Тези дни Кембъла се прочу със скандалното си участие в играта "Вот на доверие" по Би Ти Ви. Много преди това обаче той стана известен със седемте си албума с авторска музика и текстове.
Кембъла, чието истинско име е Емил Трифонов, е роден на 19.06.1964 г. в гр. Бяла Слатина. Водил е предавания по телевизия "7 дни" и радио "Експрес", а в момента работи в радио "Нет". Пише поезия, а сега довършва книга, която сам определя като нещо средно между Бранислав Нушич и Стивън Кинг.

- Кембъл, как става така, че човек, който пише поезия, нашумя като циник?
- Я ми кажи, една нецензурна дума да съм казал в ефир? Не съм чул.
- Тогава защо те посрещат с вълна от неприязън?
- Ако беше вълна от неприязън, нито едно мое предаване, което гледа и слуша цяла България, нямаше да има такъв висок рейтинг спрямо останалите в ефира. Хората ме обичат и ме харесват. След като гласуват за мен, а не за една красива млада жена, която обещава да си покаже гъза, значи ме предпочитат.
- Все пак има доста хора, които не те харесват. Смяташ ли, че това се дължи на факта, че различните по-трудно се възприемат?
- Възприемането на различните е глобален проблем. Ако хората не ми симпатизираха, нямаше да гласуват за мен. Преди се фуках, че има гимназии, в които по съвременна литература се учат мои стихотворения, че са ми превеждали пиеса и разкази в САЩ, но това явно не впечатлява никого.
- А с какво се хвалиш сега?
- С нищо. Цяла България говори две седмици за мен, а ти ме питаш с какво се хваля.
- Не те питам за цяла България, а как изглеждат нещата от твоя гледна точка?
- Тъжни и безсмислени. В момента, в който човек се запознае с една хубава жена, знае как си тръгва от нея...
- Това означава ли, че вече няма нищо, което да те изненада?
- Няма нищо - нито хубаво, нито лошо. Лошото е очаквано и затова предотвратимо, а хубавото не идва. Не че съм някакъв песимист, просто като имам много кинти, съм много тъжен. Няма нищо стойностно на този свят, всичко е една тотална лъжа. За пет дена да отидеш извън София и ще разбереш суетата на тази простотия. Някакви грозни жени си купуват грозни дрехи, но понеже са нови, си мислят, че са хубави.
Другите грозни жени почват да правят ремонт вкъщи, вместо да си направят сметка, че не къщата има нужда от ремонт, а отношенията с мъжете им, които отдавна вече са се наситили на лоените им форми. Мъжът от своя страна също усеща невъзможността да изкара достатъчно кинти, за да си купува млади любовници, защото всичко в този свят се купува, и се чувства озлобен към жена си и малоумните си деца, които следват нещо, начертано от болните му амбиции... Всичко е безсмислено.
- Защо си толкова черноглед?
- Вие, жените, мислите, че развявайки чифт бикини, усмърдени на похот и страст, ние сме готови да хукнем след вас. Но има и хора като мен, които не се интересуват точно от това.
- Ако това е слабостта на жената, тогава каква е слабостта на мъжа?
- Склонността да бъде манипулиран от ефедрин и други такива химии, които го принуждават да върши простотии. А жената трябва да знае какво представлява - една стока, която може да се продава до 22 години и нататък вече почват компромисите с Нютон и гравитацията. Защото жената може само да изглежда добре и после?! Нито мога да играя с нея на шах, нито да водя интелектуален разговор. Значи остава да ми попъшка малко.
- Излиза, че всички жени трябва да са склонни да се продават?
- Че какво друго правите вие? Гледате да се продадете, докато сте млади, за да може някой по-състоятелен да ви купи къща и да ви отглежда децата. Обикновено се изцъкват някакви малоумни изроди, които нямат време да бъдат възпитавани, защото мъжът е подбран заради кинтите му, а не заради разума му. За какво ми е да правя семейство?! За да създам дете, което ще излезе на улицата и някой съученик ще му бърка по гащите, защото няма какво друго да прави.
- Доста тъжно звучиш за човек, който развеселява хората.
- Ролята на шут не ми импонира. Нито на циник и простак. Ето - две седмици бях в ефир и всички видяха дали съм простак. Те ме обиждат, аз им се смея. Защото, който е тръгнал за тигри, не обръща внимание на червеите. Те дойдоха да спечелят кинти и, мислейки за тях, загубиха. Хората се унижават за някаква хипотетика, че многото пари ще им дадат свобода. Няма да им дадат. Те ще бъдат същите лайнари като преди.
- От позицията на победител как оценяваш състезанието?
- Противопоставиха ми някаква псевдоинтелектуалка - "кожената бъчва", един псевдопсихолог и суперизвестна чалга певица. След като хората избраха мен, значи ценят искреността ми.
- Като стана дума за фолкпевици, как възприемаш феномена на чалгата?
- Нормално е. Мъжете слушат и с очите си. Като изключим някои мъже като Драго Чая и Урсула, които слушат и през други органи на тялото си, които са вместилище и касичка на кожени обекти. Но аз им се кефя. Някой път дори им завиждам.
- За какво?
- За парите, за свободата да са различни. Сигурно е страшна сила да си педераст, да го обявиш на цяла България и да не ти пука. Но те не са страшни. Страшни са душевните педерасти, които са огромно количество. Те нямат интелектуалния гъз и въпреки всичко искат да го продадат. Пълно е с такива.
- Като те слуша човек, не е трудно да повярва, че си учил българска филология. Кое те е разколебало да я завършиш?
- Шестиците, които получавах. Никой не влизаше след мен на изпит. След мен се пишеха най-много тройки. Състудентите ми могат да кажат какъв изрод бях. Аз исках да ми дават домашни, тъй като отидох да уча, а не да оплождам дебели лелки, които утре ще станат учителки по литература. И в един момент си казах: "Какво правя тук? За какво са ми тези шестици?" И станах и си тръгнах.
- Само ученето ли ти омръзва толкова бързо?
- Всичко. Примерно забивам някаква мадама и изведнъж, тя клекнала и готова като бойлер да ми се отдаде, си казвам "За какво ми е?" и си тръгвам. Не обичам лесните победи.
- Какво те накара да се откажеш от печеливш бизнес като правенето на бижута?
- Рисувах много дълго време и продавах доста скъпо и картините, и бижутата. Но аз съм от моралните, старомодно мислещи хора и в един момент се усетих, че това не е изкуство, а изкарване на пари. Те лесно се спечелваха и това не ми изглеждаше честно. И сега съм така. Като изкарам лесни пари, черпя цялата кръчма. Все ми се струва, че не съм достатъчно добър, остроумен и интересен и затова явно си купувам приятелствата, черпейки хората.

Готин човек беше, човек с доста сиво вещество, което беше похабено. Да почива в мир.

П.П. КАРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО! Казвам го като шофйор.

А не като "шофьор", нали? ;р