Работя върху това от известно време, надявам се да ви хареса. Това е прологът и първата част от разказ, който имам намерение да завърша без значение какви са обстоятелствата. С този бройката на постовете ми в този форум става точно 3500. Никога не съм се интересувал колко са, но вчера по една случайност реших да ги преброя и за моя собствена изненада бяха 3499. Вчера ми беше хубав ден и затова реших да принеса жертва на великия форумен бог под формата на нов разказ. Няма да изброявам на кого съм се възхищавал, на кого съм подражавал, койт ме е напътствал или такива глупости, смятам, че всички, които четат това и са ми приятели го знаят. Here we go:

Ето пак седя пред белия лист и не знам как да започна. Кой съм аз? Аз съм разказвачът. Този, който знае хиляди истории и дарява другите с тези, които харесват най-много на него самият. И така, каква ще е днешната история? За какво искате да се разказва? За герои и битки? За падение и издигане? За любов? Принцеса? Принц? Не, силен крал? Не? Нека да е историята за шестте крила на серафима.
Не знаете какво е серафим? Е, някои явно знаят, но нека не лишаваме незнаещите от това, което им трябва най-много - знанието. Серафимът е ангел, който се рее в небесата с две големи крила, докато с други две крие лицето си и с още две - нозете си. Той е силен и мъдър, най-близък е до Бога и най-голям негов приятел е.
Но не винаги е било така, не винаги серафимът е бил ангел небесен и не винаги се е славил с мъдрост и сила, едно време той бил обикновен човек, нито беден, нито богат, но носещ в себе си шест съкровени желания. Когато видел той човек на колене да се клани и моли на Бог, той го спирал и му казвал «Не бог е нужен за онова детпо го желаеш, а силна ръка и бистър ум.» И така ходел човекът от град на град и казвал на хората това. Но не за това била неговата награда.
Видял Бог, че прави човека така против него и се почудил. Наистина ли този човек бил толкова силен и умен, че не се нуждаел от Него или пък бил самият дявол предрешен като човек? Почудил се Бог, помислил, пък решил да прати ангел да го изпита. И пратил той ангел небесен при човека да го види що струва.


Серафим се събуди и погледна часовника. «4 без 10” осъзна той без обаче да различи цифрите. Светлината му пречеше. Не беше натрапчива и болезнена за очите и все пак беше невероятно ярка и не му позволяваше да вижда почти нищо. Погледна към източника и. Точно в центъра на яркостта се различаваше някаква сянка. «Интересно» помисли си той. Всичко това му изглеждаше странно, но вместо объркване и паника в главата му се бе настанило спокойствието на древноримски мислител пред публиката.
- Кой си ти? - промълви леко дрезгав мъжки глас.
Сянката в светлината не отговори с думи, а знанието просто изникна в съзнанието на младежа. Беше ангел. Той не вярваше в Бог, но като че ли и сам не можеше да се сети за по-правдоподобно обяснение за голямата светулка в стаята му.
- Много светиш. - каза Серафим без капка уважание.
Сянката кимна и след кратък миг, в който човек би си представил как светлината се свива и свива и става все по-ярка, образувайки човешка фигура, светлината просто изчезна и на мястото на сянката се появи коза.
- Е, не точно това очаквах. - заяви момчето.
- Не съм тук да ти предложа това, което очакваш. - заяви козата с гладък човешки глас. Серафим се очуди. Очакваше животното да проговори, но предполагаше, че гласът ще звучи поне малко блеещо. Реши да бъде откровен, както винаги:
- Защо не говориш като коза?
- Защото няма да ме разбереш.
- А… имах предвид защо не… забрави. Защо си тук? - явно ангелът беше предразположен да отговори на всеки въпрос и то прекалено буквално.
- Бпг ме прати за да ти предложа облог с Него.
- Бог не се хваща на бас… да де, той и не съществува.
- Съществува.
- Виждал ли си го? - тъп въпрос.
- Не. - неочакван отговор.
- Не си? Тогава как знаеш, че съществува?
- Аз знам всичко.
- Тогава какъв е отговора на окончателния въпрос за Живота, Вселената и Всичко Останало?
- И на кой въпрос отговора е 42?
- “Колко е 6 по 7?” и “Какъв е отговора на окончателния въпрос за Живота, Вселената и Всичко Остнало?”
- Хитро.
- Отклонихме се от темата, а моето време изтича.
- Изтича ти времето?
- Аз съм ангел на третия час от денонощието.
- И защо дойде чак в 4 без 10?
- Бях тук още в три часа, но е трудно да бъдеш събуден.
Серафим се смути.
- Ти си проклет алгел, давол да те вземе!
- Той ми беше приятел едно време. - каза козата и сякаш за пръв път в гласа се долови някаква емоция - тъга. - Облогът, - продължи ангелът - е за това дали ще можеш да изпълниш своите шест съкровени мечти без помощта на Бог.
- А какво залагаме?
- За всяка една изпълнена мечта ти ще получаваш по едно невидимо за хората крило на гърба си. , но ако се отчаяш и забравиш мечтите си дори за един миг и си помислиш, че няма да можеш да ги изпълниш ще престанеш да скверниш името Божие.
Серафим склони глава и затвори леко очи. Притисна ги и след това промълви тихо:
- Бог никога не ми е помагал, - раздърка очите си, вдигна глава и добави - приемам облога ти, ангеле, нямам какво да губя.
Козата присветна, превърна се в точно копие на младежът и след това кимна и изчезна с буйна експлозия от светлина. След това вече нямаше нищо, нито едно доказателство за това, че в стаята е имало някого.
Серафим изведнъж изтръпна от студ. Видя отворения прозорец и почувства лекия вятър, който навлизаше със свистене през пердетата. Той отиде и го затвори.
- Вече няма да спа на отворен прозорец, - каза той сякаш на невидим себеседник пред себе си - сънувах, че говоря с коза.
Легна отново в леглото си и преди да затвори очи и да заспи погледна часовника си. Беше четири часа и една минута.

Интересно начало, надявам се скоро да прочета продължение

Безспорно е доста качествено, Сентри, а и не мисля, че има очудени...

Символизма е доста сполучлив, комедийни вмятания ала Пътеводителя бяха на място, заглавието ми хареса, а и персонажа добре описан, като за в интродукция.

Наслука.

Ооооо, не!

И си мисля, че мога да те мина по сладкодумие?

Още отсега ти предавам перото си, приятелю.Рядко някой разказ може да ме заинтригува толкова много.Единственият минус са леките правописни грешки, но те са допуснати от недоглеждане, не от незнание.Всичко друго е перфектно! В реалния смисъл на думата.Продължавай, продължавай, понеже не мога да изтрая до следващата част!

Както винаги нещо приятно и интригуващо за четене от страна на Сентри. Като "виден" критик във форума ще се заловя този път за правописа, който си личи, че не си изпипал тук. Дръпни му една редакцийка, че май не си засега.

Съвет... Виж, при диалога в един момент се появява логическа грешка - на едно място имаш два реда един след друг пряка реч от страна на двамата герои (защото всеки от тях започва на нов ред с тире), а всъщност се оказва, че те са думи само на Серафим. И непосредствено след това са отговорите на ангела - само дето и двата са въпроси. Т.е. излиза, че "42" е отговора и на двата въпроса, а ми се струва, че не си имал това предвид. Въпреки това може и това да си имал предвид. А пък за първото - може да се е получило така от вмъкването на авторски думи в речта на героя...

Абе какви ги приказвам! Понякога ставам толкова дразнещо педантичен, че чак сам се усещам... Чакаме да го завършиш, а ти обеща!

п.п. А относно странната коза и ангелът от 3 до 4... Интересно хрумване, доста нестандартно, а това определено придава свежещ на разказа.

Оф... Втори едит правя, ама щото искам да кажа, че встъпителния ти абзац най-много ми хареса и дори ми даде идея ( ) за нещо, на което се надявам скоро да мога да представя началото!

Нов разказ от Рекс! Юююююхуууууу!

Ще вадим бирата от хладилника!

Касата бира, всъщност, и ще отделим цяла вечер за четене
Разбира се, няма нищо по-хубаво от един дълъг разказ на приятел, някак сладко ти става

Колега - niiiice, но искам да го довършиш първо

Браво. Едно от малкото хубави неща напоследък в творческия... Ще следя за продължение Черният хумор и стилът си личат доста добре

Смислена тема в творческия ? Самият факт , че се е родило подобно нещо ме кара да се усмихна .. А и с нещо като това тук .. Определено чакам продължение .

Много въздействащ разказ. Нямам никакви забележки. С нетърпение очаквам(а и не само аз) продължението.

Благодаря, работя.

Интересно, интересно ^^ Но май не се очаква нещо различно от теб Радвам се, че отново започна да пишеш и държа да видя края на историята.
Това беше хубавата част. Сега следва моята любима критика (не ме псувай).
1. "Е, някои явно знаят, но нека не лишаваме незнаещите от това, което им трябва най-много - знанието." - Нещо в изречението ме подразни, може би е леко натруфено, но това си е изцяло мое мнение.
2. Като видях новия правопис на "Учуди", ми настръхна косата...
3. Много правописни грешки. Както казаха по нагоре - от недоглеждане. Ще е добре да хвърлиш едно око на написаното ^^ За пунктуацията не ми се приказва, но ще вметна все пак, че след пряка реч, точка и тире, следващата дума започва с главна буква. Т.е. "- Аз отидох на кино. - Каза той." ^^ Не се въздържах, сори
Май приключих с критиката, дай нещо по - сладко за десерт
Идеята с козата направо ме разби Също много добро хрумване и за часовете ^^ А сравнението с "голямата светулка"...е, посмях се...доста ^^`
Хайде, със здраве И искам да прочета поне това докрай

Браво Сентри, истинско удоволствие е да преминеш през нещо такова, което сякаш не се чете, а някой ти го разказва с думи... Стила малко повече земен и лесноразбираем, което единствено не ми допадна - просто се чете, а не поражда мисли, от което разбирам, че написано за всякаква аудитория, което е разбираемо. Добра работа, чакам продължението.

Всъщност не - правилно е да се напише така "- Аз отидох на кино - каза той." Цялото нещо се смята за едно изречение - речта на героя и думите на автора. Дори ако героят е задал въпрос и т.е. неговите думи завършват с въпросителен знак, то след тирето думите на автора започват отново с малка буква - цялата конструкция си е едно съобщително изречение - авторът ни съобщава какъв въпрос е задал героят.

А трябваше. ^^` (Без да се обиждаш, просто бъзик!)
Дистърбд, къде, за Бога, намери черен хумор в разказа? Няма грам такъв.

ОФФТОПИК
Екс, ти пък какво се захласваш? Ако не се лъжа последния ми разказ така и не го прочете. А точно той си беше въпросната цяла вечер четене. Ако си, извинявай, не знаех.
Относно моя разказ - идеята я имам и тя не е да е точно разказ, а по-скоро тема за писане на разкази от различни автори, но малко по-интересно извъртяна. Ще видим дали ще се получи. Сега или ще "чакам" да си напиша първия разказ за нея, или ще преработя един вече написан. Ще видим доколко ще ме домързи.
И много се радвам, че има хора, които посрещат новината като... новина!

С нетърпение чакам продължението.

И аз го чакам с нетърпение, но го няма нещо... ^^

Сигурно много ще се радвам, ако някога видя завършен разказ в този форум, споменавал ли съм?
Затова първо изписвам, а после пускам на части...

Затова не сме виждали твой разказ тук от падането на берлинската стена.

Нещо ми подсказва, че с моето липсващо творчество съм по-добре от безкрайните приказки.

Я стрига !