В крайна сметка реши да го направи, именно защото знаеше, че малцина други вярващи щяха да постъпят по този начин, а така вярата в Бог би била застрашена от изчезване. Без вяра Бог не можеше да помогне на човечеството. А без Него, то нямаше никакъв шанс да оцелее.
Давид не вярваше, че Третата Световна Война бе пратена от Бог по същия начин, по който и Потопа, както мнозина побързаха да я определят. Бог беше обещал да не праща втори потоп. Причината за Третата Световна Война бе, че човечеството бе деградирало морално до такива низини, че вярата му в Него, всичко свято и дори всичко човечно бе почти изчезнала, а наместо нея се бе настанил стремеж към пари, власт и лично благополучие – неща, несъмнено инспирирани от нечестивия. Любовта между хората бе изчезнала, никой не спазваше неговите десет наставления. Всеки живееше сам за себе си, вредейки на другите, често и без полза за него самия. Злото бе изместило доброто от човешките души. Краят за човечеството бе причинен от самите хора и изглеждаше неизбежен. Неизбежен, ако нещо не се променеше. И поради това се бе наложило пречистване. Пречистването.
Неслучайно изведнъж като от нищото човечеството бе успяло да развие технологиите си за клониране и съхраняване на съзнанието толкова бързо, учудвайки целия свят, смятал досега това за напълно невъзможно. Но за Давид това не беше точно така. Той знаеше, че Бог им бе помогнал, защото ги обичаше и искаше те да преживеят Пречистването, по същия начин, както бе пожелал Ной и семейството му да преживеят Потопа. Именно затова и Континома бе избирал да бъдат запазени предимно добри хора - човеколюбци и хуманисти, защото Бог се бе погрижил за тези, които му бяха останали верни. Както винаги, Той се грижеше за паството си, както овчарят се грижи за обичното си стадо.
Бог се грижеше за хората и това беше извън всякакво съмнение. Но и ги оставяше да действат, както намерят за добре. Беше им дал и свободата да избират собственото си битие. И именно затова трябваше хората сами да се откажат и да спрат порочното клониране. Защото това бе не само неестествено, но и водеше до нова деградация в човешкия морал – нещото, предизвикало последния катаклизъм на Земята и едвам непогубило човечеството. Това трябваше да се избегне на всяка цена!
В това отношение Давид бе съгласен, че клонирането се бе оказало наложително за съхраняването на човешкия род. Но сега, след като опасността от непосредствено унищожение бе преминала, бе настъпил моментът клонирането да спре и животът да се върне към нормалния си ход.
А за да се спре клонирането, трябваше първо да се изнамери начин хората отново да придобият способността си да се размножават по естествен път.
Поради належащата нужда от спешни действия, учените в миналото нямаха възможността да проведат задълбочени изследвания в причината за стерилността на клонингите и затова се бе наложило пристъпване към клониране, без да бъде отстранен този дефект в процедурата. Сега, когато имаха едва ли не “цялото време на света”, те бяха впрегнали всичките си усилия в отстраняването на дефекта.
Може би мнозина от тях правеха това единствено за да върнат на хората радостта от раждането на дете. Без съмнение липсата на тази възможност бе отслабила неизмеримо много стабилността на семейството. А това от своя страна отново водеше до морална деградация у хората, понеже хората спираха да се чувстват част от някаква група, а единаци срещу целия ги заобикалящ свят. Поради това тези учени намираха каузата си за изключително важна и не пестяха никакви усилия в преследването й.
Самият Давид беше един от тях. Още в миналото той беше смятан за странен, поради факта, че бе вярващ учен в областта на биологията. Според мнозина единственото, което можеше да постигне тази наука в областта на духовността, бе пълното й опровержение. Давид не мислеше по този начин. Той винаги бе разглеждал своето дело като един опит да се разбере по-пълно Божието дело по създаването на човека.
Сега, след Пречистването, Давид бе в екипа по изследване на стерилността на клонингите. Вече над две години той и колегите му се опитваха напразно да разгадаят причината за този дефект в иначе съвършената система. Всичко останало - от съзнанието и мозъчната дейност, до вътреорганната активност и устройство, бе напълно функционираща. Единствено половите клетки, макар и живи, оставаха неспособни да извършват предназначението си. Съществуваше някакъв неразгадаем проблем при свързването на хромозомите на двамата родители.
Самите клонинги се получаваха като от оплодени яйцеклетки се отстраняваха двете негодни, несвързани хромозоми, и на тяхно място се имплантираха хромозомните двойки на подлежащия на клониране индивид.
Според Давид причината за продължителните неуспехи на учените бе, че самите те нямаха възможността да правят сравнения с функциониращи размножителни системи. Подобно на търсене на грешка в алгоритъм, който не можеш да изпробваш с реален пример. За Давид тези опити бяха обречени на неуспех, докато не получеха екземпляри с реалната възможност да се размножават.
А единствените, които имаха тази способност в този напълно изкуствено създаден техен свят, бяха Излишните. Отритнатите и заклеймени от своите събратя индивиди, преследвани и унищожавани с всички възможни средства, може би те държаха ключа към човешката цялост и спасение.
Затова Давид бе започнал да се интересува от тях. Беше се опитал да прокара проект за тяхното запазване и изследване, за сътрудничество между двата “вида”, съвместно съществуващи на този свят. Но страхът на хората или може би друг фактор бе попречил на осъществяването на идеите му.
И така на Давид се наложи да търси други начини да проведе своите изследвания. В крайна сметка се оказа, че единствените такива са личния контакт с мутантите. Понеже това бе нелегално, Давид много вминателно подбра малка групичка от други учени, които споделяха вижданията му. Заедно събраха необходимите им суми пари за да платят последователно на няколко сови, помогнали им да се свържат с престъпната организация Ноар, и на самите тях, които пък от своя страна бяха единствените известни с каквито и да било връзки с Излишните.
Кулминацията на няколко месечните им изключително вминателни действия бе тази вечер. Най-сетне бе успял да си уреди среща с мутантите. Не бе успял да се добере до Главата, както му се бе искало, но все пак бе достигнал до един сравнително висшестоящ в тяхната йерархия.
И точно в този момент той се бе притеснил, осъзнавайки какво огромно бреме носеше на плещите си – може би самото бъдеще на човечеството? Помоли се с надежда и усети Неговото одобрение и меката топлина, разнесла се по тялото му в знак на подкрепата Му. Давид отново се почувства уверен в своите способности и вярваше в успеха на това, което бе започнал.
Той наближи една голяма бетонна сграда, боядисана с бяла боя. Мястото на срещата бе завод за строителни панели. Пред входа й имаше двама въоръжени пазачи от СВС, които се оглеждаха за случайни нарушители. Или по-скоро за евентуални други техни колеги, които биха попречили на срещата. Давид се приближи към тях и на въпроса какво търси тук, той отговори, че има среща със стар познат. При споменаването на паролата, пазачът кимна с глава и го пропусна да мине. Давид влезе в притъмнената сграда.
Вътре го очакваше тъмно празно предверие. След като премина през няколко врати и коридори, Давид се озова в стаята за отдих на персонала. Тя представляваше малко квадратно помещение с няколко дивана, столове и разни уреди за разпускане като веломери и телевизор. Имаше и един параван със завеса, където явно имаше легло за спане.
Давид се огледа малко нервно след като не забеляза никой от първия оглед на стаята. Тогава иззад завесата дойде приглушен дрезгав глас:
- Закъсня!
- Трябваше да бъда предпазлив – отвърна Давид като се стараеше да звучи възможно най-уверено.
- Какво искаш от нас – премина направо на въпроса стоящият зад паравана мутант.
- Да ми помогнете в проучванията ми.
- И защо да ти помагаме в проучвания, целящи размножаването на хората? Същите хора, които се стремят да унищожат нас? – отговорът бе незабавен.
Това учуди за момент Давид. Излишните знаеха за неговите цели, макар че той се бе старал много за запазването им в тайна. Явно мутантите имаха много ефективна информаторска мрежа сред хората.
- За да докажете на тези хора, че не сте “излишни” и че е възможно съвместното ни съжителство на тази планета– отговори напълно спокойно Давид.
- И как бихме могли да постигнем това? – поинтересува се мутантът.
- Като бъдете божиите ангели, пратени на земята да изцелят болните ни тела и успокоят неспокойните ни умове! – пламенно отвърна Давид с увереност, пратена му от същия този Бог, за когото говореше. – Като ни помогнете отново да бъдем живи същества, а не подобно на машини репродуциращи се създания!
Последваха няколко мига на мълчание от страна и на двамата. Тогава видимо заинтригуван мутантът каза:
- Ще видим!
Благодарности към Й. Р. Д. за вдъхновението и помощта!