Най-накрая ми редакторът ми възложи интересна задача!Трябваше да интервюирам Сам Фишер!И така аз бях изпратен в канализацията на тайна терористична база в Източен Тимор.Беше адски мокро и вонеше.Един комар ме ухапа.Може вече да съм се заразил с малария или СПИН,но не ми пука.Искам да открия Сам Фишер.Сложих си очилата за нощно виждане и започнах да търся.Сам-тук,Сам-там,няма го никакъв Сам и се оказа че аз съм сам в тази гадна канализация.Съвсем случайно забелязах някаква шахта от която се процеждаше светлина.Реших да се кача по стълбичките,а пък ако срещна терорист-ще му обясня че търся таен агент който е тука някъде и се готви да им развали плановете за контрол над света.
Тръгнах да се катеря по стълбата,когато изведнъж чух едно тихичко "Внимавай идиот такъв!".
Погледнах надолу и видях че съм стъпил върху човешка ръка.Реших да проверя дали не е една от моите,но в момента в който ги отлепих от стълбата,паднах обратно в гадния канал.Изглежда си бях ударил главата лошо,защото когато се събудих над мен висеше леко застарял мъж с някакви джаджи по себе си.
-Добре ли си?-каза човека с джаджите.
-Ъъъъ ахъммъхъ-отвърнах му аз-Кой си ти?
-Не мога да ти кажа,това е държавна тайна.
-Чакай малко...Ти си Дядо Коледа!-зарадвах се аз.
-Не съм Дядо Коледа,идиот такъв.
-Чакай ще се сетя...Ти си Бойко Борисов!
-Не.
-Чък Норис?
-Не.
-Бъгс Бъни?
-Не.
-Том и Джери?
-Не идиот такъв,аз съм Сам Фишер.Аман от идиоти като тебе.
-Не си Сам Фишер,използваш турцизми като "Аман".По скоро си Самун Фишек.
-Играл ли си някога Сплинтър Селл?
-Да,ама само на мобилния.
-По дяволите и глупавите шведи от SE.А играта с мене играл ли си?
-Как се казва?
-Сплинтър Сел и е по Том Кланси.
-Аааа мисля че се сещам...Аааааа ти си Сам Фишер!
-Ааа сети се значи?
-Да.Трябва да те интервюирам.
-Добре.Защо не?
И с треперещи ръце аз разгърнах листчето дадено ми от редактора,на което бяха написани всички въпроси,които трябваше да задам на господин Фишер.
-Къде си роден?
-В едно малко градче,близо до Ню Йорк.
-Е за кво не си живял в Ню Йорк,а в малко градче?
-Не си измисляй.Това не ти е написано на листчето.
-Добре,спирам.Коя е любовта на живота ти?
-Задника на Кейра Агустина.
-Разбирам те много добре.На колко си години?
-Опасявм се,че това е държавна тайна,но на те шти кажъ.На 47 съм.
-Толкова стар?
-Пък ти даже и брада нямаш.
-И кво от тва?Ти пак си по стар от мене,следователно ти остава по малко живот.
-Ей сега ще видим на кой му остава по малко живот-каза Сам и насочи пистолета си към главата ми.
-Добре де.Ще живееш дълго.Тааа докъде бяхме стигнали?
-"Кой ти е любимият цвят"-каза Сам докато четеше листчето ми.
-Синьо,мерси че попита-отвърнах му аз.
-Това трябва да бъде зададено на мене-тросна се Сам.
-О,да извинявай.Та кой ти е любимият цвят?
-Амии нали ни знаеш нас мъжете...Розовко,бледосиничко и лилавко.
-Аха-казах аз и се поодръпнах малко по встрани от Фишер,защото ръката му устремително се беше насочила към пениса ми.
-Каква музика слушаш?-поднових аз разговора.
-Ами каквато ми приляга-Турски ритми,кючеци,чалги и прочее.
-Знаех си че си чорбар!
-Не,не съм.От Галатасарай съм.Тоест-Да,от ЦСКА.
-Човек направо ми се гади от тебе!
-Едва ли ще ти се гади след 5 минути-каза той и насочи отново пистолета си към главата ми,
-Давай,Направи го,Ще те осъдят,Такива като тебе не заслужават да бъдат на свобода.
-Може,но аз съм ъплномощен да убивам.
-Не,не си.Джеймс Бонд е упълномощен да убива.На тебе дори и сандвичи не ти дават да си купуваш.
-Е тук ме хвана,но това е само за да не страдам от наднормено тегло.Все пак съм Американец.
-Но си фен на Галатасарай.
-Това е защото съм фен на ЦСКА.
-Бий чорбата по главата,Бий Бий Бий!-развиках се аз,превзет от футболна еуфория.
-Ще ти кажа аз ей сега кой,кого ще бие по главата-носочи той пистолета си за 3ти път към моята глава.
Аз му казах че е педераст и той стреля.Усетих пронизваща болка.
И се събудих пред компа си.Пишех глупости във форума на РС Мания и слушах КоRn.И това което бях написал бе пълна глупост и го направих само защото нямаше какво да правя.Погледнах докъде съм стигнал с дърпането на поредния торент,пуснах на гаджето едно съобщенийце "Лека нощ мило,'бичам та" и се насочих към Общия форум.Научно доказано е че:
-тези които преднмно пишат в общия форум стават общи работници
-тези които пишат предимно в специализирания форум стават специалисти
-тези които пишат в творческия стават творци
-и тези които пишат във форума за препоръки стават препоръчителни и идея-крийтори на списанието.
Айде Амин и лекар с нож,а.к.а приятни сънища!

Хи-хи, бива, зарибява...

Глава 2

Събудих се...Реших да ида до там,където бях стиганл в съня си.И да-той беше там.Великият Сам Фишър.Но имаше нещо нередно...
Сам Фишер бе на земята.В безсъзнание или мъртъв-не мога да опраделя.Какво да направя?Не знам.
Чух пращене от ухото му.Намерих малка слушалка.
-Сам,Сам,там ли си?Сам!Фишър къде си по дяволите!?
Реших да вдигна.
-Говори Фишър.
-За бога сам,да не си си пре*бал пак микрофона?Както и да е.Ето ги твоите задачи.
Говорителят ми обясни къде,как и какво да направя.Мисията ми беше проста-иди до там и спаси света.
"Да бе да"
Първата ми задача беше следната:
"Слушай,сега.Целта ти е да проникнеш дълбоко в бунтовническата база и да убиеш мистър Х.Повече информация ще ти бъде изпратена по Електронния Видео Агент(EVA,тоя Ренегейт има специално място в сърцето ми!).
След чакане от около 5 минути,получих информацията.В базата данни имаше карта на местността,снимки на целта ми и едно предупреждение:
"Прикритието е твоята сила,сянката е твой съюзник.Не ни разочаровай.Ако случайно те хванат-мъртъв си.Имай го впредвид."

Глава 3 ще я пусна утре.Засега толкоз

това кърти

Ари де искам да разбере как ще гръмнат ....

Една идея над средностатистическия гейм разказ.

Редактирай повече, пиши по-бавно и не размивай историята със странична информация.