Моля ви не се смейте ама ето,че аз почнах пак разказ. Върху ,който съм наблегнал върху критиките от предишните ми. Разказа е за феновете на тема: загатки,"изгубени"* и подобни. Надявам се да ви хъреса.
*Изгубени е сериал.
Green and red:Свят с надежда
Част I:пролог
Във офиса на професор Джин
Професор Джин и сънародника му Робърт разглеждаха разни документи за случилото се през последния месец ,се бяха случили много странни неща. Първо айфеловата кула изчезна. Свидетелите казват ,че небето станало ярко червено. Започнали да се чуват страшни звуци и изведнъж всичко си дошло на мястото. Небето си върнало цвета. Шумовете изчезнали. На мястото на кулата нямало нищо. Дни по-късно двама негри. Видели нещо като лъч който излизал от небето до земята. Единия негър влязъл вътре. Другия се опитал ,но лъча не му позволявал. Странно защо никой друг не видял лъча. А пък други хора пътували със самолет. Самолета изчезнал безследно. По-късно един от пътниците е намерен. Той е изпаднал в шок и не може да каже и дума. Професор Джин разглеждаше архива. Имаше една папка с надпис „Top secret”. Професор Робърт я взе. Там пишеше за нещо което се беше случило преди 5 години. Разказваше се за някакъв мъж ,който беше изчезнал. Година по-късно беше открит в гората. Когато го разпитвали, той нарисувал само една схема с много дати. Професор Робърт отгърна на следващата страница. Там беше и схемата. Имаше сложно оплетени линии. Имаше много дати и много уравнения. Професора прекара половин час в разглеждане на схемата.
-Коя дата сме днес?-попита Робърт.
-6.4.2007-отговори Джин ,който разглеждаше нещо.
Робърт отново сведе глава и разгледа много внимателно схемата. Вдигна глава.
-Улица „red hard”! Бързо!- кресна Робърт и тръгна веднага.

10 мили от офиса. Улица „red hard” 23:14 часа.
Нямаше много хора. Те бързаха да си вървят. Валеше ужасно. Една жена ,която носеше торба се блъсна в един мъж с очила. Чантата падна. Мъжа с очилата я взе и я подаде на жената. Друг мъж се подхлъзна и замалко да падне. Един негър с шапка погледна нагоре и видя как нещо бяло като падаща звезда се спуска към тях.
-Хей, вижте.-каза негъра и посочи нагоре.
Всички погледнаха нагоре. Видяха как онова нещо се спуска и се забива право по средата на улицата. Всички хора се приближиха. Беше голямо колкото улична кофа за боклук. Беше бяло със зелени шарки. Издуваше се все едно диша.
-Какво по дяволите?-каза един дребен младеж.
-Добър въпрос!?-измърмори човека с очилата.
Зелените петна се превърнаха в огромни пипала. Хората тръгнаха да бягат, но пипалата ги хващаха един по един. Колкото повече съпротивляваха толкова повече ги болеше. Пипалата сякаш осмукваха жизнените им сокове. Рано или късно всеки един припадаше.




Героите погълнати на улицата.
Джак –мъж
Описание-35 годишен. Неженен. Работи полицай. Висок 1метър и 80съмтиметра. Няма стил на обличане. Има черна не много дълга коса и зелени очи.

Карла -жена
Описание-30 годишна. Неомъжена. Работи моделиер. Висока 1метър и 75сантиметра. Облича се в дрехите ,който тя сама създава. С руса коса и сини очи.

Джерард -мъж- негър
Описание-29 годишен. Неженен. Висок 1метър и 81 сантиметра. Обичайно си слага шапка която да закрие плешивата му глава и има черно-кафяви очи.
Майкъл –мъж
Описание-49 годишен. Разведен. Средно висок. Носи очила и се облича по-старомодно. Археолог е. Има кестенява коса, която загубва цветът си. Очите са му кафяви. Има къса брада.

Мик- мъж
Описание:43 годишен. Разведен. Не много висок. Ловец е. Обръснат с гола глава и с не много дълга брада. Със кафяви очи.


Джесика- жена
Описание: 32 годишна. Неомъжена. Ниска на ръст. Учителка. С дълга кестенява коса и сини очи.

Марк- мъж
Описание:36 годишен. Неженен. Висок на ръст. С кестенява коса. Със зелени очи. Работи рибар.





Джак се събуди. Беше в джунгла. Според цветът на небето беше залез слънце. Той стана. Беше си ранил кракът. Тръгна на бяга посред джунглата. Изляза насред някаква поляна. Там имаше още хора. Те се чудеха къде са. Поляната беше заградена от скали. Единствения път беше джунглата, от която Джак беше излязъл.

На другата сутрин.
През първата нощ никой не спеше. Всички се запознаха. Сега бяха застанали и мислеха, какво да правят.
-Трябва да се махнем от тук.-предложи Мик.
-И защо да го правим?-отвърна Джерард.
-Тук няма нито вода нито храна. Трябва да потърсим.-каза му Мик.
-Съгласен съм с Мик.-съгласи се Джак.
Всички се съгласиха ,защото още от първия ден приеха Джак като водач. И ето ,че всички тръгнаха през трудно проходимата джунгла. Всички дървета бяха с еднаква височина. Земята ставаше камениста. Както вървяха ,Мик спря и приклекна.
-Тук има кръв.-каза ловеца.
-Да, това е моята.-промърмори Джак и показа раната на крака си.
-Тук ли се събуди?-попита го Майкъл.
-Да.-отговори Джак и продължи по-пътя.
Видя че Джерард го гледа подозрително. Те вървяха още време. Някой от тях вече бяха много жадни. Стигнаха до една скала. Трябваше да минат през нея. Не се изкачваше трудно. Първи тръгна да изкачва Мик. След него и Джак. Джак още се мъчеше, когато Мик се изкачи. Когато Джак погледна видя ,че ловеца гледа подозрително нещо от другата страна.
-Малко помощ?-помоли Джак, но Мик не каза нищо.
Джак все пак се изкачи с последни сили. Погледна напред. И видя нещо неочаквано. От другата страна имаше нещо странно. Там беше айфеловата кула. Цялата обрасла в мъх тя стоеше там. Джак дишаше тежко. Мик го потупа по рамото и му каза:
-Да продължаваме!

Green and red : Свят с надежда

Част 2:от другата страна
Майкъл гледаше айфеловата кула.
-Сякаш е била тук цяла вечност.-измърмори той.
Всички се събраха и гледаха кулата. Тя беше хванала мъх, което беше нещо нетипично.
-Беше толкова красива.-възкликна Карла.
-Ехооо... Някой хора са жадни и гладни.-припомни Джерард.
Всички продължиха по пътя. Марк изтича до Мик.
-Наистина ли мислиш ,че ще намериш вода?-заговори Марк.
-Надявам се. За сега надеждата е най-силното ни оръжие.-отвърна спокойно Мик.
-Аз съм рибар и знам, че на поне километър от тук няма да открием чиста вода.-каза Марк.
-Просто бъди спокоен.-съветва Мик.
-Опитвам се, но щом знам какво е положението, как да съм спокоен?-изсумтя Марк.
Те вървяха и сякаш минаха цял континент. Тогава Джерард спря и погледна към клоните на едно дърво.
-Хей хора, на това дърво има плодове.-каза той.
Всички погледнаха към дървото. Плодовете бяха ананаси. Точно седем за всеки от тях. Това щеше да задоволи жаждата им за малко. Мик се качи и извади един нож.
-Нож?-учуди се Джак.
-Всеки ловец има един под рака.-отговори с усмивка Мик.
Той обясни на всички как се пие сока на ананаса. Всички направиха това. Пиеха по малки глътки за да задоволят жаждата.
-Винаги съм смятала, че това е най-гадния плод, а ето че ми спасява живота.-каза Джесика.
-Съгласна съм с теб.-потвърди Карла.
Ето ,че те отново тръгнаха по пътя. Майкъл погледна към слънцето и му се стори сякаш по-различно. Мик отново рязко се спря и приклекна към почвата.
-Пак ли намери кръв?-пошегува се Джерард.
Мик разгледа почвата.
-Има следи от голям хищник.-отговори Мик.
-Преди колко време е бил тук?-попита Джак.
Но отговора му беше заглушен от жесток рев ,който идваше зад тях.
-Бягайте!-кресна Мик.
Всички тръгнаха да бягат. Не се разпръсваха ,защото можеха да се загубят.
-Спрете!-заповяда Мик.-Не ни преследва, но нека все пак да продължим по-бързо.
Те вървяха отново по каменист път. Това явно значеше, че пак са далеч от водата. Излязоха отново на поляна заградена от скали. Имаше един малък път през скалите. Над тях се чу шум. Те дигнаха глави и видяха ,че в небето лети самолет. Те се събраха, започнаха да викат и махат ръце. Искаха да ги забележат. Самолета си продължи по пътя без да ги забележи.
-Този късоглед ли е, че не може да ни види?-ядосано каза Джерард.
-Вижте, връща се.-каза Майкъл и посочи самолета, който беше обърнал курса.
Идваше право към тях. Джак си помисли ,че има нещо нередно.
-Отдръпнете се!-изкрещя Джак.
Всички се разбягаха на различни посоки. Самолета се трясна в скалата. Мик, Джерард, и Джак се приближиха до самолета. Другите стояха от страни. Явно тримата мислеха да влязат в самолета, който можеше да гръмне всеки момент

ЧАСТ 3:черното сърце
Джак отвори вратата на самолета. Заедно с Джерард и Мик влязоха. Беше натоварен с кашони. Джак отиде до мястото на пилота, но за негова изненада на мястото нямаше никой.
-Хей хора, тези кашони са пълни със храна и вода.-изненада се Джерард.
Мик и Джак не можеха да повярват. Имаше най-разнообразна храна. Имаше няколко кашона вода.
-Тук има вода и храна. Елате да помогнете!-изкрещя Джак на другите.
Всички дойдоха и помогнаха колкото можеха.
-Мисля ,че тук трябва да направим временен лагер.-предложи Мик.
Лагера щеше да се намира на няколко метра от самолета. Мик направи малка къща от дърва и за покрив сложи листа. Всичко му отне 2 часа. После щеше да наблегне на детайлите. Къщата не беше много голяма, но колкото толкова.
Ето, че още една нощ мина. На другата сутрин първи се събуди Джерард. Той стана и разкъса един кашон с храна. Взе си някаква вафла. Изяде я на един дъх. След това се изправи и отиде в джунглата. Искаше да се разходи. Изведнъж се спъна. Падна. Тук беше пълно с камъни. Тогава му хрумна една идея. След като всички се събудиха, той я сподели. Имаше предвид да съберат камъните и да изпишат огромен надпис „SOS”. Всички се съгласиха. След около три часа на земята беше изписан и самият знак. През нощта щяха да запалват сигнален огън. През останалата част от деня не се случи нищо интересно. Те построиха още една къща. Но точно тази нощ те забелязаха нещо странно. Или по-точно липсата на Луна в небето. Вместо луна там имаше огромен черен кръг. По средата беше ярко червено. Беше толкова красиво, но и толкова загадъчно. Те го нарекоха „черното сърце”. Тази нощ беше сякаш цяла вечност, но ето че дойде и деня.
-Мисля да разгледам и да потърся поток.-каза Мик и сложи вода и храна в раницата си.
-Ще дойда и аз.-каза Майкъл.
След половин час те вече потеглиха. Вървяха по стръмен път.
-Ще ни върнеш после. Нали?-възкликна Майкъл.
-Ще видим.-само отговори Мик.
След малко път те спряха за почивка.
-Женен ли си Майкъл?-попита Мик и подаде едно шише с вода на приятеля си.
-Бях, но след спор се разведохме.-каза Майкъл и отвори шишето.
-Значи имаме нещо общо.-подметна Мик.
-Какво се случи?-попита Майкъл.
-Както се казва „Докато смърт ви раздели”.-отговори Мик.-Е... Да продължаваме.
Вървяха още време. Джунглата ставаше все по гъста. Изведнъж стигнаха до някакви скали. Във скалите имаше голяма дупка. Това приличаше на тунел. Но по-странното беше ,че по-скалите бяха изобразени лица на хора без усти и носове. Имаше някакви йероглифи. Майкъл се приближи до тях.
-Египетски ли разбираш?-учуди се Мик.
-Прилича на египетски ,но не съвсем.-заговори Майкъл.-До колкото знам пише нещо за „някакъв път на смърт”.
-Не ме плашиш.-отвърна Мик.
-Луд ли си да влезеш вътре.-възкликна Майкъл.
-Тогава ми кажи какво пише!-опълчи се Мик.
-Нямам представа, но не влизай вътре.-помоли го Майкъл.
Но ловеца само поклати глава и влезе вътре.
-Чакай и аз идвам.-каза Майкъл и влезе след Мик.

Добро е, но се опитай да даваш по-подробни и "хубави" описания.Като например изреченията

"Нямаше много хора. Те бързаха да си вървят. Валеше ужасно. Една жена ,която носеше торба се блъсна в един мъж с очила. Чантата падна. Мъжа с очилата я взе и я подаде на жената. Друг мъж се подхлъзна и замалко да падне. Един негър с шапка погледна нагоре и видя как нещо бяло като падаща звезда се спуска към тях. "

могат да станат

"Нямаше много хора, улицата беше почти безлюдна.Тежкият дъжд, който изсипваше тежките си като сачми капки, принуждаваше всеки да потърси убежище в топлия си дом . Една жена, със руса коса и мургаво лице носеше торба, обемиста и заоблена, и вървеше забързано по хлъзгавия тротоар.Беше навела лицето си, за да се скрие донякъде от проливния дъжд, и затова не забеляза високият мъж, който вървеше срещу нея.Той носеше чадър, затова вървеше бавно, ала се беше замислил и също беше навел лицето си.Двамата се сблъскаха и чантата падна. Мъжът промърмори някакво извинение, наведе се и я подаде на жената."

Това е само пример, разбира се, но се постарай описанията на картината да не се състоят от само една дума.Това искам да ти кажа.

благодаря за съвета

Green and red:Свят са надежда
Част 4:грешника
Майкъл и Мик вървяха в пещерата ,която все се свиваше. Те не виждаха почти нищо. Беше тъмно като гроб.
-Нали тук няма прилепи?-попита се Майкъл.
-Да се надяваме ,че няма.-отвърна Мик.
-Защо говориш така Мик?-учуди Майкъл.
-Защото съм грешник.-отговори Мик.
-Моля?-възкликна Майкъл ,но не получи отговор.
Изведнъж се чу рев от края на пещерата. Майкъл се обърна и започна да бяга. Спъна се. Падна по лице. Окаля се целия. Изправи се и продължи. Излезе от пещерата. Беше окалян, точно както си мислеше.
-Какво беше това Мик?-попита Майкъл.
Не получи отговор. Огледа се и забеляза ,че Мик е още в пещерата. Отиде в дупката в скалите и привика името на ловеца. Но нищо не му отговори насреща. Мик наклони глава и тръгна към лагера на останалите. Извървя много път. Спря се за почивка. Беше залез слънце. Дано да се беше върнал преди да се стъмни. Отново тръгна на път. Тогава усети ,че се загубил. Какво щеше да прави сега? Видя ,че навътре в джунглата имаше голям червен лъч, който стигаше от земята до небето.
Другите в лагера се чудеха ,какво става с Мик и Майкъл. Вече ги нямаше почти цял ден.
На другата сутрин...
Всички мислеха, че Мик и Майкъл са се изгубили в джунглата. Явно нямаше да ги видът повече. Изведнъж от един храст излезе Майкъл. Всички се учудиха. Задаваха му въпроси. Той им разказа за всичко ,но премълча за това ,което се случи при връщането му. Всички бяха ужасени като чуха за Мик.
Майкъл се разхождаше далеч от лагера. Изведнъж някой уви ръцете си около врата му. Това беше Джак.
„Какво по дяволите му става?”-замисли се Майкъл.
-Сека ще ми кажеш ,какво наистина се случи.-каза Джак.