Хулигания-това е земята на всички, крадци, убийци, биячи, измамници или просто на всички, които по един или друг начин са извън закона.По време на Великото разцепление тук те са били пропъдени, за да не се смесват със съвършената раса, която всички интелектуалци са се стремили да създадат.И понеже тогава още е нямало Хитлер, това е било единствения метод за отърваване от вредителите.Когато интелектуалците, тоест всички поданици на Великия Цар Букър, са ги изгонили тук, са мислили, че това е не обитавана пустош в която за да оцелеят, недостойните за свръх расата, ще трябва да работят.Но явно не са проучили добре, защото се оказало, че ,,пустошта,, съвсем не е пустош, а и има излаз на море.Така се появили пиратите.С течение на няколко години Хулиганите сами стигнали до извода, че няма смисъл да се крадат помежду си и решили да тероризират останалите държави в на континента Нублиос.Който искал да остане необезпокояван, плащал данък, който не плащал данък…
* * *
Слупи Овцата беше с опъстрената си каруца.Отзад пописукваша мишките.С тези мишки той си изкарваше прехраната.Избираше си някой град, в държава, отказала да плаща данък на населението на Хулигания и пускаше предварително обучените си мишки.След като даде известно време на мишките да покажат, че напълно заслужено се наричат вредители, представяше се за магьосник, който за скромна сума от около 100 000 златни монети, може да отърве града от напастта.После отиваше в друг град.Днешния ден не беше като другите.Беше необичайно топло за този период от годината.Имаше задръстване.Всички водачи на този вид превозно средство бяха наизлезли или по-скоро наизкочили от возилата си и се бяха скрили на сянка.Но поради естеството на товара си, той не можеше да чака дълго.Скоро мишоците щяха да намерят изход от дървения си затвор и щяха да излязат предварително.Затова Слупи отиде да провери какво запречва пътя.Докато нареждаше на роднини от женски род един водач, който по една или друга причина се изплю върху новата му роба, забеляза, че насред пътя едни други герой на един друг автор, чието има бих желал да не споменавам, погребваха един необичайно жизнен мъртвец насред пътя.Разбрал, че скоро няма да може да потегли, реши да поеме по друг път.Към друг град.Да го наречем Бордо.Той беше известен на жителите на Хулигания под друго име, но няма да го нарека с това име, за да не загубим детската аудитория.Това бе и последният град, които Слупи посети.В последствие стана ясно, че там се подвизавал също магьосник с подобна тактика, само че вместо мишки, той използвал котки.Оттогава никой не е чувал за него.
Марин Розата се събуди от кукуригането на петел.Същият петел, който го бе будил през последните 70 години.Това беше неговият петел.Хранеше го със месо.Човешко месо.По-добре да не знаете.Петелът беше станал хищен.Петел стръвник, така да се каже.Историята на Марин Розата е доста интересна.Този човек в миналото си е бил наемник, тоест, получавал е пари за побой над разни хора.Всеки път, когато пребивал някой, той е хвърлял роза върху тялото на отдавна пребиваващия в чуждо измерение противник.Та тази персона се приготвяше за поредната си мисия.Не бе раздавал правосъдие от доста време.Облече си специалната бяла роба, грабна петела и пое към града.Търсеше прочутия магьосник Мурий.Имаше нужда от него, за да отиде по-бързо до държавата на търговците Монета.Имаше…работа там.На влизане в столицата Адзура беше глобен от полицаи, на когото му се стори, че това, което пренася в каруцата си мърда, а според Конституцията на Хулигания никой няма право да пренася нищо живо в каруцата си.Глобиха го една жълтица.В друг случай Розата би се сбил с полицая, но днес случая беше друг.Няма време за губене.Трябваше да намери магьосника възможно най-бързо.Трябваше на другия ден по пладне да бъде вече в Крона, Столицата на Монета.Това бе една от държавите, отказали да плащат данък на хулиганите и именно поради тази причина бе предпочитана от народа на Хулигания за своите набези.Освен това тя беше и съседна страна, така, че предимствата да се удря там станаха много.Улиците на столицата бяха широки и чисти.Разбира се, като всеки град, където имаше поне един магьосник, тук беше топло, ама много топло.Имаше и доста хвърчащи предмети по улиците, и ята летящи пингвини, и малки мръсни рекички, в които въпреки това плуваха доста големи риби.Не липсваха и от онези облечени в бели костюми орангутани, които никой не закачаше, защото според общоприетото мнение тези същества са твърде интелигентни и освен това владеят хипнотични сили.Позна бързо сградата на Гилдията на магьосниците по извисяващата се над греда кула с нещо като таралеж, ама не точно, върху синия й покрив.След около минута Розата вече се намираше пред богато украсената порта.Тя се отвори сама.Розата влезе в двора.Тук ставаше нещо.В градината, осеяна с непознати до този момент за розата растителни видове, два стола играеха шах върху маса, която се смееше.Може би движението на фигурите я гъделичкаше.Вида също и малко езерце, което очевидно преминаваше под оградата на двора, русалки, който пееха.Розата не усети как едно джудже се бе метнало на каруцата:
-Случайно да имаш часовник?-попита с нещо средно между говорене и ръмжене джуджето.
-Може и да имам.Защо?
-По-добре ми го дай.
-Така ли?Че за какво му е на едно мъртво джудже часовник?-викна театрално Розата и опря в гърлото на джуджето кама, дълга колкото него самия.
-А,…нищо, да ми кажеш колко е часът, че моя нещо е спрял…-изквича джуджето и изчезна.
През това време нещо подобно на гоблин бе яхнало коня на Марин Розата.
-Май ти трябва часовник, а?
-Не имам си.
-Къде е?
-На ръката ми...изчезнал е!
-Наистина ли?Джуджетата са незабележими.Но за твой късмет аз имам същия като твоя.Ще ти го продам много изгодно.
-На мен пък случайно ми се намира една кама, много хубава, джуджешка изработка, това по дръжката са истински диаманти.Мога да те запозная с нея.
-Не е нужно, наистина…
Гоблинът избяга мигновено.Часовникът беше вече на ръката на Розата.След още около десетина метра една фея му кацна на ръката.Пита го за часът.Мир на праха й.След няколко метра напред ,Марин стигна до още една врата.На нея беше забита с пирон малка хартийка, която гласеше:
Ако четете това, явно сте човек.Не се притеснявайте от странните същества, които ви обкръжават.Те са част от експеримент.Абсолютно безобидни са.Все пак не ги закачайте.Очевидно се опитвате да влезете в сградата на Гилдията на магьосниците.За целта трябва да сте магьосник и просто да изречете заклинание за отваряне.В случай, че не сте магьосник, нито шаман или жрец, трябва да намерите малък трол с бяла шапка на има Канел.Той ще ви отключи вратата срещу скромно заплащане или
Тук листът беше скъсан.Може би другите варианти не устройваха съвсем трола.Розата въздъхна и се огледа за бяла шапка.Не забеляза нищо подобно.Поразпита малко и разбра, че въпросния трол живее на улица четири.
,,Значи двора е нещо като експериментален град, а?С какви глупости се занимават магьосниците.``
Един много услужлив мармот му предложи да го заведе до дома на въпросния трол.След около минута те вече бяха пред доста висока къща с бели покриви.Тролът очевидно вършеше някаква своя тролска работа на тролския си двор.Щом видя странниците пред дома си, веднага заряза работата си, нахули бялата шапка и излезе при тях.
-За портата нали?-попита той
-Ъ, този господин желае да влезе в сградата…
-Искам да вляза вътре ВЕДНАГА.
-Добре, де, мой човек, спокойно.Носиш едно буренце с бира и нещата са уредени.
Хулигания се славеше със своята бира и я изнасяше из целия континент.Доста често буренцата бяха пълни с вода, но това само ако бяха доставки за страните, отказали да плащат данък.Бирата за тях се продаваше по-скъпо.По този начин хулиганите си взимаха своето.
Разбира се, тролът не получи никаква бира.Инстинктът му за съхранение му подсказа, че трябва бързо да отвори портата.
След пет минути Марин вече беше във голямата зала на магьосническата гилдия.Беше много богато украсен, с красиви картини по стените.Някои дори мигаха.В дъното стоеше нещо като рецепционист.Беше дебел, носеше бяла роба и островърха шапка със забита в нея стрела.
-Търся магьосника Мурий, специалист по телепортация.
-Стая 9041, вземи асансьора.
,,Асансьор?Какво е това?А, вярно бе, онази врата.Бях чел някъде за нея.``
След минута Марин вече беше пред стая с огромна дървена врата.Върху нея с нещо като кости беше оформена цифрата 9041.Вратата се отвори сама.Вътре беше необикновено светло.След като влезе, Марин Розата забеляза, че няколко растения, очевидно месоядни, се опитаха бързо да се върнат в саксиите си.След като видяха, че непознатият ги гледа, спряха.Едно дори му каза здрасти.Розата продължи напред.Видя и един субект, чиито външен вид подсказваше, че той съвсем наскоро се е появил на бял свят, впрегнал костенурка за количката си, който пушеше огромна пура.Видя и куче с нещо като опашен плавник вместо нормална опашка.След още няколко уникални същества, попаднали в полезрението на нашия герой, той забеляза и едно огромно кресло.На него дремеше хилав гололав мъж на средна възраст, с татуирано лице.Носеше тревисто зелена роба.
-Здрасти.Аз съм Марин Розата от…
Магьосникът вдигна ръка.Взираше се в нещо като огромен прозорец.Върху прозореца се различаваха образите на други магьосници с бели роби с номера по тях, които чрез телепатичните си способности караха стъклени дискове да се надпреварват върху някаква поляна.Той се намръщи.Щракна с пръст.Върху прозореца се появи нов образ-жена, подстригваща мъжа си.Последва ново щракване.Грейна лицето на мъж с дълга коса на плитки, който показваше колко бели са зъбите му.Имаше и глас ,,…всичко това с Рикол``.Може би беше нещо като реклама.Марин забеляза, че доста време Мурий не беше щракал с пръсти.Погледна към него.Магьосникът беше задрямал.
-Мурий!
-Да…какво…кой си ти?
-Аз съм Марин.Търся те, за да ме телепортираш до Крона.
-Столицата на Монета?Че защо ще ходиш там?Те нали отказаха да платят данък?Вчера пратих цяла групичка с джебчий там…
-Имам малко работа.
-Няма да стане идният час.Нямам мана.Ще трябва да почакаш.
-Ще чакам.Какво е това?
-Ами, това е нещо много сложно.Това представлява система от магически кълба свързани помежду си.Открих начин да насоча енергията им към това парче стъкло.Мога да гледам това, което показва, което и да е от кълбата.Ако това, което показва едно ми омръзне, пускам си другото.
-Но какво гледаш?
-Ами едно от тях е свързано със сградата на театъра.Тук репетират всички шутове.Вечер гледам представленията.Друго пък наблюдава какво се случва на площада на града.Трето е свързано с дома на Лудия Джони.Много е интересно да гледаш как се подиграва на жена си и децата си.А още по-интересно е като те започнат да му се подиграват за дългия нос, яйцевидната глава и късите крака.После като се умирят, започват да се хранят и да си разказват вицове.Ако някой разкаже тъп виц, другите започват да го замерят с храна.Четвърто показва какво се случва на градската арена.Пето пък показва какво се случва в дома на краля.Шесто показва градската баня…
-И как му казваш на това?
-Ами цветно стъкло.Или на древноалиансийки телевизор.
-Харесва ми.Трудно ли се прави такова нещо.
-Не, всъщност е съвсем лесно.Само ти трябват магически кълба.И, разбира се, добър магьосник, който срещу дребна сума ще ти ги настрои и свърже.Нали ще ходиш в Монета?Ами може да откраднеш десетина.Ще носиш ли нещо натам?
-Бира.И пури.И захар.И мишки.
Всяко от държавите в континента Нублиос имаше своя промишленост.Хулигания се славеше със бирата си и консумативите, свързани с използването й по предназначение.Халби за бира от дърво, стъкло и метал.Буренца за бира.Наденички за бира.От Хулигания се изнасяха захар, памук, риба и пясък.
-А ясно.Искаш ли бира?Имам от най-скъпата.
-Гатенберг ли?
-Да.Доставят ни я директно от пивоварната.Там работят монаси, а те знаят как да правят истинска бира.
-Налей, но едно малко.Ще шофирам.
-Да пием за Хулигания!
-Да пием за Адэура!
-Да пием за великия Малборо, предводителят на всички хулигани!
-Да пием за крал Гипо!
-Да пием за великият Онурий, основателят на първата пивоварна фабрика във великата ни държава!
-Да пием за…
След около половин буре с бира, и двамата бяха в дълбок транс.Днес нямаше да се пътува.Поне маната на магьосника щеше да се възстанови напълно.

* * *
Ковачът Мануш се събуди сравнително рано.Слезе до бара, който се намираше на първия етаж, за да пие една бира за закуска.Заедно със жена си Ани държаха бар ,,Куцият петел`` от години.След бирата излезе да отвори ковачницата.Имаше поръчка за много скъп комплект оръжия.Някакъв охранител на краля си ги е поръчал преди седмица.Вече бяха готови меча, късия меч, камата и пиката.Те бяха чудна изработка.Мечът, късият меч и камата бяха с позлатени дръжки и гравирани със зелени скъпоценни камъни.Дръжката на пиката бе от най-висококачествен махагон.Въпреки всичко, оръжията бяха много леки-нещо много ценено от благородниците. Оставаше щитът.Това бе най-сложната за изработване чест.Върху нея трябваше да бъде изобразен лъв, държащ в лапата си слънце.Доста време щеше да му отнеме.Захвана се за работа.След около половин час, Мануш затвори ковачницата, защото бе дошло време за обедна почивка.Когато изричаше и последната думичка от магията за заключване, някой го потупа по коравото рамо.Беше орк.Огромен орк.Огромен, въоръжен орк.Огромен, въоръжен и ядосан орк.
-Ти ли си майсторът?-изръмжа звярът
-Аз съм.
-Имам поръчка.Трябва ми за другата седмица.Ще ти платя скъпо.
-В момента съм зает.
-Ще се освободиш.Виж този щит.В тази дупка имаше кристал.Този кристал предпазва от магии.Кристалът падна.За щастие го намерих.Искам да го върнеш на мястото му и да изковеш обръчи, които да го предпазват да не падне пак.
-Не ми е възможно.Имам много важна поръчка.
-Ще ти платя отгоре.
-Невъзможно е да спра.
-Ще запаля ковачницата ти.
-Невъзможно е да спра.
-Ще обера дома ти.
-Невъзможно е да спра.
-Ще те убия.
-Невъзможно е да спра.
-Ще разрушим селото ви.
-Невъзможно е да спра.
След около час ковачът вече държеше камъка във вече четирипръстата си ръка.