Една целувка върху устните ми гори,
една целувка-само мечти.
Едни очи вижда сърцето ми,
един глас в тишината кънти.

И тежи ми болка непозната,
обичам те и обичаш ме с обич прокълната,
сълза спуска се по лицето ми
и тъжно умира в ръцете ми.

За прегръдката мъжка копнея,
за онзи поглед,ах,онзи поглед-за него живея.
Очите ми ме молеха да спра да се взирам в тишината,
очите ми ме молеха да прикрия своята тъга.

И плаче сърцето,
и плачат очите,
боли ме за 'дето
твойта усмивка не озърява ми дните.

И капят сълзите,
умират в дланта.
И болят ме очите,
да плача,че остави ме сама.

И гори ми душата,гори...
Тишина и пак тишина-чак до зори...
Но,не, няма да те оставя,
ако ще с това самотата да прославя...


посветено на теб!

Като цяло е добро.Само че е отново в онзи стил ..Mel владее .

Предполагам ,че не си целяла да има кой знае какъв ритъм , защото той се губи в по-голяма част от стихотворението .

Това е , литературният критик у мене се изказа !

Ритъма не съществува; сменяш твърде често лиричната постройка; римата се губи на места.
Само с чувство става единствено за дневника, за "положителни оценки" се иска и малко повече.
Това е.
P.S. Вайолет на новото време

Е не,ОМГ....

Очите ми ме молеха да спра да се взирам в тишината,
очите ми ме молеха да прикрия своята тъга. -тук просто е велико....Каква ненадмината рима

боли ме за 'дето - ахахах тука си умрях от смях,заклевам се,нещо като


твойта усмивка не озърява ми дните. - А това вече е просто култово Почти заслужава да заседне гордо в подписа ми Абе аз ли се лъжа нещо или се пише озAрява ?

И болят ме очите,
да плача - Пюър пeйн фор дъ брейн

GG GL HF HL GF

Мен ме кефи снимката

Хмммм... тука ми звучи много познато. Наподобява като от песента на Слави Трифонов - Широко затворени очи ... ако сте я чували.
----------
Абе като цяло 10 пати се разплаках докато го прочета ... мани голям зор докато го прочета. След това мислих и размишлявах, дълбоко повлиян от стихотворението. После пак плаках, пак мислих и пак плаках.
Много трогателно стхотворение особено като вникнем във дълбочината на творчеството, визираики проблема поставено от автора, размишляваики върху житеиските проблеми на съремения човек, асоцираки дъбокия замисъл на творбата, която блика от фактите поставени в темата ..... ха ха ха
Какво казах и аз незнам ...

Хубаво е..

Красиво е, браво.

Отдавна бях спрял да пиша в тоя форум и в такива теми. Отдавна бях отписал и любовта като нещо, което все още съществува в нашия век на технологии, пари и лични интереси. Но ето че едно стихотворение промени нещата ... дори само за момента. Затова ще кажа просто:

Към авторката:
Красиво, сърцераздирателно, тъжно, истинско. Похвално. Тук римата и всички други глупости не са важни. Иска се много, за да вложиш силните си чувства в няколко реда, и те да успяват да окжат внимание.

Към тези, които я подкрепиха:
Благодаря Ви ... дори аз, защото съм сигурен, че тя също Ви е благодарна. Все пак, щом на някой му е харесало, значи все още има надежда.

Към тези, които я отхвърлиха:
Не това е начина да се отнесете с чувствата й, дори и да не я познавате. Всички сте били в подобна ситуация, а някой от вас също са писали подобни работи. Затова спрете, помислете и тогава продължете.

П.П.: Ако някой смята да отправя нападки към мен, да заповяда. Но за да не разваляме темата, нека бъдат на ЛС.

Поезията е висше достояние,
където аз отсъствам изцяло от нейното царство.


Царство на музи и поети! е неслучаен израз.

Истина ви казвам,
поезията е за избрани царедворци и придворни дами;
тя не е за плебса.

Но макар нищо да не разбирам от стихове и поетично чувство,
аз съзрях нещо много хубаво на постинга пръв.

1.
Аватара и снимката на момичето, безапелацинно издават високи естететически нагласи в авторката, или най-малко - тънък усет към изяществото.

2.
." ... И капят сълзите..." е стих, който достоверно съобщава и доказва връзката на авторката с небесното знание.

Сълзите са висш дар,
които умиват очите ни пред небесата.

Великите могат да ронят истински чисти сълзи и така сърцето им става по-добро.

/ Затова горделивите ходят винаги с грим,
защото са винаги гурливи и крият ледените си каменни сърца.

Те не умеят да плачат,
а само отделят слъзна течност от очните ябълки, имитирайки гладен крокодил,
който си дири плячка или предъвква поредното парче месо от жертвата. /

А коравосърдечните не плачат, а циврят лицемерно или се хилят лукаво.
Затова изглеждат опънати като тъпани,
но сърцата им закоравяват и се пръскат отведнъж на хиляди парченца.

...
Добре е, че можеш да плачеш, `FairY`.

Харесваш ми.

( с всичката условност че това е все пак стих, и не предполага задължително припокриване с първообраза на лирическия герой.)

Много ми хареса като цяло е добро

и мене

И на мен ми хареса, но по - скоро от към текст. Като стихотворение доста ми се губи римата, но мисля, че по - скоро би станало като песен. Но текстър определено е хубав.