Един от първите ми напъни за разказ.Смешен го водя ама вие ще си решите...Ако ви хареса кажета ще го сложа и целия малко,по-малко. Градивна критика приемам
Премеждията на Гарабет цигането
Беше вече късен обед.Птичките отдавна бяха изпели песните си,а слънцето не печеше чак толкова.Но в този час цял един квартал се пробуждаше от пиянския си сън.Някои хора наричаха този квартал „циганската махала”,”тама дето живеят мангалите”,но това си беше чиста доза расизъм от тяхна страна към братята роми.А какво бяха ромите?От къде идваха тези хорица?Малко хора знаят,че братята роми всъщност са последните жители на Рим,избягали от варварските орди нападащи града и част от тях намерили убежище в милата ни родина.Оттам и славното им наименование-роми.Ром,това за тях звучи гордо.А ние простите и невежи българи може само да се радваме и благославяме бога,че такива културни,високо образовани и работливи хора населяват нашата държава.Без нечовешките усилия положени от братята роми в почти всички сфери на културния и социален живот в родината ни огромния икономически и културен подем през последните няколко години би бил немислим.Ромите дори се грижат за нашата безопасност като отстраняват повредите по електрическата мрежа
без нито мускулче да им трепне.Премахват услужливо всяко по-старо късче жица,като по този начин ни напомнят,че има нужда от ново.Божи дар от небесата,манна небесна.
През последните годините се твърди от някои учени,че братята роми са преки наследници на Иисус Христос,но това е не потвърдена информация.
И ето в това писание ще проследим един ден от живота на този величествен етнос-циганите и по-специално на един горд и расов представител на име Гарабет.Гарабет беше обикновено цигане,до колкото едно цигане можеше да бъде обикновено. Стандартно за циганин той имаше над десет деца,като им беше загубил бройката след дванайсетото.За помненето на имената им не можеше и да се говори.Гарабет не помнеше дори последните цифри от ЕГН-то си,за това си ги беше записал като татуировка на ръката.Това не беше разбира се единствената му татуировка.Цялото му тяло беше осеяно с тях,като преобладаваха тези на голи жени и цици.Имаше и няколко символа,които вие бихте нарекли „букви”,Тези букви се свързваха в дума,колко жалко,че никой в ма’алата не можеше да чете.Носеха се легенди за митичен цигански герой,успял да завърши 4 клас и научил се да чете,макар и сричайки.Това бяха само приказки от циганския фолклор обаче...Е,имаше и няколко светли умове,които бяха завършили 1 клас,но дори и на тях им беше трудно да разчетат мистичната дума.
Загадката мъчеше Гарабет през целия му съзнателен живот-седмица и половина.Той си беше поставил като единствена цел в живота да открие значението на думата.
И ето часовникът удари 16:00,беше вече време за ставане.Гарабет отвори бавно клепачите си.Мъчеше го жесток махмурлук,от огромното количество ниско качествен алкохол,който беше изпил снощи заедно с роднините си.Разбира се,не всеки ден той се напиваше като свиня и спеше до късно.Това ставаше само в шест дни от седмицата.
Последният ден,той трябваше да стане по-рано,в 11,защото беше на работа.Под работа,
когато говорим за цигани трябва да разбираме кражба на жици или обири на къщи обитавани от възрастни хора,току-що взели мизерната си пенсия.Така Гарабет изкарваше пари за метиловия спирт,който възхваляваше.Да,той определено беше от работливите циганета.
Изведнъж един средно голям камък мина през стъклото(ролята на стъклото играеше вчерашният вестник)на прозореца и чукна Гарабет по главата изненадващо.Главата му отдавна беше станала мъртва тъкан,така че той не усети нищо и продължи ритуала по събуждането си.Стана той от спалнята си (един проскубан дюшек на земята) и се прозя с пронизващ ушите рев.Толкова силно,че чисто новата дограма се разкъса цялата. Толкова силно,че дори картонената,последен модел дограма на съседите се пропука.
Гарабет ядосано видя напълно съсипаната дограма и смотолеви нещо на неразбираем език.Едно беше ясно-трябваше да отиде до магазина да си закупи нова.Значението на думата „магазин” обаче имаше доста различно значение за Гарабет от значението,което знаеха повечето българи като значение.И така тръгна Гарабет по семейните си задължения...
