Имало едно време... много одавна... един звездоброец. Наричаха го така, защото не знаеха как се казва професията му. Нямаха такава дума. Всяка вечер се вглеждше, чрез най-различни уреди, в нощното небе. Водеше си записки, изчисляваше траектории... Истински учен. Той, също така, беше влюбен. Няма да ви кажа имената на двамата щастливци, защото те не бяха такива. Момичето му беше много красиво, но също така и скромно и тихо. Той знаеше, че дори да не говори много, тя все пак го обича. Двамата обичаха просто да седят под нощтното небе и да гледат звездите. Необятният небосвод сякаш нямаше край...
- Любими, какво има отвъд звездите? - попита го тя.
- Не знам със точност, но мисля, че има още звезди. И после още, и още, и още...
- А мислиш ли, че Господ е там някъде?
- Не. Ако Господ беше там някъде, щеше да види какво правим и да ни изпепели на секундата. И може би ще бъде най-добре.
Момичето не отговори, но се сгуши отново на рамото му, докато седяха на хълма до града. Тревата беше свежа и водниста. Ухаеше на чисто, а близката ябълка, растяща почти на три метра от тях, разнасяше уханието на цветовете си чак до града. Той, на свой ред, не беше по-дале от триста метра от хълмчето. Каменни сгради, малка мандра, четири църкви, гарнизон и мелница. Жителите не бяха повече от петстотин души. Лек вятър подухваше откъм езерото. Не беше студено, нито много топло.
- Искаш ли да идем у нас? Бих искал да направя някой изчисления.
- Разбира се, хайде да отидем.
Тя го беше виждала как работи пне хиляда пъти, но всеки следващ сядаше с интерес срещу него и го наблюдаваше внимателно.
- Това са изчисленията ми от 3 години насам... за всеки един ден. Мисля, че съм на прага на откритие, което ще разтърси света!
- Какво е то, любими?
- Земята е кръгла и се върти около Слънцето.
- Стига шеги.
- Сериозен съм.
- Но ти не можеш да заявиш това официално!
- Защо?
- Ще те осъдят !!!
- Не мога да подмина тези доказателства за отхвърлянето на теорията, че Земята е плоска, и ако отидеш до ръба й - падаш във бездна.. Просто не мога. Съжалявам, ще трябва да ме разбереш. - Отиде при нея и я прегърна. Тя въздъхна и каза :
- Щом това смяташ за правилно, нека така да бъде.
- Съжалявам, Любоя моя, но така трябва да стане. Ние сме просто прашинки на пътя на Прогреса...
Прегърнаха се и стояха така с часове.
Вратата се отвори с трясък и вътре нахлуха няколко въоражени мъже, заедно с кардинала. Самият Кардинал... значи работата беше дебела.
- Вие ли сте писали тези трудове, каза Епископа, като размаха пред лицето му многобройните листове, писани от него през годините.
- Да, аз. Но няма смисъл да ги горите, вече съм дал копия на доверени личности, които ще ги разпространят.
- Елате с мен.
Войниците завързаха ръцете му и го поведоха напред. Стигнаха до площада на града - доста малка площ, със един-единствен магазин на нея. Продаваше зеленчуци, някои плодове и месо.
- Обвинен сте в почитане на дявола и неговите слуги. Както сте обвинен в отхвърляне на църквата и нейните закони. Мога да подуша демона, обсебил тялото ви. Отричате ли?
- Служа единствено на прогреса. Не вярвам в дявола, нито в Бога.
- Тогава ще умрете, а тялото ще бъде изгорено. Бог каза, аз предадох. - Още не бе довършил, когато меча на единият войник се стовари в гърба на звездоброеца. Както беше казал кардинала, тялото бе изгорено малко след публичната екзекуция. Не, сега не беше времето да го проумеят... Може би по-напред във времето щяха да разберат. Любимата на Звездоброеца наведе глава и сълзи закапаха от бузите й. Тръгна към дома си, когато се сблъска с жена в напреднала възраст. Те не продума, но бутна парче хартия в ръцете й.
Скъпа,
Ако четеш това - значи съм мъртъв. Съжалявам за всичко, което съм направил, и това, което не съм, ако съм те наранил по някакъв начин. Сега ще те чакам тук, където звездите нямат начало, ни край, за да ги преброим заедно. Този свят просто не е за мен, хората са прекалено доверчиви... Чакам те от другата страна. Хайде да преброим звездите!


Да бе, знам, че е сълзливо, дре'е ми.

Както би казал Ледник,а и не само той,прекалено много пряка реч.
Иначе кефи.

Както каза, сълзливо. Щеше ми се и малко смях да падаше...