Бяха тежки времена за България,а и за Румъния.Евросъюза отлагаше тяхното присъединяване към ЕС и това изнервяше двете страни.Тази гадна европа насъскваше двете съседки една срещу друга и се смееше гадно над нещастието и мизерията в тези малки държавици.Годината беше 2014 а нашият националист Димитър беше едва на 23 години.Момче от Плевен,Димитър мразеше европейците и беше категорично против присъединяването на родината си в ЕС.
И така се проточиха дните,дойде времето в което се стига границата където просто трябва да се скочиш на оръжие.Румъния бе приета.По това време Йордан Савов(Политик,Националист,мразещ ЕС)предприемаше да обедини балканските страни в една обща сила-идея,дадена от самия Димитър.Това Йордан направи с помощта на президентите на балканските страни през март 2014.Огромна държава,включваща България,Македония,Сърбия и Черна гора,Босна и Херцеговина и Хърватия.Огромната войска на балканите представляваха "Балкански Сили",а държавата бе наречена Балкания.Поради подигравките от страна на румънците месеци наред,Йордан не се сдържа и предложи на съюзниците си да обяви война на румънците.Десантът в Румъния бе определен за 16 юни 2015.Балкания редовни войски НЯМАШЕ,защото за да бъде една войска силна,трябва да е изградена САМО и ЕДИНСТВЕНО от доброволци ПАТРИОТИ,готови да загинат за родината си.Така се стекоха обстоятелствата,че всички младежи от 18 до 38 години бяха призовавани да се бият в името на родината.Нашият главен герой се записа парашутист,а неговия най-добър приятел,когото познаваше от гимназията,се записа пилот две години преди войната и достигна чин капитан когато тя започна.Историята пренасяме във военното училище по въздушнодесантни части в град Плевен.Димитър бе разпределен в 101 отделение на BF - Балкан Форсис.Завършвайки двугодишна военна подготовка(2012-2014),Димитър се бе издигнал до чин сержант и бе натоварен със задачата да командва 13 души сред които бяха някои от неговите бивши съученици,както и
момчета от квартала.Пренасяме се сега в мислите и чувствата на Митко,гледаме през неговите очи развитието на войната,както и битките в които е участвал.
Серж.Димитър Димитров
С гордост ви представя
Своите преживявания като командир на екип от 13 души
Своите мисли и чувства,за да отрази случилото се тогава
Или просто така ярко изобразеното от него определение

За войната с Евросъюза,неговото лицемерие и нахалство
Балкански Сили-Път Отвъд Новата Звезда



15 юни е.В бараката си в училището по въздушнодесантни части съм.Мисля си за утрешната атака по Румъния.И това как да командвам още 13 души.
Вече имам 13 души под мое командване.13 родолюбци,готови да дадат всичко за родината си.13 човека сега разчитат на мен да ги поведа по пътя към Букурещ.13 млади момчета като мен,които щяха да свалят мадами,хвалейки се с нашивките по униформите си и по белезите,които войната им е оставила.Мислех си и за Сашо,моят най-добър приятел,който сега вече е капитан и разполага със собствен бомбардировач Б63,който той беше кръстил Тайфайтърчо.Леле,става ми смешно да си го представя как пилотира самолет,сваля вражески самолети и прави лупинги във въздуха.Мислех си и за Миро,който поради ръста си трябваше да се присъедини към танковите части.Сега е серж.и управлява "Балканик" танк.Колко странно е да знаеш,че отиваш на война с най-добрите си приятели...
Вечерта не можах да заспя.Мислех си за това каква мъка ще причиня у близки и родители на тези,които командвам ако по моя грешка някой от тях загине..Мислех и за това какво причинявам на своите родители...и роднини...

-Хей,ето го и нашия сержант!Кво стаа?Не спа ли?
Това ме попита на сутринта момче от екипа ми.Бяхме съученици в гимназията,същата паралелка.Казва се Симеон.Когато бяхме на по 14 му викахме Коч,защото беше от село.До него се присъедини Иво,също бивш съученик.Той започна да си говори със Симо.Аз се отдалечих и видях групичка от още 5 човека от моя екип-говореха и се хилеха.Присъединих се към тях.За пръв път започнах да ги уважавам заради това,че рискуват живота си за родината.Това бяха момчетата от училище,развалящи дисциплината най-често.Иначе бяха печени типове-Боби,Сашо(един друг,не най-добрия ми приятел),Марин,Светозар и Станислав.Забелязах и други 6 човека от квартала ми-да играят на карти.Това бяха Иван,Пешо,Георги,Станимир,Ивайло и Виктор.Всеки един от тях имаше различна много детайлна представа за войната.Пешо мислеше,че румънците не могат дори да стрелят.Иван мислеше,че войската им е група мангали с тояги,Станимир и Ивайло бяха на едно мнение и правеха изключение-войната няма да е розова...И са прави.Никоя война не завършва с пълна победа.Повярвайте ми,и двете страни-победители и победени понасят лошо.Но аз не искам да се бия само за млатенето.Искам да изчистя Европа от мошенници и лицемери,не знам какво е да убиеш,но утре може
би щях да узнам...може би...

Събудиха ни в 5:00 сутринта на 16 юни.Атаката по вода бе организирана за 20 юни докато въздушнодесантните части разчистят бреговете от брега,за да се стоварят пехотните войски,които ще настъпват към Букурещ с нас.Нашата задача беше най-трудната...
През целият ден правихме загрявки,леки тренировки,стреляхме по мишени,скачахме от самолет-симулатор.Бяхме готови.101 дивизия щяхме да се приземим с парашутите в селцето Кутиаргу Джиу до градчето Филиашчи,чието население наброяваше 18 000 души през нощта в 12 часа.То бе разположено на река Олт.Преди да се кача в самолета,поогледах като за последно българската земя,и замечтах пах да мога някой ден да я видя отново и да стъпя на нея.Всички се наредихме и седнахме в самолетчето.Имахме командващ взвода-Старши серж.Славомир,който бе на 36 години,служел преди години в Ирак,с доста натрупан опит от тогавашната война,която аз можех само да гледам по телевизията.Потеглихме.Издигнахме се на 5000 метра височина.Виждах през прозорчето Плевен,който приличаше на къс земя със забити в нея свещи и като че жителите бяха запалили за нас тези свещи,но за някои от нас,тези свещи щяха да изгаснат... скоро...

Кефи...

Много добре направено, приятно съм изненадан и се радвам ,че някой се е сетил да напише някакъв разказ за България и за едно по-интересно ако мога да се изрязя така, бъдеще
Салют!

Ето го и продължението...
Наближавахме Дунава.Виждаха се румънски лагери през стотина метра.След като преминахме реката,румънците откриха огън по нас с противовъздушни оръдия.Снарядите се разбиваха до нас и самолета се тресеше.Видяхме как самолет от нашите бе свален.Чу се по радиопредавателя на Виктор,че екипажа на онзи самолет е имал мисията да превземе Мъгуреле.После един снаряд улучи самолета ни.Започнахме да губим гориво.Настана суматоха.Можехме да стигнем само до Търну Мъгуреле.Старшият нареди:
-Станете,закачете си парашутите и си проверете екипировката!Стъпите ли на земята,търсите Димитров!-И той ме посочи.
Аз застанах на вратата.Снаряд олучи пода и от ударната вълна паднах от самолета.Парашутът ми се отвори.Носех се из въздуха доста време.Приземих се на едно дърво.Откачих парашута си,извадих от раницата си БФ06(Неавтоматична,5 патронна пушка)и тръгнах по една кална пътечка.Чух два румънеца да си говорят в двора на една малка къщичка.Приближих се и видях как измъчват един парашутист от нашите.Не можех да гледам това,вдигнах мерника,с дясната ръка се прекръстих и пръснах мозъците на тия румънци.Прескочих оградата и се озовах при момчето.То стенеше от болка.Аз попитах:
-Добре ли си,нараниха ли те?
-Самолета...сваления...аз оцелях...паднах на онова дърво...
Аз погледхах дървото,което той ми посочи.Беше доста високо.
-Скочих...нямаше как...на червена светлина...3000 метра...краката...счупих при падането...
-Оцелял си?Онзи сваленият самолет,който се разби над румънския бряг?
-Не...не разбираш...само част от самолета падна...Аз и още трима оцеляхме-пилота управляваше самолета-той беше нещо като безмоторница.Снарядът откъсна пода...всички се размазаха.Аз се хвахах за една дръжка...Скочихме заедно...Пилота умря...Нашият старшина също...
Отведох момчето в една изоставена барака и му дадох от моята храна,защото той нямаше по себе си друго освен каската и униформата си.
После му казах,че ще се опитам да му наместя краката.Дадох му парче плат да захапе.Локализирах мястото на счупване,рязко натиснах надолу,чу се изпръщяване,а момчето изрева.После същото направих с другия крак.Бих му един морфин за болката.Запалих огън.Оставих наранения вътре,а аз излязох навън.Чух шум от стъпки.Стреснат се обърнах.Попитах на висок глас:
-Балкански...
-Сили...
(Балкански Сили са двете кодови думи за осведомяване да две приятелски части за да не откриват частите огън една по друга)
Показа се Слави-нашият старши.Той ме попита:
-Знаеш ли къде сме?
Отвърнах му с не.Разказах му за раненото момче.Той ми каза:
-Тогава трябва да изчакаме един санит...
-Санитар ли?Показа се момче с каска на която имаше червен кръст.
-Точно навреме!-Казах аз.-Слушай,вътре има момче чиито счупени крака току що наместих.Погрижи се да оцелее!
И трънах със старшината,който ме поведе към двор на голяма 3 етажна къща.Изръмжа един румънски джип.От него се показаха Виктор и Подполк.Караиванов.
-Намираме се в село Кутиашчи,на север от Мъгуреле.Качвайте се,да потегляме към цетнъра!-Заповяда Караиванов-Там има щаб-квартира,няма много войници-дузина са!Да тръгваме!
Качихме се и стигнахме в центъра за отрицателно време.Подполк.ни разпореди:
-Вие тримата отивате ей там и разчиствате щаба.Съобщете ми по радиото когато сте готови!Тръгвайте!
Ние се скрихме зад един камион и зачакахме.Появиха се три силуета.Бяха румънски войници.Открихме огън по тях и ги тръшнахме.От прозорците на щаба изкокнаха още няколко души.Аз се заех с тях.Двама отляво и двама отдясно изкокнаха от двете страни на щаба.Виктор пое левите,а старшия-десните.Изпукахме всички.Беше доста зашеметяващо.Смъртта се усещаше във въздуха.Кръв бе разплискана по улицата.Приближихме тихо и леко и влязохме в щаба.Нямаше никой.Метнахме мъртвите през прозореца в задния вдор.Съобщихме по радиото,че щаба е превзет.Но никой не се показа.В 6 часа суринта забелязах в мъглата да се движат неизвестни лица.Приближиха се и ги разпознах ги-Иво и Симо от
моя екип.Водеше ги Караиванов.После тръгна обратно.Двамата влязоха и започнаха да ни разказват как се озовали на другия край на
селото.Успокоиха ни,че всички са се приземили,но на различни места.Трябваше да ги намерим.След един час щабквартирата в Плевен ни заповяда да се придвижим на юг,към село Джайкери...

Кажете да продължавам или не...
Харесва ли ви...
Кажете...

Вкарай националистическите въоръжени сили на Обединените Националисти в конфликта.

А къде забрави да опишеш управлението на Балкания от обединената национал-социалистическа партия на Болен Хи... Волен Сидеров де.
Ех, от какви неща се впечатлява младото поколение.

националистическа

Ок,щом искате...
Национал-социалистическата партия беше първа сила в област България-Балкания си има области-държавите,но няма граници между тях.Балкански Сили бяха патриотичните
военни на Балкания.В област България националистическите въоръжени сили представляват:
5 танкови дивизии,5 въздушнодесантни дивизии,10 пехотни и 2 бази за атака по вода-Варна и Бургас,също тка Плевенската военна авиационна база.Балкания се управлява поотделно-всеки областта си.България я управлява Йордан,защото политическата партия СБ(Свободни Балкани) става първата сила в тази област.Решенията се взимат с допитване до управителите на другите области.

Рано сутринта станахме.Нямахме желание да хапнем,но трябваше-гнусен пастет в тенекия.После се поразходихме из селцето-на лов за превозно средство.Намерихме стар румънски камион,успяхме да го запалим,качихме се и потеглихме.Джайкери се намираше на юг,по третокласния път Р15.
Селото представляваше купчина къщи в долинка,заобиколена от високи върхове.
Мисията бе да стигнем до центъра и да превземем барака,която румънците използват за да предават в Търну Мъгуреле етапа на войната.Поради височините около селото,разположението бе идеално за румънците да шпионират Националистическите Въоръжени Сили (НВС).Още с навлизането в северния край на селцето,румънски войници от една изоставена къща откриха огън по нас.Всички се уплашиха.Ние отвърнахме.Беше здрава битка с много загуби за врага ни.Аз успях да хвърля граната и
уцелих прозореца.Потеглихме много бързо с камиона.След секунди къщата стана на прах и дъски,а кръв и месо хвърчеше навсякъде.Гледката бе неописуемо разтърсваща,затова прецених,че е най-добре да гледам напред.Продължихме да напредваме.Оставаха ни стотина метра до центъра,но жителите чули шума от гранатата,решили,че има враг в селото и скокнали на оръжие.Бяха направили барикада,която не можехме да преминем с камиона.Слязохме и започнахме да стреляме по тези нещастни жители,защото те бяха въоръжени и хвърлиха граната по нас.От нашия екип се разнесоха панически викове.Аз се спекох и се затичах към останки от една кола,за да се скрия.За щастие,тя гръмна далеч.Беше ми трудно,но убих няколко души,Виктор и Иво бяха най-яростни,Симо наби един хедшот,а старшия ги довърши.Прескочихме двуметровата барикада.Видяхме центъра,който представляваше окръжност с хубави сгради нацвъкани хаотично.От една от тях бе овисено румънското знаме.Аз и Виктор направихме щурм,но нямаше никой в къщата.Но аз забелязах умело прикритата барака в задния двор на тази къща.Извиках останалите да дойдат.От бараката излязоха 3-ма дебели румънски офицера.Те не бяха въоръжени.Аз скочих през прозореца(беше доста ниско)и насочих оръжието си към тях.Изкрещях им на английски "Hands up!".Те моментално изпълниха заповедта ми.Изведох ги от къщата.Доведох ги при останалите.Те много се зарадваха.Симо каза:
-Дайте да ги понатупаме тия...
-Не,няма,те са военнопленници!Ще ги оставим на подполковника.-Отвърнах разгневено аз.
Виктор съобщи на Караиванов.Заповяда ни да ги откараме обратно в Кутиашчи,където вече НВС имаха щаб.Разделихме се с кръглата уличка.Беше се спуснала мъгла над селото.С доста зор и препъвания в трупове и отломки успяхме да стигнем до барикадата.Прескочихме я,натоварихме пленниците в камиона и тръгнахме за Кутиашчи.Когато стигнахме,там вече се бяха събрали момчетата от 2 Екип.Ние бяхме 3 Екип.
От нашия екип хора нямаше.Щом влязохме в щаба,подполк.се зарадва при вида на румънските офицери.Благодари ни и попита:
-А кой ги арестува?
-Аз,подполковник!-Казах горделиво.
-Браво сине,ела след малко при мен,за да си получиш награждението за заслугите!Сега си починете.Ще изпратя 2 Екип да разчисти селото.Приятен ден!
Напълнихме коремите.Бяхме доволни.Посетих подполковника следобедта.Почуках на дъбовата врата.Чу се:
-Влез!...О,Димитров,нашият герой.А,да,обещах ти награда!Е,ще почакаш вечерта!Ще се съберем с 4-та танкова дивизия,за да отпразнуваме тяхното дебаркиране!Преди няколко часа са били разтоварени на Дунава.Очакваме ги всеки момент...
-Тъй вярно,подполковник!
-Свободен си!
Отворих вратата и излязох на двора.Не бях говорил с момчетата така съсредоточено от преди скачането от самолета.Пихме вино до пръсване.Вечерта пристигнаха и сумати танкове.От тях изпонаскачаха брадати момчета на по двадесетина години.Беше голямо шоу докато си седнат по местата.
Подполковника бе облякъл специална униформа-доста шик с всичките нашевки,пагони...Той застана пред нас и заговори...
-Днес бяха заловени трима доста важни в участието на войната вражески офицери.Тези мъже бяха разпитани в детайли.Оказа се,че имат не толкова достъп до по-висши от тях офицери.Но залавянето им спаси живота на много от нашите смели бойци.Храбри войничета,представям ви човека,който ги залови...
Сержант Димитров!Ела тук,сине!
Без да се замислям,скокнах от стола и с достойнство отидох при Караиванов.
-Днес този смел младеж поради своите действия ще бъде награден с медала за военни заслуги!
И подполковника ми закачи медала.Последваха бурни аплодисменти.В шумотевицата той ми каза:
-Честито,сине,заслужаваш го!И горе главата!Да залавяш десеторно пъти повече врагове!
След дълъг запой и плюскане прекарах половината нощ в тоалетната.После си легнах щастлив.На сутринта се чувствах като прероден.Разбудих момчетата.Излязохме на двора и първото нещо,което забелязах бе окаляния олющен камион,който ни чакаше.И ние отидохме при него.Заговорихме.Но по радиостанцията се чу:
-Помощ,помощ,това е Ивайло от 3 Екип.Намирам се в южната част на село Кутиашчи...
Убих двама румънци.Това е техният предавател.В бяла двуетажна къща съм,обграден от 5-ма вражески...Нямам муниции...ако някой чува...Прхфцхш!
-Това беше изстрел!Застреляли са го!
-Да идем да го намерим!
-Не,аз и Димитров отиваме,вие оставате!-Заповяда старшия.
Запалихме камиона и бързо потеглихме към южната част на селото.
Видяхме къщата,която Ивайло описа.Но наоколо нямаше румънци.Щурмувахме я и намерихме Ивайло да се крие под едно легло.Той се радваше да ни види:
-Божичко,страхотно е да ви видя!Тия мангали претършуваха,но не ме намериха!Има още войници тук,събрали са се в задния двор!Доста са!Не знам точния брой,но са повече от нашия екип!Това е единствената защита на селото.
Аз отворих прозореца и забелязах войниците строени в две редици.Двама офицера им крещяха и ги блъскаха.Аз казах тихо всеки да метне всичките се гранати.Така и направихме.След първия взрив настана хаос.Разхвърчаха се половината врагове,включително и единия офицер.Втората граната събори още няколко.Неколцина слаби момчета останаха живи.Откриха огън по нас и уцелиха Ивайло лошо в ръката.Той се строполи.Аз убих двама души,останалите оставих на старшия.След като стрелбата приключи,отнесохме бързо Ивайло,който стенеше от болка в камиона и се върнахме в Кутиашчи,където го излекува младеж с медицинско образование.
И така вече 3 Екип бяхме 6 човека включително старшия.Още девет оставаше да намерим.
Сякаш нещо започваше да ме чопли.Имах чувството,че войната никога нямаше да свърши...Край...започна се вече...Къде се записах...Какво направих?
Караиванов ни посрещна пребледнял.Увери се,че Иво е добре и придоби нормалния цвят на лицето си.
Поокопити се и ни каза лоша новина.Трябваше на другия ден да настъпим още по-дълбоко в тила на врага,защото другите дивизии били претърпели солени загуби.
Целта се казваше Ярну Кущи,който се намираше на североизток от Мъгуреле.По приказките на подполк.,селището не беше толкова голямо.Успях да преглътна заповедта за настъпление призори,но не успях да преглътна вечерята.Тихо си легнах и без да мисля,заспах.Сънувах кошмар след кошмар...после се събудих с вик.
Денят бе 18,след два дена щеше да има десант по вода-Дунава.Ние трябваше да осигурим брега,за да могат да стоварят 100 000 души с кораби на румънския бряг.
Сутринта се събрахме и поприказвахме.Ивайло разказа как се е приземил с парашута си право в комина на една къща.Старшия разказа как в Ирак убил трима иракчански войника с един куршум в на тримата главите.Иво и Симо ни разказаха как се приземили в двора на една румънка и се оплели в прането й и тя като ги видяла,припаднала.Когато беше моят ред да говоря,аз замръзнах.Нямах какво да кажа за себе си,затова заговорих за Миро и Сашо-най-добрите ми приятели.Разказах им за Тайфайтърчо-самолета на Сашо и "Балканик"-а на Миро с вградена картечница в оръдейната кула.Те ахнаха като чуша,че Сашо има свой собстрен бомбардировач.Нямаше време за губене-напомни ни го старшия.Затова тръгнахме в 9:30 и се качихме в камиона.Разгледахме картата и го локализирахме.Потеглихме натам.Беше само на 5 км от нашия щаб.Щом стигнахме,обстрела беше задължителен.Румънците надупчиха предното стъкло на камиона,а аз надупчих каските им.Целта-5 офицера,читави,да ги пленим и предадем на щаба.Намираха се под земята,в много дълбок подземен бункер.От всяка къща ни поздравяваха с изстрели.Ние пък оставяхме врага без къщи-една граната гъта една дървена барака.Щом стигнахме до центъра,забелязахме дебел офицер,заобиколен от няколко войничета.Привлякохме вниманието им към един каменен зид.Убихме войниците,а офицера не успя да се скрие.Хванахме го.Аз започнах да го питам на английски къде е бункера.Той не знаеше този език.Френския ми опресни мозъка му.Посочи ни една шахта.Ивайло пазеше заедно със старшия дебелия офицер.Аз влязох сам в бункера и след секунди излязох с 3-ма офицера.5-ият липсваше.Питахме ги къде е,а те ни заведоха зад една къща.Там той се бе самоубил.Откарахме пленниците в щаба.Но трябваше да се върнем в малкото градче,защото на другия ден,в много рано сутринта,щеше да се организира масова атака по въздух и земя.Щяха да се включат 1,2 и 3 Екип на бомбардировачите,които щяха да се приземят на пистата в Мъгуреле.5 танков щеше да навлезе в северната част на града,а 3 и 2 Екип(ние и 2 Екип) щяхме да навлезем от изток.
Като стигнахме в Ярну,намерихме си топла,уютна къща,преди притежание на бизнесмен.
Ядохме като за последно и заспахме.
Старшия ни събуди призори.Мъгуреле-на половин час път с нашия стар камион.Качихме се,проверихме си екипировката и потеглихме.Трябваше в движение да трепаме десетки вражески войници,които блокирата пътищата.Аз се качих на покрива и оттам стрелях.Шок!Ужас...Много убийства и много грях натрупах...Сигнахме,небето бе почервеняло.Бомбардировачи яростно обсипваха града.Ние трябваше да освободим пистата за кацане,където не се бомбардира.Там имаше огромна барака в която сигурно имаше десетки Румънишчирита(най-добрата бойна единица на румънците).
Едвам си пробихме път навътре към пистата.Започхаха да ни преследват камиони,пълни отвсякъде с войници,които ни обстрелваха.Обърнахме няколко камиона мъчно..4 човека имаше по високи кули-снайперисти.Убихме ги с много зор.После започнаха на няколко вълни по 5 човека да прииждат.
Надупчихме дузина души.Но и ние претърпяхме поражения-камиона се запали.Избягахме колкото можахме по-надалеч от него.Той се взриви. Румънишчиритата ни обградиха.Застреляха Симо в гърдите.Той се просна на земята.После улучиха мен в левия крак.Простенах от болка.Пушката,която държах, пуснах и извадих пистолет.Не знам колко бях убил.Старшия свали останалите.Симо умираше.Аз извадих от раницата му граната със зелен дим-сигнал,че пистата е чиста.Хвърлих я на покрива на един склад и зачакахме.Приземи се огромен рояк бомбардировачи.Лекарски екип пристигна с камион и отведе Симо,а моят крак го превързаха.Оказа се,че не е сериозно-куршума е влязъл и излязъл от другата страна.
Сашо,моят най-добър приятел изкокна от Тайфайтърчо.Аз се запътих да го посрещна.
-Как си?
-Супер,радвам се да те видя!-Казах аз.-Как беше,улучи ли нещо?
-Да,една фабрика за производство на танкове и две казарми.Ти как се справяш?
-Не мога да се похваля.Убих доста хора…Лиших много семейства от деца,бащи…
-Това е войната…
-Знам…Дълг към родината,жертва,чест…
-Ок,имаме малка почивка.Танковите части навлизат...
-Знам,трябва да се срещнем с тях.
-Но знаеш ли къде?
-Не...Ти?
-Да,на центъра.Няма достатъчно пехота.Имало е втора "доставка"на въздушнодесантните сили.Пуснали са ги някъде в индустриалната част на града-на запад.
-А химическите...
-Унищожи ги един от нашата дивизия.Сега града е една трета разрушен.Танковете довършват северната,ние прочистихме южната.Ти трябва да очистиш Източната.
-Ок,надявам се пак да се срещнем...Ще имаме време да си поприказваме след като завземем Мъгуреле...
-Димитров,хайде!-Повика ме старшия-Трябва да посрещнем танковете...
Качихме се в камиона и потеглихме към центъра.Последваха ни още два камиона от нашите,с монтирани картечници отгоре.По главния път единия камион го унищожи румънец с базука.Старшия го очисти.Продължихме и спряхме на площада.Там нашите танкове разгромяваха румънските.Ние не се включихме,нямахме базуки.След един час ги привествахме.Всички танкове се задвижиха бавно към Изток,за да защитават града от вероятни нападения.Миро изскокна от един танк.
-Това ти ли си,Митак?Не мога да те разпозная!Не мога да повярвам,че си още жив с тия мангали наоколо.Все пак се радвам,че оцеляхме.
-Сашо е невредим,Симо го простреляха в гърдите,преместиха го в болницата в Ярну.
Иво е ето там.
-Чух,че Боби,Сашо,Марин,Светозар и Станислав са някъде на юг.Повече не разбрах.Имаше слухове,че простреляли Светослав.Дано не е вярно.Добре,да се размърдаме.Отиваме в Индустриалната част да подкрепим току що приземилите се подкрепления на Балканските Националистическите Сили от Сърбия.
-А стига,бе,сърби?
-Да,изпратили са стотина човека...Ние унищожихме огромна част от града,включително щаба.
Да тръгваме.Те са на няколко км оттук.Ще стигнем за броени минути.
Аз се качих на танка и грабнах картечницата.По пътя имаше само руини,но щом стигнахме до индустриалната част на града,сякаш бяхме в друг свят.Сградите бяха непокътнати.Аз чупех каски с картечницата,от задницата на камиона стреляха от моите хора,та ако някой случайно излезе да ни гърби,бива застрелян.Видях парашути,закачени къде ли не-по сгради,по дървета.Видях и съкрушителна картина-размазани от бой нещастни парашутисти.Забелязах Боби от моя екип,долу на земята.Слязох и го попитах какво става.Той стенеше.
Посочи ми труповете на Светослав и Сашо.Те бяха брутално разстреляни...
Качих Боби в камиона.Питах го за Марин.Той изхлипа:
-Аз,Марин,Сашо,Станислав и Светозар тъкмо навлязохме в града...Светозар го уби снайперист,Марин го погна танк,а аз останах със Сашо и Станислав.Бях с по-висш чин и аз ги командвах,но румънците направиха засада.Бяха…много.Убиха двамата минути преди да дойдете...
-Марин къде е?
-Не знам,скри се някъде...
Чу се изстрел от танк.Обърнах се и видях румънски танк да приближава.Миро започна да го пуца с танка си.Аз заобиколих румънския "Танкишчи" и му теглих една граната в люка.Избягах,а той гръмна глухо.
Показа се и Марин.Задъхан едвам каза,че другите от екипа са живи.Посочи една висока сграда и припадна.Аз го затеглих и го сложих в камиона.Влязох в сградата и видях Георги и Станимир.Те се бяха надвесили над трупа на Пешо.Иван бе го улучил шрапнел.Аз взех отличителните белези на Сашо,Станислав,Светозар,Пешо и Иван.Вече бях свикнал да виждам мъртви тела…Не се стрясках при вида им…
Георги и Станимир влязоха в камиона.Едвам се побираха.Трябваше да унищожим новият щаб на румънците.Стигнахме до барикада.Слязохме.Миро остана да пази гърбовете ни.Отидохме по асфалтирана широка улица до бяла сграда с един етаж."Това би трябвало да е щаба"-помислих си аз.Щурмувахме го.Започна престрелка.5 човека правеха подтискащ огън.Другите трима ме последваха.Хвърлих граната на двора,където имаше варели с бензин.След секунди на двора остана само пепел.Изгоряха румънцитеЗаобиколих една картечница и убих картечаря.После пуснах две гранати в нещо като склад.Панически се разбягаха всички,които бяха вътре. С помощта на хората си ги опукахме за секунди.Всичко притихна.С вдигнати ръце излязоха 2 румънеца-генерал и подполковник.Арестувахме ги.Подполк.Караиванов,още щом научи,пристигна с военния си камион,койтони подари за заслугите.Всеки от екипа ми получи Медала на Националистите.Устроихме щаб тук.Нямаше време за губене-качихме се в новия камион и потеглихме към брега,където всеки момент щяха да стоварят 100 000 пехотинци от Националистическите Пехотински Сили(НПС)
Потеглихме и стигнахме на брега за броени минути.Там 100 малки параходчета стоварваха пехотинците,чиято мисия е да напредват на север,към Карпатите.Нашата мисия бе по-трудна-първо трябваше да превземем Крайова...

Удоволствие да се чете Както и да е ако искаш или можеш да го вкараш в контекста направи едно съюзче м/у Балкания и Техеран

Защо да правим съюз с Иран?Техеран за какво ни е?
Обясни ако искаш,плс,че не те разбирам
Все пак благодаря,че има хора,които оценяват работата ми

Ем , идеята за нещо като разширение на съюза и може би отваряне на нов фронт в Близкият изток. Посока освобождаване Палестина от Евреите и обединение със Обединените Арабски Емирства

Чеки малко са!Първо да сравниме Брюксел със земята па тогаз ще се оправяме с тия евреи.Ако искаш да те включа в творбата си...само кажи какъв...уважавам те,защото ми харесваш творението...

Ем, ако не те затруднява може нещо тип полеви офицер - тактика и разузнаване Или ако искаш нещо по просто може би командир на танк

Страхотно разказче.

И така да продължим разказчето:

100-те хиляди пехотинци разчистваха целия град и Мъгуреле се превърна в един огромен военен гарнизон.Мнозина от войничетата щяха да умрат,опитвайки се да превземат централните Карпати.Нашата мисия в Румъния бе една-Букурещ да се превърне в история.
Но първо трябваше да обградим столицата.Варненски военноморски части щяха да се заемат със задачата да ударят Констанца и Мангалия,които се намираха на Черно море, и Тулчея,която бе разположена на делтата на река Дунав.1,2 и 3 въздушнодесантни Екипа трябваше да превземат ключовите Крайова,Питещи,Тарговишче,Плоещ и Бузау.Варненците имаха за мисия да превземат и Галачи и Браила.Но нямаше как да стигнем до Крайова по главния път.Затова решихме първо да превземем по-малки градчета,около самата Крайова-
Пътещи,Отлог,Новуру и Звесура.Беше 20 май,в новият щаб на подполк.Караиванов.Сашо и Миро бяха пристигнали да си полафим малко.Събрах и старите си съученици.Играхме на игра-всеки разказваше по една смешна история.Който не можеше,трябваше да разкаже за някоя тъжна история...Пръв започна Сашо.Той ни разказа как докато си зяпал снимки на тайфайтър в пилотската кабина по време на мисия,за малко не влязъл с носа на своят БФ16 в задницата на приятелски самолет.Миро ни разказа какво станало,когато унищожил първия си вражески танк-скокнал от кеф и си фраснал главата.После пък докато стрелял с оръдието,облегнал главата си на корпуса,за да му е по-удобно и като изстрелял снаряда,главата му започната да се тресе и вибрира от вълната.Дошъл на себе си след 5 минути.Симо ни разказа как се правел на заспал,когато бил в болницата,а мед.сестрата влязла и се надвесила над него да провери състоянието му,той я хванал за задника и тя изпищяла от страх.Иво ни разказа как се оплели със Симо в прането на една румънка,когато
се приземили с парашута.Разкри една подробност-Симо скъсал въжето,паднал и си ударил главата,припаднал.Върху тялото му паднали куп дрехи.Само главата му се виждала,а на нея паднали бикини...Иво се скрил зад едно дърво,а румънката помислила Симо за мъжа си,влязла вкъщи за точилката и го натупала здравата през купа дрехи.Наложило се Иво да я озапти и я вързал.Боби ни разказа как Марин се уплашил,че няма да му се отвори парашута и се запирал на вратата на самолета.Марин пък разказа как Боби като видял 5 вражески танка изведнъж гащите му надали страшен обем...Аз пък разказах моята случка по време на обучение.Оръжието ми се бъгна и започна да стреля по своя воля.Аз го насочих и изпогътах мишените на всички 13 човека.Тогава стрелях с автоматик БА07-
Балкан Автоматик 2007.Георги,Станимир,Ивайло и Виктор си говореха на друга маса и нещо се смееха.
Вече бяхме само 9 човека.Мисля си какви ли истории щяха да разкажат Сашо,Светозар,Станислав,Пешо и Иван.Говореше се,че Виктор и Слави(старшия) нямаше вече да са от 3 Екип,ще се присъединят към 1-ви,който е вече само 6 човека...Но тази ми мисъл бързо бе заличена...Пристигна Слави и каза:
-Имам нещо важно да ви съобщавам...Както някои от вас са чули,аз и Виктор ще се присъединим към 1 Екип.Те са само шестима и наистина са загубили най-добрите си хора.Моралът им е спаднал до минус.Окуражете се!Ще имате нов радиоприемчик и нещо,което малко екипи от всички области на Балкански Сили имат-снайперист...
Всички ахнаха и отвориха усти...
-Запознайте се с Валентин и Пламен(това си ти,The Heart of Hearts).Пламен е вашият снайпер,Валентин ще предеава на ТОЗИ щаб точно ТУК каквито съобщения ни пратиш ТИ,Димитров.
Всички бяхме щастливи...Снайперист,Радиоприемчик,че кой ти ги дава?Това не ти го поднася никой всеки ден...все пак...може би малко от тъгата и гадните чувства замряха от тези два нови силуета...Утре щяхме да навлезем в Пътещи.Идеалното място за тестване уменията на новаците...
Разбрахме,че и двамата са родом от София.Пламен бе на 21,а Валентин на 20.Пълни бяха с всякакви истории,такива оптимисти и така всичко им бе розово...до онзи мрачен ден когато навлязохме в...Пътещи...

Бравос , Бравос много добре, радва прилично много

Беше въпрос на време да осерете и творческия форум с тема посветена на Болен Сидеров и вашия псевдонационализъм. Все пак разказът може да се приеме в рамките на шегата, но някой хора явно си вярват.
Иначе към автора: добре е че имаш желание за писане, малко трябва да оправиш стила. Все пак не мисля, че е правилно да политизираме и творческият форум, защото съгласи се това си е поредната тема за Атака и носи отличителните белези на този вид теми-пълна нелепост.

Не, скъпи ми мушморок. Ти си нелеп.

_XZORB_, някак си действието се развива твърде бързо и се губи усещането кога екшънът е по-бърз и кога се забавя. Стилът може да се оправи, но и така си е добре - разказът е непретенциозен. Откъм военен реализъм има пропуски, НО пък така е по-забавно. Давай все така.

Рано на другата сутрин Пламен,Валентин,Боби,Марин,Георги,Станимир,Ивайло,Симо,Иво и аз се качихме в камиона.Разпределих ги на два отбора,за да ми е по-лесно да ги командвам.Пламен бе отделен индивид.Той сам преценяваше къде да намери удобно укритие.Валентин,Боби и Ивайло и Станимир бяха от обстрелния отбор-прикриваха покушителите.Георги,Марин,Симо и Иво бяха покушители.Дадох на Пламен да кара,защото беше най-надежден.Като стигнахме,изскочихме от
камиона.Градът Пътешчи не беше кой знае колко голям,но никой не знаеше всъщност каква опастност крие.Настъпихме от южната част на града.Бясни Румънишчири разбиваха прозорците на къщи и оттам ни обстрелваха с картечници.Скрихме се много бързо зад висок каменен зид.Попитах Пламен:
-Ще можеш ли да гътнеш онези 2-мата картечари?
-Ще пробвам...
После презареди снайпера си,вдигна мерника.Аз наредих с 2-та си отбора подтискащ огън.Пламен се прицели и фльосна първия картечар в тиквата.Втория не се отърва без болка-уцелен бе малко под носа.Наоколо настана гробна тишина.Изведнъж пристигна румънски военен камион и стовари 16 войника!!!Всички открихме огън по тях.Камиона се изтегляше,но аз забелязах,че вътре се вози генерал и казах на Пламен да спука гумите му.Той се захвана и опука две гуми.От войничетата се криеше един зад едно дърво.Аз му хвърлих граната и той изгрмя.Убихме шофьора на камиона.Арестувахме генерала.Казах на Пламен да го отведе в щаба и после да се върне.Изчакахме го.После продължихме по главната улица и стигнахме до центъра на града.Оттам изникна един вражески танк и 30 пехотинци.Намирахме се на 200 метра от тях.Пламен просна на земята петима(снайпера е от леките,но е много точен и има 5 патрона),презареди.100 метра...Пламен гътна още 5-ма...60 метра...Снайперистът ни презарежда...40 метра...гъта 1-ви,2-ри...
-ДА СЕ МАХАМЕ ОТТУК!!!
Танкът приближаваше на опасно разстояние.Един снаряд се разби в нисък блок.Втори снаряд изсвистя над главите ни.Скрихме се в огромен кратер.Открихме огън по настъпващата пехота.Останаха само четирима.Танка приближаваше...Някой извика:
-Всички залегнете!Това ще е гадно!
В следващия момент танка изстреля снаряд,който улучи три метра пред окопа.Всички се проснахме на земята.Аз изгубих съзнание.Събудих се и видях,че са минали 20 минути.Само Марин,Симо и Иво провължаваха да се борят.Събудих и другите,които също бяха в несвяст.Като се показахме още 6 човека,сигурно доста яко сме стреснали 2-мата пехотинци,които са оцелели.Унищожихме ги.Оставаше танка...Той пак изтреля снаряд,но този тът улучи на метър от изкопа.Всички изпопадаха.Само Боби остана прав.Той извади пистолет и изкрещя:
-Може да съм виновен за смъртта на Сашо и Станислав,може тогава да съм се държал като страхливец,но сега няма!Искаш ли ме,ааа?През трупа ми...През трупа ми,мангал нещастен!През...
Буффффффф!
Погледнах надясно и видях Боби цял целеничиък,но...мъртъв.После изгубих картина...Събудих се.Видях,че идва още един вражески танк от север.Но не беше възможно!!!3 приятелски танка идваха насам,но защо...не...поеха към изток.Аз изтичах натам,бяха на 50-ина метра.Стигнах единия танк,качих се отгоре,отворих люка и съобщих на командира на танка че се нуждаем от помощ.Той веднага заповяда на момчетата си да го последват.Показах им врага и те откриха огън.
Унищожиха ги.Напреднахме към кметството,което бе щаба на Пътешчи.Всички щурмувахме сградата.Пламен остана да пази със танковете отвън.Посрещна ни огън от страна на румънците.Ние също ги поздравихме с 5-6 трупа.Качихме се на втория етаж.Там стояха 3-ма генерала и един полковник.Хванахме прасетата и ги отведохме в камиона.Съобщих по радиото на Валентин,че щаба е превзет.От северната част на Пътешчи се изнасяха ужасени румънските части.Града бе освободен,но трябваше да подготвим защита,затова за подкрепление ни пратиха първи танков корпус-5 танка и 2-ри въздушнодесантен Екип-8 души.
Трябваше да останем в града,за да предпазваме през нощта.Ако румънците не удареха до обяд на другия ден,града вече беше сигурен,защото бомбардировачи щяха да ударят складовете и цеховете-нещо,което допълнително ще стресне врага.
2 танка изпратихме да бранят източната част.2 танка-западната,а ние-3 Екип,заедно с 1 танк пазехме най-рисковата северна част.2 Екип пазеха южната.
В два часа през нощта на хоризонта забелязахме 3 румънски танка и около 200 пехотинеца.По радиото съобщихме на 4-те танка да дойдат на север незабавно.Стана яка пуканица от 500 метра разстояние.3-те вражески танка бяха вече история.Пехотинците прииждаха на вълни и ако не бяха нашите танкове,досега да са ни погълнали.Нашите "Балканик" събориха близо сто и петдесет Румънишчирита.Ние(2 Екип),гътнахме 30 човека,останалите двайсетина се разбягаха панически.Ние не им позволихме.Качих се на хубав румънски джип и взех със себе си Пламен.Погнахме румънците.Стигнахме ги след три минути.Пламен опука трима.Останаха леко-далеко дузина.Аз згазих 2-ма.Пламен трудно презареди заради трусовете.Успя да преметне още 4-ма.Аз извадих пистолет.След 3 пълнителя убих трима.Ние в действителност се въртяхме в кръг около врага.Успях да видя в тъмното,че единият бе грозен офицер.Казах това на Пламен.Отстранихме със страшни мъки войничетата.Следвахме офицера още 100 метра.Той се умори и припадна.Качихме го в джипа и се върнахме в града.На сутринта пристигна и 4 Екип.10 човека-колкото нас,те устроиха щаб тук.Ние планувахме да ударим Отлог на другия ден...Изгубихме още един човек-Боби.
За жалост,оставам с 8 човека сега.Екипа ми е вече наполовина екип,но сме си добре...Мамка му,надявам се да превземем Крайова...и Букурещ...