|
Заглавие: Публикувано на: 17 Ное 2006 10:48
Трябва да го пощипнеш тук-там и ще се получи.
Поривите на сърцето срещу оковите на родовия свят
(литературно-интерпретатативно съчинение)
Не еднозначни са посланията в разказа «ДЕРВИШОВО СЕМЕ» на Николай Хайтов. Той ни връща към привидно минали времена , в които се оглежда човешката ни същност.
Творбата поставя сериозни въпроси, свързани с ценностите на рода и формирането на етичния свят в отделния човек. Противоречието между древните закони на рода и свободолюбието, при утвържадаването на личността, пораждат драмата на творбата. Завладяният от законите на родовото общество Рамадан се превръща в личност, едва когато загърбва мъстта и омразата и се научава да обича, дори враговете си. Когато съумява да победи гордостта си, той се превръща в личност. Обичта, която прави от човека – личност, е находката на разказа, а пробуждането й е представено като процес на цивилизоване. Оказва се, че човекът се ражда не само с физическата си поява на този свят, а и с осъзнаването на действителните стойности в живота.
Връщането на героя към света на спомени е мъчително. Иповедната форма е свързана със себепреценката. Тя е навлизане в интимния, вътрешен свят на индивида и поражда съпричастност у читателя.
Най-голямата ценност за родовия свят е животът. Осигуряването, възпроизвеждането и опазването на живота са нравствените начала, които управляват съществуването на общността и нейните членове.
Продължаването на рода е основното призвание на индивида в разказа. Героят разказвач живее “със стар бубайка и с баба”. Останал е като единствен представител на Асен-Дервишовия род и трябва да продължи го продължи и съхрани. Старейшината взема решение да ожени ненавършилия четиринадесет години Рамадан. За такова съдбонвно събитие не се иска мнението на младия човек. Той е лишен от правото на лична позиция, от възможността да изповяда чувствата си. Бъдещето му е в ръцете на стария дядо. Ушитите “вапцани потури с капаци и гайтани” показват, че вече е част от родовото общество, но мирът на неговата индивидуалност е нарушен.
Едва в края на сватбения ден Рамадан разбира коя е неговата съпруга. Притеснението да не наруши родовите традиции е заменено с възторд , изненада възхищение: ...”видех момиче като пеперудка, бяло като мляко, със замиглени очета, ей такива!”
Двамата млади са житейски неопитни. Душевните трепети пред непознатото се заменят с естествената потребност - играта, в която постепенно се заражда любовта им. Рамадан и Силвина бавно вървят към своето съзряване. Обичта им е светла, изгряваща, красива. Тя преобразява живота им и света около тях. Силвина със своята младост, пъргавост и хубост променя дома, променя и живота на Рамадан. Очите му се отварят за красотата, която придава нов смисъл на съществуването му.
Но братята на Силвина я вземат насила Законите на рода са неписани, но железни. Лакомията и възможността, още веднъж да я продадат “разбрали, че си е още мома”, отвързват ръцете на братята й. Отнемането на невестата е кръвна обида, която изисква отмъщение. И това е първото решение на Рамадан. Неговият дядо e на друго мнение, внукът трябва да продължи Дервишовия род, а в търсенето на кръвно отмъщение, той може да загине. Законите на малката затворена общност отново се намесват в съкровения човешки свят. Младият герой няма право на лична разплата, преди да е изпълнил родовия си дълг. Той отново е лишен от позиция, отново друг взема решенията.
Когато братята на Силвина я разменят “за два пърча”, вярата на героя в родовите ценности е силно разколебана. Авторът показва как грубите и примитивни представи за стойностното в живота влизат в противоречие с чувтствата на героя. Той преосмисля родовите традиции, моралните си задължения, учи се на смиреност и търпение. Но душата му е тъжна. Отнетата му красота на Силвина, на която е посегнал Руфат, озлобява героя. Омразата към съперника събужда у Рамадан зверски инстинкти. Мъстта и омразата се настаняват трайно в сърцето му. Той мечтае за отмъщение. Отговорността за спасяането и продължаването на рода надделява у героя. Оженен повторно, Рамадан е вече готов за това и според биологичните закони:.. “смъглиха се по лицето ми и мустаци и брада”.
Асен Дервишов, дядото умира на третия ден след раждането на внучето. Числото три символизира естествената природа на връзката между раждането, живота и смъртта, вечния кръговрат на природата, Кръгът около Рамадан се затваря: “... а на моите ръце остави детето,жената и Руфатя”. Трудностите в новия живот, който води героят, му помагат да се издигне духовно. В сърцето на човека има място, и за зло, и за добро. Единствена любовта има свойството да изтрива следите на злото от сърцата. Така се случва и с Рамадан. Омразата отстъпва все повече на заден план. Надделява любовта, която твори добро. Желанието му, да убие врага, е заменено с грижи към болния Руфат. В действителност, той продължава да го мрази, но именно в това се състои силата на разказа – той показва как поривите на сърцето в човека са много силни, променливи. Промяната не настъпва бързо, а мъчително. Смирението, характерно за любовта, не е лесно дело. Отпърво героят е движен е от обичта си към Силвина. Иска да й помогне в трудностите. Тя облагородява съществуването му. Крепи го мечтата да се върне към щастето и красотата на първата си любов. Постепенно се приучава да вижда хората с добри очи, незаслепени от мъстта и омразата.
Железните закони родовия свят отстъпват на сърдечните пориви за добро. Мисля, че точно в това е силата на разказа. Той не съди, а описва поривите на сърцето, доколкото те изобщо могат да бъдат опикани изцяло. Но мисля, че г-н Хайтов е твърде убедителен в този разказ, как само любовта може да победи злобата.
___________________________________
Нема таа, нема онаа.
|
