Самота

[Demonic]

Самота

Залез вплита се в дантелено дърво.
Стъпки ледено напукват тишината.
И на птица острото крило
реже безгранично синевата.

Какъв немощен и несeкващ ден…
Стъкла сълзящи. Схлупено небе.
Град стихнал и самовглъбен
в увехнали и хладни цветове.

От здрачното на твоите коси
ще лъхне на земя и на дървета.
Смехът ти сивото ще прекоси
и златната му диря ще засвети.

[Scar]

Добро е...

[O6im]

И на мен много ми хареса
Браво!!!

[Brian]

Кусур няма...Добро постижение.Хареса ми.

[Draksis]

Браво, Demonic.Имаш дарба.

[Stiiv Olstin]

Като го съпоставя с предното ти , то това е най-добрата творба , създавана някога..

Иначе наистина бива.Не може да се каже дали имаш дарба , но бива.

Разбира се , както обикновено е в депресивния стил..затова не му придавам прекалено много важност..не е толкова трудно да се пише в такъв стил , знам го от опит.Всичко , което ти трябва , е малко мозък , средно богат речник и лошо настроение.

[Demonic]

Като го съпоставя с предното ти , то това е най-добрата творба , създавана някога..

Иначе наистина бива.Не може да се каже дали имаш дарба , но бива.

Разбира се , както обикновено е в депресивния стил..затова не му придавам прекалено много важност..не е толкова трудно да се пише в такъв стил , знам го от опит.Всичко , което ти трябва , е малко мозък , средно богат речник и лошо настроение.

Значи ме разбираш перфектно

[ТРУПОНАРЕЗЕНинс]

Demonic,

поздравления за пристрастието ти, да стихо-подреждаш чувства и мисли!

Но искам да вметна, ако позволиш, че
демоните, ако са истински,
никога не са самотни.

Виждащите ги, напр. старецът Лествичник (монах, много много много светла личност),
твърдят, че
само на върха на нокъта ни има цял легион създания на мрака.

( легион е стара мярка, равняваща се на 6 хиляди броя)


Явно, ти си много светло същество, което дири себеподобни,
но ти е трудно, понеже земята е в плен на Княза Сатанаил,
който ВЕЧЕ е обсебил огромната част от душите на планетарното население.

Поздрави!

Не си демон, вервай.

Някога, ако не ме мързи, ще ти разкажа нещичко за Сенките на Мрака.

[Firzen]

Първо искам да те похваля за това, че си направил усилието да го римуваш - нещо, което в последно време творците тук забравят и което прави поезията истински красива.
Имам и критики обаче:

Стъпки ледено напукват тишината.

Стъпките, които са ледени, напукват тишината? Ледът не напуква, обикновено той се напуква.

И на птица острото крило
реже безгранично синевата.

Безгранично...? Синевата е безгранична. Рязането може ли да бъде безгранично?

Какъв немощен и несикващ ден…

НесЕкващ, тук издребнявам, признавам.

От здрачното на твоите коси
ще лъхне на земя и на дървета.

Здрачът е определено време от деня, на ръба на залеза и мрака. Как може той да лъха с определена миризма? Или има вятър в картината?

Едва ли ти казвам нещо ново, но в последния ред римата засича.

След всичко казано, пак си остава сред хубавите стихове напоследък.

[The Chameleon]

Харесва ми.

[Liberty]

Да, да браво! И този път се справи много добре. Почвам да ставам фен на депресантската ти поезия. Тук е пълно с депресантски и стории и стихове, но повечето са отегчителни и зле написани. Ти обаче имаш талант и се извисяваш над масата. Това което е най-важно-работите ти са запомнящи се, оставящи отпечатък в съзнанието на тези, които са ги прочели. Продължавай в същият дух!

[Demonic]

Не мога да кажа,че имам талант,но все пак благодаря за вашето мнение.

[White Emperor]

Браво!Супер си!Продължавай в същия дух!

[Existence]

Първо искам да те похваля за това, че си направил усилието да го римуваш - нещо, което в последно време творците тук забравят и което прави поезията истински красива.
Имам и критики обаче:

Стъпки ледено напукват тишината.

Стъпките, които са ледени, напукват тишината? Ледът не напуква, обикновено той се напуква.

И на птица острото крило
реже безгранично синевата.

Безгранично...? Синевата е безгранична. Рязането може ли да бъде безгранично?

Какъв немощен и несикващ ден…

НесЕкващ, тук издребнявам, признавам.

От здрачното на твоите коси
ще лъхне на земя и на дървета.

Здрачът е определено време от деня, на ръба на залеза и мрака. Как може той да лъха с определена миризма? Или има вятър в картината?

Едва ли ти казвам нещо ново, но в последния ред римата засича.

След всичко казано, пак си остава сред хубавите стихове напоследък.

Фирзен, та това е изкуство При това, забележи, лирика.
Например когато ледът се пропуква, нима не се пука с него и тишината? Нима ще кажеш пък, че народният израз "зората се пукна" е неправилен? Може би, но е прието да се казва по този начин.
Буквално самите стъпки не са ледени, те са метафора, освен това искам да те поправя в твоята забележка - не леда напуква тишината, а стъпките. А инверсията си е просто похват.

Добре, за безграничността съм съгласен
Демоник, може би думата, която търсиш е безкрайно? (разбира се не точно тази, защото се губи ритмичността)

Фирзен, със здрача си се изложил Само на долния ред пише "лъхне", което е лъх и идва от полъх, което несъмнено знаеш.
Но можеш да приемеш "здрачното" като цвят и като настроение, все едно да беше казал "от златното на твоите коси..."
От друга страна не виждам смисъла в тези два стиха (От здрачното на твоите коси // ще лъхне на земя и на дървета) амааа какво ще лъхне?

Иии накрая - последния стих може да няма рима, което е грешка, при положение, че цялото стихотворение е издържано в римуван стил, но пък си има ритмичност, а това също е постижение ^^

Бла. И между другото е хубаво, макар и объркано ^^

[Ледник]

Тук Фирзен е прав, стихотворението наистина е лишено от смисъл. Амин.

[Demonic]

Някои хора ме мразят до гроб

[Omega-x]

Demonic,Зубро мрази всички които изпитват чувства.Изглежда горкия шишко,неможе да изпитва такива.Просто игнорирай мнението му.

Относно самотоа стихче... за мен е прекалено натруфено,имам чувството че в името на римата ти бяга смисъла...(ся ако ме разбереш кво казах..)Просто опитвай^^