- Какво мислиш за насилието?
- Аз съм геймър. - каза ми той с открита усмивка и отпи от колата.
Ниското зимно слънце огряваше единствената маса на малкото кафене където обикновено се отбивахме след училище. Всичко навън подсказваше пролет, макар да беше едва средата на януари. Чадърът естествено беше прибран и жълтите лъчи ме заслепяваха и приспиваха. Бавно се облегнах назад в топлия пластмасов стол, но нещо не ми даваше да се отпусна. Поне докато не го излея.
- Днес сутринта се случи нещо много смешно, - започнах несигурно аз. - На спирката.
- Къде?
- При нас, на спирката на 313.
Той мълчеше очаквателно. Разсеяно подмяташе тесте карти с ръцете си. Напоследък се бяхме вманиачили на тема покер. Всяко едно междучасие изсипвахме от джобовете си купчинки бели стотинки и те настървено сменяха собствениците си сред сподавени псувни и лошо прикрити блъфове. Бях се мотивирал да стана голям играч. За пред майка ми отварях произволна статия в Уикипедия - "за училище" - и същевременно четях статии на опитни играчи. Не си спомням да съм проявявал толкова усърдие за нещо откакто бях решил, че ще ставам фокусник. Доста отдавна.
- Тъкмо се качвах в автобуса, - продължих - когато оттам излетя един чичка. Такъв дребен, смешен. - Тук се спрях. Имаше ли изобщо смисъл? Той продължаваше да ме гледа усмихнато, с абсолютно същото изражение. Все пак реших да карам нататък.
- Беше смешен и безобиден, разбираш ли? А след него скочиха двама, дванайсетокласници например. Размъкнати, с шапки с козирки, тип тревомани. Единият го срита в кръста а другият му вкара тупаница с права ръка. Чичката падна в едни храсти. Не видях дали стана.
- Защо? - най-сетне изкопчих реакция. - Без билет ли беше?
- И аз това помислих и се стреснах, защото знаеш, че и аз не дупча. Но не, тия двамата определено не бяха контрольори. В автобуса разбрах, че се опитал да бръкне в чантата на една.
Лелката и чичката, замислих се. Толкова бяха различни. Израженията им най-вече. Той, смутен и някак си примирен, дори не мигна после, когато онези замахваха. А тя, тя беше от добрите. От тези със червените бузи, месещи се винаги навсякъде, добрата леля. Точно жените, които винаги разкават как са ги ограбили на висок глас и пред всички. Беше руса и едра, преди десетина години сигурно е била и привлекателна. Веднага я намразих. Почти ми се повдигна. Имах желанието да сляза от автобуса, да се върна вкъщи и просто да си наваксам около трийсет и петте часа сън, който бях изпуснал през последната седмица.
- И кво, заслужил си го е според мен.
- Ти не беше там. Разбираш ли, той беше около петдесетгодишен. Онези двамата му скочиха с удоволствие. Бас държа, че дори на се видели какво е станало. А той просто ги погледна и си остана на място. Преставих си как им се извинява след като са му размазали лицето на тротоара. Представих си как става след това и бавно си тръгва към... където живее. - преглътнах - Минаваха ми какви ли не мисли. Колко са големи децата му, какви са били родителите му, за каква кола е мечтаел като е бил на нашата възраст.
- Още една кола, моля. - каза той на сервитьорката, червенокосо момиче, може би дори по-младо от нас. Всеки друг ден бих се опитал да пусна някой банален флирт, но сега просто показах два пръста - "нека бъдат две".
- Човече, какво толкова. Нито го познаваш тоя, кой знае какъв е боклук.
- Но той просто стоеше и... - отново преглътнах и спрях.
Въздъхнах.
- Добре де, айде раздавай. Двайсе вход.
А автобусите от време на време преминаваха блестящи покрай малкото кафене.

________________________

Kажете си мнението. Писал съм и по-добре, това го написах, за да споделя своя ден.

светът е гадно местенце не мислиш ли-по някога няма справедливост
хубаво е че си забелязъл нещо на пръв поглед толкова незначително-повечето хора биха се направили че дори не го виждат...

браво

Можеш още!

Повече обем и повече смисъл, освен очевидния. Искам да видя нещо дълбоко, писано от теб, Снийки.

Иначе бива. Но е някак празно. Спомни си крилатата фраза на Моканина: "Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!". Самата реплика добавя голяма основа за филосовски разсъждения, да не говорим пък за цялото произведение. Малко повече авторова мисъл, ако беше вложил, щеше да стане по-богато.

Поздрав. Копай.

Не съм съгласен. Перфектно е. Понякога простите неща са много повече от скрития смисъл, който може да има нещо голямо и завоалирано. А от него има достатъчно - елементи, които те карат да се замислиш не липсват, например "Днес на спирката се случи нещо много смешно."
Нито повече, нито по-малко. Поздравления!

И кфо ?

Нищо не каза . Хубаво , всеки е човек , всеки заслужава някакво съжаление . "А ония смъкнатите лайна го набиха" ...

Разбирам те напълно . И аз често се чудя дали да не напиша някое и друго разказче върху някъв разговор с приятел и се спирам точно тогава когато осъзнавам , че дефакто нещата ( които ми изглеждат адски съществени и заслужаващи перо ) които толкова съм мислил са некви тъпи екзистенциални глупости , които нищо толко не значат и са ясни на всеки .

Пиши , като имаш нещо за което да пишеш .

В Английска Гимназия "Гео Милев" гр. Русе също много нашумя покера - изключително приложим и честен начин да удвоиш дневните си джобни пари. Междучасието, стотинките на чина, двете карти и четирите кръга на залагане - чисто и просто.

Обикнах го.

Мерси за мненията, уважавам всяко едно по ред:

Maynard, благодаря за похвалата.

Зубро, още мога и го знам. Това, както казах, беше нещо като страница от дневник (какъвто не съм водил никога), поукрасена с рамката на кафенето.

Ален, това изречение от разказчето и на мен май-много ми харесва.

slim_k, може би ти си този, който трябва да пише повече. Всичко има смисъл, не по-малък от този на най-големите неща.
Varggoth, играта наистина е най-брилятнтната игра с карти.

High_voltage, случва се и с Марио да поцъкаме. От випуска ми почти всички сме вманиачени, така че...

И от моя. ;р Ама напоследък някои взеха да се отказват, защото все едни и също обираме оборота, хе-хе...

Ами да , всичко има смисъл ... Смислено е да си връзвам обувката , но не си хабя думите да го описвам .

Ти искаш да опишеш нещо , което е очевидно , сякаш е нещо свръхтрагично и крайно важно за осъзнаване .

В общи линии - откривай си Дядо Коледа сам ...

ПС - Имаш стил , хабиш го за глупости . Твоя си работа .