И щеше да стане като всеки 3ти американски филм... Не благодаря - така е супер... Новаторско добре написано , направо кеф за четене

Има неясности в сюжета, да, но искам да отбележа, че действието те първа почва да се развива и постепенно ще се даде отговор на всички малки въпроси, които ще продължават да изникват. Надявам се, останете, за да проследите развитието на историята, която ще става все по-интригуваща. В момента работя над третата част, която ще е готова до няколко дни. Благодаря на всички.

Изключително. Не очаквах да прочета нещо с такова качество в форума. Кратко, ясно, интересно, интригуващо, оригинално. Очаквам продължението. Дерзаи!

Благодаря ти, поласкан съм.
Извинявам се са закъсненито, но в момента съм малко възпрепядстван, и продължението ще се забави с още ден - два, тъй като то ще е доста по-голямо по обем. Ще дам всичко от себе си да го пусна, колкото се може по-бързо.

Дъхът ми секна за секунда и лицето ми застина в изражение на почуда. Първото нещо, което изскочи в съзнанието ми беше, че този, който бе оставил бележката, можеше все още да се намира жилището ми. Мигновено се обърнах назад, с леки стъпки излязох от банята и се насочих към контролния панел в коридора, поглеждайки предпазливо зад всеки ъгъл. Усещах ударите на сърцето си, което бе на път да изскочи от гръдния ми кош. Долепих гръб до една от стените, след което прокарах поглед през мрачната всекидневна. Ослушах се за момент. До слухът ми достигна нежното ромолене на ситния дъждец, който току-що беше почнал да се сипе по повърхността на полимера. Протегнах се към панела, който се намираше от дясната ми страна и активирах осветлението. Секунда по-късно лепкавия сумрак бе изместен от меката бяла светлина, която плавно изпълни помещението. Зениците ми се свиха, тъй като вече бяха привикнали към заобикалящата ме тъмнина, което допълнително подсили главоболието ми. Оказа се, че съм абсолютно сам. Това до някъде ме успокои, но фактът, че някой бе проникнал в дома ми определено беше разклатило нервите ми. Пристъпих в стаята и целеустремено се насочих към малката маса за чай в центъра, върху която една дребна метална кутийка веднага грабна вниманието ми. Отворих я бързо, без капка колебание. В нея имаше чифт лещи за очи и нещо, което приличаше на миниатюрна слушалка. “А денят започна толкова добре…” промърморих тихо аз и оставих кутийката обратно върху масата. “Свържи ме с рецепцията!” заповядах на дигиталния си домашен помощник, масажирайки с ръка вече схванатия от главоболието ми врат. На огромното парче полимер, който представляваше панорамния ми прозорец, с прекрасния изглед към океана, изплува образът на приятеля ми Фуше , който ме посрещна на рецепцията на идване. “Да, Алекс, с какво мога да ти помогна?” попита учтиво той. “Здравей, друже, извинявам се за безпокойството, но желая да разбера нещо. Днес колко хора са се качвали до етажа, на който се намирам?” Фуше обърна поглед и започна да рови из базата данни на регистратора. “Общо сто и тринадесет човека. Сто и дванадесет от които живущи тук и един служител от поддръжката. Защо питаш, случило ли се е нещо?” Реших, че ще е по добре, за момента да не му споменавам, че в някой се е промъквал в жилището ми. “Не приятелю, просто очаквах някого днес и се чудех дали ме е търсил, докато ме нямаше. Явно не е идвал. Благодаря все пак, ще се видим утре. Лека вечер!” Отвърнах му аз и прекъснах връзката.
...
П.С. Съжалявам, че не мога да спазя обещанието си за обем.

Благодарим

ОЩЕ! ОЩЕ! ОЩЕ!

Работя по въпроса, но работата върви бавно, тъй като се старая да придам малко повече динамика в развитието на сюжета. Разбира се, че това не може да стане изведнъж, а постепенно. Работя също върху няколкото нови персонажа, които ще се намесят. Общо взето, ще ми отнеме повече време, от колкото предполагах първоначално. Междувременно, ако някой има някакви въпроси, с удоволствие ще му отговоря.

Хвана ми окото.С нетърпение очаквам продължение,и не крия възхищението си...

Ще се намери ли все още някакъв читателски интерес, за да продължа разказа?

Kakво означава конклав?

Избор на нов Папа, глава на католическата църква.
Името буквално означава "Под ключ", защото кардиналите биват заключени за неопределен брой време, докато единодушно изберат наследника на споминалия се Папа. Заради това и поставен комин на покрива на капелата. Ако излезе бял дим избран е нов папа. Черният дим означава неуспешни избори.

ЕдностраниченЖивот, колега, пускай като си готов. Всички четем с удоволствие.

Вместо просто да цъкна на "Наблюдавай тази тема за отговори" реших да драсна ред - два. Отдавна не се беше появявало нещо интересно в творческия. И аз се присъединявам към чакащите продължение

Авторе, много ми хареса. И понеже това е наистина интересен и увлекателен разказ, те моля да не го зарежеш поради липса на време оr something... Печелиш симпатиите ми (ама не в оня смисъл... щото аз не съъм... ).