Днес, вдъхновен от скъп човек за мен, реших да напиша следното творение. За първи път пиша, да не очаквате чудотворие!

ПРОСТ ХАОС

Мрак, тъга..поглъщат ме изцяло,
гневът - единствен, опитва да се излее,
пелена бели обвиват моето тяло,
желанието ми с небето да се слее.

Времето, нещо толкова ужасно,
кара разсъдъка си аз да изгубя,
събужда в мен нещо бясно,
неизбежна става пълната полуда.

Реалността.. често се променя,
лъжа и истина неусетно се размиват,
вярата, в съмнение се подменя,
мислите започват да се разбиват.

Маската, ежедневие в нашия живот,
някои са видими, а други - не дотолкова,
безотказно подобрение за предстоящия потоп,
изяждащи цяла, цяла... болката.


Змията лежи настойчиво върху гърдите ми,
не мога да я отместя, моля.. помогнете ми!

Ами само последните 2 строфи не ми харесаха толкова, ама в момента водя конферентен разговор и не мога да мисля, като от пръв поглед - сложно и хубаво!

Само си позволявам , ако може да редактирам 2 думи с цел повече благозвучие .
Иначе ми хареса доста , има си смисъла , предполагам индивидуален за всеки .

Прав си, по-добре звучи.

Благодаря за обърнатото внимание и на двама ви!

Хамелеоне, хубаво нещо си написал браво на тебе.

Хамелеоне,ти си бил голям поет бе!Ако продължаваш така,ще ти сложат стихотворенията в учебниците по литература!Много са яки,продължавай с съ
ия дух!

Брей брей! Добро е

Аз не разбирам от литература, ама като прост читател не ми допада нито ритъма на думите, нито смисъла на стихотворението.

и аз така казвам, но опитвай отново, ппървия път не може да е качествен.

Той човека си казва, че това му е първото стихотворение...

Хамелеоне, радвам се, че си събрал вдъхновение да напишеш нещо и смелост да го постнеш, но трябва да кажа, че не ми допадна особено написаното. В смисъл, ритъмът не е толкова добър, думите ми бяха неразбираеми (което само по себе си е достатъчно за да не се хареса) и оттам темата и сюжета не ми станаха ясни. Освен това според мен са се получили някои двусмислия на дадени думи, които дразнят и пречат на плавното четене, което е важно за лириката.
Въпреки това, предполагам ти си го намираш за хубаво. Именно защото го разбираш. Както и да е, продължавай, ако ти се занимава, както каза и Адския вятър, първите неща трудно стават особено добри.

Благодаря за мненията на всички, наистина ги оценявам, независимо одобрителни или не!

Рекс, така е, харесва ми, защото го разбирам.
За второ не съм мислил.. принципно не ми остава кой знае колко време, но пък кой знае...

Стихотворението наистина е моя първа творба.. но пък старанието за нея бе огромно. Не съм го написал , за да бъде прочетено за половин минута и да бъде забравено след още толкова.. Проблемът разгледан в стихотворението не е един, а доста повече.. просто ( незадълбано ) око не може да проумее смисъла, не крия. Кръстено е " прост хаос " , защото само на бърз поглед изглежда хаотично, а всъщност е свързано повече отколкото може да се предположи..

мхм извинявам се че връщам малко темата, чак сега видях стихотворението
мхх много интересно се получава
1-ви прочит- хаос от картини и емоции, от думи и от чувства
2-ри прочит-все същото
3-ти прочит-рапочвам да усещам как идеята на всеки един от стиховете започва да се разграничава- нека да го сравня с ходене из мъгла или сумрак и бавното, но сигурно свикване на очите и появяване на силуети
защо мисля че всеки един от ситховете си има свое собствено значение- мхмм може и да гриша

като за първи опит е много хубаво, но наистина поработи върху изчистването та двусмислията и върху римата