Годината е 2039.Малко разяснения относно годината. Случиха се много неща който промениха човечеството. Ще започна от това че огромно земетресение изравни Великобритания със земята. Второто нещо което потресе света е нещо което всички очакваха. По точно топенето на ледовете. Антарктида започна да се топи като сладолед. Да не забравяме че и за малко не се стигна до трета световна война. Но не само лоши неща си случиха. Хората откриха важен ресурс на Луната. Сега там се строй важен проект. Въпреки че хората даже не подозират че при най-малката грешка рискуват живота на всички.

1 август 2039 Луна зона Тот*
Джордж гледаше как хората спокойно добиват от новия ресурс който щеше да промени живота на хората. Да не забравяме че този проект е строго секретен. Изведнъж някаква аларма прозвуча. Джордж разбра че има проблем. Изведнъж огромна експлозия го заслепи. Джордж отвори очи беше на Земята. Погледна към небето и видя как части от луната се спускат над него. Точно когато щяха да се разбият в земята Джордж се събуди. Сънят беше като истински. Джордж мрази такива сънища. Предпочита да не сънува нищо отколкото това. Облече специалните дрехи и си сложи кислородната маска. Излезе и видя как хората работят. Джордж знаеше че щеше да стане богат. Само ако нещо не се случи накрая и пак да оплеска нещата.

1 август 2039 САЩ Атланта
Сойер е журналист който в скоро време реши да направи документален филм за Луната. Стигна до строго забранена информация. Става въпрос за проект на луната. А още по-лошото е че това не е първия проект. Преди него е имало още един в който се е случило нещо и всички работещи в него загинали по неизвестни причини. А
най-лошото е че тези който сега са там дори не знаят за предшествениците си. Сойер трябваше да направи нещо преди да е станало късно.

1 август 2039 САЩ Колумбия
Професор Мик знаеше че в този проект има някой нередности но той не можеше да се откаже точно сега. Първия проект беше неуспешен но това не е причина да се откаже. Той поправи някой грешки от първия. Нарочно не спомена че е имало първи за да може да събере повече хора. Дори и този да не успее той подготвя нов. Нямаше да се откаже докато не изпълни мечтата си. Той щеше да спаси света от това което го чакаше. Един ден хората ще му се покланят за това. Но горкия Мик дори не подозираше че по скоро излага Света на опасност отколкото да го спаси.

Тот-египетски бог с глава на ибис

Добре добре ще има ли продължение?

еми ако си напиша навреме ще ми остане време да напиша 2рата част
разказа общо е 10 части но ще го розтегна малко
П.Р. следващата част няма да е толкова къса

Малко изяснения за първия проект Хорус. Мик Равенстан е забелязал този ресурс. Той го е изследвал и е разбрал че с него може да направи много неща. Примерно този ресурс може да служи като заместител на вече изчезналия нефт. Така Мик събира екип от смели мъже- Алонсо Майкъл Ричард Ленан и куп други. Тяхната фамилия е запазена в тайна. Така екипът отива на Луната. Там построяват и специално място където има специална машина за кислород. Има и специална зона около която има гравитация. Излязат ли от тази зона с кислород и гравитация трябва да имат кислородни маски и специални екипи. Конструкцията на строежа е много сложна но се строй точно за два дена. Да не забравяме че това е строго секретно и трябва да остане в тайна. Тази информация не трябва да попада в грешни ръце.
МИК РЕВЕНСТАН



3 август 2039 Луна зона Тот
Джордж бягаше от нещо от което дори и той не знаеше. Просто знаеше че ако спре то ще го хване. Джордж не смееше да погледне на зад защото това което го гонеше щеше да го стресне още повече. Бързаше към една врата. Щом я отвори видя Луната. Тя се взриви пред очите му. Погледна назад и видя как един мутант или нещо подобно скача към него. Джордж се събуди целия в пот. Дишаше тежко. Тези сънища не го оставяха на мира. Вече мислеше че полудява. Изведнъж един работник влезе в стаята му и започна да вика:
-Сър Йордан изчезна. Той изчезна.
-Какво какво? Говори по-бавно.
-Сър Йордан отиде да си измие ръцете и не се върна. Търсихме го но го няма никъде.
-От какво да си измие ръцете?
-Едната сонда се спука и онази течност го заля.
-Добре! Вие се връщайте на работа. Аз ще го потърся.
-Слушам сър.
Лоши мисли минаха през главата на Джордж. Той се облече и излезе от зоната да потърси изчезналия работник.

3 август 2039 САЩ Атланта
Сойер си беше уредил среща с неговия добър приятел Хилари. Той също беше журналист но много по-известен от Сойер. Хилари дойде на уреденото място.
-Здрасти Сойер.
-Здрасти.
-За какво ме извика. Казвай че след 1 час имам среща.
-Искам да ми уредиш среща с Мик Равенстан.
-И ти ли знаеш за проекта.
-Знам много повече. Ще ми уредиш ли среща или не?
-Виж Сойер не е толкова просто...
-Добре значи няма. Ще потърся друг.
Сойер стана и си тръгна. Но зад него чу един глас:
Добре! Добре! Ще ти уредя среща на 5 август. За часа ще ти се обадя.
Една усмивка се появи на лицето на Сойер.

3 август 2039 САЩ Колумбия
Анджелина Равенстан беше дъщеря на човека който беше създал проекта. Ако си мислите че Анджелина обича баща си жестоко се лъжете. След като прати брат и на Луната с група хора. Проекта се провалил и всички починали. В това число влиза и брат и. Но след година по късно той праща още един екип. Анджелина знаеше че пак така ще стане. Но тя нямаше да го допусне.

3 август 2039 на север от зона Тот
Джордж вече 2 часа търси Йордан. Въпреки че знаеше че няма да го открие той продължаваше да го търси. Имаше много въпроси на който не можеше да си отговори. Например как може човек да изчезне. Това не е някой населен град. Това е Луната. И най-лошия въпрос е защо въобще е изчезнал. Тук няма други хора който да го отвлекат. Или да е избягал. Но защо му е да го прави. Кислородната маска има кислород за 5 часа. Когато свърши всеки знае какво го чака. Това го подсети че и на неговата маска не и остава много кислород. Джордж обърна малкия кораб с който досега беше търсил изгубения работник и се върна в базата.

3 август 2039 Луна зона Тот
Един от работниците Хенри попита друг:
-Какво мислиш за случилото.
-Че ни чака повече работа.
-Вярно все пак Йордан беше много работлив. Но те питам какво мислиш въобще за това изчезване.
-Еми малко необичайно. Все пак това не е Земята. Мисля че вече е мъртъв. Кислорода сигурно вече е свършил.
-А аз мисля че са го отвлекли.-обади се друг работник.
-Сигурно извънземни. -каза друг.
-Не е време за шеги. Извънземни не съществуват.-отново каза Хенри.
-Защо си толкова сигурен.-чу се гласа на един работник на име Симеон.
Всички замълчаха и продължиха работа.

Съжалявам, но по-добре да съм откровен. Разказа е гола вода. Стила, ако може да се нарече така, е ужасен. Пълно е с грешки в словореда и пунктоацията, а запаса от думи на автора явно не е много голям. Съжалявам, но определено трябва да поработиш още доста над творбата си.

Един човек и гений да е, само пунктуацията да му куца - нещата отиват на зле, а ти, приятелю, колкото и да ми е неприятно да си призная, не си много на "Ти" и с двете. Работа, работа и още работа му е майката. Вземи си романи (за да имаш примери), чети и пиши по-често, не само в клас, вземи си речници (за граматика, етимология, стилистика на текст, пунктуация, синоними, видове текст и т.н.) и почвай, иначе се откажи сега... Понякога е тежко, но после резултатите са налице. Успех, ако се нагърбиш!

Какво да направя като пиша в Microsoft Word Document и ми излизат някви червени черти под думите.Аз ги поправям грешно и червените черти се махат.
Предложи по-добра програма и ще я използвам.

Първо - радвам се, че си откровен и не се засегна от казаното, свалям ти шапка за това.

Иначе за чертичките си има много лесен метод:
1. В менюто "Инструменти" избери Опции за автокоригиране.
2. За да избереш опциите, направи едно или повече от следните неща:
* За да покаже или скрие бутоните за Опции за автокоригиране, постави или премахни отметката в квадратчето "Показвай" опционните бутони за автокоригиране.
* За да настроиш опциите, свързани с главни букви, постави или премахни отметките от следващите пет квадратчета в диалоговия прозорец.
* За да включиш или изключиш елементите за автокоригиране, постави или премахни отметка в квадратчето "Въвеждай" върху стария текст.
* За да включиш или изключиш корекциите при правописната проверка, постави отметка в квадратчето "Въвеждай" върху стария текст и след това постави или премахни отметката в квадратчето "Автоматично" приемай предложенията от проверката на правописа. Това е!

Колкото за писането - аз когато пиша разказ, есе, интерпретация или друго, просто използвам тетрадка голям формат и хубав син химикал "Ротринг". Повярвай ми, удоволствието от писането по този начин е неописуемо и някак си е по-естествено.

9 април 2038 Лунна зона Хорус
Докато Алонсо си почиваше, в стаята му влезна един работник.
-Сър, добре ли е ръката.-каза той.
-Да оправя се.- отговори Алонсо.
-Разбрахме, че Ленан е бил отровен. В кръвта му има от странно на вид вещество.
-Откъде се е взело.
-Ще проверя машината за кислород ,може някой да е разредил веществото в кислорода...

4 август 2039 САЩ Атланта
Сойер бягаше от огромна топка, като Луна която се търкаляше и щеше да го смаже. Бягаше по равен коридор и нямаше къде да се скрие. Започваше да се изморява. Видя врата. Тичаше с пълни сили към нея. Тъкмо да стигне и се спъна. Видя как топката ,която се води за Луна го премазва. Усети огромна болка. После видя ,че е паднал от леглото. Подобни сънища не спряха откогато научи за проекта. Днес излиташе самолета за Колумбия. Утре беше срещата му с Професор Мик. Като журналист Сойер имаше стратегия как да го обеди. Но тя можеше да не подейства, защото той не познаваше професор Мик.

4 август 2039 Лунна зона Тот
Всички спокойно!-извика Джордж като видя как хората реагираха като им каза ,че не е намерил Йордан.-Продължавайте работа след като се наспа ще го потърся пак.
Въпреки че на Джордж му се спеше не искаше да заспива зареди онези сънища. Но ще не ще си легна и сладко заспа.

5 август 2039 САЩ Колумбия
Самолета на Сойер най-накрая пристигна. Днес по обяд имаше среща с Професор Мик. Влезна в рейс, който щеше да го закара до хотела. Нямаше много свободни места ,за това Сойер седна до един стар мъж.
- Здравей млади момко.-заговори го стареца.-За къде си тръгнал?
- За хотел „Хотел Бяла Роза”.- каза Сойер.
- Хубаво име има този хотел.-каза човека.-Какво правиш в Колумбия ,момко.
- Аз съм журналист. Днес имам среща с един човек.
- Ха какво съвпадение, аз също имам среща с един журналист. Забравих да ти се представя ,аз съм Мик Равенстан.

1 септември 2035 „Фестивал за награда за най-добър документален филм.”
-Пожелавам ти късмет.-каза Сойер на Хилари.-Дано да спечелим.
-Дано да спечелим.-Каза Хилари.
На сцената излезе нисък мъж с микрофон и започна да говори:
-Благодаря на всички за търпението. Ето го и дълго очаквания момент ,кой печели наградата. И това е филма „Живот в пустинята” от Сойер Вирнал и Хилари Стренгар.

5 август 2039 САЩ Атланта
Хилари се щеше да прави филм с един друг журналист. Искаше му се, заедно Сойер отново да се съберат.
Беше застанал на маса с куп документи. Трябваше да се подпише. Сети се отново за Сойер, който един бог знаеше какво е намислил. Като приятел трябваше да му помогне. Но имаше по важни задължения. Взе химикала и се доближи до мястото за подписа. Отново в главата му изникна Сойер. Хилари отново го премахна. Започна да се подписва, но химикала не работеше. Взе друг и тъкмо да се подпише, в главата му изникна видение. Беше на луната заедно със Сойер.
-Какво става тук.-попита Хилари.-Какво провя тук.
-Не помниш ли Хилари.-каза Сойер.-Заедно с теб отидохме на Луната, за да спасим хората от проекта „Тот”.
-Какво, аз не съм искал да ходя на Луната.
-Не, Хилари. Ти искаше. Даже много искаше двамата заедно да изпълним мисията. Все още не го усетил но аз знам, че ще дойдеш с мен.
Хилари отново беше на мястото където трябваше да се подпише. Погледна мястото където трябваше да се подпише.
-Бихте ли ме извинили.-каза Хилари и излезе.

5 август Лунна зона „Тот”
Джордж беше излязъл ,с кораба да търси отново. Странни мисли обзеха Джордж. В далечината видя нещо. Някаква скала, но не съвсем. Джордж отиде да види от близо. Беше място подобно на тяхното. Там също имаше машини от които се добива онзи странна течност. Мястото беше изоставено, нямаше и жив човек. Той слезе от кораба да поогледа. Влезе в сградата. Видя машината за кислород. Въпреки че работеше, той реши да не сваля кислородната маска. Мястото наистина беше изоставено. Той се запъти къс стаята на генерала. Влезе вътре. На стената бяха закачени някакви плакати на музикална група. На леглото беше оставена някаква книга. На корицата нямаше нищо. Отвори първата страница. Там пишеше „Дневник на Алонсо Равенстан”.
Чу се шумна аларма. Изведнъж предпазните врати започнаха да се затварят. Джордж тръгна към изхода. Последната врата се беше затворила почти. Джордж прелази под нея. Алармата ставаше все по силна. Джордж направо скочи в кораба. Тръгна колкото може по-бързо. Алармата направо пращеше. Джордж вече беше далеч, когато базата се взриви с такава сила че остави огромен кратер. Джордж видя, че държи дневика. Това щеше да му помогне, за да разбере повече.

Добро е!

ай пак