Та замислих се аз…Ей сега ми хрумна.
Седях си на стола и гледах синия фон на цветущият ни форум.
Чудех се какво ли ново да напиша?Та повечето ми творби бяха критикувани.
Но дори това не ме изкара от релси.
Взех бързо решение-никой няма да ме спре.Нито критиките на повечето юзъри,нито опържената котка на един приятел,нито невидимата приятелка на един съученик,нито смръдливите чорапи на Били.
Кой е Били,ще попитате вие…
Сега ще разберете.
Почакайте,имайте търпение!Ще поемете по дъъълъг път по време на опознаването на този герой.
Не,не оня,дето ще скача от блока в гуменото басейнче на дъщеря си.
А така,онзи там,дето си бърка в носа и се чеше по главата.
Не го ли виждаш?Високият прегърбен младеж на прозореца в жълтата къща с кривите основи.
Е,най накрая!Фокусира го.
Спри,не си тръгвай тук!Ето,ще те запозная с него.
Сега прекрачи входа.Така.Погледни надясно.Какво виждаш?
-Стая с обърнати наопаки тапети на Мики Маус и Щики Щраус.
-Компютър “Правец” осмичка с клавиатура чиито бутони предимно отсъстват.
-“Били рулз”,написано с главни печатни букви на изподрапана розова раничка,форма-на сърце.
-Един буркан със захаросан мед,чиято капачка е залепнала за облегалката на трикрак стол,а в меда удавници са 3 мухи.
-Разхвърляни хаотично дрехи.
-Четка за зъби с неизползвана паста по нея,намираща се в органайзера,заедно с моливите,които са подострени от другата страна,и с химикалките.
Осем чаши една върху друга,немити от седмици.
Такам…А на прозореца е самият…
Били.
Той бе на не повече от 15,с пъпчасало лице и буйни вежди.
Имаше чип нос,който приличаше на вита детска пързалка,чиито връх се забиваше в устата му.
Долните му зъби стърчаха извън джуките.Зъбите му бяха потъмнели и той лъхаше на чесън от осем метра и двадесет и три сантиметра.
Косата му бе досущ като завихрена от цунами наляво.
Имаше силно изразена долна челюст и обратна захапка.
Говореше като питбул,стискайки зъби.
Носеше бяла шапка с огъната та направо смачкана червена козирка,чиито два края вече се бяха съединили от стискане.(Стискането на козирката бе тик на Били,но той го считаше за гъзарско и го правеше през 5 минути.)
Друг тик на Били бе да подсмърча дори когато няма цивки,докато спи.
Беше висок около 193 сантиметра.Носеше синя риза на бели квадратчета,която никога не сменяше.
Не се къпеше,дори краката си не умиваше.Този велик празник настъпваше с лятото,когато мислейки се за куче,минавайки покрай някоя пръскачка,бидеше окъпан.
Любимите му навици бяха да се върти на стола си и да се чуди какво му подпира в гърба,да изхвърля всичко от секцията си,след което да го подреди наново и пак да го изхвърли,както и да скача от 2 етаж на къщата право в храстите,моделирани като животни на педантичният му съсед,по народност французин,когото наричаше чичо Стриж.
Другите му съседи бяха също толкова цветущи-Муцка,която обичаше да кисне по фризьорските салони и по магазините с часове.
Тя притежаваше цяла колекция пили за нокти от мини размери до такива,които стават за пилене на стомана.
Вдясно от Били живееше мъж от трета възраст,но с детско самосъзнание.
Неговите любими занимания бяха да дебне лятото децата от прозорчето в мазата си и да ги цели с хартиени ракетки.
Той често бе тероризиран от жена си-госпожа Пранкстерова,която го караше да вкуси от нейната великолепна мусака с кисели краставички вместо картофи.
Най-големият хейтър и неразкрит коткоубиец в квартала беше доктор Фрайд.
Той наближаваше половината на чедиредесетте,но не бе изгубил от гъвкавостта си дори грам.
Никога не излизаше навън,освен ако не бе решил да убие поредната котка.
Стоеше в мазата си,където след аутопсия на поредното животно,издаваше силни крясъци и бъбрекораздирателен смях,който ехтеше надалеч и на фона на пълнолунието гонеше прилепите по близкият хълм.
Имаше сива коса,която стърчеше нагоре и настрани.Носеше очила с дебели цъкла-колкото дъна на уиски и през 10 минути си впръскваше инхалаторче,защото беше астматик.
Дори смехът предизвикваше у него болки.
Имаше също гастрит и тежка форма на глисти.Търсеше лекарства против глистите.
Тях смяташе да намери в сока в далака на котката.
Затова и ги убиваше.
Мразеше всички съседи и не говореше с никой,освен със съквартиранта си и единственото си човешко опитно зайче и помощник-Пещерняка Камен.
Той беше брадясал и също носеше огромни очила,а в тъмното се скриваше с брадата си в гората и с очилата си плашеше бухалите.
Гаража бе даден под наем на Техно Зомби (както я наричаха всички).
Тя бе 29 годишна учителка по литература в най-забатаченото даскало в града.
Никога не отмиваше косата си от гела,слушаше само техно и клатеше главата си доволно,удряйки с някоя тръба по канализацията,за да хванат и мишките ритъма.
Били бе подхванал главата си в ръце и си мислеше.
Не след дълго във вратата се блъсна нещо.
Били се обърна рязко,а ченето му остана наляво.Беше брат му Оли.
Ококорените очи на Били издаваха изненадаността му.Той подвикна като отвори широко уста:
-Дръпни дръжката.
Оли взе да дърпа с все сила.
Отвън се поде тънък бавен глас:
-Не мога,много е трудно.
Били се затича,препъвайки се и се хвана за бравата.
-Бати ще ти помогне…
Яъъъ!Аъъ!-Опитите на Били да издърпа бравата се оказаха напразни.Успя само да извади горната панта на вратата.
Спонтанно,очите на Оли светнаха и той долепи главата си,тряскайки я във вратата:
-Абе,батко.
Чу се сигнал:
-Ъ?
Оли продължи с придихание:
-Кво ще кажеш ти да дърпаш нагоре,а аз да бутам надолу?
Били бе озарен от миг на величие и стисна здраво дръжката.
-Готов ли си?
-Да,бате.
-На три.
Айде.
-Едно,две…корен квадатрен от девет...(Оли брои)
Но Били и Оли размениха ролите си.Погрешка,големият брат натисна с все сила дръжката надолу,а малкият брат изхвърча нагоре и падна пред вратата.
Били отвори,а брат му,замаян се опита да влезе.
Тогава големият без да иска пусна бравата,а откъртената сега врата се стовари върху брат му,който изпадна в несвяст.
Били се стресира,но с познанията си на доктор,придобити от анимационните филмчета,клекна до брат си и започна сърдечен масаж,скачайки му отгоре с обувките за бейзбол.
После знаеше,че ще трябва да му приложи изкуствено дишане.
Събу единият му чорап,наду го и го изфъска в устата му.
Оли се събуди и примига на парцали,а стърчащите му предни зъби се набиваха на очи от цялата бъркотия в стаята.
-Абе батко,рече Оли.Знайш ли,току що получих видение…
Били го изгледа като загрижен алпийски санбернар с откроена заинтригованост в лицето.Той потриваше непохватно ръце,когато дядка със зелен “Москвич” спря пред къщата им и ги повика.Той бе ТО.

Много ми допадна . Искрено се посмях - браво . "Keep On Pushing."

Чувството ти за хумор е завидно и го прилагаш предимно добре. Продължавай (:

Чувство за хумор приложено добре? Хора, луди ли сте, или сте пияни?

Нот.
;/

Били и Оли хвърлиха поглед през прозореца чиито щори се клатеха заплашително и всяваха страх у Били.Момчетата забелязаха олющения "Москвич",засенчен от едра круша.
Оли,задържайки погледа си към улицата,каза на Били:
-Бате,да ти кажа за съня...Ами чух един глас:"Ххаба,батка,докарайте коня,хба..."
Не знам какво значи.Имаш ли идея?
Били подпря брадата на лактите си и наби вежди.Сякаш не беше на този свят.
Отвън се понесе петелокукуригащ звук от клаксон.
Били подскочи и удари главата си в прозореца.От болка извика "ЪЪЪ!!!" и затърка с шепа новоизригналата цицина.
Мъжът от Москвича подвикна:
-Ей...ъъъ...момчета?Ще дойдете ли?
Братята затърсиха източника,който се намираше на 3 метра от тях.
След секунди,Били измъкна себе си и брат си през прозореца,изглади ризата си и се прегъна надве,за да провре глава през прозореца на колата.
-Здравейте,момчета.Казвам се Морифъс.Имам задача за вас.
Братята ахнаха сякаш щяха да им предложат цял кашон с "Marshmallows".
След това насочиха бавно погледи към Морифъс.
-Сега искам един от вас да вземе някой от тези два бонбона.
И мъжът извади червен и син бонбон,поднесе ги извън колата и зачака,гледайки часовника си.
Били се замисли и скръсти крака.
-Абе,брат ми...
И той хлопна Оли по врата толкова силно,че гълъбите от близката жица се разлетяха от изплющаването.
-Кво сме днеска?
Оли извади предните си зъби от устата,захапвайки долната си джука,присви поглед и каза:
-Днеска е флъдърски ден в PC Mania.
Били изтри потта от челото си и добави мъдро:
-Щом има флъд,сигурно е Събота,защото децата не са на детска градина.
Братята бяха редовни посетители във форума на PC-Mania.
После добави,почесвайки се по темето.
-А това с бонбоните ми е познато.Да не е някакъв тест за мъдрост?
Мъжът се изнерви и изкрещя:
-О,няма ли да взимате вече бонбон?
От къщата на професор Фрайд се разнесе побъркан смях,последван от ужасеният вик на пещерняка Камен.
Морифъс се отегчи и реши да им подскаже:
-Момчета,ако имате нужда от подкрепа,винаги можете да я намерите.Само трябва да повярвате и да погледнете нагоре.
Двамата братя бяха първосигнални и веднага извърнаха глави към небето.
Оли направи откритие.
-Еха,абе небето е синьо!Това е хинт!
Били прегърна брат си,правейки му нъги и отрони една сълза.
-О,на бати умствено изостаналото...Ама ти си гениален...
Оли гледаше към Слънцето,примигвайки ту с едното око,ту с другото,а Били се обърна към Морифъс и изрече словата:
-Ще вземем червения бонбон!
Били го пое и го нагъна с хартийката,мляскайки звучно.
-Ммм...с вкус на ушна кал...Ям ям,ями!
Морифъс затръшка с юмруци по волана.
-По дяволите!Винаги ме прецакват да ям ментовия бонбон!АХ!!!
Щом свършиха с ручането,Морифъс се обърна към братята сериозно:
-Та момчета,ще ви наема на работа.
Били си бъркаше в носа,а Оли бе окъкан от прелитащ гълъб.Не им правеше особено впечатление.
-Искам да направите по нещо добро за всеки човек от този квартал.Предметно,непредметно,няма значение.
Отсега нататък,аз съм вашият работодател и шеф.Аз чеша вашият гръб,вие чешете моят.Ясно?
Оли се обърна към колата,примигвайки на парцали,а Били се бе наврял до половината през прозореца.
Колата се друсаше,а Морифъс изкрещя:
-Не,не да ми чешете гърба в буквалния смисъл,идиоти!
След като отблъсна Били и затегна вратовръзката си,той се намръщи и добави:
-Щом свършите работата,ще се свържете с мен чрез този горещ телефон.
Морифъс им подаде листче с изписан телефонен номер.
Оли пое хартийката и каза плахо:
-Ама много ли е горещ този телефон?Много мразя плюски...
Морифъс се плесна по челото.
Били плесна брат си по челото и попита:
-А що се казваш Морифъс?Какво означава?
Мъжът въздъхна и измърмори под носа си:
-Ах,защо винаги ме питат за името ми?
После се покашля и каза на висок глас:
-Ами означава,че като фъсна,моря хората.Мори Фъс.Кхм,мисля че ме разбрахте.
Ако резултатът от работата е задоволителен,ще получите награда.
Морифъс се изчерви,запали колата и се изгуби от погледите на братята.
Били се вдъхнови и се задъха,пръскайки слюнка:
-Брат ми,сигурно ще ни дадат билети за тролей!
Оли се развесели и каза:
-Да отпразнуваме назначението си!
Били попита малко замаян:
-А какво означава назначение?
Оли намери отговор на този въпрос:
-Само Господ и Морифъс знаят...
Двамата потънаха в горещия летен следобед.

Наместа е смешно, намсета скучно (като женското тяло горе/долу)

доказателството, че си девственица. Моля те не използвай думата "еба повече"


Тва горе не съм го чел, но и не искам ... Алмиблаблабла яж ми негърския кур.
SIEG HEIL! !88!
BAHURMETH!
KOMPOTH!
С.Т.О.Б.Ъ!