Не тъгувай, приятелю млад, не скърби.
Ние с теб сме проклети вовеки...
Съдбата ни тъжна е просто приказка
за отъпкани вече пътеки...

Словата красиви що чувахме с теб,
знам, че са просто измама...
Красив завършек на всичко онова,
що назад във времето стана...

Напред гордо върви,
глава недей скланя.
Спомена нежен ни крепи,
само той ни остана...

* * *

Стария портрет
във ъгъла стои ..
Лицето ти ме гледа..
но бледо е.. мълчи ..

Кажи ми дума само ..
Кажи ми, че си ти ..
Спокойна ще притихна..
Без повече сълзи ..

Устните ти търся ..
Твойта нежна плът ..
Във теб да се притисна,
във силната ти гръд ..

Липсваш ми, но зная..
Няма да се върнеш ти.
Единствено портретът ти
остана.. ала той мълчи..

Ето една малка част и от моите среднощни излияния... без определен повод.

Красиво!Черно,но въпреки това много красиво.Добри рими,страхотен стил...Много добро с две думи.Keep it up...

Значи и ти реши да пишеш в сладурското ни местенце, а ? Няма лошо и добре, че започваш да постваш творбите си ... винаги съм искал да ги прочета... :)

Обичам те, не те мразя, Верси. :)

Второто съм го чел преди и знаеш мнението ми И първото ми хареса. Поуствай още, знам че имаш много добри

Много яко ... браво. Продължавай в същия дух

Добре дошъл в моя личен ад,
отвори очи и ми кажи,
това не е ли онзи същия водопад
пак изплетен от познатите лъжи?

Добре дошъл, непознати
килията ми неприветлива е, знай,
но изслушай мъката ми, поседни.
Желаеш ли да пиеш чаша чай?

Проклятието да си виждащ роб
в свят с незрящи господари ти си сам,
кара те със сълзи да копаеш своя гроб,
да чакаш някой да те закопае там.

Ами ти, защо криеш лицето си с в мрак?
Ти ли си смъртта, имаш ли си име?
Не ме е страх от теб, ти не си ми враг
моля те, махни оковите, освободи ме!

Аз загинах преди много време
Живях до днес в идеалният си ад
сега нека тъмнината ме погълне.
Да умра истински аз... доживях.

ЕДИТ: Мерси, мое си е, търсех повод някъде да го покажа и заглавието ми се стори подходящо

Първите две откровено не ми харесват. Актив обаче пусна нещо добро.

Active, наистина е много хубаво ...

Твърде ритмично, твърде сковано.

Верс, нямаш равна. Ето и едно от мене:





Лед ми сърцето сковава,

не се разтопява, болезнено расте,

в мен само отчаяние остава,

мракът в душата ми нивга не ще спре.

И от мрака излизат ангели черни-

пепел им на крилата, зли клетви в устата,

лъжат и дават обещания неверни,

нямало пак да ме мъчи съдбата...

Ангелите силует мрачен описват печално,

с последни думи продължават по своя път...

но аз сълзи от кръв роня фатално,

спомените за ласките й няма да спрат-

за усмивката, даряваща вяра,

за нейната ефирно-нежна плът...

Въглен в очите ми бавно изгаря,

на въглена искрите се в синевата възнесат,

същия въглен омраза разпаля,

очите й, езера същи, въглена в дълбините си ще изгасят.

И опиянение търся, и да забравя бленувам,

как в тези езера можех да потъвам...

Но не и сега-остана само мъка,

с нея тя обсипа ме като на небето дъжда.

Сега жив не мога да остана тука-

сега живот ще намеря само в смъртта...

The Beauty of Suffering а?

Ако чакате състрадание или мъченически титли няма да ги получите! Не разбрахте ли, че страданието не е свято!

Ми не ми харесаха особенно стихотворенията. Темата е ясно показана, но каквото и да е развитие липсва. Общо взето се прелива от пусто в празно! Да кажем, че и да прочетеш стихотворенията и да не ги прочетеш все тая!

greeny, аз лично не очаквам нито състрадание нито 'мъченически титли', а се съмнявам и някой друг от тези, които постнаха да го очакват. Дали страданието е свято или не, не решаваш точно ти, тъй че запази си плоските и лишени от смисъл коментари за някой, който би намерил някакъв смисъл в тях.. и който би им обърнал внимание.

Верс, той можеше да ти каже точно това, което ти каза на него, а именно "запази си плоските и лишени от смисъл стихотворения за някой, който би намерил някакъв смисъл в тях и който би им обърнал внимание".
А и той много точно е оцелил на кого да пусне коментара си, самия акт на отвръщането значи, че ти обръщаш внимание на коментарите му.


Здраве, радост и много любов,
Сентри

Сентри, той можеше да каже много неща, но каза именно това, което бе казано и на мен ми остана възможността да цитирам точно него. Стихотворенията ми дори и да са плоски и лишени от смисъл, са си мои и аз съм в пълното си право да ги пускам, отделен е въпроса какво мислят другите за тях и дали изобщо някой ги чете. А това, че му отвърнах, бе по - скоро от етичност, отколкото от каквото и да било друго.
Поздрави.

Ти си дала стихотворенията си, той е дал мнението си, и двамата сте в правото си. Но точно твоята етика не трябва да ти позволява да кажеш на хората да си затварят устите просто защото не харесваш какво излиза от там.


Благодаря

Блажени са слепите, кръгли идиоти с очи!
Верс за теб говоря!

Глупака се обижда на всичко, което не разбира!

Аре успехи в развитието !

Не помня да съм се изразявала така грубо, просто му дадох насоки в общуването.
П.С. greeny, благодаря за милото пожелание.. Сега, ако към факта, че ти си прогледнал, а аз сляпа, добавиш, че имаш криле, направо ми идва да те цункам.

Аз не съм ти пожелавал каквото и да било, но: "Моля!"

Тва вече е флууд, ама какво да направя?