По-скоро препоръчвам
това. Сайтът е "почти официален", така че мисля, че лириките там са по-точни откъдето и да е било другаде. А и пише какви са точните идеи заложени в песните.
Dist, откъде си ги чел тия неща? Защото ми се струва, че някои от биографичните ти факти нещо не са верни. И по-точно това, че Дреймън е основателят на групата!?!?!
Мисля, че нещо си в грешка. Основатели са Дан Донеган и Фаз. Присъединяват Венгрен и доста време си търсят вокал, докато намират подходящ в лицето на Дреймън. Така че може да се каже, че той е дори най-късно присъединеният към групата. Разбира се, като изключим John Moyer, който замества Фаз след напускането му. Та значи мисля, че е редно и да напишеш моментния им състав, така че там вместо Фаз трябва да е Мойър. Също така трябва да се спомене, че Дреймън сам пише текстовете на песните на групата (което струва ми се, е важно да се спомене, макар че като цяло май повечето метъл групи сами си пишат текстовете). Музиката е като цяло дело на Донеган (ако не се лъжа). Така че е малко тъпо да казваш, че "Believe" е посветен на дядото на Дреймън, при положение че това може да се каже само за текстовете. А и като цяло не съм чувал тази версия. Лично информация за групата съм черпил от официалния им сайт
http://disturbed1.com/ и дори повече от
http://www.rockdetector.com/
Други интересни факти около групата са случката от Озфест-а през 2001-ва, когато реакциите на публиката при изпълненията на групата накарали организаторите да издигнат групата като основна поддържаща на хедлайнерите от Блек Сабат. Важно събитие за групата е и внезапната смърт на член на групата Пантера (ако не се лъжа, защото не съм много запознат с нея, при инцидент загива вокалиста на групата), защото те са дългогодишни приятели и колеги на Дистърбд. Това събитие оказва голямо влияние върху групата, която по-късно организира концерти в Чикаго с цел да се съберат пари за подмогане на семейството на загиналия. Както и разбира се концерта им в софийската зала Фестивална на 25-ти Септември 2003г., който за мое огромно съжаление съм пропуснал, понеже по това време май тепърва започвах да се зарибявам по групата. (Да се надяваме, че пак ще дойдат!) И накрая ще завърша с превод на името на групата:
Disturbed - емоционално/умствено неуравновесен
Относно творчеството им ще спомена, че информацията, дадена от Дист-а е вярна с една малка забележка "God Of The Mind" не е част от албума им "The Sickness", а е включен като "бонус песен" в по-късни издания. Като бонус парчета към същия албум могат да се срещнат и живи изпълнения на първите три песни от албума. Също така трябва да се спомене, че "Shout 2000" е кавър на едноименната (без 2000-то) песен на Tears For Fears, също така и "Land Of Confusion" - на Genesis. Песента им "A Welcome Burden" е включена в саундтрака на филма Dracula 2000, а пък "Down With The Sickness" - в този на филма Queen Of The Damned. Също така съществува "комична" версия на същата песен, която е част от саундтрака на филма Dawn Of The Dead, която групата сравнително наскоро "най-накрая" признава. "Glass Shutters" пък служи за музикален фон при появяването в залата на известния кечист Ледения и писана специално за него. Освен това групата участва съвместно с още няколко в направата на албума "Music As A Weapon 2", в който са включени две нови парчета - интрото на албума "Loading The Weapon" и "Dehumanized", както и са включени песните "Stupify" (в изпълнение с Pete Loeffler от Chevelle и Joey Duenas от Unloco), "Darkness" и кавър на "Fade to Black" на Metallica. На сайта който посочих в началото, ако не се лъжа, има всички авторски песни на групата до момента, а също така имат и още няколко кавъра.
Сега малко относно личните ми впечатления от групата. Зарибих се по тях преди няколко години, когато започнах прекалено начесто да си пускам "Shout 2000". До момента имах само тази тяхна песен, но ми хареса доста и реших да си дръпна още песни на групата. Дръпнах двата им (по това време) албума и ги прослушах. Определено ми харесаха, но нещо им липсваше. Истинската ми зарибявка по тях дойде в момента, в който си преподредих музиката и в уинАМП-а пуснах песните не подредени по азбучен ред, а както са си в албумите (горещо го препоръчвам на всички!) и най-накрая чух "The Sickness", несмесен с песни от по-бавния и меланхоличен "Believe". Това е албумът, който ме зариби истински по групата. Дотогава, а и до днес, не съм чувал друг по-агресивен и брутален албум, който едновременно с това да е толкова бърз и мощен, но въпреки това музиката да е дори приятна за слушане в спокойно състояние, а текстовете да носят толкова много смисъл. Може би по това време имах нужда от истински отдушних на насъбралата се в мен агресия и го намерих в тяхната музика. (Винаги съм смятал, че музиката е правилното място да се изпусне агресията, а не някъде в живота, където ще има последствия както за теб, така и за околните.) Лично аз харесвам мощната музика, но най-много ценя в една песен бързината й и начина по който тя те кара да се движиш. Точно поради това тази група е може би любимата ми, защото е доста бърза и те кара "да се мяткаш във всички посоки", докато освобождаваш злобата и агресията, насъбрала се в теб. А действително животинските крясъци, който са включени в песните са това първично нещо, което наистина освобождава първичната злоба в нас. Целият албум е "първична агресия" (както го оприличавам аз) към обществото, което ни мачка и не ни позволява да достигнем своите мечти и желания, това, което ни превръща в скрити чудовища и ни тласка към първичното отстояване на нашите права - чрез борба, и последващата реакция от наша страна, която се бунтува срещу него и цели неговата разруха. Точно това го прави толкова добър. Разбира се, вярно е, че в действителност той е леко неизпипан и малко грубоват, но мисля, че точно такова трябва да е звученето на нещо толкова агресивно и брутално. Песните, които са ми любими от този албум са "Voices" (има много добра идея и наистина те кара да се превърнеш за три минути в един от тези серийни убийци, които не могат да търпят обществото, коети ги мачка, а също така има просто БРУТАЛЕН
клип), "The Game" (много добър текст), "Stupify" (един агресивен стон, излязъл от устата на отритнатнатия от обществото, а също така и една от най-манияшките песни за концертни изпълнения (лично съм се убеждавал в това, разбира се на коцерт на друга група, която изпълнява тази песен), отново добър
клип), "Down With The Sickness" (с нейните животниски крясъци най-вече и описанието на пътят, който всеки извървява до състоянието на лудост, отново има
клип, който обаче според мен е глупав, като се изключи идеята с "освобождаването на звяра"), "Fear" (изключително бърза и мощна песен, която е отклик към "щастливците в живота", които най-често контролират живота ни чрез по-голямата си власт, един неофициален фен
клип с мотиви от Final Fantasy), "Shout 2000" (завинаги в сърцето ми като песента, кояот ме зариби по тази група, а и перфектният "Primal scream therapy" за мен), "Meaning Of Life" (тук психозата вече взема връх) и "God OF The Mind". Малко по-малко "Violence Fetish", "Want", "Conflict" и "Droppin' Plates", а "Numb", макар че я мисля за не толкова лоша, просто няма място в този албум със своето леко баладично звучене. Ако изслушате целия албум, то всичко си стои на мястото - едно равномерно започне на полудяване и отдаване на агресията, засилване и към края изпадане в пълна и донякъде поуспокоена лудост.
За мое съжаление, вторият им албум не ми е сред най-любимите. Действително концепцията му е по-добра и е по-добър като качество, но просто му липсва тази нотка на агресия, която ми хареса в групата и първият им албум. А също така и беше доста по-бавен, а както вече казах, бързината е най-важното за мен в една песен. Разбира се, има няколко песни от албума, които отново много ми харесват и най-вече "Liberate" (добра идея, отново бърз и много мелодичен. С един от малкото
клип-ове концертни изпълнения, които ми харесват, но наистина много добър), "Awaken", "Intoxication", "Rise", "Mistress", "Breathe". но и останалите песни са си сравнително добри. Проблемът на този албум е, че като песни поотделно всички те са добри, като цяло албумът е добър, но просто е някак "озаптен", ако мога така да се изразя. И все пак, изслушан целият албум последователно, е добър. "Prayer" и "Remember" също имат клипове, съответно
този и
този, но лично според мен са малко блудкави.
Третият им албум вече беше нещо доста по-различно. Някак си седи между стиловете на първите два - мощен като първия и на моменти баладичен като втория. Хареса ми поради един нов фактор - започнах доста да се зарибвам по Heavy Metal (тук основните заслуги са на обичния ни Join
), а лично аз долавям много такова звучене в този албум. Песните обаче този път бяха може би още по-бавни и ако не беше този факт, въобще нямаше да харесам албума, но това за щастие не стана. Тук най-добрите ми парчета са откриващата "10 000 Fists" (със супер якоия си припев, който в момента стои в подписа ми), "Deify" (любимата ми! Супер як текст с адски много смисъл, разнообразно звучене и като цяло - "Убийствен"), "Stricken" (много добра песен, една от малкото на групата посветени наистина на любовта. Също така има и доста интересен
клип), "Sons Of Plunder" и "Land OF Confusion" (с доста добър ритъм и текст. Песента има клип от няколко дни! Ако някой ми го намери, да даде линк!), "Sacred Lie". Останалите песни са също доста добри, но отново поради сравнително бавния си ритъм не са ми сред най-любимите, може би като се изключи баладата "Forgiven". Най-важното за този албум е да се слуша целия, защото силата му е в общата идея на целия албум, а не в отделнтие му парчета - песните, защото не всички от тях са толкова добри сами по себе си. "Just Stop" има
клип, който не е нищо особено.
Като цяло ми прави впечатление действителната смяна на стиловете през трите албума, за която спомена Диста. От чистата агресия и брутално, но грубовато звучене на първия албум, през изпипаното "преминаване" през мрака на втория, до изчистеният и зряло направен и уверено звучащ трети албум. Лично аз "си ги" определям по близък на дантевия модел - от ужасите и лудостта, бруталноста и убийственото звучене на Ада (първия албум), през разсъждаващият и осмислящ всичко в битието ни втори албум, който е Чистилището, до решителният и непоколебим трети албум (малко разминаващ се с Рая, но все пак - раят на метъл музиката). Интересно с какво точно звучене ще ни изненадат при четвъртия си албум!
От останалите им песни, които имам "Loading The Weapon" е трудно определима като "песен" и затова не бих казал нищо за нея, "Dehumanized" лично не ми харесва, "A Welocme Burden" е много добра - мощна и с добър ритъм и текст, а "Glass Shutters" също не ми харесва особено. За съжаление нямам останалите им песни, ако някой ги има, да се обажда!
И накрая ще завърша с призивът от "Fear" - Feel something and get up!
Биографичните ми данни наистина са грешни. Съжалявам за което. А останалите песни можеш да дръпнеш от тук - disasterpriser.bounceme.net . Влизаш в "music" и не може да ги намериш 
Сайта не е 24 часа онлайн, така че ако не ти се отваря - ще трябва да поизчакаш. Иначе чуй Killing You Now на Disturbed & Tool. Доста добра песен. Също ти препоръчвам Hell. С тая статийка за групата ми скри шапката 
