Така това го намерих наскоро из нета интересно ми е какво мислите по въпроса. Не ислизайте със мнения тип "не е вярно" или "да съгласен съм" кажете наистина какво мислите за статията.

Те са тук. Te са чистосърдечни, независими, непоколебими. Не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи и схеми. Не е лесно да им внушиш, че са виновни за нещо нито пък да ги накажеш. Не са готови да бъдат третирани несправедливо, да преглъщат унижения, да се подчинят. Те изобщо не се нуждаят от родители, чиито представи за родителството са като досегашните. Училището, каквото е в момента, не им вършии работа. Обществените структури не им вдъхват доверие.

Те не могат да се примирят с онова, което човечеството е проспало и смятало за приемливо с векове. Сега идват като по поръчка, за да не ни оставят на мира, докато не променим себе си и света. Тук са, за да ни дадат шанс за израстване. Тези деца са по-развити от повечето от нас. Наричат ги "индигови", защото умеят да се свързват с вътрешното си знание. Наричат ги "нови", защото са мостът към новия вид човек, който ще живее със съзнанието си за духовната си същност.

Ние си мислим, че искат да се отнасяме към тях като към равностойни възрастни. Това обаче не е вярно. Те искат да се отнасяме към тях като към равностойни души и желаят да съхранят по-дълго у себе си най-ценното от детската си същност.

Нека да осъзнаем, че днешните деца са различни, да ги разберем и да им помогнем!

И кво?

Пълни глупости. Днешните деца са като всички останали, само дето са по-разглезени и се стремят да порастнат по най-лошия начин, по който е възможно. А пък това е така, защото днешнтие родители са хаймани и не могат да ги възпитат като хората, не могат да говорят с тях, не могат да ги защитят от реалността докато са още малки. За да не ги отблъснат от себе си те им позволяват почти всичко и чак когато вече детето е напълно неконтролеруемо и започват да се оплакват от тях или пък въобще не им пука.

Миии, ефекта на технологиите и бясното развитие на света върху младежта. Кво, пък. След време и ние ще сме станали старомодни - Рамщайн ще бъдат Ролинг Стоунс на бъдещето и т.н.

Ако искате да видите цялата статия за така наречените "Индиго деца" да ви я постна?

Имало ги е и ще ги има, но в крайно малък брой, далеч не всички са такива. Повечето не доживяват да порастнат - умират или се пречупват по-рано.

Темата е наистина смислена. Пусни я, приятелю.

Ето това е първата част надявам се да си изясните малко от историята.

Явлението индиго и неговото значение
1.1. Какво представлява детето-индиго ?
Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха "новите деца" или "децата на новото време".
Американската хромотерапевтка Нанси Ен Тейп изложи за пръв път концепцията за цвета на живота в своята появила се преди много години книга "Да разбереш живота си чрез цвета". Тази концепция бе възприета и използвана от мнозина. Според нея всеки човек си има свой цвят на живота, а понякога два, че и повече. Това са един вид цветни слоеве, открояващи се в аурата и фиксиращи в цветови групи близки личностни черти. Всеки цветен слой говори за определени човешки качества, които ще открием, стига да знаем на какво да спрем вниманието си.
И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. Напоследък и родители, и учители се виждат принудени да преосмислят и променят отношението си към своите питомци. В детските градини и училищата се наблюдават множество симптоми, свидетелстващи, че у малките има нещо "съвсем различно".
Индиговият цвят на живота е само един от отличителните белези на най-младите жители на нашата планета, но е толкова показателен, че повечето американски психолози междувременно превърнаха названието "индиго" в термин. След няколко години, когато ще знаем повече за тези нови деца, вероятно ще сме в състояние да прозрем различните им задачи, потенциал и качества и дори може би - да ги разделим на групи.
Сега бих изброила само някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго:
• Притежават вътрешно знание за истината в живота.
• Знаят, че следва да живеем в хармония със самите себе си и със заобикалящата ни среда.
• Често съчетават в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинен тип).
• Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни.
• Убедени са, че материята и физическият живот са илюзия и че животът се състои от енергия или живо съзнание.
• Знаят, че всичко във вселената е взаимосвързано. Времето, пространството, разстоянията и формите за тях не са нещо отделно, каквото е нашето разбиране.
• Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми, а към тях - да се подхожда с чувство за единение, с любов и състрадание*. Духовните категории са им по-лесни за разбиране от материалните.
• He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.
• He могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват.
• He се оставят да ги ръководят хора, чиито етически възгледи се различават от техните; дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят. o He е лесно да им вмениш нещо във вина, нито пък - да ги накажеш. Този подход просто не ги впечатлява.
• Те не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи или схеми.
• Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушението и страха.
• Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават. Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат; най-подходяща за тях е непреработената и растителната храна.
• Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло. Можеш да ги завариш да си контактуват с "невидими" приятели. Затова биват класифицирани като деца с жива фантазия или направо - със странна психика. Тъй като усещат, че всички неща са живи, често не могат да бъдат отделени от обекта на своето внимание. He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят "духа" в тях.
• Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение.
• Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване.
• Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо.
• Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически.
• Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си.
• Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения.
• Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива.
• Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност.
• Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата.
• Често се грижат за онеправданите или несправедливо третирани свои съученици.
• Притежават изострено чувство за справедливост.
Светлата или тъмната страна на личността?
Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично* обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. Най-важното, което трябва да разберем за тях е, че следва да изграждат личността и характера си при умерен съпровод , защото бъдат ли ръководени неправилно, ще развият и проявят по-скоро своите тъмни страни. Тъй като пътят е открит и в двете посоки, задачата на родителите, учителите и на целия свят е да проявят бдителност и да си дадат сметка коя от тях избират. Нашите деца са нашето бъдеще и именно те ще определят облика на света подир двадесет години. Но за да опознаят този, който ги заобикаля сега, за да опознаят себе си емоционално и духовно, както и за да могат да действат според своите убеждения, децата-индиго се нуждаят от повече пространство и от повече свобода. Наличието на ясни, стабилни отношения и на безусловна любов им осигуряват онази опора, така необходима за разгръщането и проявяването на светлата страна на една личност.

С какво децата-индиго се отличават от другите деца?
Най-съществената разлика между децата-индиго и другите деца - като изключим присъщите на всеки човек личностни и характерологични особености - се състои в реакцията им спрямо конфликтни ситуации. Индигото не се оставя да бъде емоционално въвлечено в същата степен като останалите и респективно - така бързо наранено.
"Нормалното" дете no-скоро преглъща униженията, подчинява се и отстъпва, дори когато бива третирано несправедливо. Детето-индиго обаче реагира доста по-радикално: ако се отнасят към него снизходително, надменно и присмехулно, най-често напълно изгубват доверието му, че и по-лошо. To прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие.
He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща. Много от заобикалящите го авторитети долавят тази - в техните очи неуместна - гордост и го смятат за упорито, твърдоглаво и трудно. Ако обаче към него се подхожда с разбиране и емпатия, то ще си изгради нормално самочувствие и ще се интегрира в средата си.
В зависимост от нея детето-индиго може да представлява както благодат, така и голямо предизвикателство. Ако е единствено сред много други " функциониращи по старому" деца, на бърза ръка ще му лепнат етикет на неприспособенец-нарушител на спокойствието и особняк. A TO ще крещи в себе си: "Защо никой не ме разпознава? Защо другите не ме разбират? Защо се държат по този начин?" Обикновено в такива случаи у него се надига гняв, тревожност и възмущение. Този феномен се наблюдава все по-често в семейството, училището и детската градина. Индигото е готово на всичко, за да защити своето достойнство, своите възгледи и знание и да ги демонстрира пред света.
Вероятно следва да се запитаме как бихме реагирали самите ние, ако изпълнени с такова забележително чувство за принадлежност и знание кои сме, живеехме във враждебно настроена и напризнаваща ни среда? И какво бихме изпитвали, ако на всичкото отгоре ни имаха за нарушители на спокойствието и аутсайдери, вместо - за царствените същества, които всъщност сме?
В отговор на незачитането на истинската им природа децата-индиго развиват като правило негативните черти на характера и личността си и така обременяват още повече семейството и цялостното си обкръжение. ADD и ADHD (синдром на дефицит на вниманието и/или хиперактивност) са само примери за познатите на всички последствия. Към тях спадат и агресията спрямо учителите или тоталната скука, която се разсейва единствено ако са "в своя свят" или пред компютъра. Дълбокото недоверие към останалите и социалната изолация се превърнаха в перманентни теми.
За да оцелеят, тези деца или ще напуснат общодостъпната реалност и ще се потопят в своя собствена, или ще постъпят по точно обратния начин, а именно -ще се бунтуват и ще викат за помощ. Това е моментът, в който много родители и учители се обръщат към транквилантите като към единствено решение. Дават ги на децата си, опитвайки се да постигнат относително спокойствие в семейството си, за да могат всички негови членове да се развиват. В по-тежките случаи от лекарствата има вероятно някаква полза, но на тях не бива да се гледа като на окончателен изход. Наложително е ситуацията незабавно да се преосмисли и промени!
Все още не съществува структура, посредством която имащите отношение към проблема родители, учители, терапевти и възпитатели от цял свят да установяват контакт помежду си. Едва напоследък започваме полека-лека да обменяме информация за новите деца. Интернет като модерна, обхващаща цялото земно кълбо медия, е само една от възможностите. Времето за подобен обмен е назряло, тъй като на света се раждат все повече такива деца и с поведението си ни принуждават да си отворим очите за заобикалящата ни действителност или по-точно казано - недействителност. Обединяването на усилията на всички заинтересовани е една от основните цели на моята книга.
През последните години чудни неща се случват не само с децата-индиго; качества, които будят изненада и изумление, се наблюдават и у много други малки жители на планетата. От известно време американците Лий Керъл и Друнвейло Мелхиседек ни предоставят ценна и многостранна информация относно феномена "ново поколение". След като двамата привлякоха всеобщото внимание върху темата, на всички взе да ни се струва, че се появяват качествено нови хора, които ще ни водят през настъпващото време на трансформации. Ето само няколко удивителни факта:
1. Има деца, чиито изследвания при раждането показват наличието на СПИН; а повторени след някоя и друга година (в Калифорнийския университет в Лос Анжелис) - точно обратното, тоест - от болестта няма и помен. Част от децата продължават да бъдат проверявани през определени периоди. Установява се, че тяхната ДНК не е като наблюдаваната досега у всички хора. (ДНК, дезоксинуклеиновата киселина, е носител на цялостната наследствена информация, а с това - и на генетичния код на човека. Тя се намира във всяка клетка на човешкото тяло.) Тези деца притежават още четири ДНК-нишки, което не означава нищо друго, освен че са по-развити от повечето от нас. Изследванията също така потвърждават, че у тях не само не се откриват никакви болести, ами те просто не биха могли да се разболеят. С една дума - малките си имат имунитет срещу абсолютно всичко! Калифорнийският университет се захваща да изследва ДНК на хора от всички континенти и изразява предположение, че 1% от населението на Земята е носител на тази променена ДНК.
2. В средата на 80-те години в Китай биват открити деца с изключителни медиумни способности. Освен че няма нещо, което да не знаят, те виждат, да речем, през стените, притежават високоразвита интуиция и свръхсетивност, и какво ли не още. В следващите години се наброяват все повече (а също и възрастни) с подобни дарби. Сега вече се знае, че децата със силно изявени качества на медиум се раждат по всички точки на света.
3. Сред нас са и тъй наречените Resilince-деца. Resilince e английска дума, чиито буквални значения са: гъвкавост, издръжливост, но се превежда и като несъкрушимост, несломимост. Макар да живеят понякога в много тежки условия, например - в напълно разбити семейства, те не допускат да бъдат разбалансирани от абсолютно нищо. Сякаш средата им не ги докосва и не ги ощетява по никакъв начин. Наричат ги още "нераними". Те ще бъдат обект на един вече стартиращ в Швейцария проект.
При всички групи деца се наблюдават обаче следните общи качества:
а) Те са събрани" в своя сърдечен център и са на Земята, за да обичат.
б) Мисленето им се определя от чувството за единение, заедност, за всичко е едно".
в) Те преживяват всяко нещо в неговата взаимосвързаност, защото възприятията им са будни едновременно на много нива.
г) Те са наясно със законите на полярността и не живеят според разделението на "добро" и "зло".
Темата децата на новата епоха е много актуална. Мнозина се захванаха с нея, за да изследват по-задълбочено явленията и да разберат знае ли се изобщо нещо по света за другостта на тези деца и ако се знае - какво. Няма никакво съмнение, че те вече са тук, но ние тепърва ще научаваме още много за тях. Едва тогава бихме могли да твърдим със сигурност това, което някои засега само предполагат, а именно: на Земята живеят деца, чието поведение е коренно различно!

1.2. Качествата на индиговия цвят
Съществуват множество системи, причисляващи човешките модели на поведение към различни цветови групи. Символичното значение на цветовете като израз на нашите емоции и реакции е всеизвестно. Въз основа на многогодишни наблюдения са установени съответствия, които все повече се прецизират. Една от цветовите групи е индиговата. Идентифицирането с нея точно и ясно говори за качествата и заложбите на новите типове деца.
По-долу са изброени качествата, които са присъщи на индиговия цвят, без оглед на някакво степенуване:
Положителни качества на индиговата цветова група:
• Виждане, надхвърлящо физическото възприятие на очите
• Хармония между материалното и духовното
• Електрическа, охлаждаща, прочистваща сила
• Наличие на знание, появило се неизвестно откъде и как
• Връзка с едно по-дълбоко ниво на женската интуиция
• Готовност да се прекрачи през вратата на духовния свят; липса на страх от невидимото
• Неутралност, обективност и приемане
• Вслушване в себе си и доверие във вътрешния глас (вътрешна комуникация)
• Търсене на духовната истина
• Сила и издръжливост
• Увереност в собствените сили
• Дисциплинираност
• Голям организаторски талант, способност за планиране
• Излъчват достойнство, отличават се с благородническа (царствена) осанка, с висока духовност*.
• Дарба да казват правилното нещо в подходящия момент
• Цялостност
• По-добри възприятия в резултат на по-високоразвито съзнание: способност за виждане на минали и бъдещи събития
• Честност
• Липса на егоцентризъм
• Способност за дистанциране и наблюдаване на нещата от позиция, позволяваща по-широк поглед върху им
• Отсъствие на страх по отношение на себе си
• Смелост
• Някаква степен на самообладание, особено що се отнася до концентрацията, медитацията, вътрешната визия и свръхсетивните възприятия
• Разумът се контролира напълно от разширеното съзнание
• Кръвният поток се прочиства от само себе си; обща способност за регенерация
• Способност за контролиране на психичните потоци на финото тяло
• Въздействие върху зрението, слуха и обонянието на психично, емоционално и духовно ниво

Отрицателни качества на индиговата цветова група:
• Прекалено силно самохаресване
• Формализъм
• Гордост
• Тесногръдие
• Печал
• Отхвърляне
• Изолация
• Грандомания
• Нереалистичен идеализъм
• Изолиране от реалността
• Непризнаване на авторитетите
• Чувство за самота
• Депресия
• Съжаление, разкаяние и самомнителност
• Отхвърляне на отговорността
• Склонност към раздаване на присъди
Индиговосините степени на ученето
От гледна точка на духовното всеки човек се намира на определена степен на учене. Ние можем да добием представа за отделните степени посредством символичното им отражение в ученията и енергийните характеристики, съответстващи на различните космически светлинни лъчи*. Във всеки свой живот ние работим с един цветен лъч, като с течение на времето непрекъснато биваме провокирани да му се противопоставим и да го сменим.
За да ви изясня и другите качества на индиговосиния цвят, ви предлагам списък с индиговосините степени на ученето.
Положителни:
1. Свобода и простота. Нежелание да се усложняват нещата, все по-голяма разкрепостеност в мисленето; независимост, естественост; спокойствие.
2. Миролюбив. Усет за космическите закони; стремеж към изчистена от оценки любов, независимо от ситуацията.
3. Представни възможности, визуализация. Способност за виждане на картини с вътрешното зрение; възприемане на недоловими за другите неща, анализаторски качества.
4. Универсална любов. Безрезервна, безкористна дружелюбност; доброжелателно излъчване и провокирането му у другите.
5. Посреднически умения. Способност да влияеш на другите и да ги вдъхновяваш; тактично съобразяване с тях.
6. Нежно и отзивчиво приятелство към другия пол.
7. Общуване. Способност за споделяне на дълбоки чувства и идеи, за изразяване на по-високи идеали.

Отрицателни:
1. Хаос и несигурност. Обърканост по отношение на собствената позиция в различните житейски ситуации и на собственото знание; колебливост; неспособност за вземане на решения; безпорядък; недостатъчна яснота; неспособност за възприемане на нови идеи и разпознаване на истината.
2. Осъждане. Дискриминиране на другите; възприемане в негативен план; изолация. 3. Самомнителност. Оценяване и мислене посредством степенуване (по-висок/по-нисък, по-добър/по-лош, и т.н.); липса на мярка; егоизъм; тесногръдие; склонност да се оправдава; тъмната страна на Юпитер.
4. Непреклонност. Тя е резултат от справедливо самоосъждане; прекомерни очаквания от себе си и от другите; невъзможност да се правят компромиси; репресивно поведение.

Индигото и неговите съответствия на другите нива
Цветовете се свързват също така с различни архетипове начини на поведение, органи или части на физическото тяло, скъпоценни камъни, растения, минерали, животни и прочее. Всеки елемент си има свой цвят и съответстваща му характерна вибрация или честота; доминиращата цветова вибрация на кислорода, например, е синьото. Следователно, липсващите елементи могат да се внесат в тялото под формата на цвят, което по принцип е един от най-простите и същевременно най-точните терапевтични методи, открити някога от хората - името му е хромотерапия. За да обясня възможно най-многостранно защо новите деца се наричат индигови, бих искала да вмъкна още един малък списък с най-важните съответствия между цвета и другите нива:
• Енергиен център: 6-та чакра*, наречена още трето око или център на Христовото съзнание
• Звук: ОМ
• Сила: електрическа и телепатична
• Архетип: жрица и жрец
• Жлези и органи: хипофиза, епифиза, мозък и уши
• Скъпоценни камъни: лазурит, диамант, азурит, флуорит, индиговосин сапфир.
• Химикали и метали: бисмут, бром, хлорхидрат, хром, мед, желязо, олово, калиева основа, стронций, титан.
Бих искала да се спра малко по-подробно на скъпоценните камъни, тъй като онези, които спадат към индиговия цвят, ни дават възможност да разберем нещо повече за децата-индиго.
Смята се, че индиговото е характерно най-вече за диаманта. Излъчването на този камък се възприема от окото като бяло. Истинският му цвят се разкрива обаче, едва когато се използва призма: погледнат през нея, диамантът е индиговосин. Той се слави като "кралят на кристалите". Символизира централното слънце на слънчевата система - сила, която се самоподдържа в състояние на съвършенство и никога не се нуждае от "зареждане". Когато по-долу се информирате за качествата на диаманта, ще се убедите, че те почти напълно съвпадат с характеристиката на децата-индиго!
Ето какво казва за него науката за скъпоценните камъни:
• Диамантът стимулира единството, любовта към себе си и към другите.
• Той е камъкът на невинността", носи чистота и порядъчност.
• Поражда доверие в интимните отношения и хармония в различните житейски ситуации.
• Поражда доверие в собствените черти на характера, чието проявление е свързано с емоционални реакции.
• Стимулира творчеството, въображението, откривателския дух.
• Активира коронната чакра.
• Внася яснота в разума на човека, за да намери той по-лесно своя път.
• Подпомага постигането на пълнота във всички области на живота.
1.3. Светлина и цветове
Светлината е познат на всички ни феномен. От незапомнени времена тя се възприема като антипод на тъмнината. Знаем, че когато слънцето изгрява от изток, започва денят, а когато залязва на запад - идва ред на нощта. Тогава използваме електричеството, за да можем да се ориентираме в домовете си и по улиците. Но какво всъщност представлява светлината?
За разлика от хората в древността, днес ние знаем много повече за нея, но най-основното нещо е, че тя е една от формите на енергията. Светлината се разпространява вълнообразно също като езерната вода, например, когато хвърлим камък. Нейните лъчи или вълни се пръскат по права линия през празното пространство или прозрачната материя във всички посоки.

Светлинните лъчи от различните тела стигат до очите ни.
В едни случаи ние приемаме светлината директно от телата, които са неин източник и я излъчват, каквото е слънцето.
В други случаи я приемаме след като телата, върху които пада, я отразят, какъвто - да речем - е случаят със страницата от книгата пред вас.
През 1672 г. Исаак Нютон успява да докаже, че бялата светлина се състои от различни цветове. Когато бива пропусната през прозрачна призма, се разпада на цветовете на дъгата - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово, виолетово. Още една, поставена наопаки призма, ги събира, превръщайки ги отново в бяла светлина. Това са цветовете, които са достъпни за човешкото око, ако не страда от далтонизъм. Всички те заедно образуват цветния спектър и затова се наричат спектрални. Всеки от тях отговаря на една определена дължина на вълната на светлинните лъчи.
Разбира се, широчината на цветните ивици в спектъра е много по-голяма. Зрителните възможности на животните, например, излизат извън този спектър, достигайки участъците на инфрачервената или ултравиолетовата светлина. Растенията черпят енергия главно от слънцето и то най-вече - от инфрачервените лъчи, които са невидими за нас. Ние хората също чувстваме енергията на ултравиолетовата или инфрачервената светлина - в противен случай не бихме усещали топлината на слънцето и кожата ни не би изгаряла от него. Това, че не виждаме тази светлина или, иначе казано - не различаваме цветовете й, се дължи на ограничените ни сетива. Понякога, когато сме сред природата или сънуваме, ни се случва да доловим невероятни багри, които после не успяваме да опишем, защото надхвърлят обхвата на "нормалните" ни възприятия, както и езиковите ни изразни средства.

Как се пораждат цветовете?
Молекулата на всеки цвят притежава няколко свободнокръжащи около нея електрона, които вече не се привличат от някое от отделните атомни ядра. Цветовете на спектъра са с различна дължина на вълната. Мерната единица за нея се нарича нанометьр. Дължината на вълната на червената светлина (топло) е много по-голяма от тази на виолетовата (хладно). Хората виждат цветовете или пък възприемат вибрационната им сила по различен начин поради различната степен на отвореност на съзнанието си. Това е причината да съществуват множество тълкувания за тях, множество цветови системи и цветови терапии. Постигналите по-високо ниво на възможностите си ясновиждащи долавят една интензивност на цветовете в аурата на човека, а тези с по-ограничена сетивност - съвсем друга.
Цветовият спектър, съдържащ основните цветове червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и виолетово, представлява само една част от целия електромагнитен спектър, който ни обгръща. Други съставни части на електромагнитния спектър са лъченията от Космоса и в частност - на слънцето, лъченията на електрическите крушки, на ютията, на огъня в печката, на парното отопление, радиото, телевизора, микровълновата печка, радара и прочее. С очите си обаче ние сме в състояние да разпознаем само онази част от цветовите вибрации, съответстващи на обхвата на цветовия спектър. Ето защо много цветови системи именуват светлината, с която работят, видима, жива светлина.
Като изключим едноклетъчните, всички обитатели на планетата - растенията, животните и ние, хората, излъчваме светлина с различна интензивност и в различна част от спектъра (т. е. в различни цветове). Тя бе измерена едва през седемдесетте години, като наличието й бе доказвано отново и отново с последвали хиляди експерименти по целия свят: да, наистина, живите клетки предават биологична информация посредством фотони*! Човешкото тяло е един невероятен, непредставимо сложен механизъм. За една секунда в биохимичния развой на дадена клетка се осъществяват около 50 000 регулиращи намеси. Те биват "зададени" отвън чрез внасянето на химически вещества - храна, лекарства, отрови и какво ли не още. В този процес и в цялото ни битие цветовете са от съществено значение и жизнена необходимост.
За хората светлината и цветът са били винаги неотделими. Светлинните лъчи, които срещат материална преграда, биват отразени, "отпратени обратно" от нея. В зависимост от дължината на вълната си те се възприемат от човешкото око като определен цвят. Бидейки частици светлина, цветовете са и частици живот, с други думи - елементи от цялото. Ние поемаме светлина и цветови вибрации, а те въздействат както върху тялото, така и върху психиката ни. Като част от Космоса и земната материя човекът зависи от установените закономерности на своята среда и реагира съобразно тях. Но той реагира не само на това, което е видимо за очите му, но и на всичко невидимо. Така че влиянието на светлината и цвета върху неговото съществувание са определящи! (Виж упражнението с цветове в осма глава.)
Тъй като способността за разпознаване на цветовете при хората с нормално зрение се движи в описания по-горе диапазон, отклоненията в значението им по отношение на материалните неща е сравнително ограничено. Установяването на единна цветова система, която да служи за общовалидна основа, е станало възможно след множество практически опити с голям брой участници в тях.

1.4. Цветовете на живота
Разполагаме, общо взето, с два начина, за да определим цвета на живота си . Според първия следва внимателно да прочетем описанията на всички цветове и да почувстваме кое най-точно представя личността ни. Повечето хора с лекота "изолират своя жизнен цвят, както и този на близките и приятелите си.
В основата на втория начин е залегнал цветови тест, изискващ да отговорим на различни въпроси. Срещу получените на него точки ще открием в приложението съответстващия ни цвят. Нашият жизнен цвят, цветът на живота ни може да ни помогне да разберем по-дълбоко истинската си мисия и предопределение. Той ще ни даде обяснение защо с едни хора поддържаме добри отношения без специални усилия, a c други не успяваме.
Трябва да отбележим, че разликите между цветовете на живота често са едва доловими. Така например хората със син, жълт или виолетов цвят могат да проявят еднакви емоционални качества. Всички те изпитват едно и също желание за определен вид отношение, но по различни подбуди. Поривът им да помагат на другите е силен, но всеки го изразява по своему. "Синият човек с удоволствие помага на много отделни хора - на емоционално ниво, със съвет, наставления или като им осигурява прехраната (като правило "синята" медицинска сестра се грижи повече за емоционалното, отколкото за физическото състояние на пациентите). "Жълтият" човек би искал да помогне, но не позволява да бъде въвличан твърде в конкретна ситуация. "Виолетовият" човек ще окаже съдействие, но предпочита да е на повече хора едновременно; той подкрепя масите или ги вдъхновява, обаче рядко има търпение или порив да подаде ръка отделно на някого.
Ако старателно следвате един от двата метода, ще почувствате интуитивно кой цвят или кои два цвята са най-близки до истинските особености на вашата личност. Според съществуващата в тази област статистика броят на хората с по един и с по два цвята на живота е почти еднакъв. При "облагодетелстваните" с два, единият обикновено е по-силен.

1 Ако познавате други класификации на цветовете, това не означава, че те непременно противоречат на гореизложеното. Ето какво казва Дейвид Тенсли в книгата си "Аурата на човека": "Дори древните философски школи не са били единни по отношение на цветовете на енергийните центрове. За това си има причина, чието обяснение произтича от факта, че с все по-дълбокото проникване в дадена чакра пред вътрешния взор на посветения наистина се откриват нови цветове. Те се променят, щом в нея се задвижат специфични прана-енергии" - бел. авт.

Червената личност
Самоизразява се предимно чрез своето тяло и сетивност. Живее тук и сега, притежава кураж, сила и вяра в себе си и се осланя само на това, което може да пипне, чуе, помирише или види. He мисли абстрактно и обича физическите аспекти на живота. В духовната сфера отдава значение на "правенето", строи църкви, организира представления, на драго сърце танцува и пее в група. Винаги предпочита физическите пред емоционалните и духовните предизвикателства. Харесва й работата на високи обороти. С готовност помага на другите да осъществят идеите си. Може да е честна и пряма, но се случва да е "кисела" и холерична . Лесно се впуска в битки, но би било по-добре да се научи да се освобождава от гнева си чрез спорт. Инстинктът й за самосъхранение е силно изразен, а енергията и издръжливостта й са неизчерпаеми. Червената личност заслужава да й се гласува доверие. Следва да се добави, че е оптимистична, жизнерадостна и лоялна, но може да бъде и зла, с потиснато настроение, избухлива, тесногръда и своенравна.

Детето:
To e старателно, склонно да довършва започнатото, но може и да се инати и буйства, както и да влиза в спор без особена причина. He държи да бъде начело, но не е съгласно да го командват. Демонстрира независимост и вътрешна сила. В училище предпочита часовете, в които се работи с машини, с дърво, готви се и прочее. Предметите без практическо приложение като философията, например, са му безинтересни. To се нуждае от непрекъснато одобрение, обича похвалите и изпада в ужас, ако получи упрек в чуждо присъствие. Проявява нетърпение и обикновено дава твърде неспокоен израз на чувствата си, а би трябвало да се научи на разбиране и съпричастност към останалите.

Оранжевата личност
Тя търси сензации, обича вълненията, риска и опасностите Стига до крайности, за да се усеща жива: може животът й да виси на косъм, но дозата адреналин да е порядъчна! Като цяло е реалистична и не обича езотеричните теории. Преценява добре ситуациите и хората и се подготвя вътрешно за тях. В повечето случаи осъществява мечтите си; притежава кураж и вяра в себе си и е способна да спасява другите в критични моменти. Но оранжевата личност може да бъде и много егоистична и егоцентрична, без следа от съчувствие и загриженост. Тя не харесва издаващите една по-голяма чувствителност и приветливост черти на характера и не е чудно, ако е студена и непристъпна. Смисълът на живота й са приключенията, в изживяването на които не иска да бъде ограничавана.

Детето:
"Оранжевите" деца са авантюристи; тяхната страст е да се катерят и да скачат във водата съответно колкото се може по-нависоко и по-отвисоко. Те са безразсъдно смели, непрекъснато са заети с това да изучават и изпробват границите на заобикалящото ги. Родителите често се притесняват поради опасностите, на които се излагат в чисто физически смисъл, а децата си мислят в това време за следващите приключения. He са изключени проблеми с дисциплината.

Жълтата личност
Тя е чистосърдечна, с чувство за хумор и детински черти на характера. Обича смеха, радва се на живота и не се отнася към него твърде сериозно, а по-скоро без да се напряга и като на шега. Излъчва лекота и непринуденост. Иска да се харесва и да бъде забелязвана; приятел е на всички. Същевременно е чувствителна, лесноранима и стеснителна. Отличава се с голяма живост и се нуждае от много движение и игра; в противен случай съществува опасност да развие някаква зависимост. Притежава творческа природа и е надарена за изкуство. Жълтата личност привлича животните. Понеже усеща, когато някой е угрижен, но не желае да се задълбочава, въздейства целебно по интуитивен път. Настроена е бунтарски, липсва й самодисциплина, бои се от отговорност.

1 Учението за темпераментите: сангвиничен = весел, жизнен; флегматичен = бавен, задълбочен; меланхоличен = тъжен, тих; холеричен = гневлив, енергичен - бел. авт.

Детето:
To e или мъчително стеснително и неуверено, или се намира в другата крайност. Бяга, крие се, може лесно да бъде наплашено и се бои да не би другите да не го обичат. Почувства ли сигурност, става весело и разговорливо, че дори се превръща в смешника на класа. Действено, любопитно, изключително живо, трудно може да се задържи на едно място и да мирува. Концентрира се по-добре, ако има възможност да се движи. Обича да пътува с кола или влак - това движение го успокоява и освобождава творческото начало у него. To иска да радва другите с поведението си и бързо се впечатлява от телесното наказание. Нуждае се от свобода, за да е жизнено, ведро, сърдечно и палаво.

Зелената личност
Много интелигентна, енергична и пряма, организирана и предприемчива, с пъргав ум. Новите идеи и замисли я привличат, но не и детайлите. Впуска се в изпитания, рискува, проявява силната си воля, на драго сърце се включва в дискусии. Трябва да държи всичко под контрол, в противен случай е притеснена, стресирана и угрижена. Иска всичко да разбере, узнае и знае, обича духовните предизвикателства. Ученето й се удава бързо и това й носи нови и нови дипломи. Тя е честолюбива и прекомерно отдадена на работата си.

Детето:
Много интелигентно, непрекъснато задава въпроси и учи бързо. Притежава силна воля, налага се и по този начин провокира родителите си. He обича да му определят какво да прави, понеже предпочита то да раздава заповеди. Често е по-зряло от възрастните и държи да бъде чуто и уважавано от тях. Изпада в униние, ако нещата не вървят както му се иска и може да вдигне шум и да наруши спокойствието на останалите. Нуждае се от подкрепа при осъществяване или промяна на плановете си. Справя се добре и получава високи оценки.

Синята личност
Обичлива, отдаваща и подкрепяща. Сърцето и чувствата са определящи в живота й. Майчинското начало у нея е силно, затова обгрижва другите и им служи за съветник и опора. Тя по природа е учител или покровител. За приятелите си е готова на всичко, но е склонна да се грижи прекомерно и накрая се разболява. Чувствителна, внимателна, гостоприемна. Емоционална натура, която лесно пролива сълзи, обича безусловно и притежава силна интуиция. Приема хората, прощава им и вижда доброто у тях. Често й лепват етикет на "прекалено мила", така че трябва да се научи да казва "не". Бързо влиза в съзвучие с хора и ситуации; някак вътрешно разбира какво се случва, пребивава предимно в сферата на духа. He се отклонява от това, в което вярва и може да е много убедителна. Иска да бъде обичана, но има проблеми със самочувствието, само-съжалява се, изпитва чувство за вина и често влиза в ролята на жертва и мъченица. Понеже съществува опасност да изпадне в депресия, следва да се научи да обича и себе си. Държи на връзката си с любимия човек и има романтична нагласа.

Детето:
To e любвеобилно, сетивно, чувствително; опитва се да се хареса на родителите си, за да го обичат. Иска да е помощник, да не разочарова или наранява никого. Има добри маниери, спокойно е, играе самичко, грижи се за всички, които не се чувстват добре или са сами.
Занимават го отношенията между половете и то от малко си мечтае за щастлив брак с много деца. Липсва му самочувствие и често страда от несподелена любов. Има високи идеали. Другите деца се отнасят към него със симпатия.

Индиговата личност
Подчертано духовна, с вътрешно чувство за истината в живота и тънка чувствителност. Наясно е с древните мистични учения, знае, че всички ние сме духовни същества. За нея предметната реалност и материята са илюзия, животът е божествена енергия и въобще всичко е енергия и съзнание. Тя е пробудена, ведра, съзидателна, независима, ръководи се от no-висши принципи. Ученолюбива, жадна за знание, нуждае се от него, за да провери онова, което носи в себе си. Върши, каквото смята за правилно. He й въздействат никакъв социален натиск, нито изнудване. He изпитва чувство за вина, не приема схващанията и опитите за наказанието. Честна и пряма, пламенна и открита. He се оставя да я подвеждат под някакъв знаменател, нито да я манипулират. Проявява разбиране към хората. He говори много, обича да остава сама със себе си, гледа на живота като на възможност за придобиване на опит. Може да бъде и боязлива, дезориентирана и да се самоизолира. Понякога се чувства изгубена и чужда в този свят, объркана от земните неща и тогава другите не я разбират. Трябва да се доверява на вътрешния си глас и да го следва.

Детето:
To е много будно, открито и способно да съпреживява чувствата на другите като свои, поради което лесно се разстройва. Това пък го прави боязливо и го потиска.
Нуждае се от малко сън, предпочита да е само и не позволява да го принуждават за каквото и да било. Нищо не може да го отклонени от дадено убеждение - ни наказания, ни молби, ни разумни съвети или физическа сила. Бъде ли заставено все пак, наплашва се и се затваря или се съпротивлява докрай. Жадно е за знания, но иска да получава истински отговори; усеща начаса опита да се заобиколи истината. He намира взаимовръзка между преподаваното в училище и духовността.

Виолетовата личност
Динамична и харизматична; дошла на тази планета, за да бъде водач и да спасява. Трябва да активира предопределението си още в настоящия момент и да започне да я осъществява. Изпитва дълбоки чувства и е изпълнена със съпричастност към целия свят. Обича музиката, тя й действа лечебно. Случва й се да има видения. Обича пътешествията, другите култури, свободата. Може да вижда бъдещето, не се съмнява, че Земята ще продължава да съществува; носи послание за човечеството. Проявява усет за съществуващите по-високи възможности, но често я обявяват за мечтател-идеалист. Иска да е в центъра на вниманието и може да бъде нарцистична, арогантна и надута. Има диктаторски наклонности и трябва да се научи, че всички сме част от едно цяло. В състояние е върши много неща едновременно или пък блокира и се нуждае медитация, за да постигне вътрешно равновесие. Вярва, че всичко ще се подреди с лекота и се надява на помощта на Вселената.

Детето:
Роден предводител, другите деца го следват. Бидейки силно, проявява съчувствие, не злоупотребява с властта си. Осъзнало отрано своята сексуалност, експериментира с тялото си - родителите следва да засягат тази тема много внимателно, за да нарушат естествеността на себеизразяването на детето си посредством физическото. То обича изкуството, чете с удоволствие и само си съчинява разни истории. Притежава изключителна дарба за визуално възприемане.
"Виолетовите" са първите, които могат да виждат аурите, ангелите, другите измерения или енергийните вълни. Родителите трябва да се отнасят с доверие към тези възприятия на децата си, за да поощрят развитието на особените им способности.

Ако не друго поне разбрах откъде идва "Indigo Prophecy".
Тук са описани... ами героите на Indigo Prophecy и на Advent Rising - някакви полубогове, които... ами които просто са се отзовали тук. Интересно е, добра фантастика, но е нереално.
Колкото до характеризацията чрез цветове... последните два са просто видиотено нереални. Иначе другите са си стереотипи, само дето аз намерих описание на различни страни от характера си в 4 различни цвята.

Наистина трудно за вярване но човек може да научи някои интересни неща дори за себе си. А и във всяка лъжа има малко истина.

Въпросът е, че се казва, че децата "индиго" говорят с предметите, защото те имат душа. Само дето съм повече от убеден, че гардеробът до мен няма душа и със сигурност не е добър събеседник.
Иначе черти на тези личности, както и на виолетовите, виждам в много хора, дори и в себе си, но цялата глупост със свръхестественото е... ами глупост. Нормално е да има еволюция, но това е абсурдно. На мен като ми дойде добра идея я влагам в разказ, не тръгвам да пиша "научна" статия.

Така е но те имат предвид предметите около нас... предмети от природата. Защото гардероба ние сме го измислили както и куп други неща. А и от биологична гледна точка гардероба е мъртва дарвесина тогаве не може да очакваме някой да говори с гардероб при положение че дървото е мъртво. Различно е ако например приемем ,че говорят с кристалите, защото това е най-древната форма на живот на планетата. Точно така кристалите са живи и растат. Сигурно са имали и предвид ,че под разговор те да говорят със истинското ти, тоест душата. Защото както знаеш всеки ден, всеки час и минута ние говорим в себе си. Онази точно неспокойност която имаме, забързаното ни ежедневие и прочие. Ние всяка минута прехвърляме в съзнанието си разговори с някой какво сме направили,как е трябвало да го направим. Точно онази част когато си легнем вечерта и докато заспим си мислим за изминалия ден. И неслучайно са казали мъдреците ,че ако успеем да изчистим съзнанието си от този непрекъснат спор със самите себе си ще можем да чуем всичко около нас дори и всевишния.

Интересно... я дай малко източници на изследванията, че станах любопитен особено относно онова за 4те ДНК нишки.
Иначе... БУЛШИТ! Огромно количество пседво-научни доводи за да обяснят един изключително прост феномен. Обществото е шит и 90% от хората са шит. А другите 10% страдат заради това.

Ето ви продължението на статията...

Личността индиго
2.1. Как да разпознаем едно дете-индиго?
Индиговите деца могат лесно да бъдат разпознати от своите родители и от другите хора, с които са във всекидневен контакт, с помощта на изложените в предходната глава качества и личностни характеристики. Засега при тях не се забелязват значителни физически особености. Различията са прекалено фини и се виждат едва при по-обстойно изучаване. Доста изразени и затова доловими от пръв поглед са все пак следните качества:
1. По-високото енергийно поле*
2. Различното поведение
3. По-оскъдната емоционалност
Съществуват следните възможности да разпознаеш индигото сред голяма група деца:
1. Децата-индиго се настройват към енергията на групата. Тяхната енергийна вибрация е с отчетливо изразена сила. Честотата й е по-висока, отколкото при другите деца, така че в сравнение с тях индиговите може да са по-непрактични по отношение на земните неща. Винаги реагират на интензивната, заредена с любов, хармонизираща енергия, защото им е позната.
2. Наблюдават поведението на връстниците си. Децата-индиго се държат по различен начин! Посланията, които те носят, често са подсъзнателни и съпътстващото ги знание буди всеобщо учудване. В повечето случаи малките са съвсем наясно защо са на Земята. Говорят много за ангели и други същества и с часове си играят кротко и сговорно с тях. Вероятно се тревожите, че вашето индиго нерядко предпочита да се занимава само? Ако обаче го попитате защо, със сигурност ще получите отговор от рода: "Играя си с..., не виждаш ли?" Играчките и въобще предметите ги привличат за кратко и трябва непрекъснато да се сменят.
3. Децата-индиго често търсят компанията на възрастните. Искат да общуват, спонтанни са, открити и непреднамерени и обичат да разбуждат вътрешното дете у тях. С приятелите си връстници си имат no-скоро проблеми, не винаги се чувстват разбрани и започват да странят от групата. Ще се убедите, че децата-индиго са абсолютно наясно как да си постигнат желанията и бързичко изнамират похвата, с който веднъж завинаги ще сломят непреклонността ви. С тях не може да се воюва; те трябва да бъдат убеждавани със състоятелни аргументи.
4. Ако са бебета: гледайте ги право в очите. Очите са прозорците към душата. Усмихвайте се на бебето и приветствайте душата му с добре дошла. Истинско удоволствие е да наблюдаваш отговора на тези нови деца. Макар и толкова малки, те незабавно реагират много живо, с взаимност и разбиране! Нерядко съм наблюдавала как съвсем невръстни бебета се навеждаха до такава степен от количката, за да поддържат зрителния си контакт с някого, че майките на повечето се спускаха уплашени да предотвратят падането им на земята.
Едва след като поживеете малко по-дълго с детето-индиго, започвате да забелязвате, че то не се оставя току-така да бъде въвлечено емоционално в дадена ситуация. Това е една от най-големите разлики между него и другите деца. Индигото не е особено емоционално. To сякаш е наясно защо съществуват толкова много конфликти и затова се опитва да не упреква хората. Психотерапевтите все още привеждат за пример онези случаи от по-раншната си практика, в които родителските кавги са довеждали до необходимостта от дългогодишна работа с децата. Един спор е бил достатъчен, за да накара малкия човек да се затвори в себе си, защото семейството се е превръщало в заплаха за него.
Индигото не усеща така нещата и постъпва по обратния начин. To застава между двамата каращи се и казва: "Как бихте могли да разрешите този проблем?" Или се вкопчва в крака на единия и заявява: "He, няма да си отида в стаята, ще остана тук!" Или пък хваща ръката на баща си, слага я върху дланта на майка си и ги подканя: Хайде, разберете се сега." Ако някоя майка навиква своето индиго, като все повече и повече се изпълва с гняв, то не реагира и не влиза в резонанс с нейната вибрация. Била съм свидетел как съвсем малки деца между една и три години просто продължаваха да си играят или се отместваха полека-лека по-встрани от майка си, без да прекъсват заниманията си; а по-големичките се изправяха пред нея и й казваха: "Много те обичам, мамо!" Веднъж едно седемгодишно попита родителите си: "He знаете ли, че дойдох при вас, за да ви помиря?" - и застана помежду им. В известен смисъл тези деца отговарят за това хората да осъзнаят собствените си емоционални блокади.
Втората много важна разлика между малките индиго и останалите им връстници се проявява в тежки моменти, когато възрастният бива тласкан към крайности. Представете си, че отглеждате две деца, едното от които индиго. To би могло да бъде наречено нарушител на реда, а другото - просто немирник. Двете съвсем очевидно имат несходни цели и подходи. Немирникът ще ви дразни дотогава, докато ви доведе до собствените ви предели и вие на свой ред го накарате да прояви своите - този поведенчески модел е много стар. Немирникът иска да види колко далеч може да стигне, за да получи, каквото иска. Противно на него, нарушителят на реда не следва споменатия модел. Той реагира интуитивно на възникващите в семейството ситуации, тъй като иска да бъде част от това семейство дори когато е само на четири или пет години. Държи да заема равностойно положение наред с останалите. "Аз част ли съм от семейството или не?" Индигото не гледа на себе си като на малко дете, a се чувства "голямо" и също толкова значимо, като желае да получава съответното отношение. Подхождате ли с уважение към него, от неговото ниво, поведението му ще се промени. Атмосферата ще се разведри и вие ще си имате вкъщи приятел, вместо нарушител на спокойствието.
В бъдеще индиговите деца ще предоставят на човечеството ясна и понятна информация за своите качества и способности, както и за посланията, които носят. Мнозина я очакват с нетърпение и в следващите години ще получат възможност да прочетат повече за това. Моята книга и тази на американските автори Лий Керъл и Джен Тобер са само началото. Но аз искам да се обърна към всички терапевти, независимо от областта, в която работят и да им кажа: Изправени сте пред много важна задача!"

2.2. Качествата на децата-индиго
Всяко дете идва на този свят с неповторима същност. Нерядко напълно се отличава като личност от своите братя, сестри или родители. Всеки, роден в семейство с повече деца, може да установи това, стига да се вгледа в най-близките си. На земята не съществуват двама души, чиито пръстови отпечатъци поне да са идентични; ето защо трябва да се съгласим, че личностите са създадени също толкова лични и индивидуални. От това следва да сме наясно, че и сред индиговите деца няма две еднакви!
Според някои направления в психологията личността на детето се оформя напълно едва към шестата година, според други тя се развива в хода на живота и се разгръща в един бавен процес на съзряване. Трети пък твърдят, че човекът се ражда изграден като личност и всичко опира само до това да прояви положителните, а не отрицателните й заложби. За всеки човек е важно да успее да използва силните си страни и така да направлява обстоятелствата, че тези силни страни да бъдат впрягани в работа по-често и по-ефективно, отколкото слабите. Като създания на познатата ни вселена ние носим и двете начала у себе си. Единственият начин да пораснем нормално и да се оправим в живота е да разбираме собствената си личност, своя Аз, да направим възможно разгръщането на положителните си дадености, да осъзнаем потенциала си. Всяко дете - и индигото тук не прави изключение - представлява абсолютно индивидуално съчетание от качества с противоположни заряди, така че трябва само да разбере как да трансформира в личността си минусите в плюсове. Научете го да опознае природата си, подтикнете онези, които го заобикалят, да вникнат в нея и с малко упражнения то ще постигне удивителни резултати, ще преобразува или ще се справи със своите слабости.

Слабите страни на индиговата личност
Детето...
... е свръхчувствително и прекалено отворено за външни влияния.
... често е единак.
... не разрешава току-така да бъде ръководено и възпитавано.
... в повечето случаи се чувства неразбрано и неоценено.
... е хиперактивно и често - несъсредоточено.
... е склонно да идеализира хората или ситуациите.
... е мечтателно и търси спасение в собствения си свят.

Възрастният...
... е самомнителен и нетърпелив.
... има големи проблеми с признаването на авторитетите.
... иска да бъде уважаван и ценен от всички.
... често не успява да се изрази достатъчно добре думи.
... може да бъде надменен.

Как общува
Индигото…
... се самоизолира, когато се чувства неразбрано.
... лесно губи връзка със себе си и излиза извън равновесие.
... се чувства ограничено от езика.
... не може да понася лицемерието и притворството.

Как се проявява
• Изискванията му към себе си и към другите обикновено са твърде високи; то е перфекционист.
• Реагира с нетърпимост на неясни внушения и предложения.
• Отказва се от водачеството и от поемането на каквато и да било отговорност. В приятелството
• Нуждае се от голямо разбиране от страна на приятелите си.
• В повечето случаи играе само с един приятел или
• приятелка.
• Живее в собствения си измислен свят.
• Лесноранимо, дьлбокоранимо1.
• С удоволствие си играе само или с компютъра.
Силните страни на индиговата личност
Детето...
... иска да е абсолютно равноправен член на семейството.
... обича природата.
... грижи се за всекиго вкъщи.
... е лоялно към семейството.
... има способността да въздейства лечебно върху другите хора.
... е искрено и доверчиво и към хора извън семейството, стига да чувства, че го разбират добре.

Възрастният...
... се отличава със стабилност и постоянство.
... е откровен и честен.
... гледа на живота сериозно.
... е смел.
... има способности на медиум.
... е много динамичен във всичко.
... разбира природата на собствения си Аз като част от Вселената.

Как общува Индигото...
... обича динамичните, продиктуваните от сериозни духовни интереси разговори.
... когато разговаря, не се отвлича с друго.
... способно е да изпитва силно съчувствие към всекиго и всичко.
... най-добре му е, ако общува само с един човек или със съвсем малка група хора.
... общуването означава за него вчувстване, обмен на мисли и лекуване.

Как се проявява Индигото...
... е жадно за знания.
... не притежава вътрешна дисциплина.
... е категорично и целенасочено.
... е отворено за непреднамерени внушения и за предложения, чиято цел е да обединяват.

В приятелството
• Много предано.
• Грижи се искрено за доброто на другите.
• Предпочита малко на брой, но сериозни приятелства.
• На драго сърце отделя време, за да поддържа връзката си с някого.
• В тежки ситуации демонстрира сила и вдъхва кураж на по-слабите.
• Проявява искрено съучастие.
• Повърхностните контакти го измъчват.
2.3. Четирите типа деца-индиго
От няколко години в Америка се използва направената от Нанси Ен Тейп класификация на децата-индиго. Системата от четири типа, оказала се изключително прегледна и точна, бе възприета от множество известни и уважавани терапевти и психолози. Нанси Ен Тейп описва тези четири типа кратко и прецизно както следва:

1. Хуманистът:
Той ще работи с масите, ще им служи и то най-вече като лекар, адвокат, учител, търговец и политик. Често е хиперактивен, крайно социален, говори с всекиго винаги и навсякъде и е извън-редно любезен. Има си подчертано собствено мнение за всичко; върши хиляда неща едновременно. Освен това е книжен плъх и не се чувства особено свързан с физическото си тяло.

2. Концептуалистът:
Занимава се повече с проекти, отколкото с хора. Той е бъдещ архитект, дизайнер, астронавт или пилот. Като правило е с атлетично телосложение. Таи в себе си контролни модели, ориентирани преди всичко към майката и бащата, което би могло да доведе до големи усложнения. При него се наблюдава тенденция към изпадане в зависимост (наркотици в тийнеджърска възраст).

3. Човекът на изкуството (артистът):
Емоционален и нерядко - нисък на ръст. Той е учителят и артистът на утрешния ден. С каквото и да се занимава, то непременно е свързано с творчество.
До десетгодишна възраст изпробва, така да се каже, всички възможни музикални инструменти, проявява творческата си природа в най-различни области, но понякога - съвсем за кратко. Едва като тийнейджър избира една определена посока и успява да се съсредоточи.

1 На емоционално ниво: децата-индиго живеят с открито сърце, притежават по-силно чувство за общност, по-искрени са, както и - изпълнени с безусловна любов. Те очакват същото и от другите хора. Всяко Разочарование ги наранява дълбоко - бел. авт.
2 Лично аз не съм привърженик на подобно групиране на децата, тъй като го намирам за присъщо на старите мисловни модели. Все пак то може да ни бъде от помощ, докато опознаем малките индиго, затова реших да го включа в книгата си - бел. авт.

4. Интердимензионалистът :
Той е по-едър от другите деца, понякога дори - доста по-едър. Ако е навършил две години и започнете да му обяснявате нещо, ще ви отговори: "Това вече го зная, мога го, остави ме на мира!" Той носи на Земята нови философии, идеи и религии. Общуването с него може да е трудно, защото още не се е "наместил" в обществото ни в същата степен като останалите три типа.
При това класифициране на децата-индиго се набива на очи, че отделните четири типа два по два се отличават със сходно поведение, тоест - обособяват се в две групи. Учението за лъчите* ме навежда на мисълта, че тези групи следва да се причислят към два различни рода души и две различни космични течения, а именно: индиговосиния и тъмносиния (или дълбоко-синия) цветен лъч. Към първото течение спадат хуманистът и артистът, а към второто - концептуалистът и интердимензионалистът.

Хуманистът
Той е изключително силно свързан с хората, животните, растенията, Земята, звездите или по-кратко казано - с всичко живо. Непрекъснато се безпокои за другите и иска да са добре. Настроен е вселюбовно към целия свят. Сърцето му се къса, когато към някого (или нещо, например - дърво) се отнасят несправедливо или му причиняват болка. Първият му порив е да се притече на помощ и тогава като правило сам си изпаща. Връстниците му го имат за слабак.
Хуманистът е крайно социален и би спирал на всяка крачка, за да общува с хората и природата. Чудно е, че изобщо си стига в къщи. Във всеки случай за това му е нужно повече време. Той е мечтател, обитава света на фантазиите си и като че ли не чува какво му говорят отстрани. Дойде ли му премного, намира убежище в собствения си свят. Докато е малък, може да започне да ви описва как изглежда неговият свят - светът, от който идва, кой цвят преобладава в него, какви същества го обитават и т.н. Моят съвет е да се отнесете с доверие към този разказ и просто да го изслушате, без да го оценявате или да разпитвате повече.
Основни качества и препоръки:
• Вътрешно ангажиран с обществото; обича хората, но се нуждае само от неколцина "интимни" приятели, с които да е душевно свързан.
• Разговаря с удоволствие с всекиго, като не усеща времето и забравя отговорностите си.
• Често е хиперактивен или хипоактивен2.
• Бързо се разсейва, забравя какво е искал да прави.
• He се идентифицира с тялото си, не е добре заземен и се нуждае от спокойствие, за да сецентрира отново.
• Той е книжен плъх, предпочита да си играе сам и то най-вече - с компютъра.
• Ту е преизпълнен с радост, ту - с дълбока печал.
• Загрижен е истински за благополучието на хората, за съществуването на животните, растенията и пр. Желае човечеството да живее в хармония със своята среда.
• Изострената му чувствителност води до бързо раздразнение и преумора.
• Непрекъснато се тревожи за всичко възможно и е предразположен към главоболие.
• Често е отнесен, губи нещата си, не отдава голямо значение на материалното.
• Като цяло се чувства неразбран и непризнат.
• От голяма важност за него е и другите хора да държат на думата си. Това му дава сигурност.
• Мнението му се отличава с категоричност.
• В повечето случаи добре разбира какво прави и понякога сам си определя наказанието.
• Готов е да се съгласи с всичко, стига родителите му да подхождат честно към него.
• Когато е в своя елемент", всичко е прекрасно.
• He обича да афишира мнението си.1
Истории с деца.
Разказ на една майка:
" Синът ми Мерлин е на десет години, но от съвсем малък изпитва съчувствие към всичко живо; (защитата на животните и опазването на околната среда от няколко години се превърнаха за него в институции, които то мотивират да иска no-бързо да порасне). Веднъж:, когато беше петгодишен, ми разказа, че щял да пита растенията у дома от какви хранителни вещества се нуждаят и кога трябва да бъдат поливани. Мерлин често си идва от училище със скъсани дрехи, защото за пореден път е искал да защити своите приятели, дърветата, от продупчване на ствола, обелване на кората или късане на листата и чупене на клоните. Той непрестанно се опитва да обясни на съучениците си, че е възможно да се разговаря с растенията и камъните. Иска се само да умееш да слушаш. Резултатът от изпълнението на тази мисия рядко е положителен. Приятелите му бавничко възприемат неговите идеи и идеали, но въпреки това той се чувства горд и щастлив. Застъпничеството си изразява само с думи и никога не би употребил юмруци. Насили-ето го отвращава, затова се ползва със симпатията на момичетата, докато момчетата го намират смешен. Веднъж ме попита: Защо да посягам на някого или да се отбранявам, когато самият аз не бих искал да бъда набит?" Наложи ли ми се отново да му промивам раните и да му кърпя дрехите, си казвам: заслужава да го обичаш заради това поведение.
Разказ на двама родители:
"Нашето дете е общително и дружелюбно създание. По-рано, когато по време на разходка още седеше с царствено изражение в количката си, искаше да поздрави всички хора, сякаш бяха от нашето семейство. Провикваше се през улицата и понякога им се радваше така очевидно, като че ли ги познаваше от еони. И сега, обича ли някого, то е безрезервно. За другите деца не е толкова лесно да приемат подобно отношение, защото не го разбират. Те не винаги са готови да понасят инициативността и безграничността на сина ни, както и нарушаването на собствената им интимна сфера. Ние сме свидетели колко трудно може да бъде в този свят за едно дете-хуманист с присъщите му идеали и визии за мир и всеобща любов. To често се чувства уморено и отпаднало и няма желание за нищо. Нашият син сега е на девет години и очаква с нетърпение да порасне, за да си изгради свой собствен завършен свят."
Разказ на един баща:
"Мисля, че състоянието на сина ми е противоположното на хиперактивността. Той непрекъснато е изморен, едва си държи очите отворени и е истински буден само когато може да играе компютърни игри (а понякога - и да ги измисля). Рисуването и правенето на фигури по принцип са любимите му занимания. В училище непрекъснато има проблеми заради своята отнесеност. Другите деца го обичат, защото е различен, спокоен и разсъдлив, не се кара с никого и е no-скоро помирител. Нуждае се от постоянна подкрепа и контрол, за да изпълни всекидневните си задължения.

Концептуалистът
Предпочита да си прави планове, отколкото да играе с децата. Развива идеи и ги изследва с присъщата за него задълбоченост, желаейки да ги превърне в действителност. Сам си определя темпото и не позволява на никого да го притеснява. Успехът не го блазни и не го мотивира. Нашето ориентирано към свръхпостижения общество го обърква. Заедно с родителите си - при условие, че изобщо го разбират - той би могъл да изнамери нови, невероятни начини за усвояване на знания или пък - за водене на домакинството.
Основни качества и препоръки:
• Освен че обича полета на мисълта, следва да се научи да се съсредоточава и върху подробностите.
• Държи да е наясно с всичко. Разглобява уреди или играчки, за да разбере как функционират.
• Спортовете като правило му се удават от ранна възраст; отличава се с ловкост и пъргавина.
• Склонен е да върши тайно каквото намисли и да крие предмети.
• Стреми се да контролира родителите си.
• Привличат го електрическите уреди, но най-вече - компютърът.
• Изнамира много добри решения за изникващите пред него проблеми и бързичко ги отстранява.
• Интернет и всякакви други новопоявили се начини за придобиване на знания много му допадат.
• He e особено емоционален.
• Нуждае се от ясни правила, ясни указания, ясно отношение и определена дисциплина.
Истории с деца
Разказ на една майка:
"Синът ми среща големи трудности в училище, Нещата отиват натам, че току-виж се превърнал в аутсайдер - стане ли някоя беля, все той е един от виновниците; съучениците му често го изолират, което ни създава, естествено, много главоболия. Любимото му занимание е компютърът и всичко, що е техника - дай му да разглобява и сглобява. Нерядко отказва да си учи уроците за следващия ден. Ходи насила на училище и се готви колкото е възможно по-малко за него. Може да се каже, че съм накрая на силите си от вечните разправии помежду ни. Пък и двамата много си приличаме. Виж:, с баща си се разбира по-добре, но прави опити да се налага и на него."

Разказ на една майка:
"Синът ми е в тийнейджърска възраст. За съжаление, едва от една година зная, че е дете-индиго. От самото начало срещам трудности и често имам чувството, че не съм справедлива с него. Може би нещата щяха да потръгнат другояче, ако бях научила по-рано! Той демонстрираше голяма самостоятелност още от малък и не искаше нищичко да възприеме от мен. Винаги всичко знаеше по-добре и във всяка ситуация държеше да има последната дума - доста, уморително, както виждате. В училище му беше много скучно, така че пречеше на занятията. He беше готов да спазва никакви правила и проблемите продължаваха във всички посоки с години. Накараха ме да заведа сина си, за да го подложат на тест и виж: ти - интелигентността му се оказа над 130. Уви, това не му послужи особено в училище! Бидейки различен, той се чувстваше неразбран както от учителите и съучениците си, така и от нас - неговите родители. Просто идеите и схващанията му се отличават от тези на другите. Сега, когато ми е ясно в какво положение е, изпитвам по-малко чувство за вина, усещам се по-спокойна и съм в състояние да дам на детето си повече свобода."

Артистът
Артистът-индиго често е дребен на ръст. Той е с нежна физика, но вътрешно - силен и твърд. Множество спомени от минали животи са живи в него, затова като малък е твърде чувствителен. Притежава изключително силна воля и я използва целенасочено. Знае какво иска и като правило го получава. Усвоява знания най-добре посредством творческите си канали. Твърдата логика и задължителността са му непонятни, особено в ранна възраст. Движи се през живота леко и гъвкаво, навсякъде се разтоварва и си почива, бързо се ориентира в ситуациите и знае кого харесва и кого - не. Последователен е в поведението си и не се оставя да бъде "купен". Може да се занимава с нещо много активно. Обича да е с родителите си, защото и в тяхно присъствие успява да се съсредоточи в играта си. He допуска обаче да бъде обезпокояван от никого и нищо. На две-три години вече прави самичък много неща и у него се проявява някаква завършеност. Общува живо с другите деца и оставя впечатление на много зрял за възрастта си човек. Щом стане на шест години и влезе в съприкосновение с "големия" свят, поведението му се променя поради натиска, който му се оказва отвън.
Основни качества и препоръки:
• Може с часове да рисува или да си чертае, но обича и възрастните да му рисуват.
• Много е предан и оставя у другите усещане за мекота и нежност. В същото време се отличава със силна воля и успява да я наложи.
• Той е силен, но в силата си показва и съпричастност.
• Вижда много неща и желае другите да му вярват, когато им разказва за това.
• Може да е арогантен, нарцистичен и своенравен.
• Може да е миловиден на вид малък диктатор.
• Нуждае се от малко сън, тъй като е в състояние навсякъде да се отпуска и да си почива.
• В живота най-лесно се изразява чрез творчество. Обича пеенето, танцуването, балета, театъра, цирка, рисуването, скицирането, композирането и пр.
• Държи да бъде информиран и да е в течение на нещата.
• Той е роден лечител (лекува с музика, живопис, танц) и вижда в това смисъла на живота и своето призвание.
• Преценява бързо дадените обстоятелства и действа според преценката си. Играе си със ситуациите и така трупа опит.
• Настоява за ясни отговори; не ги ли получи, започва сам да ги търси.
• He приема собствените си емоционални нагласи.
Истории с деца
Разказ на една майка, която има опит с деца-индиго:
"Дъщеря ми Лея е вече на пет години - едно класическо индигово момиченце. Преди да проговори, пееше с часове. Езиковите й умения се усъвършенстват необичайно бързо, но когато разказва, предпочита да пее.
Така е и до днес. Тя излага историите си, разбирай изпява, удивително точно и стройно за възрастта си. От една година ходи по собствено желание на балет. Поради крехкото телосложение и възрастта й учителката бе настроена отначало скептично. Но Лея я спечели в рамките на два часа. Това също е една от отликите на индиговия артист: твърдост и честолюбие в постигането на целта, която сам си е поставил. Сега се сещам и за още нещо. Горко ни, когато сладкото ни ангелче бъде изправено пред необходимост, противоречаща на неговите нагласи. Понякога ми се струва, че "шлюзите на ада" се отварят и семейството ни ще бъде пометено. Леа започва да ни командва, да началничества. Но дори яда си излива толкова артистично, че вече не можеш да й се сърдиш. Подир един мощен изблик на гняв ми каза: Знаеш ли, мамо, просто трябваше да се освободя, инак ще се разболея.Тя никога не скучае, обича да се занимава сама, но обикновено някъде край нас, а не в стаята си."
Чувала съм много индигови момиченца, които бих определила като артисти, да твърдят, че били принцеси и че другите следва да се отнасят към тях по подобаващ начин. Но веднъж едно тринадесетгодишно девойче отсече, дълбоко обидено: "Аз съм кралицата на децата!" А едно друго, малко по-голямо, каза за себе си: "Аз съм величествена!" - сякаш това се разбираше от само себе си!
Интердимензионалистът
Повечето интердимензионалисти са доста едри. Видът на много от навършилите някъде около пет години лъже и другите ги смятат за по-големи. Това обстоятелство създава трудности и на детето, и на родителите, тъй като обкръжението реагира вече по-взискателно. Вкъщи може би си имате работа с едно в някакъв момент твърдоглаво осемгодишно" създание, а подир две минути - с едно "малко", от детската градина, което иска да го гушкате в скута си. Освен това то винаги всичко знае. Знае го по-добре и не оставя родителите си дъх да си поемат. He e никак просто да отглеждаш такова дете с любов. To изисква от близките си една изключително гъвкава нагласа и абсолютна готовност да се откажат от собственото си целеполагане и очаквания. To има нужда да му наложат определени граници и дисциплина. Ще бъдете принудени да се запитате отново какво всъщност са разумни граници. Ако не ги очертаете, детето ще ви покаже вашите собствени. Трябва да осъзнаете докъде се простират възможностите ви за отстъпление и как бихте могли да постигнете хармония помежду си. Интердимензионалистът е абсолютно индигово дете, което руши стени, обръща представи, обявява старите застинали правила за безинтересни, тъй като само иска да ги диктува. To изпитва алергия към недемократичните авторитети и просто не разрешава да му дават нареждания.
Основни качества и препоръки:
• Интердимензионалистът е пълен е с нови идеи, философии и представи и често шокира с тях останалите.
• Той е роден предводител и иска да върви по нови пътища.
• He e съгласен да бъде ограничаван с отживели идеали или очаквания.
• Може да се държи като диктатор и владетел.
• Иска да е автентичен.
• Вижда повече от това, което е достъпно за очите.
• Обича театъра и играта.
• Прокарва своето, независимо врагове ли си създава или приятели.
• Едва изтърпява нечии авторитети и указания.
• Отрано разпознава своето предопределение и с нетърпение очаква да порасне.
• Притежава голяма вътрешна сила.
• Настоява за стопроцентово внимание в отношенията си с другите.
• Необходимо му е да спазва определена дисциплина, за да изживее живота си творчески и свободно.
• Проницателен по отношение на хората.
Истории с деца
След като прочете характеристиките на четирите типа, една майка ми каза:
"Според мен синът ми принадлежи към тази, последната група. Той е едър за своите дванадесет години и държи винаги да върши всичко така, както го смята за правилно. Изобщо не мога да му се противопоставя, защото инак не би било мислимо да съществуваме заедно. Още от времето, когато беше малък, се опитвам да му налагам някакви ограничения и да вниквам в позицията му. Понеже е много рационален, успяваме да водим спокоен разговор, което ми костваше усилия. Докато му отправях упреци, си имахме само неприятности. Трябваше да се науча на много неща, преди да започна да се държа наистина последователно. Оттогава помежду ни цари разбирателство. Надявам се, че най-трудната фаза отмина и че синът ми ще бъде един наистина уравновесен юноша, доколкото си изяснихме почти всичко и се подкрепяме един друг безусловно. Но съм сигурна, че деца като него могат да се превърнат в истински "чудовищни тийнейджъри", ако родителите им не постигнат яснота в отношенията си с тях между четвъртата и дванадесетата им година и самите не се променят. Интердимензионалистите са много твърдоглави и силни, избрали са "пo-прекия и кратък" път и не се съобразяват особено с другите, което не е лесно за нас, техните близки."

Разказ на една майка, която е и лечител:
"Непременно исках да имам деца, така че дъщеря ми е наистина много желана. Сега тя е на пет годинки. Макар още да е в детската градина, всеки си мисли, че вече ходи на училище, тъй като е доста по-едра от връстниците си. Трудно ми е да общувам с нея - тя непрекъснато раздава задачи, казва ми какво да правя и ме командори. Още докато беше малка, имахме неимоверни разправии и аз често се чудех защо ми се падна такова дете. С какво го заслужих? За да издържа, трябва постоянно да си повтарям, че дъщеря ми дойде по мое желание, че е всичко за мен на този свят. Научих се да дефинирам наново всяко нещо в живота си и да го изразявам no-ясно. След като преструктурирах ролята си на майка и свикнах да я изпълнявам, нещата се опростиха. Голямата ми задача е непрестанно да привеждам дъщеря си в съответствие с възрастта й - моята дъщеря, която знае винаги всичко по-добре от мен, винаги има последната дума и иска да наложи волята си. Понякога ми се струва, че тя трябва сякаш да се научи да бъде дете и да усвой всичко онова, което е присъщо на детството, защото доста бързо след раждането си вече можеше да бъде голяма."

2.4. Новата вълна деца на 90-те години
Поколението служители на светлината* трябваше да положи големи духовни, бих казала - пионерски усилия като през 70-те и 80-те години на двадесети век има куража и вярата да разчисти сума препятствия по пътя. Повечето пробудени хора вършеха работата си, без да й дават гласност поради оказваната им съпротива. В резултат на тази работа обаче планетарната енергия се повиши през 90-те години до такава степен, че направи възможно инкарнирането и идването в нашия свят на голямо количество индигови деца. Назря времето за осъществяване на всеобща промяна. Много хора не искаха повече да бъдат третирани като стадо, бяха готови да се борят за възтържествуването на мира и любовта, но същевременно - и склонни да се вгледат в себе си и да се променят.
В обществото ни има представители на всички възрасти, отличаващи се с индигови качества на личността и характера. Те бяха сред тези, които спомогнаха за разчистването на пътя пред новата вълна деца. Те са нейни предвестници и са тук отпреди повече от петдесет години.
Срещат се и такива, чийто основен цвят на живота е индиговият - така наречените хора-индиго. Които измежду тях са надхвърлили четиридесет години, като юноши нерядко са имали трудности с обществото и семействата си. Някои са били изолирани в различни "заведения" или са били на ръба да бъдат изпратени там. Прилагали са им методи, чието въздействие, както става ясно сега, не е служело за лечение и те накрая наистина "са превъртали". Често са им обяснявали, че са лоши, анормални и деструктивни. Тъй като са акумулирали енергии, които са били нови и са всявали емоционално безпокойство у "нормалните" хора, на тях са гледали като на заплаха. "Оживелите" от всичко това са напреднали значително като човеци. Голяма част от тях са станали лечители и, опирайки се на собствения си опит, наистина са в състояние да помагат на останалите и да ги водят. Те просто са различни! Много от по-възрастните индиго са се почувствали привлечени от движението "Нова епоха" (New Age)* и посредством него са успели да си върнат част от своя истински дом.
Намиращи се отдавна на духовната пътека хора от цял свят откриват, че притежават някои индигови черти. Докато четете тази книга, ще почувствате безпогрешно дали принадлежите към тях и кои качества са ви присъщи. Това вече зряло поколение се състои от единаци, станали такива поради неразбирането на околните и голямата си самота. Но сега нещата се променят. На бял свят идват повече "нови човеци", отколкото "нормални", като новите някой ден ще започнат да се водят за нормални, защото ще се превърнат в мнозинство. Посветените в Съединените щати, например, твърдят, че до деветдесет процента от новородените в някои области през последните две години са индигови деца. Гъстотата им не е еднаква навсякъде, те не се появяват равномерно по Земята. Оказва се, че броят им е по-голям в студените, отколкото в топлите региони на света, където се регистрира по-силно духовно пробуждане и има повече компютри. Ние живеем в едно изключително време, в което пътят към самопознанието е лесноразличим, ако, разбира се, желаеш да тръгнеш по него. Истината е като на длан пред всички, които искат да я видят. Днес разполагаме с учители, книги, филми и едно обхванало цялата планета духовно движение, каквото не е съществувало никога по-рано. Макар противостоящите на него сили да се активизират в същата степен и култовете към Сатана да повличат хората към най-ниската възможна точка, търсачите на истината ще измъкнат човечеството нагоре.
Поляризирането на планетата в настоящия момент е неимоверно силно и удивително много хора копнеят за единение.
Служителите на светлината от първата вълна имаха за задача да повишат енергията на Земята и да способстват за промяната на опасващите я енергийни "решетки"*, отивайки в най-подходящия момент на най-важното (като правило - енергийно наситено) място. По този начин енергийните портали*, от които се нуждаем, могат да се отворят. Но индиговото поколение го очаква друга - със сигурност не по-лека - задача. To наистина ще положи основите на бъдещия мир. И ще проповядва Любов. Едва ли обаче току-така ще успее да се посвети съзнателно и по своя воля на тази задача. Представителите му са необичайно чувствителни към енергиите на другите поради новата си биохимична структура - обогатената си с още четири нишки ДНК. Преодоляването и преработването на старите вибрации, които продължават да съществуват на планетата, е трудно нещо. Ако младите индиго не си дадат сметка за наличието им и не се научат да се пазят от тях, ще нарушат вътрешното си равновесие. Изгубили го веднъж, най-често изгубват връзка със себе си, "падат лошо и им е много трудно да се върнат отново в своя център.
За съжаление, повечето нови деца биват възпитавани от родители, обучавани от учители и лекувани от лекари, които не разбират уникалното им устройство. Възрастните не разполагат и със средства, за да облекчат себе си като възпитатели и спътници. Децата са първопроходци в един развиващ се на Земята напълно нов процес и това обстоятелство не е лесно за никого. Малките индиго се сблъскват със семейства, култури и институции, чиито енергийни вибрации са все още непроменени. Самата тема не среща откритост и интерес у утвърдените педагози, психолози и институции - те просто не се чувстват подготвени да видят у децата едни нови същества и да подходят към тях с необходимата духовна мотивация и квалификация. Тук зейва още една пропаст между науката и духовността като път за постигане на съвършенство.
Ситуацията е толкова непозната, невероятна и важна, че е време да отворим сетивата си и да предприемем нещо. Новото хилядолетие настъпи и вълната на 90-те години се поуталожи: на Земята се раждат все повече деца-индиго, така че следва добре да се подготвим за тях. Уви, родителите, които вече се догаждат какво се случва, се натъкват най-често на неразбиране, подозрителност, отрицание и необичайна твърдост от страна на своето обкръжение.
Това, което би могло да ни помогне сега, е ясното осъзнаване и обективното възприемане. За съжаление, всички ние сме научени да регистрираме предимно разликите във външните проявления. Осъзнатостта и будността не се поощряват. Свикваме да свеждаме своята реалност само до външното и сме заети с това всекичасно и всекидневно. Индиговите деца са много интуитивни и отворени, не позволяват да бъдат притеснявани и ограничавани. Те настоятелно очакват и ние да се отворим за тях. Те ще ни принудят да се откажем от субективния си, нерядко - наследен от собствените ни родители начин на възприемане.
Деветдесетте години на миналия век дадоха импулс за големи промени в най-различни посоки. Свидетели сме на отстраняването на авторитети, господстващи класи, закони, несравнимо по размер с предходните десетилетия. Сърцата на хората жадуват спокойствие, мир, любов и заедност и индиговите деца, последвани от своите деца, ще ни накарат да ги постигнем.

2.5. Как да се отнасяме към индиговите личности
Обикновено родителите възпитават децата си съобразно собствените си убеждения и собствения си цвят на живота. Така обаче рискуват да потиснат естественото проявление на техните цветове. Откриването на цвета на живота помага на хората да разбират по-добре себе си, останалите членове на семейството, приятелите си и да общуват с тях, без да се опитват да ги променят. При това обстоятелство всеки един може да се развива по-свободно и да разгръща личността и заложбите си. Припомнете си кой цвят на живота определихте за свой, докато четохте подглава 1.4. (стр . 40) и вижте какво влияние би оказал на отношенията ви с едно дете-индиго.

Взаимоотношенията между индиговосинята и червената личност
Индиговата и червената личност нямат почти нищо общо помежду си. Индиговата усеща, че животът и материята са енергия, а червената - че индиговата не е от "мира сего", поради което не разбира и отношението й към предметната реалност. Първата е твърде чувствителна, тиха и интровертна, за да може да се справи с експлозивната физическа енергия, сила и размах на втората. Червената предпочита да гледа на действителността изключително предметно. Колкото индиговата се затруднява да се идентифицира с физическото си тяло, толкова за червената почти всичко е физическо. За индиговата сексуалността е опитност на две души, които се сливат на едно по-високо духовно ниво, докато за червената е само сетивна наслада. Червената не се ориентира лесно в чувствата си и не може да разбере нито езика, нито идеалите, идеите и визиите на индиговата. В разговор двете не намират какво толкова да си кажат: Индиговата е твърде "извисена" за червената, а червената е твърде приземена за индиговата.

Взаимоотношенията между индиговосинята и оранжевата личност
Те нямат кой знае колко общо помежду си, нито какво толкова да си кажат. Вижданията на индигото за Вселената са чужди и непонятни на оранжевата личност. Тя обича предметната реалност, оживлението и приключенията. Индигото се увлича да говори за духовното, любовта и да излага концепциите си за съзнанието. Оранжевата личност не изпитва абсолютно никакъв интерес към такива теми. Индигото може би се впечатлява от смелостта й, но не след дълго тя започва да му се струва прекалено груба, независима и егоцентрична, за да му бъде добра компания. Оранжевата личност е единак; не че индигото не обича да е само, но също толкова обича и да е с близки приятели. Оранжевата личност иска да владее предметния свят, а индигото гледа на него no-скоро като на илюзия. To ce изкачва на някой връх, за да се полюбува на природата и да се наслади на енергията там, а оранжевата личност се катери, за да покори.

Взаимоотношенията между индиговосинята и жълтата личност
Дружелюбната жълта и чувствителната индигова личност могат да бъдат добри приятели. Игривото поведение на жълтата изглежда забавно на индиговата но обратното no-скоро не важи.
Един жълт човек с присъщото му весело настроение би искал да опознае възгледите на индиго-вия за живота - те са му някак нови и непонятни. И двамата са деликатни и горди и не са съгласни някой да им нарежда какво да правят, така че си предоставят взаимно достатъчно свобода и не се опитват да се контролират. Индиговият човек се стреми към духовна връзка, жълтият се отнася към всичко no-скоро повърхностно но и единият, и другият желаят да са заедно в настоящето. Жълтият живее чрез тялото си и изпитва нужда да е активен физически, докато на индиговия му е трудно да се "закрепи" на земното ниво. Той гледа се съсредоточи върху духовните истини, моралните И етически теми. Жълтият може да му помогне да усети истински тялото си, посредством което ще се научи и да се забавлява. На индиговия му трябва някой, на когото да се уповава, но в това отношение жълтият често се оказва "не на линия". Отговорността за други, които зависят от него, не го изпълва с възторг, а това разочарова донякъде индигото. Инак и двамата обичат хармоничните, безконфликтни и безболезнени отношения.

Взаимоотношенията между индиговосинята и зелената личност
Двете могат да са очаровани една от друга, но зелената, която иска да е винаги по-бърза и хитра, се стъписва, когато индиговата не успява да даде рационален отговор, за да аргументира тезите си. Тъй като зелената държи не само всичко в живота й да е под контрол, но да контролира и другите, между двете са възможни конфликти. Но тя е в състояние да приеме с разбиране съпротивата на индиговата, която, както знаем, не се оставя да я контролират. Освен това е любознателна, a интелигентната и добре информирана зелена личност ще я научи на много неща, ако само се отнася по-меко, а не обсебващо. Индиговата личност винаги твърде много се задълбочава в чувствата си и иска да е сигурна, че може да има доверие в заобикалящите я хора. Тя трябва да следва собственото си темпо и не бива да бъде карана или заставяна да бърза. Противно на нея, зелената като цяло е нетърпелива и припряна. Понеже в по-голяма степен е ориентирана към успеха, а индиговата не се интересува от него, отношенията помежду им могат да са добри, ако не са по принуда.

Взаимоотношенията между индиговосинята и синята личност
Помежду им може да се създадат любвеобилни и близки отношения. Синята личност вероятно е единствената, която разбира духовните влечения на индигото. И тя, също като него, би искала на планетата ни да Цари мир, любов и хармония. Един син човек може да обича индигото заради потребността му да вниква в нещата и да търси отговори. To се нуждае тъкмо от хора, които го разбират и подкрепят, а не го отблъскват или - непрекъснато критикуват. Осъзнава важността на тяхната безусловна любов за себе си, както и грижата, която често поемат за него.
И синята, и индиговата личност са интуитивни, ценят вътрешното знание на другия и са в състояние пренебрегнат дреболиите и фактите. Синята усеща колко дълбоки могат да бъдат чувствата на индиговата, така че между тях нерядко съществува искрена обич. Проблем би изникнал единствено, ако индиговата не е центрирана и се затвори в себе си. Синята трудно би приела такова нещо, тъй като е способна само на емоционален контакт. Ако тя самата не е събрана в "центъра си", индиговата се оказва изправена пред сериозно затруднение, понеже не разбира поведението й на жертва, на страдалец, не разбира самосъжаление й, както и цялата тази философия.

Взаимоотношенията между две индигови личности
Те наистина се разбират много добре. Връзката им може да се превърне обаче в голямо изпитание, тъй като и двете нямат отношение към предметната реалност. Разбират се на духовно ниво, могат да изпитват дълбоки чувства една към друга, да бъдат много добри приятели, но не са в състояние да се подкрепят взаимно в земния си живот. Просто никоя от тях не умее да се грижи за подробностите на всекидневието. Това обстоятелство може да създаде големи трудности.
Индиговите личности си подхождат несъмнено, но е за предпочитане да извървят пътя си "отвътре навън" заедно с други, тъй като с тях ще научат много повече.

Взаимоотношенията между индиговосинята и виолетовата личност
Една такава връзка крие големи възможности, стига виолетовата личност да не е настроена твърде диктаторски и доминантно. Надарена с ясно виждане, тя е в състояние да разбере светогледа на индиговата. Първата прозира в бъдещето, а втората го усеща.
Индиговата личност на драго сърце се оставя да бъде водена от виолетовата, оценява водаческите й качества, силата й да застава начело. Чувства се закриляна от нея и получава отговор на множество свои въпроси. Макар виолетовата да иска да е в центъра на събитията, това не създава проблеми, тъй като индиговата предпочита да е на заден план, където няма да я безпокоят. Голямата разлика между тях се състои в това, че индиговата търси да се сближи и да почувства връзката си с душата на другия човек, а виолетовата обича да разиграва театър и да се обгражда с много хора. Общото е, че двете пътешестват с удоволствие, изпитват съчувствие към страдащите, влекат ги чужди култури и страни. Те желаят мир, съпричастност и духовно просветление на тази планета. Видяното, доловеното и приетото от тях като no-висша истина би могло да помогне на жителите й да разширят своето съзнание.

-Jesus Of Suburbia-

I'm the son of rage and love,
The Jesus of suburbia,
From the bible of "none of the above",
On a steady diet of...soda pop and ritalin,
No one ever died for my sins in hell,
As far as I can tell,
At least the ones I got away with

But there's nothing wrong with me,
This is how I'm supposed to be,
In a land of make believe,
That don't believe in me

Get my television fix,
Sitting on my crucifix,
The living room in my private womb,
While the Mom's and Brad's are away,
To fall in love and fall in debt,
To alcohol and cigarettes and Mary Jane,
To keep me insane and doing someone else's cocaine
---

-City Of The Damned-

At the center of the earth,
In the parking lot,
Of the 7-11 where I was taught,
The motto was just a lie

It says: home is where your heart is,
But what a shame,
'Cause everyone's heart,
Doesn't beat the same,
It's beating out of time

City of the dead,
At the end of another lost highway,
Signs misleading to nowhere,
City of the damned,
Lost children with dirty faces today,
No one really seems to care

I read the graffiti,
In the bathroom stall,
Like the holy scriptures of a shopping mall,
And so it seemed to confess,
It didn't say much,
But it only confirmed that,
The center of the earth,
Is the end of the world

And I could really care less
---
-I Don't Care-

I don't care if you don't,
I don't care if you don't,
I don't care if you don't care
I don't care if you don't,
I don't care if you don't,
I don't care if you don't care
I don't care if you don't,
I don't care if you don't,
I don't care if you don't care
I don't care if you don't,
I don't care if you don't,
I don't care if you don't care

I don't care...

Everyone Is So Full Of Shit!
Born and raised by hypocrites,
Hearts recycled but never saved,
From the cradle to the grave,
We are the kids of war and peace,
From Anaheim to the middle east,
We are the stories and disciples of,
The Jesus Of Suburbia

Land of make believe,
And it don't believe in me,
Land of make believe,
And I don't believe,
And I don't care!
I don't care!
I don't care!
I don't care!
I don't care!
---
-Dearly Beloved-

Dearly beloved, are you listening?
I can't remember a word that you were saying,
Are we demented? Or am I disturbed?
The space that's in between insane and insecure

Oh therapy can you please fill the void?
Am I retarded or am I just overjoyed?
Nobody's perfect and I stand accused,
For the lack of a better word, and that's my best excuse
---
-Tales Of Another Broken Home-

To live and not to breathe,
Is to die in tragedy,
To run, to run away,
To find what you believe,
And I Weepy eyed,
This hurricane of fucking lies,
I lost my faith to this,
This town that don't exist

So I run,
I run away

To the light of masochists,
And I Weepy eyed,
This hurricane of fucking lies,
And I walked this line,
A million and one fucking times,
But not this time

I don't feel any shame,
I won't apologize

When there ain't nowhere you can go,
Running away from pain,
When you've been victimized,
Tales from another broken home


You're leavin'
You're leavin'
You're leavin'
Ah, you're leavin' home

Ние живеем в нашето време. Ако не ни разбирате, поне не ни съдете. Ние избираме начина си на живот, начина си на мислене, начина си на разбиране. Никога няма да се променим.

We are the kids of war and peace,
From Anaheim to the middle east,
We are the stories and disciples of,
The Jesus Of Suburbia

И още нещо...

There will never be a reason why I will surrender to your advice
To change myself, I'd rather die
Though they will not understand
I will make the greatest sacrifice
You can't predict where the outcome lies
You'll never take me alive
I'm alive


Now... fuck off...

Интересно ми е при положение ,че ненормалното ти мозъче не може да измисли нищо съществено което да напишеш, от какъв зор се довличаш и пускаш няколко текста на невероятно дебилни песнички ако може дори да се нарекат така.
Досега не съм имал проблем с теб внимавай да не започна да имам, тогава може insana да ти се стори не само безинтересен но и агоничен.

@Caleb
Гледам на заплахата ти силно непукистично. Избиването на комплекси у форума го е правил всеки. Пък песничките дали са дебилни - не и за мен. Не че изобщо знаеш кои са. Довличам се, за да си кажа и аз мнението. А мнението ми се припокрива с текстовете на "песничките".




По количеството помия изписана от теб, мога да заключа, че мозъка ми в сравнение с твоя, си е направо нормален. Не че нещо, ама си бая фанатизиран, не знам дали осъзнаваш... Не гледай толкова телевизия. И не мисля, че Библията трябва да се дава на такива като теб. Приемаш нещата буквално, сеш' са? Пък по въпроса разискван в тая тема... до колкото разбрах, става въпрос за "новото поколение". Тъй като и аз съм част от него, мисля, че имам право да си изразя мнението. А мнението, ако не разбра, беше, че не ме ебе кво си мислите за "нас". Ние сме това, което сме, което сме били, и което винаги ще бъдем.

А, и още нещо. Тъпо е да си налагаш мнението...

Гледай на мнението ми както изкаш това е предупреждение не заплаха. Ако видиш какво е аз да си избивам комплексите във форума в чудо ще се видиш, "не дърпай дявола за опашката момче". По отношение на помията ясно ли ти е дали аз съм я изписал или ти с твоте дебилни песнички? Едва ли се сещаш. Аз никога не налагам мнение, ако си мислиш ,че го правя явно наистина не си в ред. Както и да е нека другите не взимат под внимание малката ни дразга с повече късмет ненормалния няма да се появи отново. Ей ама съм заобиколен от такива и това си е!?

Ок, съгласен. Нямам намерение да водя спорове, най-малкото, че утре съм на урок... Обаче. Кажи ми дефиницията си за ненормален. Ще се радвам да я прочета. Понеже всяко твое второ мнение е "заобиколен съм от ненормални".

ЕДИТ : Познаваш ли ме дори малко, преди да ме заклеимиш? Знаеш ли ми името дори? Виждал ли си ми очите? Чувал ли си гласа ми? Виждал ли си начина ми на поведение? Виждал ли си приятелите ми? Знаеш ли начина ми на мислене? Знаеш ли в какво вярвам? Знаеш ли защо? По дяволите... толкова си фейк...

One suggestion - use your discretion, before you label me blind.

Хм, едва ли те познавам (за щастие). Както и да е всяко второ мое изречение споделям наблюденията си от това какви навлеци се въдат като някои хора... в повечето случаи съм им го казвам можеш да събереш информация. Дефиницията ми за ненормалник и побърканяк как ли да ти го обясне, а да ами вмомента пиша на такъв. Както и на другите които съм им казвал че са ненормални. Така де лесно е да се правиш на страшен и непукист във един форум, защото в повечето случаи отсрещния не може да се изправил лице в лице с теб и да му го кажеш в очите. Най-малкото форумните ненормалници тип ,черни лордове, тип лудостта е интересна, измислици тип схаргггх и други които не ми е ясно какво търсят точно тук. И за това че имат доста интересно мислене за това да водиш разговор. Най-големият параноичен побърканяк е Гримчо е по комплексирано, избиващо прикритата си агресия с думи на хора които не познава, позволяващо си да отрича хора (пример медиците ни с цитат "Тея още ли не пукнаха") това е срам за всеки юзър ,че има жалки подобия на хора като него и най-лошото ,че има достъп до интернет и компютър.
Така, ще се съглася с теб спор едва ли трябва да има между нас най-малкото защото до никъде няма да стигнем. Идеята ти като цяло с ника и аватара не ми е ясно но вероятно искаш да си неповторим а може би тип"аз съм от години във форума аз диктувам правилата" не ми е ясно както и да е. Считам ,че спорът ни е приключен, не желая във форума да има хора с които да не мога да се понасям.